— Е, какво, нищо ли няма да кажеш на сбогуване? – мъжът, изоставящ жена си с три деца, наивно очакваше добри пожелания, стоейки на прага. Но някак си, те не дойдоха…

Константин Иванович се беше влюбил. А това е такова щастие! Който е изпитвал, знае. Сърцето спира от възторг, денят се изпълва с ярки цветове, иска ти се да прегърнеш и целунеш целия свят, а дори и омразният началник вече не изглежда като такъв глупак.

Седина в косите – бяс в ребрата. Седина вече бе започнала да се появява при четиридесетгодишния мъж, а с нея и бесът, който започна да го подбутва с лакътчето си, шепнейки разни непристойни неща.

А човекът по природа е слаб, както предположи един известен класик. Освен това не всеки може да устои на изкушенията, които днес са станали толкова многобройни.

И Константин Иванович не издържа: обектът на неговата страст се оказа новата му колежка – симпатична разведена жена.

Тя, между другото, също обърна внимание на посивелия красив брутал, който изглеждаше като подходящ за нея партньор.

— Аля! – представи се красавицата, протягайки поддържаната си ръка.

— Аля? – с изненада повтори Константин: така се казваше и жена му, съкратено от Албина.

— Александра! – уточни тя, кокетно усмихвайки се, и добави: – Което значи – надеждна!

— А аз съм постоянен! – радостно отбеляза бащата на трите си деца.

— Значи, нашият хипотетичен съюз би могъл да бъде белязан с надеждност и устойчивост! – предположи новата колежка, сякаш предлагайки да започнат някаква игра.

И Костя се включи – Аля номер две веднага го впечатли.

Първо, тя беше доста по-млада и привлекателна от жена му. И второ, не само че лесно установяваше контакт, но и самата тя проявяваше определена инициатива.

Глупост е да си до извора и да не отпиеш. А постоянният Константин бе ценител на женската красота. Ако сме честни, той въобще не беше чак толкова постоянен: в биографията му вече имаше няколко дребни романтични епизода.

Но всички те се смятаха за несериозни, и досега никога не беше стигнало до напускане на семейството.

Вярно, Аля съвсем не беше наясно: но ако беше разбрала, щеше да го изхвърли на момента!

А сега той усещаше, че започва да се влюбва! И обектът на неговата страст му отвръщаше със същото. Колко прекрасно беше всичко това!

И това всепоглъщащо чувство за любов напълно засенчи всичко останало: етика, морал, неодобрението на околните – всички знаеха, че Костя си има семейство с три деца, най-малкото от които наскоро навърши три години.

Решението на сложилата се ситуация беше само едно: да се разведе с първата Аля и да се ожени за втората.

Може би така щеше да успее да съхрани благоприличието и да запази в колектива репутация, градена с години: защото Константин Иванович заемаше една от ръководните позиции.

Техните отношения вече бяха преминали на много по-интимно ниво: и в леглото Александра се оказа далеч по-добра от жена му. Междувременно, тя спечели с разгромяващ резултат.​​Събираха се в апартамента на един приятел, който беше заминал в чужбина: така беше по-спокойно. И настъпи моментът, когато жената го покани у тях.​​

​​– С роднините си иска да те запознае! – сърцето на Константин радостно прескочи: всички знаят, че това е добър знак.​​

​​Да, втората Аля искаше да го запознае със семейството си: оказа се, че това са три деца, най-малкото от които наскоро беше навършило три години.​​

​​Какво е това? Съвпадение? Карма? Тенденция? Но, така или иначе, вече нямаше какво да се промени: защото мъжът обича децата на жената, която обича.​​

​​А Константин Иванович по това време вече обичаше Александра и не обичаше Албина.​​

​​И скоро съобщи на първата си жена, че напуска семейството: е, разбери – разлюбил съм те. И не само това: имам друга.​​

​​Да, тристайният апартамент принадлежеше на Аля и бе купен преди брака, затова той си тръгваше с празни ръце.​​

​​Албина отдавна беше разбрала, че паунът ѝ си е намерил нова изгора. И преди знаеше за любовните му похождения – Аля беше достатъчно умна жена, за да разбере какво става.​​

​​Но гледаше през пръсти, търпейки всичко това заради децата. Но преди всичко беше, така да се каже, мимолетно и несериозно, и в семейния им живот нищо не се променяше.​​

​​А сега на хоризонта се появи реална заплаха: регулярните закъснения от работа, прекаленото внимание към външния му вид, пълното равнодушие към нея и към децата – всичко това се вписваше в общоприетите рамки на сериозна изневяра, дори до развод.​​

​​И Албина разбра, че вече не е против: любов почти не ѝ беше останала, а нечистоплътността не понасяше. Освен това счупената чаша не се лепи, и мъжът ѝ със сигурност ще има още лю…бо…вни…ци: няма да спре – свинята калта винаги ще си намери.​​

​​А днес всичко това беше изказано на глас: този … не се посрами дори от децата.​​

​​Но всичко премина учудващо спокойно, което беше неочаквано за Константин Иванович.​​

​​Никой не заплака, не изстена, не падна на колене да му целува краката и да го моли да остане.​​

​​Съпругата бъркаше картофи в тигана, големите деца мълчаха, залепени за смартфоните си, а малкият си играеше с количките – всичко както винаги.​​

​​– Напускам! – повтори мъжът.​​

​​– Чухме те, чухме те: влюбил си се в друга и ни оставяш.​​

​​– А ти нямаш ли да ми кажеш нещо?​​

​​„Господи, как може да бъде толкова глупав!“ – помисли си Аля.​​

​​Напуска заради друга, а от жена си очаква благословия!​​

​​А на глас каза:​​„Това, което мога да ти кажа, може и да не ти хареса – ще има много лоши думи. А аз пред децата не псувам. Така че само ще те посъветвам: върти педалите, докато не са ти ги отнели!”

— Зла си – затова си тръгвам! — подхвърли мъжът.

— Е, и хайде при твоята добра!

Костя въздъхна и излезе от апартамента в новия си живот.

А те трябваше да се научат да живеят четиримата. Оказа се, че издръжката, която мъжът ще плаща, ще е минимална: получаваше заплата в плик и с развода нямаше намерение да променя това.

Затова Аля даде по-малкото дете в детска градина, а тя самата започна работа: с мястото ѝ помогна приятелка, която работеше в туристическа агенция – там неочаквано се беше отворила вакантна позиция за надежден и проверен човек.

И макар името на жената да означаваше не „надеждна“, а „светла“, тя беше изключително надежден човек, и приятелката ѝ знаеше това.

Освен това, в един от езиците името „Албина“ се тълкуваше като „пчела“. А по-работлива от пчелата може да бъде само мравката.

А Костя се вписа в новото си семейство, където всички деца веднага започнаха да го наричат татко! Той се разведе и официално регистрира брака си с красавицата, към която всички се обръщаха по улиците – толкова беше хубава!

Сега те пътуваха заедно на работа и се връщаха заедно, а шепнещите си колеги полека-лека се успокоиха: това наистина беше здраво семейство.

Да, второ. Е, и какво от това? Никой не е застрахован от подобни неща!

Минаха години…

Константин се стараеше да бъде добър баща на децата. Но само на новите си деца – старите бяха забравени: до известния на всички добряк Йосиф Пригожин му беше далеч.

Той не се опитваше да им звъни, въпреки че имаше телефонните номера на сина и дъщеря си. Не ги поздравяваше и с подаръци за рождените им дни.

Създаваше се впечатлението, че или бяха починали, или сякаш никога не бяха съществували за него.

А децата на Александра получаваха всичко от новия татко: той построи хубава къща за семейството, водеше ги на море, плащаше за образованието им и организираше сватбите им.

Албина също беше доволна: тя нямаше намерение да изисква по-голяма издръжка. На работа я ценяха високо.

И в живота си тя скоро намери надеждна опора – пенсиониран военен, който дойде във фирмата за туристически пакет и обърна внимание на симпатичната жена с тъжни очи.

Тя му предложи подходящи екскурзии, а той ѝ предложи среща след работа. И те дълго се разхождаха из улиците, ядяха сладолед и разговаряха — най-малкия син от градината го прибра отрасналата вече голяма сестра. А вечерята у дома винаги беше готова – оставаше само да се затопли.

След завръщането си от пътуването, Игор ѝ предложи брак. И Аля, без да мисли дълго, се съгласи: той беше вдовец без деца. Освен това веднага спечели симпатиите на нейните пораснали деца и ги обгради с внимание, на което дотогава не бяха свикнали.

Минаха много години. Малко състарена, но все още привлекателна, Албина приготвяше кнедли: утре трябваше да дойде големият ѝ син със семейството си и внука – бащата Игор имаше рожден ден. Дъщерята отдавна живееше в чужбина – те редовно се чуваха по скайп.Игор си почиваше след работа – той преподаваше начална военна подготовка в училище. Най-малкият му син, който вече беше пораснал, излезе да се забавлява с приятели.

Настроението беше прекрасно: животът вървеше отлично!

И точно тогава на вратата се позвъни: на прага стоеше остарелият му бивш съпруг с малък сак в ръка.

„Изгонили са го!“ – досети се Аля.

На глас обаче каза:

— Е, и втората добра жена явно ти се е разсърдила, така ли?

Да, Константин Иванович неочаквано беше изхвърлен. И то от къщата, построена с негови собствени пари, но неразумно записана на красавицата – „надежната“ Александра, която се оказа не толкова надеждна.

Това станало след като той се опитал да възрази на съпруга на нейната дъщеря – всички живеели заедно.

Зетят го хванал за реверите и, крещейки „Ти тук си никой!“, го изхвърлил на верандата.

А Алячка дори не дръзнала да му се противопостави, на този грубиян, на тази невъзпитана ска*рина. Тя мълчаливо събрала вещите на Костя и, също без да пророни дума, ги оставила до вратата.

Нима беше пропуснал нещо важно в живота си?

— Ще ме пуснеш ли? — каза кратко Константин и вече направи крачка, за да влезе, без нито за миг да се съмнява какъв ще е отговорът: понякога мъжете могат да бъдат изненадващо наивни.

А може би това не беше просто наивност – а наглост, липса на ум или неспособност да предвиди очевидното?

— Защо? – също така кратко, без емоции, попита жената, която застана като стена пред него.

— Върнах се! — в гласа на бившия съпруг се долови удивление.

— Защо? – повтори въпроса бившата му жена.

И мъжът не намери какво да отговори: защо, наистина? Какво го водеше и на какво разчиташе, връщайки се тук? Че всичко ще стане като в онази известна песен?

„Влез, дом мой приветлив, мили мой! Разкажи къде си бил, какво видя и кого обичаше?“

— Май сбъркахте адреса? – ласкаво, но с рязко изражение попита човек със стегнати мускули, военна прическа и строг поглед, който се появи в антрето. Добави: — Да те изпратя ли, чиче?

И „чичото“ си тръгна веднага: оказа се, че мястото вече е заето. Каква проклета женка! Вместо да го чака и да мокри нощем възглавницата със сълзи, тя беше довела мъж в къщата.

Вярно, къщата беше нейна. Но какво значение имаше това!Е, нищо, нали още бяха останали порасналите деца. Те поне не трябваше да изоставят бащата си, който нямаше къде да отиде!

— Синко, татко е! — първо Константин Иванович набра номера на най-големия си син.

— Татко Игор ли? — попита синът, мислейки, че му звъни доведеният баща, и не разпозна гласа на баща си, който ги беше изоставил.

— Татко Костя!

От другата страна на линията се възцари кратко мълчание. А после гласът произнесе:

— Такъв не познавам.

И затвори.

Дъщерята изобщо не вдигна: тя не отговаряше на обаждания от непознати номера. А този номер отдавна ѝ беше непознат.

Разбира се, можеше да отиде да нощува в някой от денонощните хотели: някакъв си „Възглавкин“ или „Матрасян“ — сега такива имаше като гъби след дъжд.

Но на Константин Иванович не му трябваше само покрив над главата, а доброта, любов и внимание, които някога отне от децата си. И нещо, което те получиха от съвсем чужд човек, заместил им баща.

И ето че неочаквано разбра, че е направил голяма глупост. Да, братко мой! Защото да пиеш от кладенец, в който сам си плюл, се оказа някак си много неприятно.

И никой не бързаше да му подаде онази чаша вода.

Затова, преди да напуснете семейството си и трите деца, скъпи бащи, убедете се, че сте избрали правилния път: защото законът на бумеранга никой не е отменял. А жаждата ще съществува винаги.

Автор: Олга Олгина

Дереккөз