Когато при Алина, два дни след сватбата, на гости се появи свекърва ѝ, тя толкова се изненада, че направо се стъписа. Руслан беше на работа, тя работеше дистанционно и прекарваше по-голямата част от времето си вкъщи – нещо, което Людмила добре знаеше.

— Е, хайде да си побъбрим насаме — настани се свекървата в креслото. — Имам достатъчно свободно време, а ти можеш да поработиш после. Засега ми обърни малко внимание.

Алина си представяше неангажиращ разговор на разни теми с чаша чай за не повече от час. Но гостенката явно имаше съвсем други планове.

— Колко печелиш сега? Гледат ли те за повишение? — директно започна тя.

— Не мога да споделям заплатата си, защото това е конфиденциална информация — отговори искрено Алина. — Повишение е възможно, но аз не съм особено амбициозна, така че не се стремя към висок пост.

— Разбирам — с недоволна физиономия измърмори Людмила. — А какво мислиш за майчинството? Колко деца планирате?

— Извинете, но дори с Руслан не сме обсъждали тази тема подробно, а и според мен това е доста личен въпрос.

— Е, ама ние не сме чужди хора, защо тогава тези формалности и преструвки? — явно неудовлетворена отговори Людмила.

После тя подхвана разпит за роднините на Алина, нейните приятели и колеги. Така минаха три часа, преди най-накрая да си тръгне. Обаче преди да си замине, Людмила предупреди, че ще продължава да навестява снаха си за разговори. Това предупреждение не донесе особена радост на Алина, а вечерта ѝ се наложи усилено да догонва работата. В крайна сметка вечерята беше приготвена набързо, а за почистването на апартамента така и не ѝ остана време.

— Може би мама иска да те опознае по-добре — каза ѝ вечерта Руслан. — Преди сватбата почти не говорехте, заради цялата суета. Сега просто опитва да изгради семейна връзка.

— Малко странен метод: опитва се да се сближи с мен, като ме разпитва като на разследване — недоумяваше Алина, но не се решаваше да се противопостави открито на свекърва си.Всъщност Алина хранеше малка надежда, че Людмила е получила отговори на всичките си въпроси и вече няма да досажда. Тя беше готова да се вижда с нея на семейни празници и съвместни събития. Дори нямаше нищо против периодични посещения на роднините на съпруга си, но свекърва ѝ сама определяше честотата на тези посещения, смятайки за нормално да идва при младоженците два пъти седмично.

— А защо твоите родители се разведоха? — разпитваше Людмила снахата при следващото си посещение.

— Разведоха се преди седем години по инициатива на баща ми, — неохотно си спомняше Алина за този период.

— Разбира се, значи си е намерил друга жена, — веднага заключи Людмила. — А защо майка ти не се омъжи повторно?

— Ако наистина това ви интересува, можете да поговорите с нея лично, — изгуби търпение Алина. — Имате телефона ѝ, свържете се и обсъдете въпроса.

— А сестра ти … — продължи разпита Людмила, но не успя да довърши изречението.

— Извинете, но наистина трябва да работя, — категорично сложи край Алина на търпението си към държанието на свекърва си.

— Гониш ме ли? — веднага се настрои на отбранителен режим Людмила.

— Разбира се, че не, — спря се Алина. — Починете си, може да гледате филм или да обядвате, само че аз трябва да работя, иначе няма да успея с нищо.

— Може би майка ми не е разбрала всичко, което ѝ е било интересно, миналия път, — предположи Руслан по-късно. — Тя е любопитна и обича да си говори, така че ще трябва да се въоръжиш с търпение.

— Нямам нищо против да общуваме, но не по време на работа, — въздъхна възмутено Алина. — Хайде да поканим родителите ти на вечеря в събота, да обсъдят тогава всичките си въпроси, които ги вълнуват.Руслан нямаше нищо против, Алина приготви масата, роднините дойдоха, а свекървата се държеше изключително коректно. Тя водеше непринудени разговори, обсъждайки времето, изкуството и последните интересни новини.

— Виждаш ли, майка ми е много разностранен човек — каза Руслан по-късно на жена си.

— Честно казано, това ме плаши малко — призна Алина. — Днес тя беше мила и дружелюбна, а като ни дойде на гости, е готова да ми свети с фенер в очите и да изисква обяснения.

— Не преувеличавай — опита се да я успокои Руслан.

Но всъщност Алина дори омаловажаваше ситуацията, защото още във вторник свекървата отново стоеше пред вратата. Алина дори нямаше желание да ѝ отвори и се престори, че няма никого вкъщи. Но Людмила ѝ звънна на мобилния, който Алина не беше съобразила да изключи, и скоро беше принудена да налее чай.

— Разкажи ми за сестра си — не отстъпваше Людмила.

— Ира е с две години по-млада от мен и работи като масажистка — опита се да се освободи с общи думи Алина.

— Това го знам, но повече ме интересува от кого е детето ѝ? — продължаваше да настоява Людмила. — Тя не е била омъжена, а детето вече е на три години.

— От мъж — сдържайки се с последни сили, отговори Алина. — Но защо това ви интересува и притеснява толкова?

— Защото вече сме едно семейство и имам право да знам всичко за твоите роднини — отвърна Людмила. — На първо място, те ще идват у вас и ще прекарват време с моя син. На второ място, важно ми е да знам вашите генетични ресурси и да разбирам ситуацията.

— Какво точно искате да разберете, задавайки ми тези постоянни нетактични въпроси? — изригна Алина.— Днес си някак нервна, може би не си се наспала — недоволно се усмихна Людмила. — Добре, ще продължим разговора друг път.

Алина искаше да закрещи, че не е готова непрекъснато да търпи такива разговори, защото си има свои дела, работа и собствен кръг от близки хора. Отново се оплака на Руслан, но той продължаваше да оправдава майка си.

— Не го взимай присърце — опитваше се не особено умело да я успокои Руслан. — Просто мама се притеснява, грижи се за теб и иска да знае всичко.

Алина с големи усилия изтърпя още няколко подобни визити, на които се обсъждаха лични теми. На свекърва ѝ не ѝ беше достатъчно да знае за роднините на снаха си, тя искаше и клюки за колегите и приятелите ѝ, които никога не беше виждала. Като видя, че от мъжа си няма да получи адекватна реакция, Алина реши да вземе нещата в свои ръце и да отвърне на свекърва си със същата монета.

— На колко години се омъжихте за бащата на Руслан? — нападна тя гостенката при следващата ѝ визита. — А защо чак толкова късно, не ви е предлагал ли?

— Ами, просто не бързахме — смутено отвърна Людмила.

— А други кандидати за женитба имахте ли? А Олег Петрович изневеряваше ли ви по време на брака, или пък вие завързвахте ли някакви авантюри? — засипа я Алина с въпроси.

След първата среща в този стил Людмила побърза да си тръгне, оправдавайки се с важни ангажименти. Една седмица не се появи в дома на сина си, но след това отново дойде на гости по средата на работния ден и опита да нападне невестата с нова порция нетактични въпроси.

— А защо Руслан няма братя или сестри? — продължи атаката си Алина. — Не сте искали повече деца, или Олег Петрович, или не се е получило?

Людмила се обърка от неочакваните въпроси и не успя да намери отговори. Отново трябваше да избяга, позовавайки се на натовареността си. След това се опита да се оплаче на Руслан от наглото поведение на жена му. Само че синът ѝ не намираше нищо странно и не виждаше никакъв проблем.

— Но ти идваш на гости и задаваш лични въпроси, защото искаш да опознаеш повече Алина — напомни ѝ синът. — А тя се опитва да научи повече за нашето семейство, което е напълно нормално.Людмила не мислеше така, беше обидена на снаха си и някак си загуби интерес към честите визити без покана. Цяло време чакаше младите сами да се осъзнаят, но те нищо не смятаха за лошо в поведението си и просто живееха щастливо.

— А ти какво искаш от съвременната младеж? — разсъждаваше със съчувствие съседката, на която Людмила се оплакваше от снаха си.

— Аз нали веднага казах, че тя е някак странна — мърмореше Людмила. — Даже не можеш нормално да поговориш с нея, освен това се държи арогантно. Задава ми въпроси и направо ме притиска.

— Добре, че живеят отделно, — подкрепи я съседката. — Представи си, ако трябваше постоянно да търпиш такава мегера редом с теб.

— Не ми говори! — кимна Людмила. — Опитах се от всяка страна с нея да намеря общ език, а в замяна получавам грубост и неблагодарност. Щом е така, нека живеят, както искат, а аз няма да се намесвам.

Такова развитие на ситуацията напълно устройваше Алина, защото свекърва й спря да тропа по прага им. Макар че не беше съвсем сигурна колко дълго ще трае тази обида. Ако тя пък свършеше, щеше да се наложи да измислят нов отблъскващ маньовър за любопитната майка на мъжа й.

Дереккөз