— Ако веднага не се махнеш от моя дом, ще извикам полиция и ще те изгонят насила. Събирай си нещата и се премести на квартира. На сина ми му трябва грижа, също както и на мен. Коя си ти, че да ми поставяш условия? — викаше свекървата, гледайки в очите на своенравната си снаха.​

​Ако тогава Албина се беше изплашила и се бе вслушала в думите на свекървата, тя никога нямаше да види щастието, което я намери след развода с любимия ѝ син.​

​Въпреки че именно тази жена беше причината за разпада на брака, младата жена беше благодарна. Тя успя да уреди живота си и да се наслади на тишина и спокойствие.​

​Албина се омъжи, вече зряла дама, почти на 30 години. Тя беше израснала в многодетно семейство и винаги е мечтала за пространство, тишина и спокойствие. Тези желания бяха напълно разбираеми, като се има предвид детството ѝ, преминало сред куп деца, суматоха и викове.​

​В дома на родителите на Аля винаги имаше шум и хаос. Момичето трябваше да пише домашните си на перваза на кухненския прозорец, да спи в антрето на неудобно канапе заедно с по-малката си сестра и да помага на майка си с домакинството.​

​Тогава най-голямото ѝ желание беше да порасне по-бързо и да се изнесе от дома на родителите си. Албина беше целеустремено дете и затова, въпреки трудностите, учеше усърдно. Тя разбираше: само добрата диплома ще ѝ помогне да напусне шумния дом.​

​След като завърши училище, тя постъпи в местен университет и успя да си издейства стая в общежитие. Тук също не успя да се наслади на тишината напълно. Но все пак беше по-спокойно, поне не трябваше да споделя тясното легло с никого.​

​И в такива условия Албина отново устоя. Тя завърши с отличие и започна работа като лаборантка в завод. Основната причина да избере това място беше, че на младите специалисти се предоставяше служебно жилище. Най-накрая момичето започна да живее сама.​

​Тя обикна тихите, уютни вечери. След работа приготвяше простичка вечеря и сядаше пред телевизора с чаша чай. Никой не ѝ пречеше да гледа любимия си сериал, не сменяше канала и не я молеше да освободи място.​

​Албина се наслаждаваше на самотата си. Не може да се каже, че не обичаше родителите си или братята и сестрите си.​

​Продължаваше да ги вижда през почивните дни, правеше малки подаръци за празниците и понякога дори ги канеше у дома си.​

​Но шумът и суетата се превърнаха в нейни врагове. Тя не можеше да понесе силните звуци, тичането и тропота.​

​Албина винаги избягваше бурните партита и събирания. Не ходеше по клубове, не приемаше ухажванията на млади колеги от завода, където работеше. Младата жена смяташе, че семейството не е за нея. Защото, според нея, бракът носеше само шум и хаос.​

​Така минаха няколко години. Един ден Албина реши да боядиса пода в коридора, а докато боята изсъхне, да отиде в дома на родителите си.​

​Производителите обещаваха, че покритието ще бъде готово точно след 6 часа. Това означаваше, че трябваше да напусне уютния си апартамент поне за половин ден.​

​След ремонтните дейности тя се отправи към майка си, като по пътя купи малки лакомства за близките си. Но нямаше късмет, защото втората ѝ сестра, която вече имаше куп деца, също беше решила да посети родителите им.​

​Албина едва издържа два часа в къщата на майка си и баща си. Тя вече беше отвикнала от детските гласове, шумните игри и не искаше да участва в разговори. Попрощавайки се, тя реши да си тръгне.​

​Пътят ѝ водеше към парка. Знаеше, че край езерото има пейки. Именно там възнамеряваше да прекара още 3-4 часа.​

​Когато стигна, видя, че една от пейките е заета. На нея седеше млад мъж. Той просто гледаше към гладката повърхност на водата и само кимна с глава в знак на поздрав.​

​Албина помисли, че непознатият непременно ще заговори, и отново няма да успее да се наслади на тишината. Но това не се случи. Мъжът не издаде нито звук. Изглеждаше, че и той се наслаждава на самотата и спокойствието.Момичето дори забрави за съседа си. Безмълвно наблюдаваше безкрайното небе, плуващите патици и листата, които танцуваха във въздуха. Албина беше напълно потънала в мислите си.

Разсъждаваше за съдбата на сестра си. Струваше ѝ се, че тя е сгрешила, като се е омъжила веднага след гимназията и е родила три деца едно след друго.

Но не я осъждаше. Всеки вижда щастието по свой начин. Въпреки това, Албина си бе обещала повече да не участва в семейни събирания.

Постепенно болката в главата ѝ утихна, туптенето в слепоочията престана. Раздразнението и тревогата отстъпиха назад. Албина бе доволна, че успя да възстанови своя душевен мир.

Внезапно някакво движение от съседната пейка я разсее. Тя обърна глава и видя, че мъжът ѝ подава чашка с нещо горещо и ароматно. До него стоеше термос. Непознатият каза:

– Това е зелен чай с жасмин. Изпийте го. Винаги нося термос с чай, когато се разхождам. Колко е приятно да го пиеш в тази невероятна тишина.

Гласът на мъжа прозвуча успокояващо за Албина. Тя пое подаваната чаша и с удоволствие отпи глътка чай. Напитката ѝ допадна. Благодарно кимна на съседа и отново се загледа в патиците.

На следващия уикенд Албина отново отиде в парка. Мъжът седеше на същата пейка, както последния път. Той ѝ се усмихна приветливо и се представи – Андрей.

Така започна тяхното запознанство, което прерасна във връзка. Албина разбра, че е влюбена. Харесваше ѝ този спокоен мъж.

В негово присъствие се чувстваше уютно. Той говореше тихо, никога не повишаваше глас и обичаше домашната обстановка.

Андрей ѝ разказа, че живее с майка си. Но тя често кани приятелки на гости, което го изтощава. В момента търсел собствено жилище. Успял да спести известна сума.

Чувайки това, Албина сподели:

– И аз също спестявам. В момента живея в служебно жилище. Но все пак ми се иска да си имам свое. Може би след две години ще успея да си купя нещо.

В този момент Андрей се престраши и ѝ предложи:

– Албина, влюбих се в теб. Ти си много спокойна и премисляща жена. Не правиш истерии и не настояваш да водим празни разговори. Нека узаконим връзката си. Да се подпишем, да обединим спестяванията си и да купим общ дом. Ще прекарваме тихи вечери заедно.

– Съгласна съм, Андрей. И аз те обикнах. Да се наслаждаваме на тишината заедно.

И така решиха. Двамата тихо сключиха брак, без шумна сватба, и бързо успяха да изберат подходящо жилище. Новият им дом се намираше в тих район, където предимно живееха възрастни хора.

Семейният живот не промени вкусовете на съпрузите. Те предпочитаха да прекарват вечерите си заедно, пред телевизора. Но понякога спокойствието им се нарушаваше от свекървата.

Тя, като вихър, нахлуваше в апартамента, разказваше на снаха си всички новини, пиеше чай и след това бързо си тръгваше, отбелязвайки, че младите живеят скучно.

Андрей често говореше за майка си. Явно беше привързан към нея. Казваше:-​ Мама ме отгледа сама. Тя много ме обича. Винаги се е грижила за мен. Бях доста болнаво дете. Прекарах много време в болници. Не мога да й откажа да идва на гости. Моля те, любима, търпи посещенията й.

-​ Няма нищо, Андрей. Маргарита Петровна не се застоява дълго при нас. Идва, проверява и си тръгва. Но изглежда, че не ме харесва. Постоянно ми прави забележки. Или супата е пресолена, или съм те нахранила с пържено, или в апартамента има течение – засмя се Албина.

С времето, обаче, посещенията на свекървата станаха по-редки. Възрастта си казваше думата. Вече й беше трудно да прекосява целия град, за да идва всеки ден при сина си.

Един ден тя направо зашемети сина и снаха си с признанието, че е продала своя апартамент и е купила малка къщичка на село.

-​ Мамо, как ще се справяш сама на село? Има ли всички удобства там? Трябваше да се посъветваш с нас. Градският апартамент можеше да изчака – човек никога не знае какво може да се случи.

-​ Синко, но нали вие си имате жилище. Ако нещо стане, ще се настаня при вас. Не се надявам да изгоните старата жена, нали?

Албина се вцепени от тези думи. Нима ще трябва отново да се прости с покоя си? Но бързо се успокои, чувайки как свекърва й възхвалява новия си живот:

-​ Засадих цветна градина, ще посадя и касис. Ще се грижа за градината. Винаги съм обичала да ровя пръст, но през младостта все не ми оставаше време. Накрая ще се посветя на това, което обичам!

Така изминаха лятото и есента. Андрей и Албина така и не успяха да намерят време да посетят възрастната жена на село. Или тя беше заета, или те бяха заети с техните дела.

Зимата приближаваше – първите студове вече се усещаха, а земята беше покрита с тънка снежна покривка. Тъкмо в такъв слънчев ден Албина разбра, че свекърва й възнамерява да прекара зимата при тях.

Оказа се, че малката къща на село не се отоплява напълно. Имаше само малка камина и в суровия студ животът там беше невъзможен. Албина усещаше как светът й се срива. Но Андрей я успокои:

-​ Любима, ще изтърпим тази зима. Пролетта ще направя оправяне на майчиния дом, така че тя да може да зимува там.

Албина прие неизбежното и реши да се примири със ситуацията. Зимата се проточи безкрайно дълго. Маргарита Петровна се държеше повече като стопанка, отколкото като гостенка.

Тя определяше какво да се готви за обяд и вечеря, кога да се перат завеси, и по кое време трябва да си лягат и стават сутрин.

През целия ден музиката в дома гърмеше. Оказа се, че Маргарита Петровна обожаваше фолклор в изпълнение на народни артисти. А вечерта за покой и тишина можеше само да се мечтае.

С годините слухът на свекървата бе отслабнал. Телевизорът работеше с максимална сила на звука. А през уикендите, в дома на Андрей и Албина, се появяваха приятелки на Маргарита Петровна.

Те прекарваха дълго време, пиейки чай, наслаждавайки се на домашни ликьори и обсъждайки своите пораснали деца.

Един ден Албина чу как свекърва й се оплаква на приятелките си:

-​ Снахата ми е толкова непохватна. Струва ми се, че е решена да вкара сина ми в гроба и да стане вдовица. Албина използва невероятно количество сол в ястията, поднася мазна свиня, прави салати с майонеза! Андрей така няма да издържи дълго. Винаги се е хранил със здравословна пара. Не разбирам защо си позволява да му вреди по този начин!

И изобщо не се грижи как го облича. Навън е студ, а той ходи с леко яке и обувки с тънка подметка. Как изобщо е успяла да го спечели?Приятелките подкрепяха Маргарита Петровна и бяха съгласни, че снаха като Албина е просто отвратителна.

Най-накрая дойде пролетта. Маргарита Петровна се премести в своята къщичка извън града. Съпрузите успяха да възстановят душевното си равновесие и да се върнат към обичайния си живот.

През цялото лято Албина напомняше на съпруга си за необходимостта да се прекара отопление в къщата на Маргарита Петровна. Но той винаги беше зает и отлагаше ремонта за по-късно.

С първите студове свекървата отново дойде в апартамента на Андрей и Албина. Всичко започна отначало.

Този път обаче Албина вече не позволи на свекървата да я командва. Тя изключваше телевизора, когато смяташе, че е време за сън, отказа да допуска приятелките на Маргарита Петровна в дома им и съобщи, че има нужда от тишина.

Андрей стоеше настрана. Той не се месеше в конфликта, но съветваше Албина да изтърпи до пролетта.

Измина и тази зима. Слънцето отново огря земята, появи се първата тревичка. Маргарита Петровна замина за вилата си, обещавайки на сина си да се върне с първите студове.

След заминаването ѝ Албина съобщи на съпруга си:

— Не съм готова да приемам майка ти следващата зима. Направи, моля те, така, че да не идва пак. В краен случай можем да ѝ наемем апартамент, за да изкара зимата!

Андрей обеща да изпълни молбата на жена си. В дома за известно време се възцари мир и спокойствие. Но щом студеният ноемврийски вятър подуха, звънецът на апартамента отново прозвуча.

Отговорите на мъжа ѝ подсказаха на Албина, че свекърва ѝ отново идва на гости. Тя се приближи до съпруга си и му хвърли многозначителен поглед. Той покри микрофона на телефона с ръка и каза:

— Майка вече е пред входа. Не мога да ѝ затворя вратата. Изтърпи, моля те, все пак това е майка ми!

Албина се оттегли в стаята. Тя извади своя куфар и започна да събира вещите си. Междувременно в апартамента вече звучеше раздразнителният глас на свекървата:

— Защо твоята Албина не слезе да ме посрещне? А ти защо си само по пуловер? Имаш слаби бронхи и гърло! Трябваше жена ти да изпратиш. Отново е мръсно и прашно тук! Между другото, утре ще дойде леля Лада. От миналата година не сме се виждали. Искаме да обсъдим някои неща. А къде е Албина? Имам нужда от помощ с багажа!

Но Албина вече излизаше от стаята с куфара. Тя спря и каза на мъжа си и свекърва си:

— Аз ще поживея във вашата вила, Маргарита Петровна. Когато синът ви ви наеме апартамент, ще се върна у дома! Омръзна ми да ви обслужвам и да търпя подигравки! Дори Нова година не мога да посрещна така, както съм свикнала. Винаги идват вашите приятелки, които не искат да пречат на собствените си деца да празнуват!

Маргарита Петровна успокои изненадания си син:

— Не се притеснявай. Ще се върне. Във вилата е студено. Утре ще замръзне и ще дойде обратно!

Но Албина не се върна нито на следващия ден, нито след три дни. Тя си купи електрически радиатор и се чувстваше напълно комфортно във вилата. Още повече, че имаше собствена кола и лесно стигаше до работа.

Вечерите ѝ, както преди, минаваха спокойно. Приготвяше простичка вечеря, сядашe пред телевизора с чаша ароматен чай в ръка. Нито за миг не съжали за решението си.Когато й ставаше тъжно, тя се обръщаше към детските си спомени за бащиния дом, където винаги имаше шум и глъчка. И тъгата, и мъката изчезваха. Албина наистина се наслаждаваше на тишината. Жената толкова бе лишена от спокойствие в детството си, че не можеше да си позволи да живее с някого, който нарушава границите ѝ.

В края на седмицата в малката селска къща пристигнаха Андрей и Маргарита Петровна. Още от прага те обявиха, че Албина трябва незабавно да се върне в апартамента. Свекървата заяви:

— Албина, аз вече не съм млада. Не мога да готвя за себе си и за сина си. Андрей няма нито една чиста риза, а ти тук си почиваш. И изобщо, това е моят дом. Кой ти даде право да живееш тук?

Албина отговори с достойнство:

— Не съм се омъжвала, за да обслужвам съпруга си и неговата майка. Той не е дете. Съвсем спокойно може да пусне пералнята и да приготви вечеря за майка си.

С него се бяхме разбрали, че в нашия дом няма да има странични хора. Не понасям шум и суета. А той не желае да ви осигури квартира. А вие, по същество, за мен сте чужд човек! Ще остана тук, докато Андрей не реши проблема с вас. В противен случай ще подам молба за развод и ще настоявам за разделяне на имуществото.

Свекървата се обиди, чувайки тези думи. Тя се развика по строптивата снаха:

— Ако не се махнеш веднага от моята къща, ще извикам полиция и ще те изгонят насила. Събирай си нещата и се прибирай в апартамента. На сина ми му е нужен грижи, както и на мен. Коя си ти да ми поставяш условия?

Албина отговори:

— Но и вие живеете в моя дом! Апартаментът е на мое и на Андрей име. Не ви разрешавам да пребивавате там. И аз мога да повикам полиция, за да ви принудя да се изнесете. Преместете се! Купила съм отоплители, къщата е топла. Не искате да зимувате тук? Ще наемем квартира за вас. Но аз повече няма да се нагаждам към вашия начин на живот. Омръзнаха ми тези ежегодни събирания на възрастни жени и техните клюки.

Андрей се опитваше да успокои жена си. Той демонстрира обида, заявявайки, че унижава и майка му, и него. Но Албина остана непреклонна. Не успяха да се разберат.

На следващия ден Албина подаде молба за развод, който беше финализиран два месеца по-късно. Съпрузите не се помириха. Всеки остана твърд на своята позиция.

Албина изкупи дела на апартамента, който принадлежеше на бившия ѝ съпруг. Андрей и майка му се преместиха на село, като дори не се сетиха да върнат отоплителите, купени от Албина.

Така приключи семейният живот на тази жена. Но тя за нищо не съжаляваше. Тя мечтаеше за спокойствие и тишина. И накрая ги получи. Всеки човек има своите представи за щастие. И не ни е работа да съдим онези, които не разбираме.

А Андрей прекара целия си живот с майка си. До нейната смърт той изпълняваше всичките ѝ капризи и желания. Албина не създаде ново семейство. Тя беше твърдо решена, че не иска никого до себе си. Беше щастлива в своето самотничество и тишина.

Дереккөз