След две седмици Игор обяви, че отново има ново момиче.

– Ох, Господи… – Нина Алексеева се прекръсти, гледайки снимката на избраницата в телефона на сина си. – Къде само си я намерил? – попита го тя с изумление.

Тонът на майка му не се хареса на Игор. Той се намръщи, въздъхна тежко и каза:

– Мамо, недей да говориш така за Вика. Тя е прекрасна и аз я обичам.

– Но, Игорче! – не се отказваше Нина Алексеева. – Виждаш ли ѝ ушите? Истински „лопати“! А носът? Направо си е свински, нито е чип, нито е изящен. А пък очите…

– Стига вече, мамо! – Игор раздразнено удари дланта си по масата, така че дори Нина Алексеева трепна. – Обиждаш любимия ми човек! Вика нищо лошо не ти е направила, а ти вече я осъди от глава до пети.

– Но, Игорче, приятелката ти има… доста необичайна външност – опита се отново да го разубеди Нина Алексеева. – Намери си друга. Ти си умен, красив, образован мъж, около теб трябва да има много други жени.

– Не ми трябва друга. Искам само Вика. И, между другото, смятаме да се женим.

Тези думи толкова шокираха Нина Алексеева, че тя едва не падна от стола. Тази жена ще бъде нейна снаха? Това не може да се допусне. Тя опита още веднъж да повлияе на сина си.

– Помисли за бъдещите си деца. Ще приличат на майка си. Ще ги подиграват в училище заради ушите и носа!

– А може би ще приличат на мен? – иронично каза синът, присвивайки очи. – Нали сама каза, че съм красив. Тогава защо да се притесняваме предварително?

Нина Алексеева не знаеше какво да отговори. Видя, че синът ѝ е твърдо решен и не възнамерява да зареже тази Вика. Остана ѝ последният коз…

– Ще те лиша от наследство! – изтърси тя. – Ще те извадя от завещанието!

Но Игор само повдигна рамене и се усмихна.

– Може да опиташ. Баща ми няма да ти го позволи. А и аз не искам нищо от вас – сам мога да си изкарвам всичко.

„Ето как си поговорихме“, мислеше си жената. „Не мога да убедя сина си, значи ще се ожени за тази Вика. Какво нещастие ме сполетя на стари години!“

Днес Игор доведе Вика на обяд, за да я запознае със семейството си. Вика бе учтива и възпитана, гледаше Игор с влюбени очи и мило разговаряше с родителите. Почти идеал. Но външният вид на бъдещата снаха оставяше много да се желае. Докато момичето отиде до тоалетната, Нина Алексеева заведе сина си в друга стая и започна отново да изразява претенциите си.

Самият Игор отдавна живееше отделно от родителите си, момичетата в живота му се сменяха често. Той твърдеше, че все още не е намерил „онази, единствената“, с която да иска да прекара цял живот. Майка му се тревожеше – искаше да го види устроен и щастлив.

– Храни се по ресторанти и си поръчва готова храна за вкъщи – вайкаше се тя. – А какво може да бъде по-добро от домашно приготвената храна на грижовна съпруга?​Още за Нина Алексеевна темата за децата беше изключително чувствителна. Жената вече беше навлязла в седмото си десетилетие и се страхуваше, че няма да доживее да види внуци. Постоянно някоя болежка, веднъж тази, после онази, а миналата година дори се озова в болница. За щастие, нищо сериозно и всичко мина благополучно, но беше страшно! Мечтата ѝ беше да успее да погушка внуците, да целуне пухкавите им бузки и да сподели с снаха си съвети и тайни за грижата за децата.

– Алекси – обърна се Нина Алексеевна към съпруга си, когато синът им с приятелката си се прибраха вкъщи. – А ти какво мислиш? Как ти се струва Вика?

Мъжът се откъсна от телевизора и нагласи очилата си.

– Май че е добро момиче.

– Момиче – подхвана саркастично жена му. – На Вика вече ѝ е тридесет. Втора ръка.

– И какво от това? – учуди се Алексей. – Нормална възраст, и Игорь не е младок вече.

– Не можеше ли да си избере някоя по-млада? Ходя из улиците, такива красиви момичета виждам…

Алексей не продължи да слуша съпругата си. Усили звука на телевизора и тъкмо беше решил да се обърне, но все пак каза:

– Нина, когато ние с теб се оженихме, и ти не беше на осемнадесет. Да ти напомня на колко беше? Двайсет и девет. Затова претенциите ти към Вика и Игорь звучат нелепо. Престани да мислиш за това. На нашия син му е с Вика да живее, и ако на него му е добре, то и на мен ми е добре.

Като разбра, че няма да успее да направи съпруга си свой съюзник, Нина Алексеевна се прибра в спалнята с тежки мисли. Не я оставяше идеята да скара Игорь и Вика, така че тя изобщо да не припарва до нейния син.

Но скоро се случи нещо, което страшно изненада Нина Алексеевна. Игорь обяви, че с Вика са се разделили и че сега има нова приятелка – Алёна.

– Сине, какво стана? Скарахте ли се? Изневери ли ти? – разпитваше го майка му. – Или ти не издържа и си намери някоя по-хубава?

– Мамо, нищо не се е случило, просто разбрахме, че не си подхождаме. Забрави за Вика. Със Алёна ще дойдем този уикенд на гости.

– Нямам търпение да ви видя – зарадва се Нина Алексеевна. Любопитно ѝ беше да погледне новата изгора на Игорь и да я прецени. – Ще сготвя най-добрите си ястия.

След като приключи разговора със сина си, тя отиде при съпруга си, за да му съобщи радостната новина. Но Алексей не сподели ентусиазма на жена си.

– Май доста бързо Игорь е намерил заместител, не мислиш ли?

– Глупости – махна с ръка Нина Алексеевна. – Сигурно се е уморил да гледа физиономията на Виктория.

– Май доста бързо Игорь е намерил заместител, не мислиш ли?

– Глупости – махна с ръка Нина Алексеевна. – Сигурно се е уморил да гледа физиономията на Виктория.

Алексей поклати глава. Самият той вече беше уморен от това, че жена му непрекъснато говори за външния вид на Вика. Тя самата не беше красавица, а нападаше бедното момиче. Голямо нещо – ушите ѝ малко стърчаха. С коса ги покрива и няма проблем. А и носът на Вика си беше съвсем нормален, изобщо не приличаше на онова прасенце, за което жена му постоянно го споменава.В събота беше сложена масата, поднесени бяха вкусни ястия. Нина Алексеевна се суетеше из къщата в своята нова рокля.

Накрая звънецът на вратата иззвъня – гостите бяха пристигнали. Жената изтича да отвори. Заедно с Игор влезе в апартамента, не, направо „изплува“ едно момиче, истинска красавица. Нисичка, слабичка, с дълга руса коса и големи сини очи. Такова момиче само трябва да се пази, глези и обича.

– Запознайте се – това е Альона, – представи синът.

– Здравейте, – усмихна се синьоокото чудо. Нина Алексеевна и мъжът ѝ омекнаха.

– Събувайте обувките си, измийте си ръцете и седнете на масата, – покани ги жената.

Но Альона остана да стои на място.

– Какво има? – учуди се майката и погледна сина си.

– Обувките ми са подбрани специално за роклята, избирах ги с голямо внимание, – капризно подхвърли Альона. – Ако се събуя, балансът ще се наруши и няма да е същото. Така че ще остана с тях.

Нина Алексеевна не знаеше какво да каже.

– Альонка, можем да ти дадем пантофи, – опита се тя да убеди гостенката.

– Уф, – намръщи се момичето. – Гнус ме е да нося чужди. Вече казах, че ще остана с обувките. Не ви харесва, тогава ще си тръгна у дома.

– Мамо, остави Альона, – намеси се Игор. – Лято е, няма много кал. Не е като да е дошла с ботуши.

– Е, както кажеш, – Нина Алексеевна преглътна „уличните обувки“.

По време на обяда първото впечатление на Нина Алексеевна за Альона коренно се промени. В началото момичето ѝ се стори плахо и скромно. Но колкото повече време минаваше, толкова повече неприятни черти откриваше в нея.

Альона дъвчеше с отворена уста, силно мляскаше и дори успя да се изцапа. Така си остана със соса по бузите, докато Алексей деликатно ѝ подаде салфетка. Но момичето го разбра погрешно – започна да се издухва право над чинията. Апетитът на Нина Алексеевна изчезна моментално.

Но това бяха само дреболии. Альона се оказа много весела личност. Разказваше неприлични вицове и сама се смееше на тях. Нина Алексеевна и мъжът ѝ не знаеха къде да гледат – толкова неудобно им беше. Само Игор хапваше спокойно от приготвената от майка му храна, без да издава смущение.

Накрая на обяда Альона попита:

– Нина Алексеевна, може ли да ви наричам по име? С Игор сме сериозни, ние с вас почти сме роднини. Вие сте ми като майка. А моята майка вече я наричам по име. Може ли и вас?

– Е, може, сигурно, – предпазливо отвърна Нина Алексеевна, мислейки, че Альона ще я нарече Нина.

Но тя изобщо не очакваше момичето да се обърне към нея просто с „Нина“.

– Това е безобразие! – възмущаваше се тя на мъжа си след заминаването на гостите. – Изглеждаше толкова мила, скромна, а щом я опознах малко по-добре… Накрая трябваше и подовете след нея да измивам.– Това е безобразие! – възмущаваше се тя пред съпруга си, след като гостите си тръгнаха. – Изглеждаше мила, скромна, а щом малко по-добре я опознах… Накрая дори се наложи отново да мия подовете след нея.

– Външността понякога лъже – мъдро отбеляза Алексей. Жена му нямаше как да не се съгласи.

На следващия ден тя се обади на Игор и му каза, че Алена не ѝ е допаднала.

– Ти заслужаваш нещо по-добро, миличък. Алена не е за теб, казвам ти го като майка.

Игор нищо не отвърна, но така и повече не дойде с невъзпитаното момиче на гости. А по-късно съобщи, че са се разделили.

– Ето това вече е прекрасно! – радваше се Нина Алексeевна. Най-накрая тя нямаше да се тревожи, че синът ѝ може да обвърже живота си с тази невъзпитана персона.

Две седмици по-късно Игор съобщи, че има ново момиче. И иска с желание да я запознае с родителите си.

Нина Алексеевна, спомняйки си за Алена, не беше сигурна дали иска ново запознанство. Не ѝ се изживяваха нови стресови ситуации. Но щом синът ѝ иска да покаже приятелката си – добре, нека дойдат.

„Трябва отново да извадя празничния сервиз“, – помисли си жената.

„Трябва отново да извадя празничния сервиз“, – помисли си жената.

Новото момиче на Игор се казваше Людмила. Беше връстница на Игор и имаше собствен бизнес, който носеше добри доходи. На външен вид Людмила изглеждаше съвсем обикновено и без никакъв проблем обу предложените ѝ домашни пантофи. Нина Алексеевна въздъхна с облекчение – най-накрая се беше появила някоя нормална жена в живота на сина ѝ.

На масата Нина Алексеевна попита Людмила за техните планове за бъдещето.

– Искаме да се оженим – отвърна Люда и хвана Игор за ръката. Той кимна с глава.

– Толкова скоро ли? – удиви се майката. – Вие сте още малко познати.

– На нас това ни е достатъчно. Ще се напаснем в брака. Още повече, Игор ще бъде постоянно у дома…

– Как така у дома? – Нина Алексеевна не разбра какво има предвид Люда. – Нали работи!

– Това е отминало – усмихна се бъдещата снаха. – Аз го поемам под моята опека. Моите доходи са достатъчни и за двама ни. Аз ще работя, а Игор ще седи вкъщи, ще пере, ще готви и ще чисти.

Майката с ужас погледна сина си – той съвсем спокойно си хапваше пилешкото. Нима всичко това му е по вкуса?

Майката с ужас погледна сина си – той съвсем спокойно си хапваше пилешкото. Нима всичко това му е по вкуса?

– Люда, а вие мислите ли да имате деца?

– Не – поклати глава момичето. – Добре ни е и сами, защо са ни някакви проблемни хлапета?Нина Алексеева повече нищо не попита Люда. Скоро телефонът ѝ звънна – имало проблеми на работа, и тя трябвало спешно да отиде, за да ги разреши. Дори без да се извини, Людмила стана от масата, сбогува се и замина, оставяйки мъжа си с родителите му. Именно тогава Нина Алексеева изля всичкото си възмущение.

– Замина! Остави те! Работата ѝ е по-важна от семейството! Как може така? – възкликна тя. – Иска от теб да стоиш вкъщи! Теб! С висше икономическо образование!

– Мамо, не се тревожи толкова. Люда е много добра.

– Добра? В сравнение с нея дори Вика изглежда сто пъти по-добра! Поне те обичаше, а тази не те обича. Очите ѝ са студени, дори не те гледа.

– Значи Вика ти харесва повече? – попита с усмивка Игор.

– Да!

Нина Алексеева каза чистата истина. След последните две приятелки на сина ѝ, Вика беше като светлина в мрака, макар и с лице „за ценители“. Такъв ценител се оказа синът ѝ, какво можеше да се направи.

– Вика имаше и маниери, и във връзката ти с нея ти беше главният, – продължи майката. – А тази Люда те подтиска, виждам го. За Алена дори не искам да говоря – невъзпитана е. Жалко, че се разделихте с Викторина. От трите тя беше най-нормалната.

– Мамо, но ние не сме се разделяли, – усмихна се Игор.

– Какво? Как така? – не разбра Нина Алексеева.

– Ето така. Ти сама каза, че Вика е много по-добра от Алена и Людмила, – започна да ѝ обяснява синът. – От самото начало ти я отблъсна заради външния ѝ вид. Но това толкова ли е важно? Има качества, които са много по-ценни. Ушите и носът са дреболии, а всъщност Вика има доста мили ушички и нос. Надявам се, че след като се запозна с другите момичета, разбра, че най-важното в човека са душата и характерът, а не външният вид.

Постепенно Нина Алексеева започна да осъзнава.

– Значи, умишлено доведе Алена и Людмила тук, за да започна да ценя Вика?

– Точно така. Как иначе можех да променя мнението ти за нея? Само със смели действия.

– Ах, хитрец такъв! – поклати глава майката с лека усмивка. – Е, не напразно си го замислил. Сега наистина гледам на Вика по различен начин. Знаеш ли, дори престанах да обръщам внимание на онези уши и нос. Покани я да дойде, искам да поговоря с нея като с бъдеща снаха. И на баща ти също му хареса.

Игор беше доволен. Всичко беше преминало по най-добрия начин. Сега майка му наистина беше променила отношението си към Вика и започна да я цени.

Той реши да не ѝ разказва, че идеята беше на самата Вика и че тя предложи на своите приятелки да изиграят роли на „фалшиви годеници“. Вика беше не само умна, но и мъдра.

Дереккөз