— Никога няма да те дам на никого, — обеща мъжът.

— Ира, защо плачеш, и то в тъмното? — Михаил включи лампата в стаята и се приближи до жена си. Беше ясно, че тя е тук отдавна.

— Миша, върни го обратно, размислих, — Ирина мачкаше носна кърпичка в ръцете си и подсмърчаше.

— Какво се случи, можеш ли да ми обясниш? — Михаил разкопча якето си, защото усети, че думите на жена му го накараха да се изпоти.

— Нищо особено — просто го върни обратно. Измисли нещо сам. Все ми е едно. Не искам да е тук.

— Нормална ли си? – очите на съпруга се ококориха и станаха като две големи монети.

— Нормална съм, — ядоса се Ирина, — но ти си твърде зает. Всеки ден си на работа, а мен ме оставяш сама с едно неуправляемо дете. Страх ме е, — жена му отново заплака.

— Господи… Той е на пет години, какво толкова може да ти направи? — Михаил присви очи. — Разказвай веднага какво се случи.

— Не е нещо особено, — вдигна рамене Ирина, — Говорех с Лена по телефона, а Яша се скри в гардероба. После го търсих, търсих, но никъде го нямаше. И не отговаряше. В крайна сметка се ядосах и му казах, че ако не излезе веднага, ще го накажа и ще го сложа в ъгъла.

— Ти добре ли си? Детето е страдало от родителска жестокост в родното си семейство, а сега и тук му обещават наказания? — възмути се съпругът.

— Миш, няма да го бях ударила, просто трябваше някак да го накарам да излезе, — разпери ръце жената, очевидно не разбираща ситуацията.

— И как, успя ли? — ухили се Михаил.— Той изскочи от шкафа и се нахвърли върху мен. Хвана се за халата ми и го скъса. Ето, виж дупката, — оплака се жена му и отново се разплака. — Миша, върни го обратно. Той е емоционално нестабилен. Размислих. Хайде да поискаме друго дете.

— Ето какво ще направя. Утре ми е почивен ден, ще го прекарам с момчето, а ти, ако искаш, можеш да се отбиеш до майка ти, — каза строго съпругът. — Обещах на Яша, че всяка събота и неделя ще е при нас, и така ще бъде.

— Някакъв чужд човек ти е по-важен от мен, от жена ти? Добре. Наистина по-добре е да отида при майка ми…

Семейство Цветкови са женени вече пет години, но нямат деца. Михаил, заместник-директор на голяма логистична компания, е на 35 години, а съпругата му Ирина, домакиня, е на 30. Доходите на мъжа са отлични. Домът им е уреден, между двамата цари спокойствие и разбирателство, но нещо сякаш липсва.

Отдавна Михаил усеща празнота в душата си, която нищо не може да запълни. Всичко му се струва маловажно, бъдещето неясно. Изглежда, че животът няма никакъв смисъл. Все едно е робот: живее, печели пари, подобрява семейното благосъстояние — и толкова.

„Само ако имахме деца — всичко щеше да е различно!“, мисли си той. Но съпругата му така и не може да забременее. В крайна сметка, след дълги размишления и искрени разговори, Цветкови решават да осиновят дете.

Избират едно петгодишно момче, сираче на име Яша. Нещастното дете е изведено от биологичното си семейство от социалните служби, защото животът му бил застрашен от родителите. По-късно правата на тези родители са отнети.

Без близки или далечни роднини, които да се погрижат за него, Яша остава в дом за деца. Скоро е включен в базата за осиновяване, и така го откриват Цветкови. След като обсъжда с жена си, Михаил решава да отговори на предложението и получава одобрение да се запознае с детето.

Първата среща с Яша за Михаил е истинско щастие. Още от първия миг той намира общ език с момчето. Съпругата му, поне на пръв поглед, също се държи мило с детето. След запознанството и първия уикенд, прекаран заедно, Михаил лети на крилете на ентусиазма, за да види отново Яша.

Оттогава момчето започва да гостува при семейство Цветкови всяка седмица. Всичко върви към щастлив финал — скоро предстои процедурата по осиновяване. И изведнъж този неочакван обрат: Ирина вече не иска детето в дома им и настоява то да бъде върнато.

Михаил тихо влезе в детската стая, която вече беше преобразена за Яша. Момчето седеше на маса и рисуваше нещо.

— Здравей, малкия, — поздрави го мъжът, но детето дори не се обърна, — Може ли да видя какво рисуваш?Яша мълчаливо кимна.

На рисунката беше изобразена огромна жена с отворена уста, от която изригваше пламък. Жената летеше над града и изгаряше къщите, където живееха хората.

— Коя е тя? — объркано попита мъжът.

— Тя, – момчето кимна към хола, откъдето се чуваше гласът на Ирина. Съпругата говореше с майка си по телефона.

Яша стана от масата, прегърна Михаил и тихичко прошепна:

— Не ме давай в детския дом, ще слушам и ще ти помагам във всичко. Хайде по-добре нея да дадем, — детето отново кимна към хола.

— Кого? Ирина ли? – изненада се мъжът, – Малчугане, възрастните не се дават в детския дом. Освен това тя ми е съпруга, как да я дам някъде?

— Ти нали също някога си я взел за съпруга, а мен ме вземи за син, — Яша отново прегърна Михаил и се притисна толкова силно, че Цветков чу биенето на сърцето му.

— Никога няма да те дам на никого, – обеща мъжът.

…В понеделник сутринта Михаил заведе момчето в Детския дом до следващия уикенд. Яша беше посрещнат от възпитателката — Марина Едуардовна, която веднага забеляза, че нещо не е наред.

— Михаил Иванович, може ли да Ви помоля да останете за малко? Яшенка, тичай при децата, аз ще дойда след малко, – каза тя с усмивка.

— Закъснявам за работа, но мога да остана за малко, – смутено отвърна младият мъж.

— Нещо се е случило? Виждам, че сте разстроен.— Не, нищо. Всичко е наред. В петък ще дойда за Яша, както обикновено — усмихна се Михаил.

— Хм, добре — замисли се възпитателката, — Само помислете добре. Детето не е вещ под наем, това е жива душа, наранена много преди вас. Не карайте тази душа да кърви отново.

— Обещавам ви, Марина Едуардівна, Яша никога повече няма да плаче или да се лишава от нещо. Взех окончателно решение и искам да осиновя момчето.

— Вие сте сигурен, но жена ви? — повдигна вежда възпитателката.

Михаил замълча за момент, след което кратко отговори:

— Съгласна е.

Този ден Цветков не отиде в офиса, а се отправи към своя адвокат, след което замина при тъщата си, където от вчерашната вечер беше Ирина. Разговорът се завъртя около осиновяването на Яша, на което Ирина категорично отказа, дори стигна до заплахи за развод.

— Скъпа, добре ли си помисли? Развод ли искаш? Добре, не аз го предложих — усмихна се мъжът.

— Така да бъде. Развод, подялба на имуществото и всеки по своя път, като кораби в морето. Не възнамерявам да си губя младостта заради това дете. Освен това, вече разбрах, че не искам деца. Възпитанието е истинско мъчение — жената театрално сключи ръце и завъртя очи.

— Добре е, че това се изясни сега. Само че не разчитай на някаква подялба на имущество. Единственото, което може да бъде поделяно, е колата, която ти купих — засмя се мъжът.

— Какво имаш предвид? — отвори широко уста съпругата. — А къщата, двете едностайни апартамента, двете ти коли?

— Всичко това беше мое преди брака, а подяло се подлага само това, което сме придобили заедно. Ти какво придоби или изработи по време на брака ни? А, да, точно така, ти не работи нито ден, скъпа. Е, тогава ще разделим наполовина твоята кола и ще се разделим.Михаил се канеше да си тръгне, но Ирина го изпревари и застана на пътя му:

— Почакай, какво да правя? Не искам да живея с майка ми, но и не искам да отглеждам това момче, — жената избърса сълза и с умоляващ поглед се обърна към съпруга си.

— В памет на времето, когато все пак бях щастлив с теб, мога да ти предложа чудесно решение, — замислено каза младият мъж. — Аз осиновявам Яша сам, а ти, като моя съпруга, подписваш съгласие за осиновяването. След това се местиш да живееш в една от едностайните ни квартири – тази, която скоро ще се освободи. Ако направиш всичко както трябва, ще ти я подаря. После, разбира се, ще се разведем.

— Няма ли да ме излъжеш? — Ирина хвана съпруга си за ръцете и го погледна в очите.

— Никога не съм те лъгал. Това не е в характера ми. И никога не съм обиждал бившите си жени. Няма да те пратя в детския дом все пак, — припомни си Михаил думите на сина си.

…Михаил осинови Яков, а Ирина се премести да живее в квартирата след развода. С малкия на Миша вече помагаше майка му и сестрата на новоизпечения баща, както и бавачка, наета от Михаил.

След време Ирина съжали за решението си и искаше да се върне, но Михаил повече не даде шанс на бившата си жена. Докато се разхождаха в парка със сина си, Миша го попита:

— Яша, Ирина иска пак да живее с нас. Обажда се, умолява ме да я простя. Как мислиш, да ѝ простим ли, синко?

— Не, татко, ни трябва друга жена, — уверен отговори Яков, а Михаил се засмя.

— Какво пък, от устата на детето чуваме истината, — подмигна бащата.

Оказа се, че детето е право. Половин година по-късно в дома на Михаил и Яша наистина се появи друга жена. Съдбата така се нареди, че Михаил се ожени за бившата възпитателка на сина си — Марина Едуардовна, която често им гостуваше. А година след това в семейството се роди още едно дете…

Дереккөз