— Виси ни на врата едновременно и на нас, и на родителите си! Баща ти ѝ плаща квартира под наем, купува храна, облича внучката. А ти ѝ изплащаш дълговете!

— Васко — проточи в слушалката Маша, — моля те, дай! Знаеш в какво положение съм, няма към кого друг да се обърна. Обещавам, това е за последен път! Моля те, помогни!

— Маша, казвала съм ти да не вземаш пари на заем от никого! На какво изобщо разчиташ? Не мога редовно да ти давам пари, портмонето ми не е бездънно. Мога да ти преведа само три хиляди. Повече нямам.

***

Напоследък Василиса често се караше със съпруга си, Никита беше против да поддържа контакт със сестра ѝ Маша.

По мнение на Никита, по-малката сестра на Василиса беше напълно безполезно същество.

Най-много го ядосваше готовността на Василиса да даде на сестра си последните им пари от семейния бюджет, между другото.

Когато мъжът ѝ се караше, Василиса се оправдаваше:

— Никита, ама не мога да я оставя в трудна ситуация. Тя не от хубав живот иска помощ от мен!

— Именно от хубав живот! — ядосваше се Никита. — Васьо, за какво изобщо мисли тя? Има дете, не работи, не се интересува от нищо, освен от забавления. Виси ни на врата и на нас, и на техните едновременно!

Баща ти ѝ плаща квартира под наем, купува храна, облича внучката. А ти ѝ изплащаш дълговете!

— Никита, това е временно — кълнеше се Василиса. — Ще говоря с нея! Ще ѝ помогна да си намери работа. Не се карай, моля те, повече няма да ѝ помагам. Честна дума!

***

Василиса постоянно обещаваше, но никога не удържаше на думата си. Достатъчно беше Маша да ѝ звънне и с плачлив глас да ѝ разкаже поредната сърцераздирателна история, и Вася веднага вадеше портмонето си.

Ето че и сега, докато разговаряше с по-малката си сестра по телефона, жената се опитваше да намери сили да ѝ откаже:

— Маша, нямам повече, разбираш ли? Откъде да взема допълнителни дванайсет хиляди? Обясних ти, мога само три да ти пратя.

— Васе, измисли нещо! Знам, че можеш. Вие с Никита имате спестовна сметка, вземи от нея. Нали имаш достъп до парите. Трябва спешно да върна този дълг, вече започнаха да ми отправят заплахи!— Моля те, Маша, това не може да става и дума за него. Никита ще вдигне страшен скандал, ако разбере, че съм теглила пари от депозита. Извини ме.

— Чуй, Васе, а защо не си вземеш бърз кредит? Какво толкова, много е удобно! Парите ще дойдат на картата ти за няколко минути, а ти просто ще ми ги преведеш. После от заплатата ще го върнеш.

— Това вече е наглост! — възмути се Василиса. — Аз да взимам кредити заради твоите дългове?! Маше, спри да заемаш пари, не дай си Боже, баща ни да разбере. Няма да ти се размине – знаеш много добре какъв е!

Маша наистина знаеше: Виктор Семенович, бивш военен, беше строг и суров човек. Дори и днес, вече възрастни, дъщерите му изпитваха респект и страх пред него.

Маша осъзнаваше, че ако баща ѝ научи за дълговете ѝ, моментално щеше да я лиши от каквато и да е подкрепа.

Той нямаше да пожали нито нея, нито малката ѝ дъщеря – щеше да ги изгони от апартамента на улицата.

Маша затвори телефона.

Каква безчовечност от страна на Васка! Не можеше ли просто да помогне? Вместо това ѝ създаваше още проблеми, принуждавайки я сама да намира решения.

Дванадесет хиляди веднъж да беше дала, и край. А сега – трябваше и лихвите по бързия кредит, който Маша възнамеряваше да вземе, да плаща.

***

В следващите две седмици Маша не потърси по-голямата си сестра. Беше обидена заради отказа. Василиса също не ѝ се натрапваше – не се чувстваше виновна за конфликта.

По-голямата сестра не си губеше времето напразно и намери добро място за Маша във фирмата си. Ръководителят беше готов да я вземе на стаж.

Когато по-малката сестра отново ѝ се обади, за да поиска пари, Василиса побърза да я зарадва:

— Най-накрая проблемите ти ще се решат – намерих ти работа! След седмица една от нашите служителки излиза в майчинство и теб ще те вземат на нейното място.

Само че, Маше, след два дни ще трябва да отидеш на интервю. Не се притеснявай, аз ще бъда там и ще ти помогна.

Ще ти зададат няколко въпроса, ще обяснят задачите…

Разбира се, Василиса не очакваше такава реакция:— Аз? Да работя? Ти добре ли си? Аз май не съм те молила за такава помощ…

— Маша, време е да влезеш в час, не можеш цял живот да зависиш от татко. Той не е вечен, един ден ще си отиде… И тогава какво ще правиш?

— До тогава аз вече ще съм омъжена, мъжът ми ще ме издържа — отговори Маша. — Ти прекрасно знаеш, че се занимавам активно с този въпрос. И изобщо, не ми говори за работа! Имам малко дете, каква работа?

— Маша, Маринка вече е на седем години, тя отдавна ходи на училище! Престани да се криеш зад детето, трябва да се промениш!

— Омръзна ми! — ядоса се Мария. — Аз изобщо не за това ти се обаждам. Изпрати ми пет хиляди, на Маринка ѝ трябват учебни материали. В началото на годината купих някои неща, но вече свършиха. Знаеш номера на картата. Чакам парите. Чао.

Василиса отново остана поразена от дързостта на Маша и твърдо си обеща никога повече да не ѝ дава пари, след като тя изобщо не оценява усилията ѝ.

В същото време Василиса не се оплакваше на родителите им за сестра си. Те дори не подозираха, че Маша редовно ѝ искa пари, за да плаща дълговете си.

Но жената все пак се тревожеше за бъдещето на племенницата си. На Маринка изобщо не можеше да се разчита на майка ѝ…

***

Освен честите молби за пари, Маша не се свенеше да търси помощ от сестра си и за други неща.

Тя често водеше дъщеря си при Василиса и я оставяше за през нощта, понякога дори за ден-два. И винаги я поставяше пред свършен факт:

— Вася, спешно трябва да замина. Ще дойда за Маринка утре вечер.

Василиса, изненадана от внезапната новина, опитваше да обясни:

— Маша, но аз утре нямам възможност да се грижа за нея цял ден! Не забравяй, че работя от девет до шест. Добре, ще я закарам до училище, но кой ще я вземе? И кой ще я нахрани?

— Ми отмени си за един ден! Нищо страшно няма! Шефът ти те цени, не мисля, че ще имаш проблеми. Вася, помогни ми! Спешно трябва да замина! Запознах се с един страхотен мъж, това може да е шансът ми да се омъжа. Моля те!

Василиса редовно наемаше бавачка за половин ден, плащаше ѝ от джоба си и отново се поддаваше на настояванията на сестра си.Маша, както обикновено, помоли нищо да не казва на родителите:

– Васи, само не казвай нищо на мама и татко! Нали знаеш как татко ме нарича зад гърба ми, още не може да забрави тримата ми съквартиранти.

***

След поредната си постъпка, Маша съвсем изгуби доброто отношение към себе си.

Един петък тя се обади на Василиса и отново просто я постави пред свършен факт:

– Васи, утре до обяд ще ти докарам Маринка и ще я взема чак понеделник вечерта.

С моя човек ще ходим на вилата му, там се организира парти за рождения му ден.

Исках още да те помоля – трябва да се внесат пари за училище за Маринка, сумата е малка. Не се притеснявай.

– Няма да стане, Маш – веднага предупреди сестра си Василиса, – и ние утре рано с Никита заминаваме. Свекърва ми не е добре, ще ѝ е нужна помощта ми.

– И какво сега? – раздразни се Мария. – Как предлагаш да постъпя?

– Не знам – честно отвърна Василиса, – заведи Маринка при баба и дядо. Или стой си вкъщи. Какъв друг вариант имаш?

Или, ако искаш, мога да платя за бавачка. Имам много добра позната, вече няколко пъти Маринка е оставала при нея, и се разбират чудесно.

– Ха, моля ти се, – отсече Маша, – как въобще си мислиш, че ще оставя детето си с чужд човек цели две нощи! Не, Васи, така не става! Отмени си твоето пътуване и си гледай Марина.

– Маш, шегуваш ли се? Казах ти – не мога, свекърва ми е болна. Ти отиваш на забавление, а аз пътувам заради семейни дела. Маша, избери: или плащам за бавачка и толкова, или си оставаш вкъщи.

– Свекърва ти ще се оправи и без твоята помощ! Не мога да изпусна този рожден ден, разбираш ли? – разгневи се Мария. – Нека Никита да отиде, сам да гледа майка си! Това, в крайна сметка, е негова отговорност!

– Маш, въртим се в кръг. Дадох ти два варианта. Помисли и ми се обади.

Онази вечер Мария не се обади, затова Василиса реши, че сестра ѝ все пак ще остане у дома с дъщеря си. Рано сутринта тя с Никита замина за селото.***

Упоритите обаждания на съседката изплашиха Василиса. Нима се е случило нещо в тяхно отсъствие? Тя вдигна слушалката и чу:

— Василиса, къде сте? Детето ви стои пред вратата и плаче!

— Какво дете? – застина Василиса.

— Мило момиче, как се казваш? Марина?

— Нина Вячеславовна, това е моята племенница! Моля, дайте ѝ телефона. Мариша, какво става?

— Лельо Вася, мама ме доведе сутринта, каза да стоя на стълбището и да те чакам – ридаеше момичето.

Василиса, с огромно усилие на волята, задържайки напиращите ругатни, се опита да успокои детето:

— Не плачи, слънчице, веднага идвам. Иди при Нина Вячеславовна, тя ще ти даде чай и ще ти пусне анимации. Добре ли е? Няма за какво да се тревожиш.

Разговаряйки със съседката, Василиса предупреди съпруга си, че тръгва обратно и замина за града. По пътя, беснеейки от наглостта на сестра си, тя се обади на родителите и разказа всичко.

Баща ѝ, изслушвайки по-голямата си дъщеря, заяви:

— Доведи Маринка при нас, а ти се връщай при Никита. Аз сам ще се справя с Маша.

***

Да отпразнува рождения си ден на Мария не ѝ се получи, защото още същия ден тя се прибра вкъщи след обаждането на баща си.

Родителите прибраха малката си дъщеря и внучката от наетия апартамент, като сега Маша живее с тях. Тя започна работа, а баща ѝ ѝ нареди сама да печели пари и да връща дълговете си.

Мария не прости на сестра си за „предателството“ и не поддържа връзка с нея.

Дереккөз