Трябва наистина да помисля, нарани ме много.
– Скъпа моя… – от другата страна на линията се чу хрипкав и слаб глас, последван от дълга кашлица.
– Това ти ли си, Серьожа? – Ирина с усилие разпозна гласа на бившия си съпруг.
– Да, това съм аз. Искам да поискам прошка, преди да си отида. Много те нараних. Просто искам да облекча душата си поне малко, – Сергей отново се закашля.
– Боже мой, какво ти е? – Ирина почувства как сърцето ѝ се сви от тревога.
– Може би ще дойдеш? Помниш ли къде живея? – гласът му прозвуча още по-слабо.
***
Преди две години Сергей се прибра вкъщи с момиче, очевидно по-младо от него с десетина години. Стоейки на вратата, той каза:
– Ира, извинявай, но сега ще живея с Карина. Дойдох да ти го кажа лично.
– Какво говориш, Сергей? Ти да не би да си загубил ума си? Двадесет години заедно, а сега – Карина?
Момичето стоеше до него, сякаш не обръщаше внимание на разговора, като беше заето да пише нещо на телефона.
– Ами, Ира, децата пораснаха, искам нещо ново, както подобава на истински мъж. А ти… погледни си халата.
Ирина несъзнателно погледна петното от борша, който с любов беше сготвила за съпруга си, въпреки че самата тя не ядеше от него. Беше толкова обидено, че ѝ се насълзиха очите.
– И какво от това?
– Апартаментът е мой, разбираш ли? Затова ще живеем тук. Не ми се искаше да го казвам направо, трябваше сама да го разбереш.
– Разбрах.
С каменно сърце тя събра багажа си и като пребита кучка напусна апартамента. Карина така и не си направи труда да каже нещо, занимавайки се очевидно с безкрайни служебни разговори по телефона.
Друга жена би вдигнала скандал, счупила чинии или дори ударила съпруга си и любовницата му, но не и Ира, и Сергей отлично го знаеше. Тя се премести в апартамента на майка си и там запълни разбитото си сърце с грижи за цветята.
***
Думите на съпруга ѝ отпреди две години се изпариха мигновено, когато Ирина чу умиращия му глас. Бързо се облече, като не забрави да провери дрехите си за петна (онова злощастно петно от борша се беше запечатало в съзнанието ѝ завинаги).
Ключовете от апартамента бившият ѝ мъж беше казал да не връща, защото можело да ѝ се наложи да нахрани рибките, когато са с Карина извън града.
В апартамента беше неприятна миризма и Ирина с ужас се придвижи към спалнята, където умиращият ѝ бивш съпруг трябваше да лежи. Тя очакваше да види изтерзано, изпохабено от болест тяло, но той изглеждаше в доста добро състояние.
– Ти дойде, – усмихна се той слабо.
– Разбира се, че дойдох. Какво ти има?
– Не знам, Ириша, не мога да стана.
– Вика ли лекар?– Не, как мислиш, ще му отворя вратата?
Осъзнавайки, че състоянието на бившия ѝ съпруг не изисква спешна медицинска помощ, Ирина извика участъковия терапевт, който постави диагноза ОРЗ.
– Каза, че умираш, а всъщност само си вдигнал леко температурата – мърмореше Ирина. – Защо така да плашиш хората?
– Наистина си мислих, че умирам. Никога не съм се чувствал толкова зле. А да умираш сам е много страшно.
– А къде е твоята Карина?
– Остави ме. Замина, чак в Китай отиде. Умирам, Иришка, умирам от мъка по теб. Каква глупост направих тогава, всичко ми се обърка, както ти каза.
Ирина обикаляше и оправяше безпорядъка, като в мислите си беше доволна, че Сергей е дошъл на себе си, макар и след толкова време.
– Знаеш ли какво? Ами ако започнем всичко отначало?
– Говориш глупости. Толкова време мина.
– Какво значение има времето? Ние сме същите Ира и Серега! Винаги съм знаел, че това е съдба – имената ни си приличат.
Сергей изричаше обичайните си смешки, които така ѝ харесваха. Ирина приключи с оправянето чак късно през нощта и се приготви да си тръгва, но Сергей, който вече се чувстваше доста по-добре, застана на прага.
– Обичам те и през цялото това време те обичах. Остани, все пак си вкъщи.
Той вдигна бившата си съпруга на ръце и я отнесе в спалнята.
– Глупак, още си болен – смееше се Ирина.
Така тя остана да живее при Сергей, отношенията им бяха като в меден месец. Ирина се чувстваше не на четиридесет, а на двадесет години. В един момент дори се замисли, че заради това не съжалява за изгубените няколко години.
Но една вечер идилията беше прекъсната от звука на завъртащ се ключ в ключалката.
– Серега! Прибрах се. Изненада! Завършихме всичко два месеца по-рано, затворихме сделката, и ето ме тук! – Карина говореше бързо от входната врата, като междувременно се събличаше. – Браво на теб, не очаквах такъв ред у дома!
Чашата падна от ръцете на Ирина, а Сергей, след миг на смущение, стана от масата с радостна усмивка.
– Каринка! Толкова ми липсваше! Имаме гост – Ирина.
Карина удивено вдигна вежда, но поздрави.
– Не се чуди, скъпа. Малко бях болен, назначиха ми инжекции, помолих Ирина да ми ги постави. И, честно казано, много ми помогна с почистването, признавам си! – Сергей театрално наведе главата си.
– Благодаря Ви, Ирина.
Ирина излезе от шока.
– Как можа? Повярвах ти!
Сергей се опитваше с очи да успокои бившата си жена, за да не изрече всичко пред настоящата. Но обидата и гневът на Ирина бяха твърде силни и тя разказа на Карина цялата истина. Оказа се, че Карина всъщност е била в дълга командировка в Китай и никога не го беше изоставяла.
– Но сега наистина те изоставям – заключи Карина. – Можеш и да не пропълзяваш обратно, това няма да ти простя.Тя взе своите неразопаковани куфари и изчезна, а Ирина също започна да събира багажа си. Сергей падна в краката й, молеше за прошка, но тя въпреки всичко си тръгна.
Всеки ден Сергей звънеше на бившата си жена, говореше ѝ сладки думи, молеше за извинение, но Ирина не се предаде. Дори идваше няколко пъти с цветя, но тя затръшваше вратата под носа му.
След няколко седмици на Ирина се обади по-големият ѝ син Влад.
– Мамо? Можеш ли да дойдеш?
– Нещо се случило ли е, Влад? – Майката беше загрижена за внезапното обаждане на сина си.
– Ами… тук е татко, и казва, че ще умира, че си му нужна.
– И до теб успя да стигне! Нека си ходи у дома, аз няма да ходя никъде.
– Мамо, той не смята да си тръгва. А аз съм с Катя, сам се сещаш, неудобно е вече.
Въздъхвайки, Ирина започна да се приготвя – трябваше да спаси семейството на сина си от страдащия им баща.
Ирина взе заблуждаващия се съпруг от сина си, той беше пиян и отдавна немит. Сложи го във ваната, а после му наля горещ, силен чай. През цялото това време той ѝ обясняваше колко глупав е бил, как не е измислил причина да се раздели с Карина, защото тя, за разлика от скъпоценната му Ирочка, щеше да направи скандал.
– Ирочка, каквото и да съм направил, знай, че обичам само теб, цял живот ще те обичам! Ти си моята половинка, моята Ирина.
Той излезе от банята в по-адекватно състояние, направи пръстен от жица, сви цвете от хартиена салфетка и застана на коляно.
– И знаеш ли какво, Ирочка? Омъжи се за мен! Отново!
Ирина закри устата си с ръка – това беше определено неочаквано.
– Не знам! Ще помисля! – каза тя нарочно гордо, вдигайки брадичка, и се отдалечи от него.
– Мила, вече сме прехвърлили петдесетте, за какво има да мислиш? – усмихна се Сергей.
– Наистина трябва да помисля, много ме нарани.
Започна нов живот за бившите съпрузи, пълен с романтика и любов. Един ден на Ирина ѝ се обади дъщеря ѝ и съобщи, че иска да ги запознае с бъдещия си годеник и ще им донесе покана за сватбата. Ирина не каза нищо за това, че със Сергей отново живеят заедно, решиха да направят изненада.
– Уау, вие пак сте заедно? – възкликна сияещо дъщерята.
– Така изглежда – свенливо отговори майката.
– Нагледа ли се, татко? – ядосано се обърна Аня към баща си.
– Направих грешка, спънах се. Надявам се никога да не направите моите грешки.
– Аз, първо, щях да убия, и, второ, никога нямаше да простя – каза сериозно Аня.
– Запомни това – пошегува се Сергей, обръщайки се към Антон.
Те седнаха на трапезата и прекараха приятно, припомняйки си смешни моменти и детството. Ирина си отбеляза колко е щастлива да е със семейството си, всичко както преди.
– А знаеш ли, Аня, направих предложение на майка ти отново. Така че няма да има само една сватба, а цели две.– О, мило, ние просто ще подпишем документите, без да правим пищни тържества.
– Значи се съгласяваш?!
Бившите бъдещи съпрузи се прегърнаха.
– А може би да се оженим в един и същи ден? – предложи развълнуваната дъщеря.
– Чудесна идея, дъще! Но само вие ще знаете, защото цялото внимание и поздравления в този ден трябва да са предназначени за вас.
Така и решиха – сватбата трябваше да бъде през август.
***
Ирина усърдно връзваше вратовръзката на бъдещия си съпруг.
– Все пак ще се преоблечеш, нали? – предпазливо попита Сергей.
Ирина разгледа роклята си, така и не разбра какво не му хареса, но спомняйки си за петното на домашния халат, отговори:
– Разбира се, просто намерих нещо старо и ми се прииска да го пробвам.
– Слава богу, вече се притеснявах, че ще изглеждаш като възрастна бабичка.
Най-щастливият ден в живота на Ирина бе помрачен от липсата на подходяща рокля за подписването. Тя хукна към най-близкия магазин, за да си купи нова, само и само нейният бъдещ съпруг повече никога да не я мисли за старица.
– Какво е това разпиляна визия? Ира, остават половин час до церемонията, а ти изглеждаш като Баба Яга.
Набързо се сресвайки, Ирина скочи в колата.
Сватбата беше пищна, с много гости, и след сълзите от тостовете и дълбоките речи, към Ирина се приближи шаферката. Личеше, че е смутена.
– Ирина Ильинична, неудобно ми е да го кажа, но вече не знам какво да правя.
– Какво се е случило, Дина?
– Вашият съпруг ми досажда и изобщо не разбира отказите. Не искам да развалям празника, затова се обръщам към вас.
– О, Диночка, разбирам, че си млада и привлекателна, но това не означава, че всички мъже ти досаждат.
Дина се възмути.
– Не ми вярвате?!
– Мила, познавам съпруга си. Той обича да флиртува, истински кавалер е, но не го приемай твърде сериозно.
Личеше си, че Дина не смята това за невинен флирт, но не пожела да убеждава уверената съпруга в обратното.
Към Ирина дойде зачервеният Сергей, който току-що бе забавлявал цял танцов под със своите движения.
– Дина какво ти каза?– Казва, че ѝ досаждаш.
– Ех, глупости, недей да ѝ вярваш – каза той и изчезна обратно.
Когато сватбата вече наближаваше края си, всички излязоха за последен път да поздравят и изпратят младоженците. Ирина не можеше да намери съпруга си, затова тръгна да го търси заедно с дъщеря им.
Сергей се намери близо до кухнята на ресторанта: той притискаше сервитьорката до стената, прокарваше нос по шията ѝ и ѝ шепнеше нещо, докато тя се смееше с премрежени очи.
– Татко! – очите на дъщеря му бяха разширени като монети.
– О, – измъкна се развеселеният Сергей от момичето, което веднага се изнесе към кухнята.
– „О“? Това ли е всичко, което ще кажеш? Днес е не само моята сватба, но и годишнината от вашата с мама. Какво правиш?
– Просто се шегувах.
– Мамо, защо мълчиш?
– Ами защо да разваляме настроението? В крайна сметка с мен ще си тръгне у дома.
– Довиждане, родители, заминавам със своя нормален съпруг. Вие двамата сте нещо странни.
По-късно дъщерята не издържа и пак реши да говори с майка си.
– Мамо, разбирам, че не е моя работа, и все пак той е мой баща, трябва да съм благодарна. Но не мога да проумея – как, след това, което направи, ти му прощаваш и позволяваш такова поведение?
– Разбираш ли, скъпа, той е такъв. Разбрах го с времето. Той наистина ме обича. Просто понякога има нужда от вниманието на по-млада жена. Не е нужно постоянно да вдигаме сцени. Убедих се, че да си тръгне от мен беше грешка, и повече няма да го направи.
– Но ти не заслужаваш такова отношение, мамо.
Сергей продължаваше да се държи, сякаш нищо не се е случило, дори изглеждаше доволен, както Ирина забеляза. Очевидно беше доволен, че са отново заедно.
***
Няколко седмици след сватбата Сергей се прибра вкъщи с компания.
– Ира, това е Настя, помниш ли я? Сервитьорката от сватбата на Ани.
– Помня я, – Ирина почувства, че краката ѝ се подкосяват. Ситуацията вече ѝ беше позната.
– Сега ще живея с нея. Но недей да се притесняваш, няма да се налага да се изнасяш. Ще останем тук, а с Настя ще ходим при мен – засмя се Сергей, сякаш правеше шега. – Нали знаеш, няма нужда от развод, дреболии са…
