Невена винаги е смятала, че има късмет. Не като в приказките — с принц и бял кон, а истински, по зрял начин. Сериозният, надежден Иван ѝ изглеждаше като остров на стабилност в един бурен свят. Той не пиеше, не беше груб, връщаше се у дома навреме за вечеря, казваше правилните неща.
Тя го гледаше с топлота. Вярваше му. Искаше да бъде добра съпруга — такава, която не упреква, не прави сцени, хвали борша и глади ризите.
Заедно правеха планове, спестяваха за жилище, мечтаеха за бъдещето. Невена работеше като секретарка в колежа и бе жертвала кариерата си заради „общата цел“. Отказваше си излишното, пестеше от всичко, докато Иван управляваше финансите и я уверяваше, че знае кое е правилно. Светът ѝ изглеждаше сигурен.
Единствената, която гледаше на Иван без илюзии, беше майка му — Галина. Строга и проницателна жена. Един ден тя каза на Невена:
— Ти си добра, но прекалено вярваш. Мъжете трябва да се проверяват — особено що се отнася до парите.
Невена не обърна внимание на думите ѝ. Но това беше грешка.
Всичко започна с обикновена повреда. Иван замина в командировка, а мивката в кухнята се запуши. Невена тръгна към балкона за инструментите и случайно намери синя пластмасова папка. Вътре имаше документи: банково извлечение с 4,5 милиона на неизвестна сметка; договор за наем на апартамент и плащане към частна детска градина на името Мартин.
Светът ѝ се разпадна.
Тя се обади на Галина. Тя дойде веднага — без излишни думи и със студен разчет в погледа си. Събра документите, сложи очилата си и тихо каза:
