Когато живеех само с мъжа си, всичко беше сравнително нормално. Отглеждахме Маша и Ксюша, разбирахме се помежду си. Артур дори ми правеше подаръци някога.

Случваше се да имаме скандали, но мислех, че това е нормално, че всички съпрузи изясняват отношенията си.

После при нас се премести Даря Петровна, майката на Артур. Свекърва ми реши, че не може да живее сама, защото имала високо кръвно налягане. И оттогава у дома започна адът.

— Кой така глади? — питаше жената. — Нищо не можеш. Какъв пример даваш на дъщерите си? Ще те науча как трябва.

Тези думи ги чу Артур, когато видя гънка на своята риза. Преглътнах обидата и не казах нищо, за да не разпалвам напрежението.

Постепенно всичките ми действия започнаха да се коментират. Търпях дълго, но накрая казах на Артур, че ще си тръгна.

— На кого ще му трябваш с деца? — попита Артур.

Същото повтори и майка му. Боли ме да го призная, но те бяха прави. Нямаше къде да отида.Майка ми живееше в село, до което се стигаше за час и половина до града. А децата трябваше да се водят на училище, на занимания. Освен това нямах други близки роднини.

Заплатата ми не беше голяма и не бих могла да наема квартира с нея. Съпругът ми не даваше особено пари. По-точно, отпускаше ми някаква сума за месеца, но изискваше отчет за всеки похарчен лев.

Моята заплата отиваше за храна и комунални разходи. Не можех да спестя нищо. Между другото, свекърва ми опразваше хладилника с невероятна скорост, затова ми се налагаше често да пазарувам хранителни продукти.

С някое време започнах да забелязвам, че Артур остава до късно на работа. После започна да си позволява да не се прибира вкъщи за през нощта. А аз усещах от него мирис на женски парфюм.

Дария Петровна също забелязваше промени в поведението на сина си. Но на нея не ѝ се струваше, че нещо не е наред.

– Какво толкова, че мъжът ти ти изневерява? – питаше ме свекърва ми. – Мъжете винаги се държат така. Една мъдра жена не трябва да обръща внимание на това.

Не се опитвах да споря. Това беше безсмислено. Просто започнах да мисля какво да правя, как да се измъкна от тази ситуация. Не исках през целия си живот да търпя такова отношение към себе си.

Тъй като всичко опираше до парите, а аз нямах спестявания, реших да започна да вземам тихомълком средства от съпруга си и да ги спестявам.— В училище трябва да занесем 2500.

— За какво? – попита мъжът ми.

— За канцеларски материали.

— Нали внесохме в началото на годината!

— Помня. Затова реших този път да не внасям. Нека държавата, която обещава безплатно образование, осигури всичко необходимо.

Знаех, че мъжът ми обича да изглежда заможен, затова го казах така. И моята манипулация проработи. Артур ми преведе 2500 на картата.

След известно време казах, че Ксюша има нужда от нови ботуши. И за тях поисках от Артур 4000.

— Толкова скъпи?— Няма да купя от пазара нещо, което ще се разпадне след седмица — казах аз. — Ще купя такива ботуши, че да изкарат поне два сезона.

Артур ми изпрати сумата, която посочих. Ботушите ги взех за дъщеря си, но на старо и за жълти стотинки.

След това реших да използвам свекърва си. Казах на Даря Павловна, че искам да подаря на Артур часовник за рождения му ден, за който винаги е мечтал.

— Но ми липсват още 8 хиляди — казах аз. — Може би ще трябва друг път да взема часовника.

— Аз ще добавя — отговори свекърва ми, — но да кажеш, че е от нас двамата.

— Разбира се, благодаря ти — усмихнах се.

След това цялата необходима сума беше на сметката ми. Наех апартамент и преместих част от моите вещи и тези на детето.

Един ден, когато съпругът ми отиде на работа, а свекърва ми — в поликлиниката, се изнесох. Не веднага близките ми разбраха, че няма да се върна.Едва късно вечерта започнаха да ми звънят. Артур ми заплашваше, казвайки, че ще ми бъде по-зле, ако не се върна. Но аз не се поддавах на това. Игнорирах заплахите на свекърва ми.

Подадох молба за развод, а съдът постанови децата да живеят с мен. Артур се опита да оспори това, но нищо не му се получи. Аргументите му бяха празни.

Артур започна да ми плаща издръжка. Не му забранявах да се вижда с дъщерите си, но той не проявяваше особен интерес да прекарва време с тях.

Маша и Ксюша постепенно свикнаха с живота без баба си и баща си. И дори им хареса повече, отколкото с тях.

Дереккөз