— Как ще делим апартамента? — възмути се свекървата, като изненадано погледна омразната снаха.

За апартамента на двойката тя имаше съвсем други планове.

— Анна Василевна, не знам какво сте си въобразили, но ви уверявам — грешите, — отсече Виктория.

26-годишната Вика и 30-годишният Илия се запознаха в ресторант, където две компании едновременно празнуваха корпоративи.

Младата жена забеляза симпатичен мъж, който пиеше умерено и скромно седеше на масата.

Тя го покани да танцуват, разговаряха. Илия ѝ се стори много сдържан, затова тя сама го покани на среща.

— Не е ли прекалено скромен? — попита Вика приятелката си Лера. — Внимавай, че в тихите води…

— О, стига. Добър мъж е — начетен, възпитан, и непиещ.

— И до ден днешен не е женен. Не ти ли се струва странно?

— Почакал ме е, сигурно — шегуваше се Вика.

И нея самата измъчваше същият въпрос, но засега не откриваше критични недостатъци в мъжа.

Единственият проблем бе, че като счетоводител Илия не печелеше много. Но това, разбира се, зависи с кое го сравняваш.

Илия живееше с майка си в двустайно жилище и имаше по-голяма сестра Арина, която живееше отделно със своя съпруг и две деца.

Вика притежаваше своя гарсониера, добра работа и майка, която живееше далеч, като рядко се чуваха по телефона.

Едва след шест месеца, когато двойката реши да се ожени, Илия покани Вика да отиде у тях.

— Майка ми иска да се запознае с теб, — каза той смутено. — Само не обръщай много внимание на нейните думи.

Понякога става малко избухлива.

— Добре, — съгласи се Вика, без да подозира, че стопанката на апартамента вече се е нагласила против нея.

***

— Аз съм Анна Василевна. И моля да се обръщаш към мен само на „вие“, — заяви тя строго още от вратата, като критично огледа Вика.

На вечеря майката на Илия не спести въпроси за семейното положение на гостенката, нейните роднини, работа и жилище.

Изражението на Анна Василевна леко омекна, след като момичето накратко разказа за доброто си работно място и своя апартамент.

— Много добре, че имаш апартамент. Може да го отдавате под наем, а вие двамата ще живеете у нас, — заяви свекървата.

— Но ние искахме… — тя погледна безпомощно към годеника си.— Виктория, аз вече не съм млада и имам нужда от грижи — прекъсна я Анна Василевна. — Предполагам, няма да спориш, че синът е длъжен да се грижи за майка си?

Вика не намери сили да възрази.

Сватбата, в най-широкия смисъл на думата, решиха да не празнуват. В деня на бракосъчетанието роднини и двама приятели на младоженците се събраха в едно малко кафене.

Анна Василевна се усмихваше, но постоянно намираше за какво да се захване. Ту салатата й се струваше пресолена, ту музиката прекалено шумна.

А накрая на празненството свекървата заяви, че не се чувства добре, и настоя точно синът й да я откара у дома. Наложи се всички да се разотидат.

Сватбено пътешествие нямаше.

Първо, Анна Василевна се държеше за сърцето и отказваше да пусне сина си за цяла седмица.

Второ, на работа при Вика беше настъпила кризисна ситуация заради новия голям проект. Такъв шанс да се докаже и да стане заместник-началник на отдела, тя не можеше да изпусне.

— Каква е тази съпруга? От сутрин до вечер я няма вкъщи — месец по-късно Вика случайно чу разговора на мъжа си със свекърва си. — Сигурен ли си, че не ти изменя? — питаше Анна Василевна.

— Мамо, защо измисляш такива неща? — колебливо възрази съпругът. — На Вика й е важно да изгради кариера. Сигурен съм, че се занимава само с работата си.

— А домашните задължения? Кой ще ги върши? Докато имаш жива жена, аз ти готвя и гладя ризи.

— Сам мога да се оправя…

Вика се засрами. Наистина не отделяше много внимание на съпруга си. От този момент тя започна да става по-рано или да не остава до късно на работа, за да готви, пере и се грижи за домашните дела.

Но свекървата продължаваше да я гледа накриво и не пропускаше удобен момент да я упрекне за нещо.

След шест месеца от такъв живот Вика реши да поговори със съпруга си за преместване в нейния апартамент, но не успя.

Тази вечер Анна Василевна ги посрещна с трагично изражение на лицето:

— Мъжът на Арина е подал молба за развод. Има друга жена. Винаги съм казвала, че този мужл…н не е подходящ за моята дъщеря, но се оказа и подъл човек.

Гони Арина с децата от тяхното жилище. Сега ще живеят при мен.

— Мамо, успокой се — Илия се завтече към майка си. — Хайде, ще ти дам лекарства.

Виктория облекчено въздъхна — сега спокойно можеха да се преместят в нейния апартамент.

Година по-късно тя роди син Александър. Свекървата веднага заяви, че бебето изобщо не прилича на Илия и напълно изгуби интерес към него.

Не може да се каже, че Вика се разстрои от това. Семейството взе ипотека и се премести в двустайно жилище.

Биха живели доста щастливо, ако не беше постоянното присъствие на Анна Василевна и Арина с децата в живота им.

— Сине, счупи се смесителят в кухнята. Това е просто катастрофа! Ела веднага! — звънеше майка му на Илия по време на работа.— Мамо, спри водата и извикай водопроводчик. С какво мога да помогна? Аз нищо не разбирам от това.

— Тоест, изобщо не ти пука какво се случва с твоите близки хора? Че те дори не могат да си приготвят нещо за ядене?

— Мамо, не усложнявай. Нужен ви е специалист.

Анна Василевна изохва, че ѝ е зле със сърцето, и синът си взе почивен ден от работа, за да извика лично водопроводчика и да следи работата му.

— Илия, — произнасяше майка му с трагичен тон, като му звънеше за пореден път. — Днес трябва да закараш племенничките си на училище и да ги прибереш обратно. Арина не може — има мигрена.

Или:

— Сине, реших да сменям тапетите в моята стая. Толкова са мрачни, че ме натоварват. Трябва веднага да отидем до магазина, за да избера нови.

И ти ще намериш някой надежден човек за ремонти, нали?

Анна Василевна винаги намираше безброй причини да включи сина си в своите (често измислени) проблеми.

Арина беше напълно на страната на майка си.

— Илия, това вече не се търпи! Твоите роднини са здрави и съвсем способни жени.

Защо оставяш мен и Сашко и тичаш да изпълняваш техните капризи? — негодуваше Вика.

— Как да им откажа? — вдигаше рамене той. — Кой друг ще им помогне?

— А на мен и на собствения ти син не искаш ли да помогнеш? И спри, наистина, да финансираш всяка прищявка на майка ти и сестра ти. Имаме ипотека, ако не помниш!

— Вика, ама ти изкарваш добри пари, и аз също не се оплаквам. А майка ми има само пенсия и една малка заплата. Арина пък изобщо не може да работи с две деца…

— О, богове! — Вика не можеше да повярва, че се е омъжила за мамин син.

Двойката след пет години най-накрая изплати ипотеката и реши да заведе детето на море.

Но тогава се оказа, че Анна Василевна спешно се нуждае от рехабилитация в санаториум.

— Чувствам се много зле, — заяви тя с обичайното си трагично изражение. — А вие ще отидете на море друг път.

— Е, не! — отсече Вика. — Не приличате на умираща, Анна Василевна, така че този път ще изчакате.

— Илия, как може жена ти да ми говори така?!

Илия побърза да успокои майка си, а Вика се прибра у дома, неспособна да понася поредната драма.

Когато той се върна по-късно, с приведен поглед призна, че все пак е дал пари на майка си…

Съпругата дори не направи сцена. Просто заяви, че се развеждат, и че той може веднага да си събере вещите и да се върне при мама завинаги.На следващия ден свекървата дойде при тях без покана.

– Виктория, трябва сериозно да поговорим – каза тя.

– Заповядайте – въздъхна Вика.

– Иля ми разказа, че си решила да се разведеш с него. Няма да крия – подозирах, че така ще стане.

– Дошла ли сте да ми натяквате?

– Не, дойдох да попитам за твоите по-нататъшни планове.

Вика въздъхна тежко и си напомни, че скоро тези хора няма да бъдат част от живота ѝ. Оставаше само да изтърпи още малко.

– Всичко е просто – каза тя. – Развеждаме се с Иля, разделяме апартамента, вашият син плаща издръжка и остава напълно на ваше разположение.

Ето тогава свекървата остана изненадана. Тя изобщо не е очаквала разделение на апартамента.

– Нали си имаш твой апартамент! – възмути се Анна Василиевна. – А ти искаш и част от този?!

– Какво значи това? Всъщност, плащахме ипотеката заедно с Иля. Защо да се отказвам от моя дял? – сега беше ред на Вика да се изуми.

Свекървата демонстративно се хвана за сърцето и закати очи.

– Престанете – намръщи се Вика. – Тук няма Иля, за когото да играете театър. Аз съм неблагодарен зрител.

– Можеше да имаш малко съвест – Анна Василиевна спря с преструвките. – Арина няма къде да живее, а има две деца.

Иля ще се премести при мен, а Арина – в този апартамент.

– Гениално! Можете да се разпореждате с парите на Иля след развода. Но ще ви кажа веднага: моят финансов принос в този апартамент беше значително по-голям от вноските на вашия син.

Имам всички касови бележки и история на банковите преводи. Така че е напълно възможно да не е ясно каква част от този апартамент ще остане за Иля в съда.

– Какъв съд?! За какво говориш?!

– Анна Василиевна, моля ви много, нека прекратим този безсмислен разговор – въздъхна тежко Вика.

На свекървата не ѝ остана нищо друго, освен да си тръгне, обещавайки на снаха си всички небесни наказания на раздяла.

Съпрузите действително се разведоха чрез съд, като три четвърти от апартамента останаха за Вика и Александър.

Бившата свекърва дори на съд заседаваше, докато не я изведоха от залата. Вика плати на Иля сумата за една четвърт от апартамента, продавайки жилището. Тя си купи по-малко жилище в друг район на града, за да се огради максимално от случайни срещи с бившите роднини.

Всъщност и те не се стремяха да се срещат с нея. През първата година Иля идваше да види сина си около веднъж месечно, после – веднъж на три месеца, а накрая изчезна напълно от живота му.

По това време Вика вече беше омъжена за Владимир, който стана истински баща на Сашко.​​Бабата съвсем беше забравила за внука си, сякаш не съществуваше. Затова, когато след 12 години неочаквано се появи на прага на апартамента на бившата си снаха, последната беше силно изненадана.​

​​— Анна Василиева? Какво правите тук? Как намерихте адреса ни? — попита Вика, докато отваряше вратата.​

​​Тя и съпругът ѝ наскоро се бяха преместили в ново жилище.​

​​— Мислиш ли, че не знам къде живее внукът ми? — изрече с патос бившата свекърва. — Или ще ме държиш на прага?​

​​— Добре, с какво дължа вашето посещение? — без да се церемони, домакинята попита, след като всички се преместиха в кухнята.​

​​— Вика, все същата невъзпитана си…​

​​— Анна Василиева!​

​​— Дойдох, за да видя внука си. Отдавна трябваше да поговорим.​

​​Особено сега, когато баща му има нужда от помощ — въздъхна жената през сълзи.​

​​Оказа се, че Иля е претърпял инцидент, сериозно си е наранил крака и вече половин година не може да работи. Вика повика Александър:​

​​— Това е баба ти, сине.​

​​— Здравейте — каза младежът и замълча.​

​​Анна Василиева започна да го убеждава, че тя и синът ѝ много му липсват. Опита се да прегърне внука си, но той не реагира.​

​​— Мамо, може ли да тръгвам? — отдръпна се той от баба си. — С татко сме се уговорили да ходим заедно на тренировка.​

​​Александър леко целуна майка си по бузата и излезе от апартамента.​

​​— Татко?! Това ли е твоята представа за възпитание? Моят внук нарича „татко“ чужд мъж! — възмути се бившата свекърва.​

​​— Анна Василиева, Александър вече е пълнолетен.​

​​Той много добре разбира всичко и сам решава кого и как да нарича.​

​​Моля ви, не правете поредния си спектакъл в моя дом. Тръгвайте си с мир.​

​​Гостенката нямаше друг избор, освен да си тръгне.​

​​Нито тя, нито Иля успяха да възстановят връзките си с Александър и Вика.​

​​Автор: Светлана Мозгалева​

Дереккөз