„Защо никога не си ми казвал нищо?“

Катя застина на прага, безмълвна. Апартаментът беше напълно празен. Гърдите ѝ се стегнаха, а зрението ѝ се замъгли – сякаш още малко и щеше да изгуби съзнание.

Тя механично се отпусна на единствения стол до входа, опитвайки се да се справи с нахлулия ужас. Навсякъде – празнота. Всичко, което правеше дома жив, бе изчезнало: нито техника, нито мебели, дори старата закачалка я нямаше.

Погледът ѝ се спря на останалите вещи – изтъркана маса, двойно легло и малък детски диван. Катя издиша трескаво и посегна към телефона. Трябваше да съобщи за кражба в полицията, но внезапно я осени мисъл: първо трябва да позвъни на мъжа си, за да се посъветва как да постъпи.

Андрей отговори едва на третото позвъняване. Гласът му звучеше неочаквано студено и рязко:

– Всичко прибрах, тези вещи са купени с моите пари!

Катя застина, невярвайки на ушите си:

– Това… това ти ли направи? Защо? Къде са нашите вещи?

– Напуснах те. Нима не си разбрала? – презрително се изсмя Андрей в слушалката.

– Как така напуснал? Къде? – думите на мъжа ѝ стигаха до нея трудно.

– При друга. Омръзна ми, Катя. Не ме устройваш нито като жена, нито като домакиня.– Защо никога не ми каза нищо? – объркано попита Катя, за която думите на Андрей бяха истински шок.

– Ето, сега ти казах – засмя се мъжът по телефона. – С това се задоволи.

– А как ще живеем с децата? Сега нямаме нищо в апартамента…

– Това не е мой проблем – усмихна се ехидно Андрей. – Довиждане!

Катя чу как телефонът затвори с кратки сигнали и не можеше да повярва, че след десет години брак, съпругът ѝ постъпи с нея толкова подло.

И не само с нея, а и с децата – той изнесе всичко от апартамента, което счете за нужно.

Неговото действие беше истински удар в гърба за Катя, особено като се имаше предвид, че ипотеката все още трябваше да бъде плащана.

Жената с ужас осъзна, че може и да не издържи на това бреме. В началото ѝ беше изключително тежко.

Катя дори си мислеше дали да не сложи край на живота си, за да прекрати това мъчение.

Единственото, което я спря от този необмислен ход, бяха двете ѝ деца и майка ѝ, която навреме дойде да ѝ помогне.

Свекърът и свекървата, разбрали, че синът им е изоставил жена си, веднага се отрекоха от нея и внуците си.– Щом Андрей не живее с теб, ние няма да ти помагаме! – презрително заяви жената.

По принцип Катя не очакваше особено тяхната помощ, тъй като и преди те не се бяха стремили да ѝ помогнат.

От общи познати скоро научи, че Андрей се оженил за онази жена, при която избяга.

Три години бяха нужни на Катя, за да измъкне себе си и децата си от трудното положение.

Тя почти беше забравила за бившия си мъж и неговите роднини, когато изведнъж те сами ѝ напомниха за себе си.

– Здравей, снахо! – се обади свекърва ѝ.

Катя веднага се напрегна. Цели три години Марина Василевна не ѝ беше звъняла, а сега изненадващо се появи.

Имаше големи съмнения, че внезапно е почувствала вина за сина си и е решила да предложи помощ.

– Здравейте – отвърна сухо Катя, без да иска да покаже, че обаждането я е обезпокоило.

– Как си? – попита Марина Василевна, макар че по тона ѝ ясно личеше, че не ѝ е особено интересно.

– Всичко е отлично!– Радвам се за теб. Ето защо ти се обаждам – свекървата реши да премине към темата. – Знаеш ли, че Андрюша моят е претърпял катастрофа?

– Не, не знаех, – хладно отвърна Катя.

– Би било добре поне понякога да се интересуваш от живота на бившия си мъж, – произнесе с осъждане Марина Василевна.

– Не ми е необходимо.

– Мъжът ти вече е инвалид, – с израз на напрежение каза свекървата. – Той сега има нужда от грижи.

– Съжалявам, – в гласа на Катя прозвуча равнодушие. – Но напомням, че той е бившият ми мъж.

– За какво ми е твоето съжаление? Вземи Андрей при себе си и се грижи за него! – каза с заповеднически тон Марина Василевна.

– Защо изведнъж? Той има нова жена, нека тя да се грижи за него, пък или пък вие, – предложи жената.

– Катя го изостави. Докато още беше в болницата, тази гадина събра вещите си и избяга, – пробърбори свекървата.

– Тогава искрено ви съчувствам, – отвърна Катя, сдържайки леко злорадство.

– Не увъртай, Катя, вземи Андрей при себе си, – рязко заяви Марина Василевна.- Да не се надявайте! – твърдо отвърна Катя.

– А съвест имаш ли? Вие все пак имате две деца, – опита се да удари по слабото място свекървата.

Катя се усмихна саркастично и отговори:

– Вашият син преди три години ни обра апартамента, и тогава изобщо не го беше грижа за децата. Защо сега аз трябва да мисля за него? Както той веднъж ми каза: „Какво ме интересува.“

След тези думи Марина Василевна изпадна в ярост. Заливайки бившата си снаха с порой от проклятия, тя тресна телефона.

Скоро Катя разбра, че свекърва ѝ първо се опитала да вземе Андрей при себе си, но бързо осъзнала, че грижата за него е непосилна задача. След месец, неспособна да издържи натоварването, тя настанила сина си в дом за хора с увреждания, окончателно се отказвайки от него.

На роднините си Марина Василевна се оплаквала от възрастта и болестите си, оправдавайки решението си. Същевременно уверено твърдяла, че именно Катя е тази, която трябвало да поеме грижата за Андрей.

Дереккөз