Семейният живот на Катя не потръгна от самото начало. Черна котка, кой знае откъде се взе, прекоси пътя точно под колелата на първата кола от сватбения кортеж. Катя беше суеверна и започна да плаче още в колата.
Най-добрата ѝ приятелка, която седеше до нея в колата, едва успя да я успокои. – Хайде, стига, кой сега вярва в суеверия. И котката не беше напълно черна, видях едно бяло петънце на муцуната ѝ, така че това изобщо не се брои.
На Катя ѝ се искаше да повярва на приятелката си. Колата спря и младоженецът ѝ Гена вече я чакаше. В хаоса лошото предзнаменование беше забравено и церемонията по регистрацията на брака се състоя.
Сватбата беше в ресторант. Никой не разбра причината за започналия малко по-късно бой в ресторантския двор. Прясно жененият мъж на Катя, в еуфорията си, беше пийнал малко повече и изразяваше искрената си благодарност на всички гости, че са споделили с него този празник.
Катя трябваше да го наблюдава и на моменти да го усмирява. В края на сватбата някой от пияните гости по невнимание разля чаша червено вино върху сватбената ѝ рокля.
Какво е това, като че ли някой ни е урочасал, си помисли тя. Гостите си тръгнаха привидно доволни от празника.
Гена вече заспиваше на масата, а майка му беше заета със свои неща – тя седеше в ъгъла на масата с родната си сестра и обсъждаха всеки гост и подаръците им.
– Представяш ли си, купил си апартамент, а жена си изгонил. Интересно с колко ли ни е дарил? — чу откъслечените фрази на свекървата си Катя.
– Мария Александровна, — не издържа Катя и повика свекърва си. — Ще се прибираме вкъщи, ще извикам такси.
Свекърва ѝ най-накрая се откъсна от клюките си и взе да се суети около сина си. – Геночка, ама как можа толкова да се напиеш. Не може така. Катюшка, изведи го на чист въздух, там ще му олекне.
Изведоха Гена навън, където таксито вече ги чакаше. Не ми хареса този празник, мислеше си Катя.
Това беше първата ѝ сватба. На сутринта с главоболие Гена дълго се извиняваше на жена си, обещавайки, че повече няма да се повтори. – Катюша, извинявай. Всеки приятел се канеше да пие с мен. Така изпуснах мярката, — казваше той с виновен тон.Катя дълго си спомняше сватбата си, мислейки си, че всички неприятности вече са зад гърба ѝ, но това беше само началото! Няколко дни по-късно, Мария Александровна пристигна на гости без покана.
— Здравей, Катюша. Рекох да наминa да видя как се справяте, да не би да ви трябва моята помощ. Хайде, показвай какво си приготвила за почерпка на скъпата гостенка. Време за вечеря е. Надявам се, че не оставяш сина ми гладен — запя свекървата.
Без да чака покана, тя се отправи право към кухнята. — А как така не си приготвила първо ястие днес? — попита учудено свекървата.
— Така не може. Супа трябва да има на масата всеки ден, запомни това. Добре, дай тогава твоя бифтек „Строганов“ с ориз да го вкуся — снизходително каза Мария Александровна.
— Вкусно изглежда, може и чашка ракийка да добавим. Имаш ли някакво винце?
— Не — поклати глава Катя. — Не държа вино вкъщи.
— Е, грешка е това — укорително отбеляза свекървата. — А ако дойдат гости, както аз сега, с какво ще ги черпиш? В магазина ли ще тичаш?
Катя искаше да каже, че неканените гости би трябвало да си носят нещо със себе си, но намек за свекървата щеше да е прекалено дързък. Затова предпочете да замълчи. Докато обаче свекървата се нахранваше доволно, реши да даде на снаха си съвет.
— Пресметнахте ли колко пари ви подариха на сватбата? Давайте парите на мен. При мен ще са на сигурно, защото вие ще ги похарчите за глупости, знам аз младите — заяви свекървата.
Катя за миг дори се стъписа, не знаейки как да отговори на такава дързост. — Благодаря ви, Мария Александровна, но вече внесох парите в банка. Да стоят там. Не искам да държа толкова пари в брой вкъщи.
Тя дори не можеше да си представи каква реакция ще последва от свекървата! — Катерина, полудяла ли си да повериш парите на банка? — възмути се свекървата. — Как ти дойде на ум такава глупост? Казвах на сина си да ме почакате и да не пипате тези пари.
— Късно е за това. Вече ги вложих в срочен депозит.— И на срочен депозит, — свекървата завъртя очи. — Ти сериозна ли си? А ако спешно трябват пари? Например, на мен? Какво тогава ще правите?
— Ние — нищо, а вие, не знам, — престори се на наивна Катя. Свекървата присви очи и недоволно сви устни, но не продължи разговора. След като я изпрати, Катя тежко въздъхна. За вечеря за съпруга ѝ храна почти не остана. Започна да реже зеленчуци, ножът се изплъзна и поряза пръста си.
Едва сложила печеното на котлона, реши да пусне пералнята. Тъкмо я включи, вътре нещо щракна и машината спря. Какво става, какви са тези неприятности?
След две седмици дойде времето за наема. — Гена, получи ли вече заплата? Нужни са ми пари, можеш ли да ми дадеш? — попита Катя.
— Разбираш ли, любима, получих заплатата, но почти всичко изхарчих за нов модел телефон. Старият ми вече беше остарял, не беше солидно да ходя на работа с него, — спокойно отговори мъжът ѝ. — Надявам се, че няма да се караме за това?
— Интересно, а за хранителни продукти откъде ще вземем пари? От моята заплата ли? — недоволно попита Катя.
— Ще се справим някак. Ако е нужно, ще заема от мама, после ще ѝ върна, винаги така правя, — уверено отговори Гена.
Не успяха да се справят и заеха пари от свекървата. — А за какво толкова много пари харчите? — беше първият въпрос от свекървата, когато дойде на гости при младите, за да им даде заем. — Катюша, вземи, синът ми помоли да ви заема до заплатата.
Катя благодари на Мария Александровна и я увери, че Гена ще ѝ върне всичко до последната стотинка. И точно тогава в кухнята се чу съскане. Млякото кипна.
— Започнала си да пестиш, каша вариш? — попита свекървата, появявайки се в кухнята след Катя. Мария Александровна се приближи до хладилника и надникна вътре. — А с какво ще ме почерпиш сега? Няма нито луканка, нито сирене. Да не говорим за виното. Не може така. Магазинът ви е наблизо, иди, направи едно добро дело, купи луканка и бутилка хубаво вино. Че аз не съм дете да ям млечна каша за вечеря, — засмя се простодушно свекървата.
Катя дори си помисли дали това не беше шега, но не, свекървата повтори с вече сериозен тон, виждайки, че снаха ѝ не бърза.
— Мария Александровна, трябва да изкараме до заплатата, не искам да правим излишни разходи, — опита се да я убеди Катя.— Как няма пари, та аз току-що ти дадох. Вземай парите и купи всичко, за което те помолих, — заяви свекървата, искрено не разбирайки или само преструвайки се, че не разбира.
Катя въздъхна тежко за пореден път и реши да не спори. Купи всичко, което й бяха наредили, но вино не взе. На свекърва си каза, че толкова бързала да изпълни молбата й, че забравила за виното. Сега Мария Александровна гледаше снаха си объркано, опитвайки се да разбере дали тя се шегува или не.
Парите пак не стигнаха до заплатата. На Катя й се наложи да заеме пари от собствената си майка. Още не беше успяла да върне предишните дългове, когато Гена, без да се консултира с нея, даде половината си заплата на някакъв познат, който му обещал голяма печалба от инвестирането му.
— След месец ще получим три пъти повече. Това е криптовалута — модерен тренд, — обясни й той.
Катя се хвана за главата. — Откъде си сигурен, че ще има печалба? Едва го познаваш, а веднага му даваш пари. Изобщо няма да се изненадам, ако тези пари никога не ги видим повече.
Правата беше. Познатият изчезна заедно с парите на Гена. Малките дългове на семейството се трупаха, но Гена това изобщо не го притесняваше, за разлика от Катя. Той вярваше, че проблемите ще се разрешат от само себе си. Катя издържа едва половин година такъв живот. Последната капка беше поредното посещение на свекървата.
— Минавахме наблизо и решихме да навестим младите, — казаха и две жени нахлуха в коридора без покана. Свекървата веднага се запъти към кухнята и отвори хладилника. — Знаех си, че е празно. Хайде бързо до магазина, купи колбаси за нарязване, вземи скъпи, и швейцарско сирене, само него обичам. И да не забравиш виното. Шоколад също вземи за сестра ми, — нареждаше свекървата. — Ще се метнеш набързо, а ние тук ще се настаним.
И двете жени се устроиха все едно са си вкъщи в Катината кухня. В нея направо всичко закипя от такава наглост. Мъжът й не носеше достатъчно пари, а сега и неговите роднини се държаха, сякаш домът й беше техен. Не издържа. — Между другото, гостите не трябва да идват с празни ръце. Така че, дами, ставайте и отивайте до магазина. Купувате това, което ви трябва, и се връщате вкъщи. Там ще си пиете винцето.
Катя се развика, но изобщо не смяташе да спре.
— Какво си позволяваш! Първо, аз съм майка на мъжа ти, и второ, забравила ли си колко пари съм ви заела? Ти трябва да ме носиш на ръце, — отвърна свекървата.
— Всички претенции към сина си! На мен ми е писнало да оправям неговите проблеми, харчейки своите пари и нерви.
Точно тогава, както винаги доволен, се прибра Гена. Чувайки шума от кухнята, влезе вътре и се озова в центъра на скандала.— Сине, ти си дошъл! Чу ли как жена ти се държи с майка ти? Ето, леля Зина няма да ме излъже, — веднага се вкопчи в сина си Мария Александровна.
— Катя, защо си разстроила мама, — строго попита той, продължавайки да се усмихва доволно за нещо. Сигурно пак си е купил нещо, помисли си Катя.
— Скъпи, искам нещо да ти кажа. Нашият семеен живот свърши. Омръзна ми безпаричието и твоята пълна безотговорност. Омръзна ми да те нося на гърба си, без да получавам и грам помощ в замяна. Утре ще подадем заявление за развод. Можеш да си събереш нещата и да се върнеш при мама. И вечеряйте заедно. С винце, — рече Катя, като изразително погледна към свекървата.
Всичко, което бе натрупала в себе си за половин година, Катя изля наведнъж пред всички. Вече не ѝ пукаше.
— Виж ти, намерила се важна госпожа, — възмути се свекървата. — Кралица, как не! Хайде, сине, тръгвай, тя не те заслужава, — добави висомерно Мария Александровна. Сестра ѝ с охота ѝ пригласяше. Гена сякаш не се изненада от нищо. Той си тръгна заедно с майка си и леля си.
Катя почувства облекчение, сякаш тежък товар падна от раменете ѝ. Те се разведоха. Парите от сватбата си разделиха по равно, въпреки че бившата свекърва искаше повече. В спора дори се намесиха родителите на Катя.
Някога, когато Катя се прибираше вкъщи, чу: — Госпожице, купете си лотариен билет. Тя се обърна и видя симпатичен младеж, който продаваше лотарийни билети на будка на спирката.
— О, не, няма какво да пробвам късмета си. В последно време само нещастия ми се случват, — отвърна тя усмихвайки се на продавача.
— Ами опитайте, няма какво да губите, — продължи да я убеждава той.
Катя се съгласи и взе първия билет, който ѝ попадна. Подаде го на продавача, за да го провери. — Невероятно! А вие казвате, че нямате късмет! — удивено възкликна продавачът. — Спечелихте крупна сума пари, ето, вижте сами. За първи път виждам да се падне такава сума, обикновено хората печелят малки награди. Поздравявам ви!
Катя се разсмя от сърце. Нима всичките ѝ нещастия останаха зад нея заедно с този брак? Дано е така. Гену и Мария Александровна тя се постара да забрави като един лош сън.
