— Мамо, ако ти трябваше помощ, трябваше да кажеш. Добре, ще намеря пари, за да сменим покрива, а въпроса с колата на баща ти ще решим по-късно. Но сватбата няма да отменя!

— Имаме пари. — Анна Семьоновна отговори сухо.

— Може би да я отложим с месец? — промълви притеснено Лена.

— Защо само с месец? — попита с усмивка Борис. — Нека с два! А най-добре, ако се запознаят направо на самата сватба!

Лена погледна Борис, неспособна да разбере дали се шегува или говори сериозно. Тя беше ужасно притеснена от предстоящата среща на техните родители.

— Боря, майка ти и така доста трудно ме прие, — каза Лена, прехапвайки устната си, — нека малко свикне с мен и да приеме предстоящото тържество.

— Леночка, мила моя, всичко ще бъде наред, — отвърна Борис и прегърна бъдещата си съпруга. — А дори и да не бъде, не е задължително те да продължат да поддържат контакт. В днешно време може спокойно да се оженим дори без благословията им. Без съгласието им също.

— И да се скараме за цял живот ли? — Лена направи опит да се дръпне.

— Виж, — той седна и я постави на коленете си, — съвсем скоро ще бъдем младо семейство. Ние може да имаме свои бури, урагани и всякакви скандали. Но те са вече зрели хора. И ако искат най-доброто за нас — а аз вярвам, че твоите родители искат най-доброто за теб, а моите за мен, — те ще намерят общ език.

— Мислиш ли, че ще го направят? — усъмни се Лена.

Борис се засмя приглушено:

— Ами, ако не друго, поне няма да се сбият!

— Да, би било доста неприятно, ако се сбият, — отговори сериозно Лена.

Тя беше толкова притеснена, че не разбираше шегите му.

— Макар че, предполагам, щеше да е забавна сцена, — добави Борис.

Лена го изгледа, сякаш го виждаше за първи път:

— Сериозно ли говориш?

Борис все пак се разсмя:

— Шегувам се, разбира се! Ще се разберат. Поне заради нас.

— Ще се разберат?

— Няма да стигнат до открит конфликт. Все пак ние не планирахме да живеем заедно с който и да е от тях, така че…

— Какво „така че“? — Лена се наежи.

— Дори ако у тях се зародят устойчиви неприязън и те не успеят да се договорят, това ще си остане тяхна лична работа. Твоите родители ще са от едната страна, моите от другата, а ние ще ги посещаваме поотделно. А на семейните празници ще ги слагаме на най-отдалечените краища на масата.— Добре, че всичко си обмислил – Лена най-накрая се усмихна, – но аз все пак се притеснявам!

— Мило мое, аз описах най-лошия сценарий, но съм сигурен, че всичко ще мине добре!

— Не, аз все пак ще се обадя на мама и татко, ще им кажа да се държат прилично, защото си знам родителите!

— Успокой се, любима моя, всичко ще е наред! – каза Борис, а наум си помисли, че и той не е лошо да проведе предварителен разговор с родителите си. За всеки случай.

***

— Толкова се радвам, че дойде без Леночка! – възкликна Анна Семьоновна, посрещайки сина си на портата.

— Мамо, какви ги говориш? Още не сме се оженили, а ти вече не я харесваш!

Анна Семьоновна само хвърли поглед, но не отговори. Покани го вътре, а там:

— Именно за сватбата исках да говоря с теб – каза тя, като го настани на масата и му наля чай.

— Какво за сватбата? – попита Борис. – Всичко е наред. Подали сме заявление, датата е определена, роклята и костюмът са купени, ресторантът е резервиран. Всичко е готово за сватбата!

— Аз за друго, сине – Анна Семьоновна наведe поглед, – не избързвате ли?

— В какъв смисъл избързваме? – Борис едва не падна от стола.

— Ти си на двайсет и три, може би не е нужно да прибързвате с такива решения? Баща ти на твоите години още оглеждаше и се забавляваше. А когато се нарадва, тогава се ожени. Пък и сега е модно хората да живеят заедно без брак и сватби.

— Мамо, не мога да повярвам, че го казваш – Борис поклати глава, – предлагаш ми да стана като онези повърхностни хора, които живеят за кеф и после се разделят?

— Е, нали трябва да проверите съвместимостта си, чувствата. Ами ако под един покрив не си паснете?

— Може би това е новина за теб, но ние с Лена вече от година живеем заедно. И се напаснахме, и проверихме, и пак проверихме! Сигурен съм, че обичам Лена, и съм сигурен, че искам да прекарам целия си живот с нея.

— Боренче, разбирам. Леночка е добро момиче. Но защо не изчакате година? Или две?

— Мамо, ако ти плащаше за сватбата, нямаше да говориш така! – каза Борис сериозно.

— Щях да го кажа и по-рано, но вие всичко сами, без да се консултирате, сте решили и платили!

— Именно! Сами! А защо? Защото, мамо, аз сам изкарах тези пари!

— Ето, пак, те щяха да са полезни за семейството. Колата на баща ти пак нещо не работи, а покривът също трябва да оправим!

— Мамо, ако ви трябваше помощ, трябваше да кажеш. Добре, ще намеря пари за покрива, а за колата на татко ще решим по-късно. Но сватбата няма да отменям!

— Имаме пари – каза сухо Анна Семьоновна, – за покрива баща ти вече се разбра.— Мамо, спри този цирк! — Борис размаха пръст към майка си. — Сватбата ще бъде! Надявам се не си забравила, че кумовете трябва да дойдат?

— Да забравя такова нещо? Как ли пък?! — възкликна Анна Семьоновна. — И да искаш, няма да го забравиш! А ако забравиш, сто пъти ще ти напомнят! Баща ти, разбираш ли, вече ми проглуши ушите: „Какви са тези хора? Какво представляват?”

— Именно затова е срещата — тихо се засмя Борис. — Мамо, мамо, — каза той, — много се надявам, че няма да им кажеш нищо за отмяна на сватбата. Разбери, това е решен въпрос. Дори всички да сте против, аз и Лена ще подадем документи за парцел в Далечния Изток и ще заминем толкова далече, че никога няма да ни намерите!

***

Когато Борис видя как телефонът изпадна от отпуснатите ръце на Лена и падна на пода, разбра — нещо не е наред. А когато самата Лена се залюля, паниката го обзе:

— Леночка, какво се е случило? — хванал я на ръце, той я понесе към дивана.

— Това е катас.трофа, — прошепна тя, гледайки бъдещия си съпруг със стъклени очи.

— Леночка! Скъпа! Какво се е случило?

— Изгонили са ги, — едва произнесе тя. — Мама и татко отидоха при твоите родители, а те дори прага не им прекрачиха. Татко е в шок, мама в пълна безпомощност.

— Че какво стана там? — настояваше Борис.

— Сега е лято, — започна да обяснява Лена, — разбира се, че когато се отиде в къща, на такава среща се правят шишчета. Мама мариновала месо, татко взел скарата, дори въглища донесъл. И естествено, облекли се подходящо, така че да не им е горещо и неудобно.

А твоите родители казали, че с някакви селяндури на една маса не могат да седнат. И Анна Семьоновна заявила, че ще провали сватбата, независимо какво ще й струва това!

И тогава сълзите рукнаха. Лена плачеше с хлипове, а Борис се опитваше да я утеши. Това не беше никак лесно, но за два часа успя. Без валериан не мина.

Когато Лена заспа, Борис се втурна към родителите си.

***

— Мамо, ти въобще в какво си мислеше? — извика Борис още от прага.

— Знаех си, че трябваше по-рано да се запозная с тях! Такива селяндури, че да ти настръхнат косите! И все се чудех на кого Лена е такава проста душа! А ето! Вижда се!

— Какво ти се вижда? Какво? — крещеше Борис.

— Всичко се вижда! Тук при нас е важно събитие! Среща на родителите! Три дни се готвихме! Поръчахме почистване, баща ти подреди всичко в къщата и на двора! Гаражната врата и портата боядисахме! Дърветата избелихме! Къщата блести!

— И какво от това?

— Облякох най-хубавата си рокля, сложих бижутата на баба ти, баща ти дори с вратовръзка беше! И с костюм! Защото сме прилични хора и разбираме важността на случая! А те се появиха! Той с къси панталони и чехли на бос крак, тя със спортен екип и тениска! Боже Господи! Все едно всичко е купено от пазара!

— Мамо, — изстена Борис, хващайки се за главата.

— И няма какво да „мамкаш”! — Анна Семьоновна продължаваше да негодува. — Казах веднага, че такива бедняци в семейството не ни трябват! Няма да има сватба!​Костите си ще сложа, но няма да позволя на сина си да носи цялата тази мизерия! Ще ти намеря нормална булка! Богата, с прилични родители!

Колко още планираше да беснее Анна Семеновна, Борис не знаеше, но повече нямаше желание нито да търпи, нито да я слуша.

Той взе гарафата от перваза, в която майка му държеше вода за цветята, и с всичка сила я запрати на пода.

Отдавна чаканата тишина беше като награда за Борис. Баща му само надникна от стаята.

— А сега моля да ме изслушате – каза Борис, докато заобикаляше стъклата и сядаше на масата. – Сватбата така или иначе ще се състои! Искаш ли го, мамо, или не – този въпрос вече е решен.

— Но… — опита се да възрази Анна Семеновна.

— Говоря аз, — повиши тон Борис, — а ти, мамо, си изгоря от твоето вече вечно „показно театро“! Все се опитваш да блеснеш!

Домът блести само заради гости, а в останалото време не ти пука.

Готвиш нещо специално единствено за чуждите, а за мен и татко – нито веднъж не си направила нещо оригинално.

Винаги е така при теб – за гостите са специални сервизи, покривки и всичко останало.

Обличаш се сякаш си за бал в дворец, а накарала баща ми да сложи вратовръзка. А той не носи такива! Разбираш ли? Не ги обича! И то сега, през лятото! Костюм? Добре, мама, помисли малко!

Анна Семеновна започна да диша по-често, но не посмя да прекъсне сина си – видът му беше твърде свиреп.

— А за родителите на Лена – ако ти ги наричаш бедняци, то какви сме тогава ние? Те имат верига ресторанти из цялата област! Това не са пари, това са огромни средства!

Артем Сергеевич ми предложи да плати сватбата и да я организира на тропически остров. И за него това дори не е скъпо – дребни разходи. Да, мамо, и да събере всички гости там с отделен полет!

— И ти отказа? — в очите на майката проблесна ужас.

— Защото, мамо, сам трябва да имам стойност! Той ме уважава именно за това, че сам си поемам разходите по сватбата!

А за облеклото ще кажа така: ти ги засрами, нарече ги бедняци, а цялата блесна с изумруди от баба! Това също е показност.

А те, въпреки че могат да се накичат с диаманти от глава до пети, дойдоха в удобни дрехи! Удобни! Те знаят каква е цената както на парите, така и на бижутата, но пристигнаха в това, в което им е удобно. Без показност! Защото дойдоха да се запознаят, да общуват с хора, а не да се сравняват с портфейли!

Баща му се свлече на прага, а Анна Семеновна беше жалка гледка. Тя не очакваше подобен отпор от сина си.

— Анька, ама умен човек сме отгледали, — каза Фьодор Андреевич, вдигайки се от пода, — и на теб си ти каза заслужено!

— Само още ми кажи нещо, Фьодор! – избухна Анна Семеновна.

— Мога и да замълча, — усмихна се Фьодор Андреевич, прегръщайки сина си, — Борис всичко правилно каза. Ясно и точно.

— В крайна сметка така: — каза Борис, обобщавайки, — както искате, но трябва да се сдобрите с тях! Искате – прощение искайте, искате – подаръци носете – това вече не ме засяга.Предстои сватба, и нека на нея се държите както подобава! Никакви кавги, никакви скандали, дори коси погледи да няма!

За хектарите в Далечния изток не се шегувах! Имайте това предвид!

***

Лена стоеше пред огледалото в стаята на булката, замислено изучавайки отражението си. Харесваше се, но нервността караше ръцете й да потреперват.

– Мамо, мисля, че ще припадна ей сега – каза тя.

– Нищо страшно, дъще – отвърна Марина Евгениевна – всички булки се нервират. Спомням си, когато се омъжвах за баща ти, и аз треперех като есенен лист. Както се казва – женитбата е като буря, важното е в брака да не се удавиш! А Боря е добро момче!

– Боря е добър, да – съгласи се Лена – но родителите му… те са си едни парчета!

Марина Евгениевна се разсмя:

– Та ти няма да живееш с тях, а пък твоят Боря, както гледам, знае как да ги озапти. Като си спомня как дойдоха да се извиняват! – и отново се разсмя.

– Не мога да разбера как ги прости след тези обиди…

– Дъще, какъв е смисълът да се караме с тях? – попита Марина Евгениевна, докато оправяше шлейфа на дъщеря си. – Може да не са ни кръвни роднини, но са почти такива. Ако не искат да се виждаме, ние няма да загубим. Но ако искат, няма да ги гоним. Децата ни вече ни свързват.

– Да, вярно е – каза Лена плахо усмихвайки се.

– Който носи обида в сърцето си, той сам се изяжда. По-лесно е да простиш, тогава и душата ти ще е по-лека. Най-важното за нас е децата ни да са щастливи!

Марина Евгениевна се усмихна на дъщеря си:

– Аз тръгвам, а ти не се бави, Боря също се нервира! Да не вземе да избяга! – отново се разсмя.

Лена въздъхна дълбоко:

– Идвам!

**Запознанство на родителите**

Съавтор: Захаренко Виталий

Дереккөз