Алена беше бескрайно раздразнена от безотговорността и нахалството на роднините на съпруга си. В тяхното семейство беше прието да се уважават личните граници и никога да не се взима нищо чуждо без разрешение.​

​Роднините на Егор обаче смятаха за нормално постоянно да идват на гости без покана, да вземат със себе си някоя вещ или дори храна от хладилника преди да си тръгнат.​

​— Каква готина чантичка, имаш сто такива, подари ми я! — можеше да каже сестра му Инна, а след това, без да изчака отговор, тичаше в друга стая, за да се похвали с новата си „придобивка.“​

​— Сготвила си много храна, а аз днес нямам възможност да стоя на печката, затова ще си взема малко в един контейнер. — Свекървата спокойно изказваше това по време на посещение.​

​— Трябва ми флекс за работа в гаража, — казваше бащата на Егор. — Имаш такъв, който само стои там без полза, дай ми го временно.​

​Накрая обаче инструментът „заминаваше“ завинаги, и никой дори не мислеше да го връща обратно. В същото време, когато Алена и Егор идваха на гости у свекървата, тя дори не се сещаше да им предложи чай.​

​Понякога нервите на Алена не издържаха и настроението ѝ рязко се разваляше заради поведението на роднините.​

​— Не обръщай внимание на странното ми семейство, — молеше я Егор. — Просто при нас винаги е било така.​

​Всъщност, Алена можеше да приеме нетактичността или дори безотговорността на роднините му, но постоянните им опити да извлекат някаква облага я подлудяваха. Роднините на Егор спокойно можеха да поискат пари назаем и после просто да „забравят“ да ги върнат.​На Егора му беше неудобно да напомня, затова предложи на жена си просто да отпишат дълга и да не се връщат към неприятния случай.

Когато ставаше въпрос за малки суми, Алёна дори не виждаше смисъл да се задълбочава в това. Но роднините показваха все по-големи претенции и скоро излязоха с нова изненада.

— Отдавна планирахме ремонт на вилата — започна бащата.

— Отлична идея — съгласи се Алёна, макар и сдържано.

— Да, но въпросът е в това, че ни трябва финансова помощ — добави майката без смущение. — На вилата трябва да сменим прозорците, вратите, да оправим покрива, да построим беседка и да направим вътрешни ремонти.

— Но това ще изисква много пари, ние не сме планирали да инвестираме в момента във вашата вила — изненада се Егор.

— Сега вилата е наша, но в бъдеще все пак ще остане за вас — твърдо продължи майката. — На Инна сме решили да оставим апартамента, а на вас – вилата. Затова ремонтът трябва да се направи сега, и смятаме, че е правилно вие да го финансирате.

— Дори по вашия план, ние ще получим вилата едва след петнадесет-двадесет години — изчисляваше Алёна. — През това време всичко пак ще се амортизира и ще трябва наново да се ремонтира.

— Значи според вас е нормално да живеем сега в ужасни условия? — нервира се Галина. — Ясно, за родителите няма значение, важното е вие да се уредите добре в живота!– Не бих казала, че живеем охолно, – не разбираше тези упреци Альона. – Наскоро направихме ремонт в нашия апартамент и изхарчихме много пари.

– Колата ми е на доизживяване, трябва още и нея да ремонтирам, – оправдаваше се Егор. – Предлагам на вас засега да направите само най-необходимото със собствени средства.

– Не мога да поканя дори приятели на барбекю в тези развалини, защото няма нито място за скара, нито беседка, – намеси се сестра Инна. – Според мен, логиката на родителите е правилна и вие бихте могли да подобрите състоянието на вилата ни.

– Значи вилата е „наша“, а да я поддържаме трябва ние с наши собствени пари, – ядоса се Егор.

– Казах ти, че така ще стане, – обърна се Виктор към жена си. – Виждаш ли, синът и снаха му съвсем не биха имали против да прехвърлим документите за собствеността. Но щом стане въпрос за помощ с ремонта, веднага започват да организират драмите си.

– Не ни трябва вашата собственост, – обиди се Егор. – Само не ни притискайте с претенции и провокации, ясно ли е?

Альона разбра, че този път роднините преминаха границата, след която дори добросърдечният и търпелив съпруг не издържа. Цяла следваща седмица той не можеше да се успокои и силно преживяваше случилото се, обвинявайки себе си за острия тон в разговора с родителите.

– Но ти не каза нищо излишно или обидно, – утешаваше го Альона. – Просто твоите роднини пак искаха да решат проблемите си за наша сметка. Ти се противопостави на този егоизъм, те малко ще се пообиждат и следващия път ще знаят, че можеш да отстояваш себе си.

Докато Альона успокояваше мъжа си, и самата тя започна да вярва в думите си. Но родителите все пак започнаха ремонт с техни сили, които се оказаха недостатъчни. Сега постоянно звъняха на Егор, разказвайки за проблемите си, и се оплакваха от живота. Той търпеливо изслушваше трогателните им монолози, чийто смисъл винаги се свеждаше до молби или намеци за пари.— Значи, тази история с вилата окончателно ме изтощи, — каза той нервно на съпругата си преди пътуването при родителите си.

— Първо твоите роднини поискаха от нас ремонт на вилата, после ще поискат да обновим целия апартамент и пак за наша сметка, — възмущаваше се Алёна. — Ако искат децата да им помагат, то нека разделим разходите за ремонта на три равни части — между нас, тях и сестра ти.

Егор беше повече от изтощен от тази тема и безкрайните спорове с роднините, които реши най-накрая да приключи.

— Готов съм да платя за всички материали и ремонтни дейности, — каза той решително, гледайки реакцията на родителите си. — От вас при този сценарий ще се изисква съвсем минимално.

— Отдавна трябваше така да го кажеш, — радостно потърка ръце баща му. — Какво ще се иска от нас?

— Въпросът е да се прехвърли на мое име правото на собственост върху вилата преди ремонта, — отвърна Егор. — Ако казвате, че всичко ще остане за нас, това трябва да се оформи документално. Само на нашата вила ще са нашите правила — без тълпи от далечни роднини или ваши познати.

— Как така? — удивено премигна майката. — Дори ние няма да можем да идваме на вилата?

— Наскоро въведох принцип: да инвестирам само в собствената си собственост, — заяви Егор. — Затова, ако вилата е моя — ще финансирам ремонта, ако е ваша — тогава вие си го правете и дори не ни канете на гости.

Бащата нервно излезе на балкона, майката започна да се оплаква от неблагодарността на съвременната младеж, а Инна недоволно въздъхваше и поглеждаше криво към брат си и снаха си.Тъй като никой от тях не беше подготвен за такава принципност и решителност от страна на Егор, не се намериха нужните думи.

Не искаха да прехвърлят на него правото за ползване на вилата на родителите и изобщо разчитаха, че синът за пореден път ще се откаже. Само че този път Егор явно нямаше такова намерение и беше решен да следва избраната линия на поведение.

— Как мислиш, твоите роднини ще си направят ли някакви изводи, ще приключат ли тази тема, или все пак ще прехвърлят вилата на теб? — попита Алена по пътя към вкъщи.

— Подозирам, че нищо от това, което каза, няма да се случи — отговори Егор. — Просто дълго мислих върху думите ти и стигнах до извода, че няма смисъл да режа кучешката опашка на части. Апетитът на моите роднини постоянно расте, и ако не спираме техните пориви, ще трябва да работим само за техните капризи.

— А какво ще стане с вилата? — недоумяваше Алена.

— Ако наистина искаме вила, по-лесно и евтино ще бъде да я купим или построим от нулата, отколкото да се подчиняваме на капризите на моите роднини — обясни Егор.

В крайна сметка родителите на Егор напълно се отказаха от темата за ремонта на вилата, разбрали, че нищо няма да изкопчат от сина си. Инна още няколко пъти се опита да измъкне нещо от снаха си, но Алена ясно заяви, че е готова само да продава своите неща, а не да ги раздава безплатно.

Роднините бушуваха известно време, но с времето започнаха да свикват, оценявайки принципността на Егор и Алена. По някаква причина вече не им се искаше да изпълняват техните капризи, а личните им интереси станаха на първо място.

Дереккөз