Степан се ожени късно – на тридесет и осем години. Преди това не беше женен. Разбира се, срещаше се с жени, но за да създаде семейство, по някаква причина не се решаваше.

— Нагледах се на приятелите си, затова не бързам да се женя — казваше той, когато го питаха за това. — Ще се оженя, какви са годините ми?

Сестра му, Албина, често повтаряше:

— Ето, като млад не се ожени, а сега подбираш, помайваш се. Дано не попаднеш на грешната… Приятелите ти вече имат деца, а ти тепърва се каниш да се жениш.

— Оставете ме на мира. Ще се оженя! Ще се оженя за Юлка.

— Коя Юлка? Да не би онази съседка, която живее с родителите си три къщи по-нататък? Млада ли е? — питаше сестра му.

— Точно тя!

— Но тя е само на двадесет години, а ти вече си на тридесет и осем. Ех, Степка, при теб все е наобратно.

— Е, ще видим, ще видим! — засмя се Степан.

Степан е висок и привлечен на вид мъж. Не може да се каже, че е красавец, но е обикновен. Живее в малко селце, в родителския си дом. Погреба майка си преди година, а баща му беше починал още по-рано. Работи в местен автосервиз, който принадлежи на неговия съученик Андрей. Ръцете му са златни и е умен, както често го описва самият Андрей.

Степан и Юлия не вдигнаха разкошна сватба. Но булката беше в бяла сватбена рокля, красива и млада, а младоженецът ѝ пасваше идеално — висок и строен. След регистрацията на брака отпразнуваха в кафене в тесен кръг от роднини и няколко приятели.

Юлия бързо пренесе малкото си вещи в къщата на съпруга си и започнаха семейния си живот. Работеше като касиерка в заводска столова.

Животът си вървеше. Сестрата на Степан живееше със семейството си в близкия районен град и идваше на гости приблизително веднъж месечно с колата си. Преди, когато майка им беше жива, Албина идваше на всеки две седмици. Много ѝ липсваше, носеше подаръци, радваше майка си. Но сега в родителската къща има нова стопанка – млада. Албина усещаше, че Юлия не е особено доволна, когато тя идва с мъжа си. Щом я видеше, Юлия казваше през зъби:​— Е, здравейте, ето я и сестра ти се довлякох, — Албина усети как тази дума „реже“ ушите й, но се сдържа, не й се искаше да се кара, още повече като разбираше, че Юлия е съвсем млада и невъзпитана.

Семейството на Юлия, майка й и баща й, живееха на три къщи разстояние от тях. Семейството не беше от най-добрите — баща й често се напиваше, а и майка й не изоставаше. Юлия бързаше да се махне от дома си, за да не вижда този хаос, затова веднага се съгласи да се омъжи за Степан. Макар че си представяше съпруг на нейната възраст, по-млад, какво да се прави, такъв й падна.

Като домакиня Юлия все още не беше много добра, но Степан умееше да готви и да поддържа дома, беше подреден мъж, разбираше от всичко. Той учеше младата си жена как да готви, как да се грижи за дома – все пак обичаше реда и чистотата и искаше да й ги предаде. В началото Юлия му отговаряше грубо, така беше свикнала да говори с родителите:

— Готви сам, пере сам, чисти сам…

Но веднъж Степан я погледна така строго и каза:

— Ще те върна у нашите, ако не започнеш да слушаш съветите ми. Учись, кой друг ще те научи? Всеки друг би те вкарал по-бързо… в правия път.

Един ден Албина с мъжа си отново дойдоха на гости. Пиеха чай с бисквити, които Албина беше изпекла и донесла.

— Ех, сестричке, толкова обичам твоите прочути бисквити. Юлия, научи се от Албина, тя е много добра домакиня, и ти ще станеш такава — каза Степан.

Никой от присъстващите не знаеше и не подозираше, че Юлия дълбоко в себе си възприемаше всички наставления на съпруга си като нападки, но ги търпеше. А вътре всичко в нея се преобръщаше. Майка й почти не я беше учила на нищо, а и Юлия не искаше да слуша, отговаряше грубо. Албина и мъжът й оставаха гости за малко и си тръгваха същия ден. Така мина повече от година, те ходеха веднъж месечно.

Веднъж Албина разговаряше по телефона със своята приятелка Катя, която също живееше в същото село, където и Степан. Приятелките се срещаха понякога, основно Албина и мъжът й бързаха да почерпят по малко, когато минаваха оттам, но не всеки път. Повече си говореха по телефона.

— Слушай, Албина — започна Катя, — как живее брат ти с тази Юлия? Всички бяха в шок, когато изведнъж се ожени за нея, там само проблеми, а той се ожени.

— Ами, Катя, не знам, уж живеят добре, макар че усещам, че не й е приятно, когато ходим на гости. Но какво да направя, брат ми е там, а и където е домът ми, мен ме тегли натам… Но ние никога не се бъркаме в техния живот, само пием чай и си тръгваме.

— Е, не знам, а Юлия разправя на всички, че ти й пречиш да живее със Степан. Всеки път като дойдеш, ѝ правиш забележки, че е лоша съпруга, че готви зле, че у дома не е чисто — продължи приятелката. — Ходи и те злепоставя пред всеки.— Нищо си ти, Катя! А какво да направя? Съвсем да не идвам? Не мога, все пак Степан е брат ми и винаги сме били близки. Но виждам напоследък, щом влезем в къщата, Юля веднага пита: „За дълго ли сте? Кога ще си тръгнете?“ Това е намек, че иска бързо да си тръгнем, и го прави така, че Степан да не чуе. Разбира се, не ми е приятно да го слушам, но го отдавам на младостта и лошото ѝ възпитание. Знаеш добре кой я е възпитал — сама можеш да си представиш, — каза с огорчение Албина.

След месец и половина Албина не издържа и с мъжа си отново отиде на гости при Степан.

Този път не направи домашни сладки — не ѝ беше до това, настроението ѝ беше съсипано от думите на приятелката ѝ. Освен това реши тихичко да поговори с брат си, да не допусне повече жена му да разпространява нелепи слухове. Когато бяха готови да тръгват, Степан излезе навън да прибере овцете, които се връщаха от пасището. Малко след това и Юля изхвръкна след него. Албина излезе на верандата, вратата към двора беше широко отворена, и изведнъж чу:

— Степа, писна ми от сестра ти! Да не идва повече с мъжа си. Първо, мъжът ѝ ме гледа с жадни, мазни очи — сигурно е женкар и му се иска младо тяло. Второ, твоята Албинка все ме поучава — уж готвя калпаво, супата ми била безвкусна, посудата ми — мръсна. Ако не си тръгнат веднага, ще направя скандал. Кажи ѝ на сестра ти! — изръмжа Юля грубо към мъжа си.

Степан стоеше смутен.

— Юля, какви ги говориш? Зет ни е един от най-порядъчните хора, никак не си му притрябвала с твоето тяло. А кога пък сестра ми е имала време да ти наговори такива неща? Нито веднъж не е опитвала супата ти! Всеки път пият чай, и толкова — каза възмущението си той.

— Просто не си чул, тя го казва, когато не си на масата — продължи с раздразнение Юля.

Албина рязко се обърна, повика мъжа си и двамата напуснаха мълчаливо къщата, без да се сбогуват. Тръгнаха си. Степан остана в недоумение.

— Ето ти на, аз какво ти казвах? Нито „благодаря“, нито „довиждане“ — отговори доволна жена му.

Степан бе натъжен. В главата си премисляше какво ли се е случило и защо сестра му тръгна без сбогуване.

— Не може да бъде друго, освен да е чула Юлините думи. Какво друго?

Степан често разговаряше със съпругата си за това, че им е време за деца.

— Юля, хайде да си имаме дете. Време е да стана баща, иначе ще остарея — кога ще го отглеждам после?— На теб ти трябва, ти и раждай. А на мен децата още не ми трябват, млада съм, ще си успея — махваше с ръка съпругата. Степан дори не подозираше, че тя взима някакви противозачатъчни препарати.

След като чу тези думи от снаха си, Албина и мъжът ѝ не ходиха при тях цели две години. Новините от мястото все така ѝ разказваше по телефона приятелката Катя.

— А твоята снаха измамява Степан, а той така ли не знае? Всички знаят, а той се прави, че не вижда, или наистина не знае? Истински риск поема Юлка, не се ли страхува? Степан е такъв здравеняк, не дай си Боже…

— Катя, да не е истина това? Може да са клюки. Не че ми е симпатична, но не мисля, че би изневерявала на брат ми — защитаваше Албина снаха си.

— Не знам, Албина, не съм стояла със запалена свещ, но вярвам на мъжа си. Той е видял Юлка да се разхожда с кола извън града с млади момчета. И започнала е да си пие алкохол, а ти знаеш — „от трепетлика портокали не стават“. А нейният баща и майка са пияници. В началото даже се опитаха да увлекат и Степан в тяхната компания. Но ти си знаеш брат си, той не е такъв, достоен човек е.

— Ех, Катя, доста ми „помогна“ с тези новини… Много неприятно ми е да го чуя.

След този разговор, в една нощ Албина сънува, че с мъжа ѝ отиват в дома на Степан. Все едно с брат ѝ чистят къщата, пълна с мръсотия и стари вещи. Юля крещи и ругае по тях, а до нея стои един разчорлен мъж, който замахва с юмрук срещу Албина. Тя се събуди и плачеше — беше ѝ много неприятно и неспокойно на душата.

Въпреки честите ѝ телефонни разговори с брат ѝ, нито той, нито тя говореха нещо лошо за съпругата му. И двамата бяха прекалено възпитани и очевидно не искаха да се нараняват взаимно. Албина така и не спомена на брат си какво е чула, а Степан вероятно си е имал догадки.

В неделя Албина каза на мъжа си:

— Хайде да посетим брат ми. Нещо не ми е спокойно, и лош сън видях… разказах ти го.

Тръгнаха. Щом пристигнаха до къщата, видяха, че е заключена с катинар. Отидоха в сервиза, където работеше Степан, и там го намериха.

— Степа, здравей. И през почивните работиш ли? — попита сестра му.

— Здравейте, здравейте, сто лета, сто зими! Да, работя понякога, когато има много работа, иначе какво да правя вкъщи? Ето така си идвам тук, работя. Времето по-бързо минава.​— Какво, каква Юлка, нали имаше семейство?

​— Какво семейство, каква Юлка? Вече половин година не живеем заедно. Подадох молба за развод и се разведохме. Ти беше права, а аз не те послушах.

Вкъщи Степан разказа:

​— Юлка си намери компания с млади момчета, заедно гуляят и пият. Събра си вещите и отиде при един младок, живее долу край езерото с него и брат му. Не знам как точно се справят, честно казано, и не искам да знам. Оказа се, че отдавна се е виждала с него, а аз, като един порядъчен съпруг, бях последният, който научи. И то благодарение на Андрюха, който ми каза — станало му жал за мен. А аз, разбира се, му благодаря, защото колко ли още щях да търпя и да не знам… Просто съм такъв — здравеняк, но наивен и доверчив, — каза братът с усмивка.

​— Е, това със сигурност е така, Степа, наивен си. Но оттук нататък ще си по-разумен. А гледам те, спокоен си, уверен, сякаш нищо не е станало?

​— Ех, сестричке, колко може човек да се ядосва? Почти всичко съм забравил. Имам си Маргарита, срещаме се и дори мислим да се женим, — отвърна той.

​— Маргарита? Отново по-млада? Чакай малко, това случайно да не е моята съученичка? Ритка, рижавата?

​— Да, тя е. Но вече не е рижа, а кестенява — така казва. На мен обаче ми харесваше и рижа, — отговори Степан доволен.

​— Е, Рита е добра жена, сериозна. Дъщеря ѝ вече е пораснала, а мъжът ѝ отдавна загина. Добре, Степа, радвам се за вас. Маргарита е достойна жена, женете се. В този случай съм с две ръце „за“!

Сега Албина често идваше със съпруга си в родния дом на брат си и Рита. Винаги бяха посрещани топло и с усмивка. Дори помогнаха на брат си да построи нова баня, а Маргарита, като истинска домакиня, галантно посрещаше роднините.

Често Албина си спомняше съня си и бе благодарна на онази непокорна снаха, че сама избрала да си тръгне. Защото, най-накрая, любимият ѝ брат Степан беше намерил своето щастие.

Дереккөз