– Парица няма ли да искате да дадете на сина си за бедност? – предизвикателно попита Вероника.
– А ти само за пари знаеш да идваш! – със същия тон отвърна Алла Юриевна на снаха си.
– Така или иначе, удоволствие от общуването с вас никога не съм получавала и вие към мен любов също не сте изпитвали!
– За какво да те обичам, въртиопашке?
– Дотук! – прекъсна Вероника мисълта на свекърва си. – Не съм дошла тук, за да говоря за любов, а за пари!
– Само за пари ли ще говорим, за пари? – махна с ръка Алла Юриевна. – Как е нашият Игорьок?
– Как мислите? Зле, разбира се! И не сменяйте темата!
– И от къде да взема тези пари? – изуми се Алла Юриевна. – И колко ти трябват?
– Да започнем оттам, че не аз ги искам, а вашият син се нуждае от тях. Не се притеснявайте, не си позволявам да посегна на нито една ваша стотинка. Но парите са нужни, за да наемем гледачка.
– Каква гледачка? Защо му е на Игор гледачка, като си има жена? – възмути се свекървата. – На жена му се пада да се грижи за мъжа си!
– Ако случайно не сте разбрали, аз между другото работя! – с гняв в гласа отвърна Вероника. – И издържам вашия син!
– Ами откъде да взема пари? – объркана попита Алла Юриевна. – Вие вече да си се оправяте като семейство.
– А когато Игор ви правеше ремонт и купуваше нова мебелировка, нещо не ви дойде на ум да се откажете! Не му казахте да остави парите за собственото си семейство!
– А ти, – избухна Алла Юриевна, – като ти подаряваше бижута, нещо да си отказала?
– Само че това беше в нашето семейство! – извика Вероника.
– Е, тогава продай си твоите дрънкулки и наеми гледачка! – кресна в отговор Алла Юриевна.
– Аз сама ще реша какво да правя с личните си вещи! А вие не давайте пари! В такъв случай идвайте всяка сутрин, когато съм на работа, и се грижете за Игор! А ако не искате, ще го настаня в някой дом за инвалиди!
– Как така ще го направиш?! – ужасява се Алла Юриевна. – Собствения си мъж?
– Да, въпросът е ясен – аз трябва да го гледам денонощно, защото според вас парите ще паднат от небето ли?!
– Ти никога не си го обичала! – извика, почти с хрип, Алла Юриевна. – Казах на Игор, че не си подходяща!
– Достатъчно! Писна ми! – Вероника удари с длан по масата. – Или вие се грижите за него, докато съм на работа, или давате пари за гледачка, или ще го настаня в някой дом, който стига с неговата пенсия!— Няма да посмееш!
— Аз? Според твоите думи съм самата буря в пола, мога да си позволя и още какво ли не! Казах ти всичко!
***
Беше вечерно време, но Вероника не отиде при мъжа си инвалид, а напълно на друг адрес.
— Коленка! Скъпи! Толкова ми липсваше! – още от вратата тя се хвърли в прегръдките на любимия си мъж.
— Душко! И аз умирам от скука без теб!
Страстта ги погълна до пълно изтощение, а след това, леко възстановили дъха си, дойде време за разговори.
— Как е твоят? Все същият дървен труп ли? – попита Коля с усмивка.
— Не можеш да си представиш колко ми е писнало! – отговори Вероника. – Това е не само физически тежко, но и психологически направо непоносимо!
— Случва се, — промърмори Коля.
С въпроса си той просто искаше да подчертае собствената си значимост, но вместо това се натъкна на оплаквания и възмущения. Все пак не я прекъсна.
„Нека си излее душата!“
— Това е някакво безкрайно лудост! Донеси това, занеси онова, това искам, това не искам. В тоалетната — само пате или памперс. А нали му направиха специални дръжки, за да може да се премести от количката на тоалетната.
А той дори не казва веднага, когато приключи. Понякога такава см.рад се разнася! Казвала съм му сто пъти, молила съм го, умолявала съм го. Мълчи!
Но когато трябва да се премести от леглото в количката или обратно, тогава гласът му оживява! Крещи, сякаш го колят! Съседите вече пет пъти извикаха полиция, мислят си, че го тормозя. А аз за какво ми е той, за да го тормозя?
— Точно така, — кимна Коля в полууспание.
— А най-много ме вбесява, когато започнат да ме учат. Казват, че жената трябвало да се грижи за съпруга си! Че това е кръст, който трябва да носиш! Досадиха ми!
Само че те самите инвалиди по телевизията са виждали и не знаят какъв безкраен кошмар е това! Лесно им е да говорят! Та не те трябва да скачат посред нощ, за да носят чаша вода, да сменят памперси или нещо друго!
Коля слушаше и дори проявяваше съчувствие, но не ѝ предложи да напусне мъжа си. Беше му удобно, че е нейната постоянна любов.
Вероника беше изключително красива жена, от онези, с които мъжете се хвалят. Но да издържаш такава – това е много, много скъпо.
— Вероника, какво ще кажеш да отидем на море? – предложи Коля. – Ще си починеш, ще презаредиш. На спокойствие ще се излежаваш на плажа! Без пране, готвене, грижи. Само ти, аз и морето!– Бих с удоволствие – каза Вероника изненадано – само че, нали знаеш, аз като че ли не съм обременена с финанси…
– Остави тези глупости! Аз те каня и ще платя всичко! – махна с ръка Коля.
– А за колко време? Все пак работя.
– Колко ти е отпуската? – попита Коля.
– Тридесет дни – отговори Вероника – с договорната.
– Е, значи за тридесет дни ще отидем. – протегна се Коля – Защо да цедим удоволствието с чаена лъжичка? С черпак! Ако трябва – и през ръба!
– Хайде тогава да отидем – съгласи се Вероника – а със съпруга ми ще се оправя някак. Има си майка в крайна сметка!
***
Тъй като Алла Юриевна не даде пари, след два дни дойде лично, рано сутринта.
– Аха – констатира Вероника – ето чудесно. Тогава мога спокойно да замина в командировка.
– Каква командировка? – учуди се Алла Юриевна. – Ами Игорчо?
– Вие ще останете с Игорчо! А аз, между другото, отивам да изкарвам пари, не да се забавлявам!
– Какво си намислила? Мъжът ти е инвалид, а ти го изоставяш на произвола на съдбата и заминаваш?
– Не го оставям на произвола, а го предавам в грижливите ръце на майка му! Нека той на вас се оплаква целия ден за съдбата си и провалената си кариера!
– Ти си длъжна да стоиш при мъжа си!
– Няма проблем! – извика Вероника. – Мога съвсем да се уволня! Ще си седя до него като послушно агънце! Щом съм длъжна така! А той нека носи пари у дома! Това е негово задължение!
– Той не може – каза Алла Юриевна – той е инвалид.
– Затова аз съм принудена да изкарвам парите! А синът ви не е инвалид, а един нехранимайко! Какъв беше преди катастрофата? Програмист! И сега може да работи от дома. За това не трябват крака! А той само се оплаква, хленчи и плаче!
– Той страда! Изживява ужасни мъки! – защитаваше го Алла Юриевна. – А ти като порядъчна съпруга си длъжна да се грижиш за него, да го подкрепяш! Той не е виновен, че стана такъв!
– А кой е виновен? Някой насила ли го качи на онзи глупав мотор? Някой ли го накара да лети по шосето със скорост 200? А сега му е зле! Страда! А на мен да не би да ми е добре? Търкалям се като луда, за да издържам семейството ни. И какво чувам? Ти трябва, ти си длъжна!
Алла Юриевна не знаеше какво да отговори.— Ето че на мен се пада да замина за цял месец в командировка, за да храня и гледам Игорчо, защото майка му не го е научила да мисли, преди да прави глупости!
Вероника беше много доволна от себе си, че успя да посече устатата си свекърва. Всъщност беше права, а че командировката беше измислена… е, и Вероника заслужаваше почивка.
***
Три седмици Вероника се наслаждаваше на безгрижното щастие. Море, слънце, коктейли, вкусна храна и любим човек до нея! А след това всичко това помръкна в един миг.
— Нищо не съм ти обещавал! — крещеше Коля. — Ти не си ми жена и дори не си ми официална приятелка! Просто прекарваме време за взаимно удоволствие! Какви, за Бога, претенции имаш?
— Но ти си се забавлявал в нашата стая с някаква чистачка!
— И защо викаш? Тя после смени и чаршафите!
— Не става въпрос за чаршафите! Мислех, че имаме любов! Сериозни чувства!
— Ти още ще кажеш, че си искала да си тръгнеш от мъжа си? — с насмешка подхвърли Коля.
— Ами може би мислех за това! — отвърна Вероника.
— Разправяй ги! — изсмя се Коля. — Половин година сме заедно, а ти дори не си загатвала такова нещо!
— Колко си…
— О, махай се! — каза Коля и излезе от стаята.
До самото отпътуване той не се появи, а за вещите си прати камериерка. Дали беше същата или друга, Вероника така и не разбра. Не я позна по облеклото.
Коля смени билета си и се върнаха с различни самолети. Имаше време за мислене.
„Отново! Отново всичко се върти в кръг,“ мислеше тъжно Вероника. „Оплаквания, заяждания, молби. И няма да има край. Единствената радост в живота беше Коля. Ами ако размисли? Ако намери правилните думи, за да се извини, и аз успея да му простя? Ще бъде както преди, няма да бъде толкова тежко…“
***
Градът ги посрещна с дъжд, сиви и унили цветове. Точно като настроението на Вероника.
Тя влезе в апартамента с гръб, влачейки тежкия куфар.
— Добре дошла, — чу гласа на съпруга си.
Тя се обърна и едва не се свлече по стената на пода. Игор стоеше изправен в кухнята и разбъркваше чай. Разбира се, на патерици, леко се клати, но стоеше на собствените си крака.— Как си почина? – попита той спокойно.
— Аз бях…
— Звънях ти на работата. Казаха, че си взела отпуска и си заминала на море. Може да не лъжеш, че си била в командировка.
— А нека излъже, — каза свекървата, излизайки от стаята. — Както толкова умело лъжеше, че нищо не може да го изправи на крака!
— Мислеше, че никога няма да разберем за операцията? Да, скъпа, рискована, опасна. Но, както виждаш – Игор повдигна и спусна крака си – помогна. Да, сега ще трябва да се рехабилитирам. Но това са дреболии.
— Казаха ми, — прошепна Вероника, — но е много скъпо!
— Не е чак толкова скъпо, — заяви Алла Юриевна.
— Мама продаде апартамента си, — каза Игор, — стигна и за операцията, и за рехабилитацията.
— А ти също имаш апартамент! – намеси се Алла Юриевна. – И това научихме случайно. Ако беше добра съпруга, нямаше да се колебаеш, щеше да го продадеш и да излекуваш мъжа си!
— Не бях длъжна, — каза Вероника.
— Това е моят апартамент, — продължи спокойно Игор, — мама се премести при мен. А от теб искаме да напуснеш жилището. Още повече, че имаш къде да отидеш.
— Игор! – възкликна Вероника. – Толкова се радвам!
— А аз как се радвам! – отговори Игор. – Най-много се радвам, че се отървах от жена като теб!
Вероника можеше да напомни, как се грижеше за него, как не спеше нощем, как сменяше памперси и чистеше уредите. Можеше да припомни много, но реши да не го направи.
Да, тя запази своя апартамент, да, намери утеха в прегръдките на друг мъж, да, не беше честна и открита в любовта си.
Или може би някога беше честна. Но любовта се разваля, както продуктите в магазина, когато изтече срокът им на годност. Любовта също има такъв срок. С Игор – по-дълъг, с Коля – по-кратък.
А любовта на майката към сина обаче – тя срок няма.