— Представете си само! Каква снаха ни изпрати Господ! Грижим се за нея с цялото си сърце, подаръци ѝ правим за всеки празник, харчим се, а тя? Не, синко, както щеш, но ние с това плъхче повече няма да имаме нищо общо! — изригна в праведен гняв Ираида Станиславовна, завъртя се рязко и излезе. Нейният съпруг, Марк Павлович, хвърли презрителен поглед към съпругата на сина си и побърза да догони жена си.

— Е, доволна ли си? Това ли целеше? Да ме скараш с родителите ми? Успя, Лилке! Винаги съм знаел, че си завистлива и дребнава, но не мислех, че е чак толкова сериозно! — Игор беше толкова ядосан на жена си, че изобщо не подбираше думите си. А Лиля… Мълчаливо го слушаше, мислейки си за това как започна семейственият им живот.

Лиля се омъжи за Игор преди едва две години. Още преди сватбата тя не успя да изгради сърдечни и доверителни отношения с родителите на съпруга си.

Живееха наблизо, но Игор предпочиташе да ги посещава сам, за да не натоварва годеницата си, а по-късно и жена си, с общуване, което не носеше удоволствие на никого от семейството.

Въпреки поддържаната дистанция, родителите на Игор смятаха за свой дълг да радват сина и снахата с подаръци за всеки празник.

И ето, че нито разнообразието, нито разликата в цената и качеството на подаръците ги смущаваше. Трябва да се отбележи, че те обичаха да изненадват младото семейство дори за най-дребните поводи, което доведе до събирането на солидна колекция от вещи, донесени от свекърите, но останали неизползвани.

Например, любимият им син само за половин година получи скъпа въдица, за която отдавна мечтаеше, абонамент за фитнес, за който никога не намираше средства, и немалка сума пари, която похарчи за своите развлечения.​​По същото време Лиля получи комплект съдове, които колегите на свекърва й подариха, но те не паснаха на нейната кухня, тоалетна вода с отвратителна миризма, която отравяше банята точно до момента, когато Лиля изхвърли шишето, едва изчаквайки да си тръгне Ираида Станиславовна, както и спално бельо, което не преживя дори едно пране.​​

​​На младата съпруга й се струваше, че свекърва й просто й прехвърля всичко, което не й харесваше, не й беше от полза или просто беше негодно за употреба. Освен това майката на мъжа й винаги „опаковаше“ подаръка в ярки фрази за това как дълго го е избирала, стараейки се да угоди и да я зарадва. Но в действителност по-голямата част от подаръците й представляваха чист боклук.​

​​Когато Лиля опита да постъпи по същия начин като свекърва си и да й преподари ненужни неща, жената строго й направи забележка и заяви, че не заслужава такова отношение към себе си.​

​​– Значи излиза, че аз го заслужавам? Тя ми подарява всичко, което не й трябва. Некачествени тенджери, халат без размер, в който мога да се увия два пъти, козметика, която не й е допаднала, картина, която е срамно да се закачи в приличен дом. И аз трябва да го приема с благодарност? Къде е справедливостта? – Лиля реши да се оплаче на съпруга си, защото мястото у дома им за боклуци свърши, а тя нямаше повече сили да приема тези „дарове“.

​​– И какво не ти харесва? Важното е вниманието, а не подаръкът! Не всеки знае вкусовете ти.​

​​– Ти знаеш моите вкусове и предпочитания, но майка ти винаги подарява ненужен боклук! Не ти ли се струва, че тук има някаква закономерност?​

​​– Лиля, спри! Винаги си недоволна! Майка казва, че си разглезена и меркантилна! Виждаш само марките и цените! А човешкото отношение и вниманието явно не значат нищо за теб!​​— Тоест аз съм виновна? Добре! Не искаш да се намесиш, ще разреша проблема по мой начин! — Лиля решително събра всички подаръци от родителите на съпруга си и същата вечер ги изнесе на боклука.

Толкова много ѝ хареса да се отървава от ненужни вещи, че започна да изнася подаръци все по-често. Именно това стана причина за голям скандал, защото Лиля беше хваната на местопрестъплението. През уикенда Игор замина при родителите си, обещавайки да се върне вечерта.

Съпругата му реши да направи основно почистване и да прегледа съдържанието на шкафовете. На един от рафтовете намери кърпи, подарени от свекърва ѝ.

Видно беше, че вече са използвани и прани, вследствие на което бродерията и краищата им започнаха да се разпадат. При това тези кърпи изобщо не попиваха вода и бяха напълно безполезни в ежедневието.

— Да ги направя на парцали или да ги изхвърля веднага? — след кратко размишление на глас, Лиля реши да ги даде за благотворителност.

До входа, в храстите, наскоро се беше окотила бездомна кучка. Лиля, носейки боклука, се канеше да постеле кърпите на малките, за да не им е толкова студено. Но, разбира се, точно в този момент Игор и родителите му пристигнаха!

Оказа се, че изведнъж решили да заминат за вилата, а новата лопата, която Игор беше купил за градината, лежеше в апартамента на сина и снаха им. Именно затова решили да минат.— И какво е това, че правиш? — Гласът на свекърва й прозвуча над главата на младата жена толкова рязко, че тя изпусна злочестата кърпа, която само преди няколко месеца беше получила като подарък за Деня на майката, въпреки че свекървата добре знаеше, че снаха й все още не успява да забременее.

— Не ми се сърди! Това ти го подарявам за бъдещето! С кърпата ти предавам моята майчинска енергия! — беше обяснила тогава Ираида Станиславовна, тъй като Лиля не беше способна дори да отговори на странната й постъпка.

Подскочила и опитвайки с крак да избута купчината парцали по-далеч в храстите, Лиля приличаше на ученичка, направила пакост.

— Аз… Просто… Реших да споделя майчинската енергия с кученцата — измърмори Лиля.

— А, такава ли си ти?! Аз от душа ти подарявам неща, а ти така? Е, знаеш ли, това вече не се побира в рамките!

Ираида Станиславовна се обърна и тръгна, изглеждайки обидена като кралица, забравяйки за лопатата. Свекърът тръгна след нея, а Игор хвана Лиля за ръката и я завлече към дома, за да избегне скандал пред съседите и минувачите. Вкъщи той изля душата си, крещейки на съпругата си и обиждайки я с всякакви унизителни думи. За да придаде ефектен завършек на своята сцена, той отвори гардероба и демонстративно започна да събира багажа си, очаквайки, че жена му ще го спре.

Но на Лиля изведнъж не й се искаше да спира мъжа си, да говори с него или да се кара, като защитава своята правота. За две години брак тя нито веднъж не се почувства защитена, никога не беше зад мъжа си. Игор не я защитаваше дори от собствените си родители. Струваше ли си да се държи за този брак?Игор си тръгна, а вечерта ѝ написа съобщение, пълно с обиди, половината от които очевидно бяха дело на свекърва му. Лиля изтри това съобщение, а в понеделник сутринта отиде да подаде молба за развод.

Игор се развеждаше дълго и отвратително, настоявайки да разделят всичко, което са придобили по време на брака. В по-голямата си част това бяха подаръци от свекърва му. Лиля гледаше съпруга си и не можеше да го познае… Или пък той винаги е бил такъв, истински, а преди просто се е прикривал добре?

— Вземи си хавлиите, мили мой. И половината боклук до къщата също си вземи, помолих чистача да го остави и да не го хвърля на сметището. Там има три торби отпадъци за теб. Твоето съвместно придобито имущество, — каза Лиля на Игор в съда.

Съпругът ѝ се изчерви и дори не успя веднага да отвърне.

А Лиля си каза благодарствено наум на свекървата, че ѝ е помогнала да види истинския Игор, преди да са придобили в брака нещо по-значително от прокъсани хавлии. Такава уж дреболия като подаръците ѝ помогна да открие по-сериозните проблеми във връзката им.

Сега Лиля със сигурност знаеше, че трябва да избира внимателно не само съпруга, но и свекървата. Иначе отношенията са обречени…

Дереккөз