— Артьом, сигурна съм, че сестра ти крои нещо срещу майка ви. Тя иска да й навреди.

Артьом застина, шокиран, гледайки Лилия.

— Лилия, в реда си ли си? Знам, че ти, Ксюша и майка ми не се понасяте, но това вече е прекалено.

— Да, не се разбираме, но да й пожелая зло? Никога!

Лилия се запита безнадежно: „Как да обясня, за да ми повярва?“

От самото начало отношенията й с Ксюша и Ирина Викторовна не вървяха. При първата среща бъдещата свекърва огледа Лилия от глава до пети и с напрегната усмивка каза:

— Какви интересни обувки. Къде ги купихте?

Лилия, притеснена от находката си от секънд хенд магазин, промърмори:

— Май са китайски…

— Личи си веднага — хладно отбеляза Ирина Викторовна. Ксюша, която стоеше до нея, се разсмя.

Лилия погледна към Артьом с надежда за подкрепа, но той бе занят в разговор с някой друг.

Оттогава Ирина Викторовна не пропускаше възможност да покаже презрението си към снаха си, а Ксюша добавяше още масло в огъня.

— Кажете, Лилия — говореше тя пред гости, — трудно ли е да седиш цял ден на каса?

— Мамо, казах ти, че Лилия не е касиерка, а управителка на магазин — ядосваше се Артьом.

— Ах, извинявай, забравих — фалшиво се извиняваше Ирина Викторовна.

И след няколко минути отново питаше:

— Лилия, напомнете ми, кой университет завършихте?

— Не съм завършила — казваше Лилия, неволно изчервявайки се. — Работех…

— Нашето работливо пчеленце — смееше се Ирина Викторовна. — Някой трябва да се занимава и с обслужване. Между другото, Лилия, прибери масата, моля.

Лилия, скривайки сълзите си, събираше чиниите мълчаливо. Не искаше да прави сцени пред гостите. И никога не изискваше от съпруга си да прекъсне връзката с майка си.

— Каквато и да е, тя те е родила и отгледала — казваше тя на Артьом, когато той се възмущаваше от поведението на Ирина Викторовна. — Майката е най-важното. А и понеже ти си толкова добър, само заради това съм готова да я търпя.

Ако на Ирина Викторовна Лилия беше готова да прости почти всичко, то сестрата на съпруга си, двадесетгодишната Ксюша, не можеше да понася. Сина си свекървата бе възпитала строго, но дъщерята — детето на старини — глезеше без мярка. Ксюша беше свикнала светът да се върти около нея и всяко нейно желание да се изпълнява моментално.

— Нужни са ми нови обувки — казваше тя на майка си.

— Разбира се, мило — съгласяваше се Ирина Викторовна. — В университета трябва да ходиш добре облечена, да не си като някоя магазинна служителка.

— Приятелите ми и аз ще отидем в центъра през уикенда — заявяваше Ксюша след няколко дни. — Прехвърли ми пари.

— Да, миличка, забавлявай се хубаво — кимаше Ирина Викторовна.

Свекървата си харчеше пенсията веднага за капризите на Ксюша: още едно червило, нов телефон, билети за концерт… За да стигат парите за всичко, Ирина Викторовна започна да дава частни уроци, водеше по няколко занятия на ден. После бързаше към магазините, а след това — у дома, за да нахрани дъщерята, която от няколко часа вече си беше вкъщи след лекции и скролваше на телефона.

Единственото, в което Ирина Викторовна оставаше непреклонна, бе продажбата на апартамента.

— Мамо — проточваше Ксюша. — Хайде най-сетне да продадем тази панелка и да се преместим в нормално жилище. Пари ще ни стигнат.

Но Ирина Викторовна, която обикновено беше толкова отстъпчива, поклащаше глава:

— Не, мила. Този апартамент твоят дядо го спечели, той посвети половината си живот за него. Това е нашето родово гнездо.— Гнездо! Оттук дори до метрото трябва да вървиш и вървиш! — гневно коментираше Ксюша.

Но Ирина Викторовна категорично заявяваше:
— Не, Ксюша, апартамента няма да сменяме. Ще правиш каквото искаш едва след като ме няма.

Ксюша се ядосваше, вдигаше скандали, дори обяви гладна стачка, но майка ѝ беше непоколебима.

Лиля чуваше техните спорове, когато заедно с Артьом ги посещаваше за празниците или идваше да помага с генерално почистване. Чуваше, но не се намесваше.

Един път обаче чу как Ксюша говори по телефона:
— Ще поискам още лаптоп. Ще го купи, няма къде да отиде. Майката е длъжна да осигурява, така че ще се труди.

Лиля не издържа и влезе в стаята. Ксюша замлъкна и се намръщи.
— Не те ли е срам да говориш така за майка си — каза Лиля. — Тя се труди непрестанно заради теб. А ти само искаш пари и я обсъждаш зад гърба ѝ. И на нея ѝ е трудно, на такъв възраст.

— Самата е виновна — отсече Ксюша. — Не трябваше да ражда толкова късно. А ти изобщо не се меси. Преструваш се на мила, правиш се на възпитателка… Аз знам каква си ти. Дошла си от селото, омота Артьом и си мислиш, че те с майка му ще ти дават пари? Е, няма да стане!

На крясъците дотича Ирина Викторовна и тревожно се огледа:
— Мило дете, какво се случи? Защо крещиш?

Ксюша посочи с пръст Лиля.
— Тази тук се изказва! Казва, че напразно ми даваш пари, по-добре да ги дадеш на нея.

— Аз не… — започна Лиля, но Ирина Викторовна вече се нахвърли върху нея.
— Просякиня! — крещеше свекървата. — Мислеше, че като влезеш в семейството, ще можеш да броиш моите пари? Вън оттук!

Лиля се опита да се оправдае, но свекървата продължаваше да крещи:
— Вън!

И Лиля се предаде. Тя си тръгна.

Когато Артьом разбра за скандала, озлоби се и дълго се караше с Ирина Викторовна по телефона. А после каза:
— До тук беше! Повече няма да общуваме с тях!

— Артьом, но тя все пак е твоя майка.

— Не, това е достатъчно! Каквото и да се случи, вече никакво общуване.

Това, че Ирина Викторовна е получила инфаркт, Лиля и Артьом научиха от съседка, която срещнаха на улицата.
— Майка ти вече е седмица вкъщи, а вие защо не идвате да я видите? — каза съседката, хвърляйки неприязнен поглед към Лиля, намеквайки, че я обвинява. Тази жена често беше чувала оплакванията на Ирина Викторовна за снаха си-просякиня.

Същата вечер те отидоха при свекървата. Лиля веднага забеляза как мръсно беше в апартамента и се зае да чисти с парцал, докато Артьом говореше с лежащата на леглото си майка.
— Мамо, защо не ни се обади? — питаше отчаяно той.

— За да може твоята жена веднага да се настани тук? Виж я, вече се разпорежда, не може да дочака да умра.

— Мамо, Лиля просто иска да помогне.

— Дъщеря ми ми помага.

Докато чистеше стаята, Лиля хвърли поглед към нощното шкафче. Там имаше шишенца — само витамини и добавки. На чинията от вечерята бяха останали пържени картофи и мазна кюфте.— Ксюша с това ли ви храни? — изплъзна се на Лили. — Та това не е за вас!

— Ти да не си лекар? — ядоса се Ирина Викторовна. — Не се радвай, дъщеря ми се грижи добре за мен. Дори доктор от болницата идва у дома. Няма да умирам скоро!

— Мамо, пак започваш — каза Артьом.

Ключът се завъртя в ключалката — Ксюша се прибра у дома. Но не беше сама, до нея вървеше млад мъж в бяла престилка. Като видя Лили и Артьом, мъжът се напрегна, сякаш се изплаши. А и Ксюша сбърчи чело.

— Ето и доктора — триумфално обяви Ирина Викторовна. — Влезте, това е синът ми.

Лили тя демонстративно пренебрегна. Но Лили не сваляше поглед от доктора. Той ѝ се струваше подозрителен: прекалено млад, с бяла, неизносена престилка. Когато прегледа Ирина Викторовна, само ѝ измери пулса, дори кръвното ѝ не провери.

— Докторе — не издържа Лили, — може ли да поговорим насаме?

Той не успя да отговори. Ксюша я хвана за ръката толкова силно, че остави следи от пръстите си, и я завлече в коридора.

— Какво се бъркаш? — изсъска Ксюша. — Махай се оттук. Разбра, че мама е болна, и веднага апартаментът я привлече.

— Не ми трябва този апартамент. Ти си тази, която иска да го продаде.

Лили разбра, че е улучила в целта. Ксюша отстъпи назад и дори сякаш се засрами за миг. Но бързо започна да я изтласква към вратата.

— Махай се, притесняваш мама. И ти, Артьом. Хайде, тръгвайте си.

— Болната има нужда от спокойствие — подкрепи докторът.

— Само исках да разбера какво ѝ предписахте — не се предаваше Лили.

— Това, което трябва! — изръмжа Ксюша и с трясък затвори вратата.

— Не ти ли се струва подозрително? — попита Лили съпруга си. — След инфаркт трябва да се спазва диета, да се взимат лекарства.

— Лили, докторът знае по-добре от нас какво ѝ трябва на мама — отвърна Артьом. — Хайде да ги оставим на спокойствие, нека не напрягаме мама.

Лили трябваше да се съгласи, но не успя да се успокои. Прекара цялата нощ в интернет, четейки статии за последиците от инфаркт. На сутринта тя хукна към районната поликлиника, където ходела Ирина Викторовна.

В регистратурата първоначално отказаха да ѝ кажат кой поема домашни посещения. Но Лили не се отказа и, накрая, служителката я изслуша, като строго ѝ заяви:

— Нямаме такъв лекар. Сега изобщо нямаме млади лекари. И никой не посещава пациенти с инфаркт всеки ден. Вероятно сте викали доктор от частна клиника.

„Не вярвам — помисли си Лили. — Ксюша никога не би похарчила пари за лекар.“

На връщане Лили реши да мине през двора на Ирина Викторовна. Разсъждаваше дълго дали да влезе и да посети свекървата си.

Изведнъж видя Ксюша. Зълва ѝ стоеше прегърната с младия мъж, който носеше бялата престилка под мишница. Беше онзи същият „доктор“. Лили замръзна зад едно дърво, наблюдавайки как той се навежда към Ксюша и я целува. Изчака мъжът да си тръгне и забързано се прибра у дома.

— Артьом, видях ги заедно! Онзи „доктор“… той не е такъв, за какъвто се представя. Ирина Викторовна не получава необходимото лечение, а Ксюша се възползва. Мисля, че нарочно иска да я докара до втори инфаркт, за да получи апартамента.

Артьом раздразнено махна с ръка:

— Лили, престани! Може би Ксюша има връзка с него. Тя е красива, той е млад. Логично е.

— Не, Артьом, той не е лекар! — Лили стисна ръце. — Разбираш ли, че без лечение тя може да умре? И Ксюша го знае! Чака всичко да ѝ остане на нея!

— Стига! — скара ѝ се Артьом. — Не смей да говориш така за сестра ми. Може да е глупава, но не би направила такова нещо! Край на разговора.

Отчаяна, Лили реши да се обърне директно към Ирина Викторовна. Изчаквайки момент, когато Ксюша е на лекции, тя се появи на прага на свекървата си.

Но срещата се оказа още по-трудна, отколкото беше очаквала. Ирина Викторовна я посрещна с леден поглед.

— Защо дойде? — попита студено. — Отново ли ще ме упрекваш за нещо?Лиля събра цялата си смелост и разказа своята версия за случилото се. Свекървата първо мълчеше, но после изригна:

— Ти добре ли си с ума си? Ксюшка, моето момиче, да я обвиняваш в това? Винаги ѝ завиждаше, затова сега търсиш повод да я очерниш!

— Нека бъде така, — въздъхна Лиля. — Но аз казвам истината. Вижте сами, ето, намерих статия за нейната диагноза.

Тя подаде телефона, но Ирина Викторовна рязко махна с ръка.

— Колко много ми омръзна! — изсъска тя.

И внезапно, примижавайки, добави:

— Да не мислиш, че Ксюша иска смъртта ми? Е, добре, хайде да проверим! Донеси ми чаршаф.

— За какво? — не разбра Лиля.

— За това, че съм умряла!

Когато се върна от университета, Ксюша замръзна на прага, гледайки как Лиля покриваше огледалото.

— Какво правиш тук?

Лиля се обърна към нея, опитвайки се да изглежда тъжна.

— Дойдох да се видя с Ирина Викторовна, а тя почина, — каза тихо тя.

Ксюша погледна в стаята, където цареше полумрак заради спуснатите пердета.

Леглото на майка ѝ беше покрито с чаршаф, а под него се очертаваха контурите на тяло.

— Втори инфаркт, — каза Лиля. — Обадих се на бърза помощ, но не успяха навреме. Трябва да се извика лекар за акт за смърт…

— Махай се! — прекъсна я Ксюша.

— Какво? — Лиля се направи изненадана.

— Каквото чу. Ще се оправя сама, махай се оттук.

— Но искам да помогна. Ще извикам Артьом…

— Нека си ходи Артьом там, където и ти! — отвърна Ксюша, не забравяйки да уточни къде точно.

Чаршафът на леглото се размърда. Явно възмутената Ирина Викторовна се опита да стане и да възкликне: „Ксюшенька, какви са тези думи“.

Ксюша не забеляза това. Тя нападаше Лиля, изригвайки ругатни и обиди.

— Мислеше си, че ще влачиш насам, ще се правиш на овчица, и мамето ще ти завещае апартамента? Е, сгрешила си! Нито на теб, нито на Артьом ще припадне нещо. По завещание апартаментът е мой, няма какво да направите. Вече намерих купувач, само чаках мамето да умре. Хайде и се съдете, няма да откриете нищо!

— Ксюша, какви са тези думи, — каза Лиля. — Все пак майка ти почина. Не ти ли е жал?

— Изобщо не ми е жал! Тя ми беше вече до гуша с това нейно глезене. И миришеше на старо. Сега вече ще живея нормално, ще продам този апартамент и ще се омъжа. Заслужавам го. Заслужих го!

— Как така си го заслужила? — направи се на изненадана Лиля.

— Именно така! Мама можеше да живее още поне десет години. Но аз не исках да чакам толкова много.

— Нима си направила нещо? — ужасено попита Лиля.

Ксюша избухна в самодоволен смях:— Направих го, направих го! Нали сама казваше: къде са лекарствата, защо храната е толкова мазна… Ето затова!

— Ксюша, това е престъпление — каза тихо Лиля. — Разбираш ли го?

— Какво престъпление? — престорено се учуди зълвата. — Аз се грижех за мама, готвех ѝ любимата храна. А че тя не си вземаше лекарствата — аз не съм ѝ бавачка. Тя е голяма жена, трябваше сама да се сети.

— Ксюша, не можеш така…

— Мога! Просто съжаляваш, че първа не си го измислила. И да знаеш, ако кажеш нещо на някого, ще кажа, че лъжеш. Всички знаят, че ме мразиш. А сега бягай!

— Не, Ксюшенка, по-добре ти да си тръгнеш.

Ксюша писна и подскочи. Ирина Викторовна седеше на леглото, мачкаше чаршафа и плачеше.

Ксюша се опита да прегърне Ирина Викторовна, но тя отблъсна дъщеря си. От очите на възрастната жена течаха сълзи, но тя се стараеше да стои изправена.

— Чух ви. Значи всичко вече беше планирано? Да продадеш апартамента, да се омъжиш? Значи смърдя на стара жена?

— Мамо, та аз го направих заради нея! За да не си мисли, че апартаментът ще ѝ остане. Тя иска да ти се подмаже, за да ѝ прехвърлиш завещанието! Сама казваше, че е алчна селянка!

— Но Лиля не е убийца — каза Ирина Викторовна.

Ксюша се отдръпна сякаш от плесница. За миг погледна майка си смаяно. Никога досега Ирина Викторовна не ѝ беше казала остра дума.

Но Ксюша веднага се съвзе.

— А ти опитай да докажеш! Сама ядеше пържолите от свинско и не пиеше хапчета, аз не съм те насилвала. Аз съм млада, искам да живея, а не да се грижа за стара жена. И апартамента ти ще продам!

Докато дъщеря ѝ крещеше, Ирина Викторовна пребледня. Лиля разбра, че нещо не е наред, когато свекърва ѝ се хвана за сърцето. Тя се втурна към леглото, изблъсквайки Ксюша и извади телефона.

— Бърза помощ? Повторен инфаркт, моля, побързайте! Адресът е…

Докато казваше адреса, Лиля хвана свекърва си за ръката. Тя мислеше, че Ирина Викторовна е изгубила съзнание, но изведнъж възрастната жена отвори очи и се вкопчи в Лиля като дете в майка си. В погледа ѝ искреше страх.

— Всичко е наред, вече идват — каза Лиля, която на мига беше забравила всички разногласия.

Докато успокояваше свекърва си, тя се огледа. Ксюша вече не беше в стаята.

След болницата, Ирина Викторовна се премести да живее при Лиля и Артём. Апартаментът на свекърва ѝ го отдадоха под наем на едно мило семейство. Ксюша дойде само да си вземе вещите, държейки се за ръката на приятеля си – измислен доктор. Повече не се обади.

Един ден Ирина Викторовна, избягвайки погледа на Лиля, внимателно я попита:

— Лиля, може ли да се обадите на Ксюша? Да ѝ кажете да дойде. Ако не ви е трудно…

Лиля се опита, но чу сухия глас: „Набраният номер не съществува.“ Когато съобщи това на свекърва си, тя само кимна в отговор. Ирина Викторовна повече не повдигаше темата.

Въпреки това, прекарваше дните си на прозореца, сякаш чакаше нещо. Лиля беше сигурна, че чака Ксюша. Въпреки всичко. Веднъж Ирина Викторовна се оживи, като видя жена, която ѝ заприлича на дъщеря ѝ. Но когато осъзна грешката си, сведе рамене и отново се сви.

Между другото, завещанието за апартамента остана непроменено. Лиля не го споменаваше, а на Артём строго му беше забранила.

— Тя ще прехвърли всичко на Ксюша! — възмущаваше се Артём.

— И да го направи. Щастието в апартамент ли е? Имаме нашия дом. Нека майка ти сама реши какво е най-добре за нея.

— Лиля, ти си добра. Дори след всичко, което ти причини тя, продължаваш да бъдеш добра. Защо?

— Защото тя вече сама си е наложила наказанието, Артём — отговори тихо Лиля.

Тя погледна възрастната жена на прозореца. Ирина Викторовна, притиснала се към стъклото, все още търсеше с поглед дъщеря си, която се беше обърнала гръб на нея, но остана единствената ѝ привързаност.

Дереккөз