— Ох, Милке, колко чудесно е, че си имаш собствена къщичка. Сега аз с мъжа ми и бившата на Андрей с децата можем да идваме тук за уикендите! — свекървата пърхаше из дома на снахата. Мила мълчеше.

​​***

​​Как Мила се бе влюбила в разведен мъж, тя самата не можеше да си обясни. Бяха ги запознали с него приятелката й.

​​— Ох, че е бил женен — и какво от това? И ти не си безгрешна, а годинките си текат, часът си тиктака.

​​Тези думи на приятелката я нараниха най-много. Беше малко над тридесетте. Кой изобщо е казал, че трябва да имаш дете преди тридесет? След като обмисли, тя се съгласи да се срещне с кандидата за ролята на баща и съпруг. Не очакваше нищо от срещата и искаше просто да се видят, да поговорят и да забрави всичко.

Жената дори не се бе постарала особено с външния си вид – облече любимите си джинси, широка тениска и маратонки. Прибра косата си на висок кок, а лицето си скри зад тъмни очила, за да прикрие липсата на грим.

​​Само че срещата бързо излезе извън плановете й. Мъжът пристигна с мотоциклет и вместо да я заведе в ресторант, я отведе извън града, където много бързо и сръчно организира пикник. Беше чудесен събеседник. Не се притесняваше да говори за миналото си и отговаряше открито на всичките й въпроси.

​​— А с какво се занимаваш? — попита тя.

​​— Няма да повярваш, но съм мениджър в банка. По цял ден ходя с костюм, — засмя се той.

​​— А живееш сам?

​​— Засега с майка ми, но планирам скоро да се изнеса. След развода се върнах при нея, но, повярвай ми, за да издържиш майка ми, трябва да имаш железни нерви, — каза с тъжна усмивка Андрей. — Именно тя изигра голяма роля в развода ми.— Значи, ти не си виновен?

— Не, виновен съм, разбира се. Просто оставих всичко да върви по течението, не защитих жена си, а когато се осъзнах, вече беше късно.

— Съжаляваш ли?

— Първо, да, съжалявах. После осъзнах, че така всъщност е по-лесно. Оженихме се рано, бяхме още млади. Веднага се родиха деца. Две. Младостта ми, може да се каже, мина между другото. Често се карахме с жена ми, вечно имахме разногласия, а и парите все не стигаха.

— А сега стигат ли?

— Докато съм сам – да, стигат. Плащам издръжка. А и бившата жена май също е щастлива, събира се да се омъжва.

— Не ревнуваш ли?

— Не. Само се тревожех как ще се отнася той към децата, но изглежда е добър мъж.

Тяхната първа среща повече приличаше на интервю, но това дори хареса на Мила. Тя предпочиташе първо да опознае един мъж и едва след това да реши – иска ли тези отношения с него, или не. Андрей премина това „интервю“ леко и уверено. Успяха и да хапнат, и да поговорят.

Мила също разказа за себе си открито. Кариеристка е, живее за работата си. Времето някак неусетно изтече. Андрей я закара вкъщи. Тя вече разбираше, че ще искат да се видят отново. На следващия уикенд той я покани на втора среща. Този път мъжът пристигна с такси, с цветя и в костюм. Вечеряха в ресторант.

Той можеше да бъде романтик, когато пожелаеше. Мила разбра, че много му харесва. Тя го покани на гости. Андрей се изненада, когато за пръв път стъпи в дома ѝ.

– Мила, това твоята къща ли е?Тя се засмя. — Да, мой е, и дори не е на ипотека. Работих много, за да си позволя да живея на такова място. Сега може да звучи просто, но повярвай ми — не е.

Андрей кимна. Той със сигурност знаеше стойността на парите и разбираше колко може да струва такъв дом. Те заживяха заедно. Андрей веднага се зае с грижите по къщата — всичко правеше, без да го подсещат; виждаше къде е нужна мъжка ръка и мълчаливо действаше. Мила не можеше да му се нарадва.

Тя не бързаше да се хвали на никого, страхувайки се да не развали късмета си. Андрей се настани в нейния дом. На рафтовете в банята се появи неговата четка за зъби, голям хавлиен халат. В кухнята го чакаше неговата чаша, която Мила му бе подарила.

На Мила всичко ѝ харесваше. Тя приготвяше закуска, връзваше му вратовръзката. Дори гладеше ризи!

— Мила, нека се оженим — предложи той. Не беше романтично. Тя оправяше масата след закуска, когато Андрей ѝ подаде пръстен. Но тя дори се разплака от щастие. Разбира се, после имаше цветя и празненството по случай годежа, но в паметта ѝ остана първото предложение, което бе направено от сърце.

Поканиха гости в ресторант. Вечерта бе развалена от майката на Андрей. Когато се прибраха, Мила реши да разговаря сериозно с годеника си.

— Андрей, разбираш ли, че майка ти днес умишлено ни развали вечерта?

— Да, разбирам. Историята се повтаря отново.

— Не знам как е търпяла бившата ти жена, но аз няма да го правя. Майка ти ще стигне дотам, че няма да я поканя на сватбата.

Андрей поговори с майка си и Олга Ивановна утихна, но затаи обида към бъдещата снаха.

Веднъж някой се обади на Мила от непознат номер. Женски глас леко трепереше, но звучеше твърдо.

— Вие ли сте Мила? Аз съм Яна, бившата съпруга на Андрей. Исках да попитам — не ви ли е срам?

Мила се смути. Не разбираше за какво говори тази жена, а тя продължи.

— Как можете да забранявате на бащата да вижда децата си? И вие самата един ден ще бъдете майка!​​- Чакайте, аз нищо не съм забранявала, това Андрей ли ви каза?​​

​​- Не, майка му.​​​

Мила веднага разбра всичко и предложи на жената да се срещнат. На срещата тя обясни, че никога не е мислила да забранява на Андрей да общува с децата, дори би се радвала, ако понякога идват на гости.​

​След разговора те се разделиха почти като приятелки. Но Мила се почувства обидена на свекърва си.​

​​Имаше сватба и кратко пътешествие. Мила се усещаше най-щастливата жена на света!​​

​Свекървата се появи неочаквано. Тя дойде в почивен ден. Мила и Андрей не чакаха никого, затова не веднага разбраха какво да правят с гостенката.​

​​Свекървата радостно се движеше из къщата на новата си снаха, надничайки във всеки ъгъл и давайки съвети какво трябва спешно да се промени.​

​​- О, Миличка, колко добре, че имаш своя къщичка. Сега аз с мъжа си и Яна с децата можем да идваме тук през почивните дни!​​

​​Андрей дори се задави. – Мамо, с кой мъж, нали не си омъжена?​​​

​​​- Какво знаеш ти, отдавна не си бил при майка си. Аз съм с Петрович, пазача от предишната ми работа. Ако се сещаше по-често за майка си, щеше да знаеш. Но, не те виня. Разбирам, че не си виновен, просто други неща те отклоняват от майка ти, – и тя изразително погледна към Мила.​

​​​- Честито, – сухо каза Мила. – Ние имахме меден месец. На гости при нас през почивните дни не е подходящо да идвате. Ние сами ще преценим кого и кога да поканим. Ще вземем предвид вашето мнение, но занапред моля да уведомявате лично мен за намерението си да дойдете.​​— Андрей, — възмутено се вгледа жената в сина си. — Не ѝ позволявай да разговаря така с мен. Аз все пак съм ти майка. А Мила вече е втората ти съпруга, — и Олга Ивановна се усмихна и намигна на снаха си, сякаш подсказвайки, че може да има и трета в бъдеще.

— Мамо, напълно подкрепям Мила. Отсега нататък всичко ще бъде различно. Запомни, ако ни пречиш, ще говоря с Яна и няма да виждаш внуците си.

— Олга Ивановна, помислете добре, преди да кажете каквото и да било. Никой не иска да се кара с вас, просто ви молят да спазвате дистанция и лични граници.

Свекървата все пак се обиди, отказа чая и си тръгна.

— Андрей, благодаря ти, че застана на моя страна.

Съпругът кимна. — Аз те обичам и няма да позволя на никого да разруши нашето семейство, дори това да е моята майка.

Дереккөз