— Свекървата продаде парцела на снаха си и си купи апартамент в Анапа. Сега живее там, а внуците вижда веднъж в годината.
На масата настъпи тежко мълчание. Татяна Василевна пребледня.
— Какви глупости говориш? Никога не съм…
— Между другото, направих си една сметка — в дачата вече са инвестирани около милион и половина. Ремонти, комуникации, ограда, оранжерия…
— Колко?! — почти се задави свекървата. — Полудя ли? Откъде са ти тези пари?
— Всички касови бележки съм запазила. Можем да пресметнем заедно.
Пролетното слънце обливаше с топла светлина кухнята, докато методично режа зеленчуци за салата. Звънецът на вратата прекъсна размишленията ми за предстоящия дачен сезон.
На прага застана свекърва ми — Татяна Василевна.
— Аннушка, колко добре, че си вкъщи! — протегна тя ръка, влизаща в апартамента. — Тъкмо минавах, и си казах — защо да не надникна при любимата си снаха? Имаме важен въпрос за обсъждане.
През осемте години от семейния ни живот вече бях изучила всички нейни „случайни“ визити. Обикновено завършваха с нови изисквания или претенции.
— Заповядайте, Татяна Василевна. Ще пиете ли чай?
— Ох, нямам време за сядане! — изпъшка тя театрално. — Имам сериозен разговор с теб. Мислих си за вашата дача… Знаеш ли, сега данъците и таксите са ужасни! А ако я прехвърлим на мое име, бихме спестили много. Все пак съм пенсионерка, имам облекчения, нали знаеш.
Продължавах да режа доматите, стараейки се да остана невъзмутима. Дачата. Разбира се. Моята гордост, моят личен проект, в който вложих три години от живота си.
— Анна, слушаш ли ме? — повиши глас свекървата. — Между другото, само да ти напомня, че винаги съм се грижила за вашето семейство. Когато Миша влезе в университета, кой му помагаше? Аз! А сега какво, дори едно малко нещо за мен не искате да направите?
— Татяна Василевна, но все пак дачата…
— Само не започвай пак! — прекъсна ме тя. — Прекрасно помня в какво състояние беше тази порутена къща, когато я купи. И какво? Сега се възгордя? А знаеш ли какво мога да кажа на Миша? Например за твоите разходи по ремонта. Мислиш ли, че ще се зарадва да научи колко пари си „потрошила“ там?
Оставих ножа и погледнах свекърва си. Срещу мен седеше жена, която осем години методично се опитваше да контролира всеки аспект от живота ни.
Спомних си как се запознах с Миша.
Беше на откриването на нова библиотека. Работех там като организатор на събития, а той беше поканен като фотограф. Заприказвахме се за книги и веднага забелязах интелигентността и тънкото му чувство за хумор.
Месец по-късно ме запозна с майка си. Татяна Василевна ме посрещна с показна доброжелателност.
— Миша толкова много ми е разказвал за вас! Толкова образована и самостоятелна девойка. Надявам се, че ще се разбирате с мен, нали съм съвсем сама.
След сватбата започнаха изненадите.
Първо свекърва предложи да живеем в нейния тристаен апартамент.
— Защо да плащате наем? — убеждаваше ни тя. — Имам толкова място! Дори в кухнята ще влизам само по график!
Съгласихме се. Това беше грешка. Татяна Василевна контролираше всяка наша стъпка. Проверяваше касовите бележки от магазина, коментираше външния ми вид, надничаше в тенджерите.
— Анечка, пак тези макарони ли купи? Миша още от дете не ги обича. И слагай по-малко сол. От нея ми скача кръвното.Половин година по-късно се преместихме в наета квартира. Но и това не помогна. Татяна Василиевна звънеше по десет пъти на ден.
— Синко, така ми се върти главата — оплакваше се тя. — Може ли да дойдеш? И доведи Аничка, нали все пак е медицинска сестра.
— Мамо, Аня е библиотекарка.
— Ах да, съвсем забравих. Но все пак идвайте, напекла съм пирожки.
**Вилата**
Преди три години попаднах на обява за продажба на вилен парцел с малка къща.
Парцелът се намираше на живописно място, на половин час път от града. Къщичката се нуждаеше от ремонт, но цената беше смешна.
— Да купим ли? — предложих на мъжа си. — Ще ходим през почивните дни, ще дишаме чист въздух. През лятото ще си имаме пресни зеленчуци, наши си.
Той се съгласи. Започнах допълнителна работа в библиотеката, водех детски кръжок през почивните дни. Всяка свободна стотинка инвестирах в ремонт. Постепенно вилата се преобрази.
Татяна Василиевна първоначално въртеше пръст край слепоочието си.
— Да хвърлите пари на тази развалина! — гневеше се тя. — По-добре ми ги дайте, ще ви купя почивка в санаториум.
Но когато завършихме ремонта, сменихме оградата и направихме градина, мнението ѝ рязко се промени.
— Колко прекрасно място! — възхищаваше се тя. — Сякаш е създадено за семейна почивка. Между другото, мога да поживея тук лятото, да наглеждам парцела.
Един ден тя просто дойде с куфар и остана три седмици.
Това беше ужасно време. Командваше къде какво да засадим, критикуваше кулинарните ми експерименти, канеше съседи да се любуват на нашата градина.
След това си наложих правило да не ѝ давам ключовете. Това предизвика буря от негодувание…
**Хитрата снаха**
— Какво ще кажеш, Анна? Кога ще започнем с документите?
Погледнах я внимателно. Колко пъти се беше опитвала да ни манипулира? Първо «безкористната» помощ за приема на Миша, после безкрайните намеци за нашата неблагодарност.
— Нека обсъдим всичко следващия уикенд. Трябва да съберем информация за процедурата по прехвърлянето.
— Прекрасно! Знаех, че си умно момиче. А някои снахи са толкова неблагодарни — всичко само за себе си. Добре, ще тръгвам, много работа имам. В събота ви чакам с Миша на обяд.
Когато изпратих свекървата, седнах пред компютъра. Планът, който отдавна зрееше в главата ми, започна да придобива ясни очертания.
**Първите ходове**
Вечерта Миша се прибра. Изглеждаше уморен след работа във фотостудиото.
— Мама ти днес идваше — споменах между другото, докато подреждах масата.
— И какво искаше? — измърмори той, сядайки тежко на стола.— Предложи да прехвърлим вилата на нейно име. Казва, че така можем да спестим от данъци.
— Сериозно? И какво ѝ отговори?
— Казах ѝ, че ще помисля. Знаеш ли, може би е права. Но трябва всичко да се оформи юридически коректно.
Специално не развих темата. Нека информацията „улегне“ в неговата глава.
На семейния обяд в събота Татяна Василевна беше в приповдигнато настроение.
— Вече си харесах чудесен градински комплект! — въртеше се тя. — И една нова беседка може да сложим. На Людмила Петровна е толкова красива, разбрах къде я е поръчвала…
— Мамо, — прекъсна я Миша. — А защо ти изобщо ти е вила? Нали казваше, че не обичаш да се занимаваш със земята.
— Ах, синко, — театрално разпери тя ръце. — Сега, на моята възраст, трябва да мисля за бъдещето. Ами ако нещо се случи?
Забелязах как Миша се намръщи.
Винаги е имал нюх за фалшивото, макар че се стараеше да не влиза в конфликти с майка си.
На следващата седмица започнах да действам. Първото нещо беше да се обадя на свекървата.
— Разпитах за прехвърлянето. Трябва да се съберат куп документи. Да ви направя списък?
— Разбира се, мило дете! Толкова се радвам, че си разбрала всичко правилно…
Играта започна.
Следващият месец се превърна в истински куест за Татяна Василевна. Методично съставях списъци с необходими справки, като всеки път „случайно“ пропусках нещо.
— О, извинете, забравих да спомена — ще трябва и удостоверение от домова книга, — обяснявах по телефона. — И удостоверение за липса на задължения. Да, и характеристика от градинското сдружение също ще е нужна.
Свекървата тичаше по институциите, събирайки документи. Всяка вечер ми се обаждаше, оплаквайки се от бюрокрацията.
— Анна, това е просто непоносимо! В данъчната служба чаках два часа. В кадастъра ме пратиха за някакъв документ. А председателят на градинското сдружение е в отпуска!
— Да, сега всичко е много строго, — отговарях съчувствено. — Но дръжте се, Татяна Василевна. После всичко ще е по закона.
Междувременно започнах внимателно да сондирам почвата.
На един от семейните обеди, съвсем между другото споменах:
— Знаете ли, че Светлана Игоревна от третия парцел имаше същия случай? Прехвърли вилата на свекърва си, а тя за месец я продаде…
Миша се напрегна.
— Как така?
— Ами… Оказа се, че свекървата нарочно всичко го е намислила. Продала парцела и си купила апартамент в Анапа. Сега живее там и вижда внуците си веднъж годишно.
На масата настъпи тежка тишина. Татяна Василевна пребледня.— Какви глупости разказваш? Никога не съм…
— Просто така се получи, споменах между другото — усмихнах се аз. — Между другото, изчислих, че в вилата вече са вложени около милион и половина. Ремонт, комуникации, ограда, оранжерия…
— Колко?! — задави се свекърва ми. — Полудя ли? Откъде такива пари?
— Всичките касови бележки са ми запазени. Можем да ги проверим заедно. Освен това, планирах да направя детска стая там… — мечтателно погледнах съпруга си. — Представяш ли си, Мишо, колко хубаво ще е: нашите бъдещи деца, чист въздух, природа…
Свекърва ми започна неспокойно да мърда на стола. Знаех слабостта ѝ — обожаваше да говори за внуци.
След вечерята Миша ми каза замислено:
— Мама се държи малко странно. Никога не се е интересувала от вилата, а сега изведнъж толкова ентусиазъм.
— Остави я, — махнах нехайно с ръка. — Може наистина да се притеснява за данъците.
Но зрънцето съмнение вече беше посято.
**Затягане на възела**
Седмица по-късно организирах малко барбекю на вилата.
Поканих няколко семейни двойки от нашето обкръжение. Разбира се, и Татяна Василевна дойде — тя никога не изпускаше възможност да бъде в центъра на вниманието.
— Каква чудесна беседка имате! — възхищаваше се Марина, съпругата на колега на Мишо. — И градината е толкова добре поддържана.
— Да, Аничка е голям майстор, — намеси се свекърва ми. — Макар че скоро тук всичко ще бъде различно. Имам толкова много планове…
— В какъв смисъл? — учуди се Марина.
— Ами, нали се разбрахме с Анна… — започна Татяна Василевна, но аз меко я прекъснах:
— Хайде да опитаме шишчетата. Използвах нова марината.
По-късно, докато гостите се разотиваха из двора, случайно чух как свекърва ми разказва на съседката:
— Разбира се, няма да продавам веднага. Но след година-две… Такива парцели тук са много скъпи!
Вечерта споделих чутото с Миша. Той стана мрачен.
— Не може да бъде. Мама не би казала такова нещо.
— Любими, просто ти предавам какво чух. Може би греша…
На следващия ден Татяна Василевна звънна разстроена.
— Какво си наговорила за мен? Какви продажби? Никога няма да продам!
— Да оставим емоциите. Ако искате, ще съберем всички документи за разходите около вилата и ще изчислим реалната стойност. Ако сте готова да компенсирате вложенията…
— Какви вложения? — извика тя. — Там максимум триста хиляди са похарчени!— Всички разписки са ми запазени — повторих аз. — Можем да проверим всичко заедно. Освен това, с Миша имахме планове.
— О, не! — прекъсна ме свекървата. — Аз сама ще се оправя!
Но вече беше късно. Слуховете за уж планираната продажба на вилата вече бяха тръгнали сред нашите познати.
Всеки път, когато срещах познати, чувах:
— Вярно ли е, че свекърва ти иска да ви измами и да продаде вилата ви?
Аз само тъжно се усмихвах.
— Знаете ли, не ми се говори за това… Толкова усилия вложихме, толкова планове направихме…
Миша все по-често започваше да говори за странното поведение на майка си, а аз методично събирах доказателства за нейните егоистични намерения.
Финалният акт
Развръзката настъпи неочаквано. По време на поредната семейна вечеря свекървата, изтощена от обикаляне по разни институции и от косите погледи на познатите, не издържа.
— Добре, признавам — може би бях прекалено настойчива относно тази вила.
Аз направих изненадано изражение.
— За какво говорите, Таня Василевна? Нали просто оформяме документите…
— Престани! — повиши тя глас. — Прекрасно знаеш за какво говоря. Всички тези разговори зад гърба ми, намеците за продажба…
Миша стана от масата.
— Мамо, ти наистина ли искаше да продадеш вилата?
— Не! Тоест… — тя заекна. — Просто мислех, че така ще бъде по-добре за всички.
— По-добре за кого? — тихо попита синът. — За теб?
Аз наблюдавах сцената мълчаливо.
— Нека просто забравим тази история. Ако ни се извиниш за недоразумението, повече няма да повдигаме темата.
Свекървата пребледня. Тя разбираше, че е в безизходица: или публични извинения, или окончателна загуба на репутацията ѝ пред сина и познатите.
— Аз… аз се извинявам — едва промълви тя. — Може би наистина сгреших.
Простихме ли?
Вилата остана нашето семейно гнездо. От време на време каня свекърва си през уикендите, показвайки своята великодушност. Тя идва, но вече не командва и не дава съвети.
В кръга на приятелите ме уважават за умението ми да запазя достойнство в трудни ситуации. А аз просто защитих това, което по право ми принадлежеше.
