Как така не направи аборт, когато забременя с мен от тате?​

​Когато Ира беше на шест години, непознат мъж със златен зъб ѝ предложи бонбон. Мама ѝ беше казала, че не бива да приема сладкиши от непознати, но това беше любимият ѝ „Лястовица“, и Ира хвана бонбона, стискайки очи здраво и очаквайки небесен гръм, както предупреждаваше мама.​

​Но нищо не се случи. Чичото ѝ се усмихна, леко я щракна по носа и ѝ заръча да слуша майка си. А Ира така или иначе слушаше, защото в противен случай мама изваждаше въжето за скачане и…​

​И ето, в този ден мама не се размина без въжето. Намери в джоба на Ира смачканата обвивка от бонбона и започна да я разпитва откъде го е взела. Да лъжеш майка си беше последното нещо, което Ира би направила. И разказа всичко.​

​Как само крещеше мама! Ира се страхуваше, че тъпанчетата ще ѝ се пръснат. А колко пъти я удари с въжето, беше страшно да се преброи – добре, че Сашка заплака, и мама се затича при него, веднага забравяйки за дъщеря си.​

​Мама не обичаше Ира и тя го знаеше много добре.​

​Но мама просто боготвореше второто си дете – по-малкия брат на Ира на име Саша. Той беше с три години по-млад от нея. Ира в началото също го обичаше – беше сладко, забавно бебе. Но когато порасна, да го обича стана много трудно – Сашка се превърна точно в такъв, каквито Ира не можеше да търпи.​

—​ Мамче, ти така вкусно готвиш, може ли още? – с мазен глас питаше той.​

​Мама готвеше откровено зле – постоянно или някаква постна зелевa супа, или макарони с майонеза. А Сашка сам тайно изливаше тази супа в тоалетната, Ира го беше виждала. Но мама му вярваше: разцъфтяваше, казваше, че той е единствената ѝ радост на този проклет свят. Вечер сама му решаваше задачите по математика или караше Ира да го прави. А сутрин, докато вървяха към училище, майка им уж незабелязано тикаше в джоба на Сашка пари. А когато Ира искаше пари за училищен обяд, ѝ казваше, че няма – да ида питай татко си.​

​Татко почти не беше вкъщи. Работеше в милицията и непрекъснато беше на задания. Няколко пъти Ира видя тези „задания“ – ниска, пухкава блондинка с напудрени устни. Завеждаше я в кафене и ѝ плащаше такси, а ако Ира поискаше пари, я наричаше мързеланка и искаше да види дневника ѝ. Ира спря да иска, защото в дневника винаги имаше червени забележки, а мама не пропускаше да я накаже както си трябва.​

​Мама не обичаше Ира, и тя го знаеше много добре.​

​Когато Ира заговори, че след девети клас ще отиде в Елисветово да учи моден дизайн, майка ѝ отново я наруга, въпреки че Ира беше достатъчно голяма за това – умееше да се защитава и се закани да избяга от дома. Но когато нахалният, тантурест Сашка нахлу в стаята и каза: „Мамче, успокой се, нали си със болно сърце, не трябва да се вълнуваш!“, майка ѝ я остави, но това само я ядоса повече. Намери си той – защитник!​

​В Елисветово тя пак замина и се записа в колеж: открадна пари от татко от портфейла, и остави бележка на кухненската маса. Оказа се, че за сърцето мама не е лъгала – след това попадна в болница, а татко дойде за Ира, настоявайки тя да се върне вкъщи.​​

​​Ира не се върна. В общежитието ѝ харесваше – тук всички бяха различни, не толкова мрачни, както в нейното училище, а свободни и творчески. След половин година тя се научи да пуши, да си шие страхотни дрехи от всяка подходяща тъкан и да си изпросва пари от момчета.​

​А после срещна Юра. Той имаше бледо аристократично лице, тънки, изгризани до кръв устни и дълги пръсти, които ту свиреха на китара, ту държаха молив, с който Юра записваше стиховете си. И Юра го мразеше майка му, и това ги сближи – Ира най-накрая намери сродна душа.​

​Колежа Ира заряза. По цели дни стояха в апартамента на Юра, който богатият му баща му плащаше. Слушаха музика, пееха дует негови песни и пушеха по една цигарка двамата. Ира беше щастлива – вече не ѝ трябваше мама с липсата си на любов, татко с многобройните си любовници, не ѝ трябваше дори диплома, защото Юра обеща да я издържа.​

​Не е ясно как татко я намери. Май съседката от общежитието я издаде. От колежа се обадиха на майка ѝ и казаха, че Ира не присъства на занятията. И понеже Ира все още беше непълнолетна, татко тръгна да я търси. Юра, когато видя пагоните на татко, така се уплаши, че събра нейните неща сам за пет минути. Тя плачеше и молеше татко да я остави, а татко обеща да застреля негодника, ако още веднъж го види до дъщеря си.Майка я посрещна със сълзи, но не защото е скучала – страхуваше се, че Ира е съсипала живота си и със сигурност е бременна. И Ира дори щеше да се радва да е бременна – тогава със Юра щяха да им разрешат да се оженят. Но Ира не беше бременна – след седмица ѝ дойде цикълът. Майка ѝ се зарадва, а Ира – не толкова, защото последната ѝ надежда, че тя и Юра ще бъдат заедно, напусна сърцето ѝ.

Бащата уреди Ира в местния техникум – но не като дизайнер, както по-рано, а просто като шивачка. Обучението беше досадно, вкъщи майка ѝ безкрайно хвалеше любимия си син, а Ира укоряваше, както обикновено. Така че беше трудно да се каже къде ѝ беше по-зле – у дома или в училище. Никакъв изход от ситуацията тя не виждаше дотогава, докато не срещна старата си съученичка Олга. Тя сияеше като излъскана пара, крачейки по улицата в красиво палто, което прилепваше плътно около наедрелия ѝ корем.

– Бременна ли си? – попита Ира.

– Обиждаш ме! – отвърна Оля. – Омъжих се. Ето, чакаме попълнение.

– Така де, тъкмо за това говоря. Женитба заради бременност – звучи като мечта.

Ира беше забравила, че само преди няколко месеца самата тя мечтаеше за такъв брак.

– Голям проблем! – каза Оля. – Поне се махнах от родителите си, никой не ми пилее нервите, Петя ме носи на ръце! Нито работя, нито уча – рай.

Те отидоха в кафене, ядоха пастички и си спомняха ученическите години. А след този разговор Ира реши – и тя трябва да се омъжи.

Намирането на кавалер не беше трудно – това изкуство тя владееше отлично. И Ира подходи умно към въпроса – търсеше спокоен и добър младеж, с работно място и пари, с отделен апартамент. Намери – Семьон Рубцов от петия етаж. Вярно, той имаше приятелка, но тя беше толкова скучна мишка, че да го откъсне от нея беше фасулска работа.

Сватбата се състоя през януари. Още не личеше, но под роклята на Ира вече се очертаваше коремче.

– Ще е момиче – каза ултразвуковата техничка, и Ира се зарадва.

А Семьон се натъжи, но бързо скри огорчението си и каза, че момиче е чудесно.

Майка ѝ също се натъжи.

– Каква полза от момичетата! Ще ти къса нервите, а после ще се омъжи – и това е.

После изведнъж зарида, както жените плачат на погребения. Ира завъртя очи – дори сега не може да бъде нормална майка!

– Мамо. Какво драматизираш, всичко е наред!

– Наред, казваш! Защо трябваше да се жениш набързо заради бременност? Можеше да направиш аборт, нали ти го предложих!— Предлагала ти. Защо тогава не направи аборт, когато забременя от баща ми?

Майката я зашлеви по бузата.

— Как смееш да ми говориш така!

— Както искам, така ще говоря! Ти сама ме направи такава!

Майката не обичаше Ира, и Ира го знаеше много добре.

Тя се радваше, че вече няма да живее с нея. И когато майката я заплашваше, че няма да ѝ помага с бебето, Ира се радваше още повече – само това оставаше, да ѝ съсипе и живота на дъщеря ѝ!

Но когато се роди малката, Ира съжали, че се е скарала с майка си – оказа се много по-трудно, отколкото си мислеше. Детето пищеше денонощно, Ира направо полудяваше от главоболие. Семьон започна да взема нощни смени или направо избягваше при майка си, никаква помощ не получаваше от него. От страх и отчаяние Ира започна да налита на тестени и сладки неща, и за половин година така се беше разпуснала, че не можеше да се гледа в огледалото. Момиченцето, което в първите дни след раждането ѝ вдъхваше умиление, сега основно я дразнеше. На Ира ѝ беше срамно от тези чувства, и се стараеше да върши всичко, което според нея би трябвало да прави добрата майка – къпеше я в ваничка с лайка, извеждаше я за разходка по два часа в каквото и да е време, хранеше я по часовник. Кръсти я Юлия, в чест на своя Юра.

Така минаха две години. Баща ѝ обеща да уреди място в яслата за малката и да намери на Ира работа при свой познат – секретарка или нещо такова. Ира се радваше – толкова ѝ беше писнало да стои вкъщи, особено след като Семьон се оказа напълно непригоден за семеен живот. Ако си беше вкъщи, Ира скучаеше до смърт, а ако го нямаше – умираше от ревност. Не, тя не го обичаше, но ѝ беше обидно, че той си прекарва времето с някого, а тя го чака вкъщи.

— Саша ще кандидатства в Елисветово, искаш ли да дойдеш с нас? – предложи неочаквано майка ѝ. – Ти там го познаваш всичко, ще му покажеш кое как е. А аз, хайде, ще гледам Юлия.

Ира се съгласи. А защо не?

В Елисветово всичко се беше променило. Ира веднага се потисна, спомняйки си как ѝ харесваше да учи за дизайнер и колко страхотно си прекарваше времето с Юра. Късметлия е Саша – ще учи, никакви грижи – нито деца, нито съпруг. Е, в неговия случай – съпруга. А Ира – глупава, сама си беше съсипала живота!

С тези мисли тя стоеше в супермаркета – майка ѝ я беше пратила, иначе любимият ѝ син щеше да си скъса ръцете, носейки торбите с продукти! Обидата ѝ напълни очите със сълзи, и тя често примигна. Тогава го видя. Юра стоеше в съседната опашка – все така красив, както преди! Висок, блед, с иронична извивка на веждите. Сърцето ѝ направи салто, след което спря и пропадна в безкрайната празнота. Ира вдигна глава и с блестяща усмивка се приближи към Юра.

— Здравей!

Той я гледаше така, сякаш не я познаваше.

— Какво ти става, та това съм аз, Ира!

Тя се засмя и започна да напява тяхната песен, която бяха писали заедно.

На челото на Юра се появи бръчица.– А… – той проточи. – Не те познах.

– Какво, толкова ли съм се променила? – кокетно попита Ира.

– Ами да. Преди беше толкова слаба, а сега – цял хлебозавод! Виж се, така и диабет можеш да си докараш!

Ира изхвърча от магазина със сълзи на очи, забравяйки покупките в кошницата. Майка ѝ се уплаши и започна да разпитва кой я е обидил.

– Маняк ли те нападна, да? – извика тя.

От вика на майка си Юля се разплака.

– Мамо, какъв маняк! – Ира раздразнено пъхна гърдата си в устата на дъщеря си, за да я успокои поне малко. Да, трябва да спра да я кърмя, скоро тръгва на градина, но как иначе да я утеша?

– Какъв какъв, обикновен! Знаеш ли колко такива се разхождат по улиците! Когато бях на седем години…

Майка ѝ изведнъж омекна и сякаш остаря. Седна на изтъркания стол – те бяха наели квартира за седмица, докато Саша подаваше документите.

– Той ми предложи бонбон. После каза: „Хайде да ти покажа едно кученце.“ И аз тръгнах, глупачка… Толкова исках кученце, защо, защо не ми го купиха родителите ми!

Вътре в Ира всичко се сви. Защо майка ѝ ѝ казва това? Тя не иска да слуша! Остра, непозната болка бушуваше вътре в нея. Ира протегна ръка и погали майка си по гърба.

– Мамо… Не плачи, добре е! Никой не ме е нападнал. Просто разбрах колко съм дебела и глупава. Защо не ме спря, защо ми позволи да се омъжа? Трябваше да ме накараш да уча! Коя съм сега? Какво ме чака?

И в този момент двете се прегърнаха и заплакаха.

От стаята излезе Сашка.

– Ех, жени, какво сте се разплакали тук… Ира, кой ти пречи да продължиш на задочна форма? Има време, ще ти помогна да се подготвиш. Когато ще трябва да ходиш на сесии, мама ще гледа Юлка. Нали, мамо?

Саша говореше твърде красиво. А на Ира ѝ се искаше да повярва, че ще стане, че е възможно. Но тя знаеше какво щеше да каже майка ѝ сега – ах ти мой синко, колко си умен!

Майка ѝ погледна сина си, после Ира.— И какво? Саша правилно говори! Ти не си глупава, сигурно ще влезеш. Ох, ама не си взела документите със себе си! Добре, ще звънна на баща ти сега, да изпрати някого! Или Семьон твоя, нека той ги донесе, поне да има някаква полза от него!

— Как така? – Ира не можеше да повярва на ушите си. – Аз наистина мога да кандидатствам? Ами Юля?

— Саша е прав – ще остана. Нали сме си свои.

— Мамо… Мамо, толкова те обичам!

И сама Ира не разбра как тези думи се изплъзнаха от устата ѝ. Майка ѝ я гледаше учудено, сякаш Ира бе обявила, че ще се омъжи за Папата.

— Дъще, какво ти става… Разбира се, че ще остана и ще помогна…

Майка ѝ присви устни, въздъхна и едва изрече:

— И аз те обичам, ти го знаеш. Но никога не ме слушаш.

— Ще те слушам, мамо, обещавам!

И двете отново плачеха и отново се прегръщаха.

Сашка махна с ръка, измърмори нещо като „жените“ и излезе.

А тримата останаха дълго време прегърнати. Първо плачеха, после се смееха. После пак плачеха. Майка обичаше Ира, а сега Ира го знаеше.

Дереккөз