Вероника се прибираше вкъщи в приповдигнато настроение и се усмихваше на минувачите. Днес тя получи страхотен бонус и допълнително едноседмична платена отпуска. И всичко това за един доста сложен проект, върху който работеше през последните няколко седмици.​

Отпуската, разбира се, не е много дълга, но ако правилно планира времето, може чудесно да си отпочине, да чете и да поглези съпруга си с разни вкусотии. Колко много ще се зарадва той, че най-накрая Вероника ще може цели седем дни да се посвети на семейството!​

Когато се прибра, тя подреди малко апартамента и се запъти към кухнята с мисълта:​

– Я да му сготвя любимия борш на Вадим. Наскоро го споменаваше.​

И Вероника, като си тананикаше, се зае с готвенето.​

Вратата на входа се хлопна. Тя изтича да посрещне съпруга си, целуна го по бузата и се отдръпна назад. Очите ѝ блестяха от щастие.​

– Уау, какво настроение! – възкликна Вадим. – И дори си успяла да сготвиш? – попита той, вдъхвайки ароматите от кухнята.​

Обикновено двамата се прибираха заедно от работа. А ето, че днес тя е дошла по-рано и вече има борш готов.​

– Успях – кимна Вероника.​

Тя едва се сдържаше да не разкаже за щедростта на шефа си, но не успя.​

– Да не са те пуснали по-рано? Някакви проблеми ли има? Или пак те пращат в командировка?​

Вадим задаваше въпросите с такъв тон, че приличаха повече на разпит. Вероника си помисли, че просто е уморен и заради това няма настроение. За да го разведри, реши да се пошегува:​

– Не, скъпи, всичко е наред. Просто напуснах работа. Нали отдавна мечтаеше да не работя и да се занимавам с дома? Ето, сега съм напълно свободна!​

Вадим изведнъж пребледня, но скоро се овладя и каза:​

– Напуснала си? Е, добре. Поне няма да се уморяваш така. А пари ще ни стигнат. Добре, аз отивам да се изкъпя, ще ям по-късно.​Вероника объркано кимна. Държанието на Вадим ѝ се стори странно.

─ Защо толкова се напрегна? Нали винаги е казвал, че мястото на жената е вкъщи – да създава уют, да възпитава децата, а мъжът е този, който трябва да я осигурява.

Когато Вадим и Вероника се ожениха, тя вече работеше в известна фирма. Скоро я повишиха. Заплатата ѝ, и без това добра, се удвои. Вадим я молеше да напусне, но Вероника не можеше да си представи да бъде домакиня.

─ И сега какво мислиш да правиш? – попита я той след вечеря.

Вероника го погледна внимателно. Не искаше да лъже, но ѝ беше важно да разбере защо той реагира така на нейната оставка. Какво всъщност иска Вадим и колко искрен е, когато ѝ предлага да зареже работата?

─ Ами какво да правя? – усмихна се тя. – Нали ти искаше да се грижа за уюта. Ето, ще се занимавам с това.

Вадим кимна и се оттегли към спалнята. Разтегнат на леглото, той се замисли. Да, предлагал ѝ беше да напусне работа, особено когато се оплакваше, че обемът на работа е нараснал значително, а заплатата стои същата. Просто искаше да я утеши, да я успокои, но беше сигурен, че тя никога няма да се съгласи.

А сега какво? Истината е, че разполагат със собствен апартамент, кредитът за колата току-що е изплатен. Но заплатата на жена му беше доста по-висока. Това означава значително намаление на семейните доходи. А той си беше намислил да си купи последния модел на iPhone, да се сдобие с игрова конзола, че и часовникът му беше за смяна.

─ Не, няма да издържи да седи вкъщи – мина му през ума. – След два-три дни ще хукне да търси нова работа.

Вадим се успокои и заспа.

Но минаха три дни, а Вероника въобще не смяташе да започне да търси работа.

Тя се наслаждаваше на почивката си. Реши да не казва нищо на мъжа си и да изчака как ще се развият нещата.

Един ден Вадим се прибра вкъщи с усмивка на лице:

─ Скъпа, намерих ти работа! А ти защо си така сънена? Ето, две свободни позиции. Изпрати си автобиографията.

Вероника го гледаше учудено, без да разбира.​​─ Вадим, помниш ли, че говореше, че искаш нова кола?​​ ─ попита Вероника с усмивка.​​
​​─ Да, а какво?​​ ─ оживи се той.​​
​​─ Нека се опитаме да спестим пари за нея заедно. Какво ще кажеш?​​
​​─ Звучи добре, но… ти ще трябва да започнеш работа, защото моят доход не е достатъчен.​​
​​─ Разбирам те напълно, но мисля, че първо трябва ясно да разпределим бюджета. Казваш, че твоят доход не стига, нека видим къде отиват парите ти. Така можем да намерим начин да спестим.​​
​​─ Добре, няма проблем, ​​─ отвърна Вадим, но изражението му изведнъж стана напрегнато.​​

​​През останалата част от деня Вероника наблюдаваше поведението на съпруга си. Той беше видимо неспокоен и постоянно отклоняваше темата за финансите. На следващата сутрин, докато Вадим беше на работа, тя отново реши да провери лаптопа му.​​

​​Отново намери планирани разходи за луксозни вещи, за които той дори не беше споменал. Това вече ѝ беше достатъчно. Вечерта, когато Вадим се върна вкъщи, тя го попита сериозно:​​

​​─ Вадим, може би е време да поговорим наистина открито. Имам чувството, че нещо ми укриваш и това ме тревожи.​​
​​─ Какво означава това?​​ ─ опита се той да се защити.​​
​​─ Това означава, че не разбирам защо настояваш толкова силно аз да започна работа, когато изглежда, че ти харчиш доста лекомислено.​​

​​Вадим беше хванат неподготвен. Той опита да се оправдае, но Вероника вече беше решила да не оставя ситуацията без решение. Тя осъзна, че доверието им е нарушено и е време да постави условия, за да се възстанови балансът.​​─ Скъпи, мама помоли малко пари назаем. Нали няма да ѝ откажеш? Още повече, че преди два дни ти дадоха заплата. Ще заемем ли?

Вадим погледна Вероника така, че тя се изплаши.

─ Аз те издържам, а сега и майка ти ли трябва да храня? ─ в гласа му звучеше открита злоба.

─ Издържаш? ─ промълви момичето, ─ хладилникът е празен, така ли ме издържаш?

─ Трябваше да кажеш какво да купя. А и изобщо, нямам пари… вече. Поръчах си конзола.

─ Така ли? ─ Вероника стисна устни. ─ И още какво?

─ Нищо! Казах ти, нямам пари. Платих поръчката. Следобед ще отида да я взема.

─ А на какво ще живеем? ─ Вероника едва се сдържаше.

─ Е, остана малко. Ще изкараме до аванса. А и трябва да отслабваш, виж, коремче ти е излязло.

Вероника не можеше да повярва на ушите си. Това ли е същият мъж, който само допреди малко се държеше по съвсем различен начин?

─ Между другото, какво става с твоя апартамент, наемателите настаниха ли се? ─ попита Вадим.

─ Все още не, ─ отговори тя.

─ Ами пусни обява, да се намерят по-бързо. Имаш си достатъчно време. Нали вече си стоиш у дома, ─ нареди мъжът.

─ Няма повече да стоя у дома, Вадим. Сега ще си събера нещата и се прибирам у нас, ─ въздъхна Вероника.

Тя отиде в стаята, за да се събере. Мъжът дори не се опита да я спре. Може би дори се зарадва, че се отървава от натрапничката.​​Когато момичето се приближи до вратата с чантата в ръце, Вадим излезе от кухнята.​​

​​– И на какво мислиш да живееш? – засмя се той, – като никъде не те взимат.​​

​​– Наистина ли те притеснява това?​​

​​– Все пак сме женени…​​

​​– Прав си, женени сме – кимна Вероника, – само че ти май малко късно си го припомни. Добре, дай ключовете от колата. Все пак е на мое име, а и заема си изплатих сама. Това лесно мога да докажа.​​

​​– Ти сама ми се качи на врата, а сега мен в нещо обвиняваш ли? Ако ти трябваше портфейл, трябваше да се омъжиш за „богат чичко“ – вече викаше Вадим.​​

​​Вероника се засмя. Изобщо не очакваше, че невинната ѝ шега ще доведе до такива последствия.​​

​​– Не съм ти се качвала на врата. Това беше само кратка почивка. В понеделник се връщам на работа. Но вече няма значение. И това вече не ти влиза в работата.​​

​​Момичето излезе и тръшна вратата след себе си…​​

​​P.S.: Харесайте и се абонирайте за канала ми​​

Дереккөз