— Ти не си обичал мен! – строго каза жена. — През цялото това време си обичал друга!

— Наташ… моля те, недей! Не сега, а?

— Валя ми каза. Още в началото. Каза ми, че си полудял по нея. А аз не ѝ повярвах. Не забелязах… Боже, да не би да съм ослепяла? И ти… през всички тези години… живя с мен?! Обичаше Валя, а живееше с мен?

— Край. Вече няма Валя!

Олег отпусна глава в ръцете си и заплака още по-горчиво. Наташа го гледаше с ужас. После каза:

— Махай се!..

Олег дойде в института и още по време на кандидатстването забеляза нея. Валя. Тя беше много умна, а умът у жените привлича мъже рядко. Но Олег не беше като всички.

Той бе очарован от интелекта на Валя. Тя стоеше с отворена книга по мениджмънт на Коротков пред очите си и спокойно отговаряше на всички въпроси на притеснените кандидат-студентки.

Спокойно и с познание. Вдигаше поглед от учебника с големите си, еленоподобни очи и отговаряше. Постепенно всички момичета се събраха около Валя, а тя с въздишка остави книгата.

Висока, стройна, умна. Лицето ѝ не беше красиво в класическия смисъл на думата, но Валя беше симпатична и приятна. Особено с тези очи, как да не е приятна!

Тогава Олег не се приближи, както и другите момчета. Всеки от тях стоеше настрана, макар че и те сигурно бяха напрегнати, нервни.

Страхуваха се. После повикаха Олег и той влезе в кабинета, за да се яви на изпита. По онова време още нямаше централизирано тестване, а изпитите в университетите бяха както трябва.

Всъщност, икономическите факултети също бяха новост. Преди имаше икономически институти, а след това започнаха да организират икономически специалности във всеки що-годе добър университет. Смятаха, сякаш скоро няма да има друга работа, освен за икономисти.

И двамата влязоха. И Олег, и Валя. Олег беше доста скромно момче. Не му беше лесно да се доближи до момиче и да ѝ каже, че я харесва. Докато той мислеше как да го направи, Слава Марушкин вече беше отишъл при Валя. И той беше висок, привлекателен младеж.

Но Олег беше сигурен, че това няма да продължи дълго. Скоро Валя ще му омръзне – в училище имаше такива красавци. Глупави и повърхностни.

Те никога не оставаха задълго – нито в кръжоците, нито в спортните клубове, нито в любовта, нито в приятелството. Но явно Слава не трябваше да се подценява, най-малкото защото бе успял да влезе в икономическия факултет.

От момичетата Валя се сприятели с Наташа. Много време прекарваха заедно. Олег не си правеше труда да се включва в тяхната компания, но понякога, когато излизаха цялата група, разговаряше с тях. Това му беше трудно, защото отдавна бе осъзнал, че симпатията му към Валя е прераснала в нещо много по-дълбоко.

Проникна в душата му. Потече във вените му. Той обичаше Валя с цялото си сърце. Обичаше я и разбираше, че не я чака нищо друго освен разочарование. Защото, колкото и да бе странно, със Слава нещата бяха сериозни.

Дали Олег грешеше в преценката си за него? Ето го как грижливо завива Валя с пиджака си, когато тя леко потрепна от вечерния студ. Купува ѝ цветя от улична продавачка, когато цялата група просто минаваше покрай.

„Идиот – мислеше си Олег – всички сме с празни ръце, а Валя – с букетче, като глупачка“. Глупачка… нежно, и нищо друго. Валя бе една от най-умните в курса, ако не броим зубъра Жорка Семьонов. Олег мислеше за нея винаги с нежност. Обичаше я.

Наташа не беше с никого. И ако Олег криеше чувствата си към недостижимата Валя, Наташа не успяваше да прикрие симпатиите си към него. Олег разбираше, че не трябва да се поддава. Не трябва да отговаря на чувствата на Наташа.

Защото той не чувстваше нищо към нея. Е, симпатична беше, не глупава. Но пък досадна. „Олег, ще дойдеш ли с нас на кино?“ „Олег, ти в нашата петица ли си за теста?“ „Олег, каква е темата на реферата ти?“ Никога не ѝ грубеше, дори когато го дразнеше… а и не можеше да отрече, че тя е добра и привлекателна.

Но с Валя ясното беше вече очевидно – няма шанс… Накрая, една вечер, той се предаде. Олег прегърна Наташа през раменете, сякаш случайно. Тя се притисна към него по-силно. Така в тяхната група се оформи още една двойка. Вярно е, че четиримата не прекарваха особено много време заедно. Наташа и Валя се бяха сприятелили, но Олег не можеше да се сприятелява със Слава. Категорично не можеше. Как можеш да бъдеш приятел с някого, който пред очите ти прегръща и целува жената, която обичаш?Олег свик с Наташа сравнително бързо. Появи се някаква привързаност. Наташка стана… близка, като част от него. Жената, в чието рамо можеше да се сгуши и за малко да забрави за нещастната си любов. Макар и за кратко, но можеше. Не е ли нещастна, или по-скоро несподелена любов? Въпрос… Навремето Олег беше доста нещастен. Но после, Наташа го разсея.

Минаваше времето, и всичко вървеше, уж, добре. Олег не можеше да спре да обича Валя – просто не се получаваше. Но иначе животът някак вървеше напред, и един ден нещата се промениха.

Точно преди дипломирането Наташа го информира, че е бременна. Момичето беше, между другото, ужасено.

– Защо си така разтреперана?
– Ами… Дипломирането е пред вратата, а сега и това!
– Слънчице, но аз съм с теб! С дипломата ще помогна, сигурно.
– Но съм чувала, че в началото има много неприятни симптоми. Гадене, замайване. А и какво ще кажат родителите?! Ще ме убият! Още диплом нямам, а вече нося в утробата си…
– Защо пък в утробата? – изненада се Олег. – Аз не се отказвам.
– Наистина ли? – Наташа го погледна странно.
– Разбира се! Та това е моето дете, нали?
– Глупак! А на кой друг би могло да бъде?
– Е, чудесно! Мое дете значи. Ще го отгледаме заедно. А при родителите ще отидем заедно. И изобщо, Наташка, защо тази малодушност? Ние сме възрастни хора, вече сме на 22 години!
– Възрастни, да. Но все още не изкарваме пари сами! Ето за това говоря.
– Е, значи ще започна да изкарвам. Само не драматизирай. Или… Не искаш ли детето? – присви очи Олег.
– А ти го искаш ли? – попита Наташа с внезапна сериозност, гледайки го в очите. – Искаш ли това дете? Обичаш ли ме?

Ситуацията беше от онези, в които няма време за размисъл. Дори би било глупаво да се колебае, а Олег не се смяташе за глупав. Тогава поне. Той излъга, без да трепне, че я обича. Разбира се, обича я. А може би отчасти не беше лъжа. Все пак беше привързан към Наташа. Колкото до детето…

Олег изобщо не мислеше за деца в този момент. Но щом вече е станало, може би така е по-добре. Ще има дете, ще има семейство, и тогава може би няма да има време да мисли за глупости. А какво е любовта иначе, ако не глупост? Виж – от пет години не може да спре да мисли за Валя.

Страда. Добре поне, че се е научил да не я изяжда с поглед – това беше доста отдавна. Какъв ли вид би имал в компанията, ако гледаше така момичето, което е с някой друг! В това отношение Олег доста бързо се стегна. Но треперенето на ръцете, когато Валя беше близо, така и не успя да контролира. А и сърцето му биеше лудо всеки път, когато тя беше до него. Никой не знаеше. Не можеше да знае. Никога в живота си Олег не беше споделил колко силно обича Валя. Толкова силно, безнадеждно, болезнено.

Излъга Наташа, или почти излъга, и се завъртяха около неочакваната новина, която всички нарекоха „скоро сватба“. Родителите от двете страни укориха малко децата си, разбира се. Казаха неща от рода на: „Ай-ай-ай, такова важно време, дипломирането! А вие ни поднасяте такива изненади!“ Но бързо се успокоиха, обединиха усилията си и започнаха да подготвят сватбата.

– Вашата задача е да завършите университета. – каза бащата на Олег. – Ние ще се справим със сватбата и с въпроса къде ще живеете.

Изведнъж Валя заряза Слави. Но красивият Слави не тъгува дълго – почти веднага започна връзка с Марина от втория курс. Олег седеше в столовата самотно – Наташа си беше вкъщи и страдаше от токсикоза. Той мислеше за предстоящата сватба и тъгуваше. Готов ли е наистина? Ще успее ли? Все пак той дори не летеше на крилете на любовта… Да, с Наташа му беше добре. Почти не се караха. Заедно им беше интересно, весело, уютно. Дори някаква страст имаше в леглото. Но сърцето на Олег не се вълнуваше заради Наташа. Не трептеше.

Трепна, обаче… И Валя се появи с поднос – Олег дори не беше забелязал кога се е приближила. Напоследък му беше трудно да мисли за нея.

– Мога ли да седна? – попита тя.Защо питаш? Свободно ми е. – спокойно отвърна Олег, усещайки как му се потят дланите.

​— Как е Наташа? Мислех да я посетя, но такъв хаос. Тези изпити, дипломата. За всичко трябва да се подготвям. Ужас!

​— Ужас! – кимна Олег.

Избърса ръцете си в панталона, за да не изпусне компота. Взе чашата, отпи. Интересно, вижда ли тя, че ръцете му треперят? Защо треперят? Защото любовта е болест. Зависимост. Като алкохолизма.

​— Как е Наташа тогава?

​— Ами, добре е Наташа. Повече прегръща тоалетната, отколкото мен.

​— Значи ще се жените?

​— Е, да. А какво да правя?

​— Олег… та ти не я обичаш!

​— А кого обичам? – попита той грубо. – Теб, може би?

​— Да, точно така. И отдавна го знам.

​— Какво-о? Съвсем ли си полудяла, Валя? Какво ти става?

Той изведнъж се изплаши ужасно. А Валя продължи да разсъждава:

​— И аз… сглупих със Слави. Гледах външния вид. Уж съм умна, а виж… направих глупост.

Олег почувства, че подът и таванът започват да се въртят, сякаш щяха да си разменят местата. Взе се в ръце и каза:

​— Валя, недей да измисляш глупости. С Наташа ще имаме дете. А ти си много лоша приятелка, щом започваш такива разговори!

​— Да. И честен съм. – усмихна се Валя с насмешка. – А аз съм пълна глупачка.

И тогава Олег осъзна. Тя седи и нещо смята в главата си, като компютър. Всъщност на Валя ѝ е безразлично за всички. И за Слави, който с нещо ѝ е досадил. И за Олег, който толкова години въздишаше по нея като последния… тя е безразлична, но Валя е умна. И, естествено, забеляза как той се отнася към нея. Олег се изправи:

​— Жал ми е за теб. Душата ти е празна. И защо изобщо се захласвах по теб?

В големите красиви очи на Валя се появи проблясък на триумф.

​— Знаех си! – каза тя.

​— Поздравявам те! Надявам се и ти някой ден да обикнеш.

​— Чакай!​Валя подскочи и хвана Олег за ръката. През всички години в института за първи път го докосна, и той беше сигурен, че волята и почтеността му веднага ще го напуснат. Усещането беше като удар от мълния. Кръвта кипна, потече като поток към Валя, преминавайки през ръката, която тя държеше. Олег рязко издърпа ръката си от нейната.

— Не! — каза грубо и си тръгна.

След това Валя се държеше така, сякаш този разговор не се бе случвал. Игнорираше Олег. С Наташа също се виждаха само при нужда – всички имаха свои грижи, никой нямаше време. Всичко беше нормално. Никой нищо не забеляза. На дипломирането Олег беше постоянно с Наташа. Стремеше се да не гледа към Валя. Сърцето му сякаш се беше разполовило на две части: едната беше с Наташа, а другата – се стремеше към Валя. Мислеше, че няма да я види повече. Опитваше се да не мисли за това, но мислеше. Страдаше. А външно се усмихваше на своята годеница, почти съпруга. Уверяваше я, че роклята ѝ е идеална и че леко заобленият ѝ корем не се забелязва. Прегръщаше и целуваше Наташа. Трябваше да бъде щастлив, и Олег много, много се стараеше.

После започна истинският живот. Сватба, раждане на дъщеря. Работа. Семейни грижи. Е, не е беда, че беше рано. В началото родителите помогнаха, после с Наташа сами се оправяха. На Олег му беше добре в семейството му. Може ли да бъде по-добре? Не знаеше. Вярно, всеки ден трябваше да се убеждава сам, че със Наташа са в истинска любов, а Валя беше просто мит. Мечта, от тези, които не се сбъдват. Мираж в огромната гореща пустиня. Може би наистина беше така. След института Олег нито веднъж не я видя. И може би това беше за най-добро.

Бяха живели с Наташа вече десет години и родиха две деца, решили да спрат до тук, когато една вечер телефонът им в апартамента звънна. Олег следеше малкият им син Степа да не разкъса напълно работната му чанта. Голямата им дъщеря Алина гледаше някаква приказка по телевизора.

— Гледай брат си! — каза Олег на дъщеря си.

Изведнъж го обзе странно усещане. Хлад премина по гърба му. Никога не се беше заслушвал с кого и за какво говори съпругата му по телефона. В семейството им всичко стоеше на доверие. Но Наташа възкликваше и тихо хлипаше в слушалката. Какво се беше случило? Ако беше беда с някой от роднините, вече щеше да е затворила телефона и да му каже. А тя продължаваше да говори, макар и разстроена. Защо този студ по гърба му? Сякаш през зимата е облегнал гръбначния си стълб на метална конструкция.

Сърцето му изведнъж започна да пропуска удари.

— Кой звъни? — попита Олег и не позна собствения си глас.

— Нашата староста, Надя Романова. Представи си, Валя е починала! Загинала е в катастрофа.

Олег се обърна и отиде в кухнята. Трябваше да повтори на Алина да наблюдава Степа. Но той влезе в кухнята и затвори вратата след себе си. Какво толкова можеше синът да развали? Чантата с документите? Нищо, остави я! За какво е тя? Светът така или иначе рухна. Когато светът престава да съществува, работата няма значение. Олег отвори хладилника, извади бутилка водка и започна да пие директно от бутилката.

Когато Наташа влезе в кухнята, мъжът ѝ седеше пиян на масата и плачеше с горчиви сълзи. Ридаеше. Пиеше и ридаеше. Мислеше си, че водката няма да го хване, но тя го надви. Вероятно, защото Олег пиеше толкова рядко.

Наташа го гледаше с широко отворени очи:

— Какво ти става?

Той изтри сълзите си и объркано погледна към жена си.

— Оплакваш Валька ли? — възкликна тя и седна на табуретката.

— А ти? Не я ли оплакваш? — каза невнятно Олег.

— Не сме се виждали отдавна… десет години не сме се виждали.

— Но сте били приятелки!

— А ти я обичаше. — каза строго жена му. — Така ли излиза?

— Наташ… моля те! Не сега, става ли?

— Тя ми каза. В началото. Каза ми, че си хлътнал по нея. Аз не ѝ повярвах. Не забелязах… Боже, заслепена ли бях? А ти… през всичките тези години… а живееше с мен?! Обичаше Валя, а живееше с мен?

— Всичко свърши. Вече няма Валя!Олег отпусна главата си в ръцете и заплака още по-силно. Наташа го гледаше с ужас. После каза:

— Махай се!

— Какво? – вдигна той поглед към нея.

— Махай се! Няма да живея с мъж, който обича друга!

— Пиян съм. Къде да отида?

— Е, изтрезней и си тръгвай!

Рано сутринта Олег се събуди и видя, че нещата му са събрани. Наташа се бе постарала. Чувстваше се… странно. Нямаше махмурлук, въпреки че снощи сам беше изпил цялата бутилка. Нямаше и мъка, въпреки че вчера му се струваше, че ще потъне в нея. Нямаше нищо. Някаква празнота…

Олег си тръгна. Но не отиде далеч. Купи си кафе и седна на една пейка в парка. Дълго седя там, опитвайки се да почувства нещо към Валя. Странно… нямаше абсолютно нищо. Все едно Валя бе починала, а с нея бе умряла и любовта му.

Олег си помисли за жена си и децата. Изведнъж му се прииска да се върне у дома, при семейството си. Без тях, както се оказа, му беше ужасно празно. А той дори не бе отишъл далеч от дома.

По пътя към вкъщи Олег купи букет рози. Помисли си, че е много глупаво, но остави това настрана. Влезе тихичко у дома. Остави чантата и раницата в ъгъла в коридора. Събу се и влезе в спалнята. Наташа не спеше. Гледаше в тавана, очите ѝ бяха подпухнали от плач.

— Не обичам Валя, Наташа. Не знам какво ми стана вчера. Обичам теб. Обичам децата ни.

Наташа го погледна накриво.

— И защо стоиш там с този букет? Иди сложи цветята в някоя ваза.

— Да, добре. – кимна Олег.

Когато се върна в стаята, Наташа все така гледаше в тавана.

— Е, какво ти става! Не лъжа.

— Хайде, няма нищо. Ще се оправи всичко някак си. – въздъхна Наташа.

Олег се съблече и легна до нея. Внимателно я прегърна. Наташа се притисна към рамото му. Той зарови нос в косата ѝ и пое дълбоко аромата ѝ.

— Теб обичам. – каза той уверено.

Най-накрая го почувства.

Дереккөз