— Какво ще рече това, че синчето ви се инати? Против е хубавия апартамент ли? Това е просто глупаво, — заяви сватовницата, режейки си парче торта. — Като дете е, честно.​

— Не разбрах, за кой апартамент става дума?​

Напоследък Ирина Степановна не разбираше нищо. След сватбата снаха й заедно с майка си сякаш полудяха. Добре, Кристина може би наистина искаше да подобри жилищните условия, но защо сватовницата така упорито си нави носа навсякъде?​

Първо, не й хареса, че зетят й с дъщеря й живеят в гарсониера, а родителите му в тристаен апартамент. Преди сватбата рядко общуваха и само разменяха поздрави от време на време.​

Но след сватбата, когато дойде на гости, лицето на жената се издължи. Ирина видя как тя тайно бутна мъжа си с лакът така силно, че той дори изохка. И започна явно със завист да оглежда всичко.​

На масата, след като пийна малко, не се стърпя:​

— А защо вие живеете в тристаен, а младите трябва да се гъчкат в гарсониера?​

— Да благодарят, че имат това. Ние с жена ми на техните години живеехме в студентско общежитие, — твърдо отсече Вова. Ирина го погледна с благодарност. Тя винаги се губеше при подобни въпроси. Но, както се казва, простотията няма граници. Сватовницата продължи:​

— Разбира се, животът преди беше друг. Раждаха на полето и се возеха с каруци.​

— Защо преувеличавате? Ние с баща ми им дадохме старт, а оттам нататък — сами.​

На Ирина й беше неприятно да обсъжда с някой външен жилищния въпрос. Тя знаеше, че Кристина преди сватбата е живяла в двустаен апартамент с родителите си, възрастната си баба и по-малкия си брат. Надяваше се поне едно „благодаря“ да чуе. Но, както се оказва, на такива хора никога нищо не им стига.​

— Точно така. Вашият старт е с душица, нищожен. Дечица ще им дойдат, и какво ще правят младите тогава?​

— Мамо, по-добре опитай тази салата, — опита се да изглади ситуацията снаха й. Но майка й я изгледа злобно и смени темата. Оказа се, обаче, че не за дълго. След час, след като поерза, жената нагло попита отново:— А след смъртта ви, това тристайно жилище на кого ще се падне? Никита ви е единственият? Нямате ли някое незаконно дете? Може би сега да го прехвърлите?

Логиката на роднината изуми Ирина. Тя и съпругът ѝ си размениха погледи. Това някакъв странен „черен“ хумор ли е? Тъкмо бяха преминали 50-годишната граница и не мислеха за онзи свят.

Съпругът ѝ внимателно погледна сватовницата, с надеждата, че може би се шегува. Но тя определено не се шегуваше и продължаваше да изразява идеи как това жилище по-късно ще отиде при внуците.

След разговора с роднините, Ирина остана с лепкаво чувство на тревога и страх. Съпругът твърдеше, че Светлана Петровна просто не е осъзнала какво говори. А на нея ѝ се струваше, че точно обратното – прекрасно разбираше и вече мислено беше разделила цялото им имущество.

Как още до колата не е стигнала и не е поискала да я прехвърлят на Никита? На тях не им беше жал за сина им, но не при такива обстоятелства.

Ирина не знаеше какви разговори се водят в семейството на снаха ѝ. Но веднага щом тя забременя, поиска да разменят апартамента.

Каза, че трябва да вземат нещо по-голямо, може да използват майчинството като помощ. Жената разбираше младите – с времето наистина щеше да им стане тясно. Но я подразни това, че просто я поставиха пред свършен факт.

— Сине, разбирам те напълно, но този апартамент не си го изкарал ти. Аз имам добро отношение към жена ти, но ако искаш да го размениш, тогава ще направим всичко официално. Сега е твой апартамент, а после ще стане семейно имущество.

Никита смръщи вежди:

— Мамо, на какво намекваш?

— На нищо. Тъща ти е прекалено нахална и нагла. Ако, не дай си Боже, стане нещо, ще останеш без гащи. Ние с баща ти половин живот сме се занимавали с този апартамент, за какво?

От гняв тя дори удари сина си по гърба с вафлена кърпа. Той само потрепери, но не каза нищо. Най-вероятно, вечерта Никита предаде разговора им на жена си или тя сама разбра. Кристина обаче реши да не предприема нищо и просто се оплака на майка си.

Тя пък не остави разговора да чака, дойде на гости с торта.​— Вашият син отказва да продаде апартамента, за да купи по-хубав, — заяви нагло сватята.​

​— Това не е неговият апартамент, ние му го купихме.​

​— И какво от това, — безцеремонно отвърна тя. — Според документите е негов. Слушай, роднина, защо се бъркаш при младите? Да не си се решила да ги разделиш? Искаш да направиш дъщеря ми да изглежда меркантилна?​

​Стремейки се да запази спокойствие, Ирина стана от масата. Походи из кухнята, след това попита:​

​— В момента за какво говорите?​

​— За това. Ако вие с мъжа си сте богати, това значи, че можете да се гаврите с моето дете? Поне малко се засрами, тя е бременна.​

​— Какво общо има това с гавра? Това не е нейният апартамент, за да решава нещо. Предлагам да продадем апартамента, като парите се преведат по сметка и оттам да се плати за следващия. Така пред съда ще е ясно, че това са предбракови пари, а не общо придобити. Или да се опише делът на Никита при новото разпределение.​

​Ирина видя как сватята почервеня и започна тежко да диша. Мълчеше и чакаше отговор. Неочаквано вместо това чу почти писък:​

​— Как така? Договор? Сума? Съвсем сте изгубили ума си!​

​— Защо крещите по мен?​

​Ирина толкова се обърка, че не знаеше какво да каже в своя защита. В главата ѝ се въртяха хиляда остри отговори, но тя само примигваше, без да успее да се вклини в потока на обидите. Сватята продължи:​

​— Какво настройваш сина си срещу жена му? Вмъкна си жилото и бодеш. Те се карат всеки ден заради теб.​

​— Заради мен? Защо почтената ви дъщеря не приема това предложение? Харесва ѝ идеята да измами сина ми, така ли?​Те се скараха още малко, а после, не издържайки, Ирина изгони Светлана. Почти със сълзи на очи, тя набра мъжа си.​

Тя прекрасно знаеше неговата позиция и разбираше, че без неговото разрешение синът й няма да направи нищо. Той я изслуша внимателно и обеща да поговори с Никита.​

Синът дойде при тях вечерта сам. Вечеряха, той се размотаваше. Тя не задаваше въпроси, мълчеше обидено и чакаше той сам да започне разговора. Синът не издържа:​

— Мамо, Кристина се страхува. Каза, че не иска да ми вярва само на думи. Ако стане нещо, да не я изхвърля с детето при майка й.​

— А ти какво, събираш се да се развеждаш?​

— Не, просто животът е дълъг. Наслушала се е на приятелки, на майка си, начела се е на истории. И иска да се подсигури.​

Ира мълчеше, без да знае какво да отговори. Явни съмнения я разкъсваха – струваше й се, че не става въпрос за някаква сигурност, а че снахата е просто мошеничка. Не издържа:​

— Няма ли други варианти? Вземете ипотека за свое жилище, а това отдайте под наем. Това ще бъде вече общо придобито имущество.​

— Мамо, ти не разбираш, Кристина е добра.​

Изнервена, вече не можеше да стои на едно място. Скочи и започна да бърше шкафовете. Гневът я обхващаше на вълни, толкова й се искаше да разтърси сина си за раменете, за да му дойде акълът на място. Всичко бе толкова очевидно!​

— Добре, какво искаш от мен?​

— Кристина каза, че ще подаде молба за развод, ако не се съглася. Вече е набелязала дори апартамент, близо до майка си.​

Беше омерзително и обидно. Как да гледа после на тази снаха? Алчна и нагла хищница, която вече показваше истинската си същност. След кратко мълчание тя каза:​— Аз всичко чудесно разбирам. Сега се опитват да те продават чрез корема ти. Не знам дали твоята Кристина е имала такива планове от самото начало или са се появили сега под влиянието на майка ѝ. Алчна и нахална жена. Между другото, жена ти на старини ще стане същата като нея.

— Мамо, защо обиждаш Кристина? Доведе и тъщата до сълзи. Вдигна ѝ се кръвното, трябваше да викат линейка.

Всичко, вече нямам сили. Все пак трябваше да купят този апартамент за себе си за старините — като добавка към пенсията. А сега тя трябва да се бори за своето като лъвица. Сложи ръце на кръста, отметна косата си и изръмжа:

— Какво все „мамкаш“? Как трябва да реагирам? Аз и баща ти сме се старали половин живот, всичко в името на теб. Или искаш той да се намеси? Знаеш го, няма да е меко. Аз искам да защитя своето имущество.

— Мамо, това е моят апартамент.

— И какво от това? Знаеш ли, мили мой, беше голяма грешка да оформим апартамента на твое име. И не ме гледай така. Нямаше да има такива проблеми сега.

Жената разбираше колко труден избор предстои на сина ѝ. Укоряваше се, че е оформила апартамента на Никита. Ако не беше това, този проблем нямаше да съществува.

По някаква причина бе решила, че снахата ще манипулира детето ѝ, и нощем плачеше. Съпругът ѝ не можеше да направи нищо. Ходеше мрачен и ядосан. Говори със сина си, но той доста грубо му отвърна, че вече е отдавна възрастен.

Семейството вече се бе разделило мислено с апартамента. Колко голямо бе изумлението, когато разбраха, че Никита е сключил предбрачен договор със съпругата си. Сега младите търсеха варианти за размяна.

Да, ще бъде по-близо до тъщата, но вече без загуба на апартамента. Въпреки благоприятното разрешение на ситуацията, Ира осъзнаваше, че, ако нещо се случи, Кристина все пак ще остане да живее в апартамента. А Никита ще се върне при тях. Това я огорчаваше, но вече нямаше как да оправи ситуацията.

Дереккөз