– Алексе, на вратата е бившата ти. Със сина ти.

Света се опита да го каже спокойно, но гласът ѝ все пак издаде раздразнението ѝ. Разбира се, малцина са тези, които с удоволствие общуват с бившите съпруги на мъжете си, но Света просто не можеше да търпи Вера. Онази винаги ѝ се струваше груба, нагла и вечно взискателна. А синът… Момчето изглеждаше така, сякаш постоянно се страхуваше от собствената си майка.

– Какво пак иска?! – изригна Алексей, без дори да се опита да скрие недоволството си.

– А аз откъде да знам? Питай сам – отвърна Света, отивайки в хола.

Тя дори не искаше да слуша какво този път я е довело при тях.

Алексей тръгна към антрето, където вече беше започнала разгорещена препирня.

„Там е дете, – мина през ума на Света. – Те изобщо се сещат за това?“

Излизайки от хола, тя веднага забеляза момчето. Артьом стоеше прилепен до стената и изглеждаше толкова уплашен, че в Света се надигна яд.

Когато възрастните я забелязаха, за миг настъпиха тишина.

– Артьом, ела с мен, да пием чай – меко предложи Света, нарочно игнорирайки бурята зад гърба си.

Момчето се оживи и вече тръгна след нея, но се спря, хвърляйки поглед към майка си.

– Върви, – отсече Вера, без дори да го погледне.

Света заведе Артьом в кухнята и внимателно затвори вратата, така че момчето да не чува виковете на родителите си.

– Как си? – попита Света, усмихвайки се.

– Добре.

– Харесва ли ти в училище?

Артьом наскоро беше тръгнал в първи клас. Сигурно имаше много впечатления.

– Харесва ми. Учителката ни е много добра.

– Това е хубаво.

Момчето въздъхна някак по-възрастно, след което погледна към затворената врата.

– Мама и татко пак се карат…

– Така се случва, – каза Света с тъга. – Възрастните понякога спорят, но няма нужда да се тревожиш. Те те обичат.Света подаде на момчето чай и придвижи вазичката със сладкиши.

– Вие сте толкова добра – усмихна се Артьом.

– И ти си много добър – отвърна Света.

– А мама постоянно ми се кара… – продължи той, отпивайки от чая.

– Просто тя се притеснява за теб. Ако ти беше моят син, и аз щях много да се тревожа и, вероятно, от време на време също щях да ти се карам.

Въпреки че Света не харесваше Вера, тя нямаше намерение да настройва сина ѝ срещу нея. И все пак ѝ се искаше да успокои момчето.

Артьом отново се усмихна и взе едно бонбонче.

И тъкмо да го отхапе, вратата се отвори и в кухнята нахлу майка му.

– Обличай се, тръгваме! – изръмжа тя.

– Мамо, но не съм си изпил чая…

– У дома ще пиеш! Живо, казах!

На Света ѝ се искаше да ѝ удари шамар, но тя си обеща да не се меси в отглеждането на чуждо дете.

Артьом обидено слезе от стола и тръгна след майка си. Света го догонѝ и, докато Вера не гледаше, му сложи в джоба на якето няколко бонбона.

– Вкъщи ги изяж – намигна му тя.

– Благодаря – усмихна се момчето.

– По-бързо! – отново изкрещя Вера, като раздразнено хвърли поглед към Света. Тя винаги я гледаше така, сякаш Света бе любовницата на Алексей. Но това не беше вярно, Света срещна Алексей, след като той и Вера вече се бяха развели. А и винаги ни се иска да обвиняваме някой друг за нашите нещастия.

Когато Вера и Артьом си тръгнаха, Света отиде в стаята при Алексей.

– Какво искаше тя? – попита тя.

– Съвсем е полудяла! – започна да се възмущава мъжът. – Казва, че да взема Артьом! Че трябвало да си оправя личния живот.

Света седна на леглото и с недоумение погледна мъжа си.

– А ти какво?

– Нищо! Казах, че детето трябва да живее при майка си!

– Нищо! Казах, че детето трябва да живее при майка си!Света поклати глава.

– Поне такова нещо да не обсъждате пред детето. Представяш ли си колко неприятно му е на Артьом да слуша всичко това?

– Ай, хайде стига и ти – изсумтя Алексей. – Тя ми извади акъла, сега и ти започваш.

– Извинявай, разбира се – възмути се Света – но и мен ме засяга всичко това!

Алексей изсумтя нещо под нос, после сложи слушалка, ясно показвайки, че няма намерение повече да спори.

А два дни по-късно, когато Алексей и Света вече бяха забравили за случилото се, на вратата се чу звънец. На прага стоеше Артьом, целият разплакан, с пътна чанта в ръката си.

– Какво правиш тук? – изненада се баща му. – А къде е майка ти?

Света веднага издърпа момчето вътре и го прегърна.

– Какво е станало? – попита тя меко, хвърляйки бърз поглед към мъжа си. Сякаш казваше: „Не виждаш ли, че детето е разстроено?“

– Майка ме доведе и каза, че вече ще живея тук.

Артьом подсмръкна и погледна баща си крадешком.

– Ей, каква гадина! – извика Алексей.

– Алексей! – укори го Света, като му посочи с очи сърцето на детето. – Артьом, съблечи се, аз вече приготвих вечерята. Ще ти сипя, добре?

Артьом кимна и се усмихна плахо на Света.

Тя му сложи чиния с храна, а след като затвори вратата, отиде да говори с мъжа си. Той вече звънеше на бившата си съпруга и, съдейки по виковете, не успяваха да се разберат мирно.

Накрая Алексей просто затвори телефона и го захвърли на масата.

– Какво ще правиш? – попита Света.

– Не знам. Утре сигурно ще върна Артьом обратно.

– Ти нормален ли си? Какво, Артьом вещ ли ви е?! Така ще си го местите напред-назад, а детето ще се чувства изоставено и нежелано?!

– Какво искаш да направя, а?! – избухна Алексей.

– Оправяй документите, Артьом ще живее с нас.

Света, всъщност, вече неведнъж бе мислила за това. Не че искаше да отглежда чуждо дете, просто изпитваше жал към момчето. А и Артьом беше толкова добър, мил, грижовен, но същевременно толкова нещастен.– Ти сериозно ли си?

– Сериозно. Не искаш детето да започне да ви ненавижда, нали?

Света излезе от стаята и се отправи към момчето в кухнята. Нека Алексей помисли още малко, защото решението наистина не беше лесно. Но на Света ѝ се струваше, че то е единственото правилно. Вярно е, щеше да е добре да попита и Артём какво мисли по този въпрос.

– Татко ядосан ли е? – попита той, щом Света влезе в кухнята.

– По-скоро е малко объркан. Вкусно ли е?

– Много – усмихна се Артём. – А сега татко ще ме прати обратно при мама ли?

– А ти искаш ли това?

Артём се замисли. Никой досега не го беше питал такова нещо. Въобще никой не се беше интересувал от мнението му.

– Не знам – въздъхна той. – Аз обичам мама. Просто…

– Просто какво? – попита Света с усмивка.

– Просто при вас е толкова хубаво… И не ми се карате.

– Можеш да ми говориш на „ти“ – усмихна се Света.

Когато момчето заспа, Света още веднъж попита мъжа си какво мисли.

– Може би си права – промълви той. – Трябва да мислим за Артём… А и ти нямаш против да живее с нас.

– Това е правилното решение.

На следващия ден Алексей разговаря още веднъж с бившата си жена, този път по-спокойно. След това говори със сина си. Накрая уреди през съда местожителството на момчето да бъде при него.

Артём и Света се разбираха чудесно. Изглеждаше, че момчето се старае всячески да ѝ се хареса. Помагаше за всичко, не досаждаше. Освен това учеше добре.

Света с всеки изминал ден усещаше все повече, че се превръща в майка на Артём. Дори когато тя и Алексей имаха общо дете, Артём не отиде на заден план. Тя разбра, че го обича еднакво и го чувства като свое.

Разбира се, Вера понякога се появяваше, но с времето тези посещения ставаха все по-редки. А после тя роди дете от друг мъж и като че ли изцяло забрави за сина си. Просто изпращаше подаръци за празниците и толкова.

С течение на времето Артём започна да нарича Света „мамо“, след като тя му позволи това. А след няколко години на всички им се струваше, че така е било винаги.

Но когато Артём навърши шестнадесет, изведнъж се появи неговата родна майка.

Вратата отвори Алексей, а настроението му веднага се развали. Мислеше си, че това е дошлата торта, затова и отвори, без да попита кой е.– Какво искаш? – намръщи се той.

– Дойдох да поздравя сина си. Имам право.

– Какво право имаш? През всичките тези години си идвала при него само няколко пъти.

– Ами да попитаме сина ми, – отвърна троснато Вера.

– Тате, кой е там?

Като нарочно, Артем излезе в коридора, мислейки, че това са гости.

– Здравей, сине! Колко си голям и пораснал! Честит рожден ден!

Артем се намръщи и погледна към баща си.

– Защо сте се струпали тук? – след него излезе Света, но замръзна, щом видя нежеланата гостенка.

– Е, какво, няма ли да прегърнеш мама си? – произнесе Вера и разпери ръце с престорена нежност.

– Ти не си ми майка, – отсече Артем, като пристъпи към Света и я прегърна силно. – Това е моята майка.

– Какво говориш?! – изригна Вера. – Как можеш? Те те настроиха срещу мен! Отнеха те, а сега още и наговорят лъжи срещу родната ти майка!

– Сама си си виновна, – намеси се Алексей, без да крие гнева си. – Ти остави момчето тук като изоставен куфар.

– Не е вярно! – извика Вера. – Нещата не бяха така! Артем, не им вярвай! Те те откраднаха от мен!

– Стига! – прекъсна я Артем. – Аз помня всичко. Тогава разбрах, че намерих своята истинска майка. Можеш да си вървиш. Нищо не искам от теб.

Алексей безмълвно затвори вратата пред лицето на Вера, а Света прегърна Артем, опитвайки се да го успокои.

– Толкова те обичам, – прошепна тя, докато го галеше по главата.

– И аз ви обичам, – тихо отвърна той. – Хайде, гостите вече чакат.

А Вера остана пред вратата, неспособна да повярва, че синът й е избрал друга жена. Тя искрено смяташе, че си е дала само малко свобода. Но наистина ли това бе причината да спрат да я обичат?

Дереккөз