— Мамо, тези обувки с ток, които си купила, но не носиш, не ти ли трябват? – запита Кира, докато ровеше в шкафа у родителите си за някакви свои вещи.

— Сега не ги нося, но когато ми потрябват, ще ги обуя! – отвърна Неля, която напоследък се чудеше на въпросите на Кира.

— А, разбира се, ще ги обуеш! Откакто се пенсионира, не съм те виждала с токчета нито веднъж! – възкликна Кира с лека насмешка. – А аз сега нямам пари да си купя нови… Е, знаех си, че ще ми откажеш.

— Скоро ще ходим на юбилей, така че ще ги обуя. Просто рядко ги слагам.

— Добре, няма нужда да се оправдаваш, мамо, просто кажи, че ти е жал! – каза Кира, докато затваряше шкафа, където още стояха някои от нейните вещи от времето, когато с Егор живееха при родителите ѝ. – Мислех, че моите черни лачени обувки са наред, но не са. А пък ние с теб носим един номер.

Кира я гледаше с очакване, но Неля си наложи твърдо да откаже:
— Не, Кира, няма да ти ги дам!

Преди седмица дъщеря ѝ беше изпробвала същата тактика и ѝ измъкна чисто нови ботуши на ток – „Мамо, ти така или иначе не ги носиш!“

А преди няколко седмици Кира и Егор бяха на гости и някак между другото зачекнаха темата за колите:
— Мамо, татко, за какво са ви две коли?

Тогава Андрей отвърна уж на шега:
— Просто ни трябват, защо питаш?
Но начинът, по който Кира го погледна! Неля беше сигурна, че дъщеря ѝ си е наумила да им измъкне едната кола.

Андрей имаше не толкова нова Нива, с която зиме пътуваха до вилата или извън града. Обичаше и да ходи на риболов с приятелите си – Нивата беше удобна за това.

Но понякога Нивата се повреждаше, а Неля и Андрей редовно пътуваха при приятели в близкото село. Затова преди пенсия бяха спестили пари за Гранта – за по-скъпа кола не можеха да си позволят.

Макар и малка, Грантата често им вършеше голяма работа.​Нали и сега Неля самата кара колата си до магазините, без да се налага да мъкне тежки торби. Също така и за други неща — до поликлиниката или при приятелките си. Не можеш всеки път да молиш Андрей за това. Всъщност, тя отдавна си кара сама, и й харесва нейната независимост.​

​А сега дъщеря й посяга на тази независимост!​

​Да, те с баща й вече са пенсионери, но наистина – за какво им всичко това?​

​— Неля, недей да се тревожиш, Кира ни е нормална и разумна дъщеря. Няма намерение да ни ограбва, просто е практична. Така че оглежда какво може да поиска, което на нас вече не ни трябва чак толкова!​

​И, разбира се, те още не разбират, че ние с теб на шестдесет не се чувстваме стари.​

​Но мисля, че трябва малко да „щракнем“ Кирка по носа.​

​За да не философства излишно.​

​Няма нужда да превръща родителите си в пенсионери преди време, съгласна ли си?​

​Няма нужда да превръща родителите си в пенсионери преди време, нали?​

​— И какво измисли, Андрей? Помня, помня твоите шеги!​

​Хайде, например, да поканим Кира със семейството на гости. Аз ще облека бабешки халат и ще сложа очила, ще си вържа кок.​

​А за Кира ще подготвя пакет с най-добрите ми обувки, чантата и кожуха. Как мислиш, ще разбере намека?​

​— Не знам, да видим! — мъжът й се усмихна на собствените си мисли, — И аз имам един план.​

​През уикенда те поканиха на гости Кира, мъжа й Егор и дъщеря им Любочка.​

​Децата растат бързо, а внуците – още по-бързо!​Изглежда, че съвсем наскоро се роди Люба.

Чувството беше незабравимо, и веднага така ярко си спомних как самата аз станах майка!

А какви са сега дрехичките за бебета, просто не можеш да устоиш!

Неля купи на внучката си играчки, различни костюмчета. Разстла ги и ги разгледа с възхищение, а Андрей се смееше: „Е, ти си направо като майчица, най-голямата майка.“

„За баба изглеждаш прекалено добре!“

А сега внучката им скоро става на седемнадесет, направо не е за вярване!

– Мамо, купих ти някои удобни дреболии за кухнята! – Кира, както винаги, дойде с подаръци – това ѝ е в природата.

Този път донесе кутийка за различни пакетирани подправки с преградки.

Нещо дребно, но толкова удобно – иначе винаги става така: или черен пипер, или канела ще се разпилеят, когато оставиш отворен пакет на рафта.

Освен това донесе красиво блюдо за месо с капак. Неля сложи агнешкото на него и сервира на масата. Хем изглежда красиво, хем не изстива толкова бързо под капака. А и дъното на блюдото е дебело!

Кира е добра, но си е малка хитруша. Ясно е, че пак ще поиска някоя неочаквана услуга.

Дълго не се наложи да чака.

– Мамо, черната пола тип „молив,“ нали няма да я носиш? А сакото към нея? Да ги взема ли? Миналия път ги видях – те са си чисто офис облекло, защо са ти сега на теб?

Неля се засмя:

– Ами, взимай ги!За колата засега май повече не говорят, само се загатва.

Замисли се — ето я, лисицата Кира, сама скоро ще дочака, а Любочка расте — вече е по-висока от баба си.

И както си мислеше, така се случи.

Любочка седна с тях на масата, но непрекъснато поглеждаше към часовника. После изведнъж скочи да помага — сама изми цялата посуда, помогна и за събирането на масата за чая.

И пак поглеждаше към часовника, а видът ѝ беше леко смутен.

— Бабо, няма да се обидиш, ако изляза по-рано? Мама и татко нямат нищо против.

Неля само вдигна изненадано вежди, а Кира ѝ каза:
— Мамо, Любочка има среща. Тя си дружи с едно момче от класа. Идвали са и у нас, учат заедно, момчето е добро. Нека излезе да се поразходят.

Любочка сияеше от подкрепата на майка си:
— Бабо, ние с Ваня също ще дойдем заедно да те посетим някой път. Той е страхотен, ще ти хареса!

И изведнъж Любочка с един дъх изръси нещо, възползвала се от общото приятно настроение:
— Мамо, мога ли да облека твоето яке? За мен ще е оверсайз, ще изглежда много яко!

— Мамооо, а моето яке не е кой знае какво.

— А и твоето ще ти става, мамо, какво ти пука с какво ще отидеш до съседната къща в тъмното?

— А аз имам среща, нали трябва да изглеждам супер!

— Ти вече си омъжена, мамо, за мен е по-важно да изглеждам страхотно!​Последният довод страшно много се хареса на всички. И когато Люба си тръгна, всички се заливаха от смях.​

​Якето на Кира Люба не получи, но Кира ѝ обеща да ѝ купи ново.​

​Неля тихичко попита Андрей:
— Да не си ти, който е подтикнал Люба да си отмъсти на Кира малко, като че ли да ѝ удари лек шамар по носа?​

​— Не, всичко си стана от само себе си, това е животът — усмихна се Андрей!​

​И после, по-високо, се пошегува:
— Е, Кира, скоро и дъщеря ти ще почне да ти взима всичко, да решава какво ти трябвало и какво не.​

​— Ех, тааатко! — засмя се Кира. — Ама това е съвсем друго!​

​Но след тази случка Кира вече не повдигаше въпроси като: „Защо са ви две коли, или кожено палто, или пък други неща?“​

​Все пак родителите на Кира са млади, модерни и съвременни.​

​Те са едва малко над шестдесетте.​

​И защо ли точно на тази възраст човек започва да иска още по-силно всичко, което не е успял навремето?​

​Може би защото времето изтича като пясък между пръстите.​

​И скоро могат дори правнучи да се появят.​

​Затова трябва да се успее още малко да се почувстваш почти-почти млад!​

Дереккөз