— Юлия, не ти ли е срам? — попита дъщеря си Максим. — Пари ли ти трябват? А защо аз трябва да ти ги дам? И какво като съм ти баща? Това да ме задължава с нещо?​

​И аз съм оцелявал някога, никой не ми е помагал. Ами майка ти няма ли пари? Или поискай от баба си, нали е богата жена, три апартамента притежава!​

​***

​Максим беше обиден на Юлия. Когато дъщеря му навърши седем години, той се разведе със съпругата си Лариса. Разделиха се зле, със скандал.​

​Семейството беше разрушено от тъщата, Алевтина Никитична. Още от самото начало тя не хареса зет си и през всичките осем години, докато Максим и Лариса бяха женени, тя упорито внушаваше на дъщеря си, че трябва незабавно да се разведе с неподходящия мъж:​

​— Лара, той е просяк! — втълпяваше ѝ Алевтина Никитична. — Няма и пет стотинки на душата си! Нищо няма — нито жилище, нито свястна работа.​

​Слава Богу, баща ти не доживя да види това… Макар че, и да беше, тази новина щеше да го убие.​

​Ти си дъщеря на генерал, уважаван човек. Не смей да петниш паметта му с този брак!​

​Лариса в началото се противопоставяше, и дори няколко години след сватбата съпрузите живяха добре, докато сериозни финансови проблеми не накараха Максим и Лара да се преместят в един от апартаментите на Алевтина Никитична.​

​Тъщата, с още по-голямо настървение, се захвана да тормози зетя си:​

​— Пришелец! — присмиваше се възрастната жена. — И не те ли е срам да влезеш в дома на жена си? А родителите ти изобщо знаят ли как живееш? И какво, на баща ти не му ли е срамно? Трябва да му е! Поне за това, че е възпитал такъв безполезен син!​

​***

​Когато Максим се разведе с Лариса, остави всичко, което имаше, на жена си и дъщеря си. Не делеше имота и напусна апартамента на тъщата с една малка пътна чанта, пълна с дрехи. Колата и четиристотин хиляди спестявания подари на жена си.​

​Мъжът много тъгуваше за дъщеря си и всяка свободна минута се опитваше да прекара с любимата Юлия. Седемгодишното момиче разбираше всичко и също се привърза към баща си.​

​Два години всичко вървеше добре: Максим редовно се срещаше с дъщеря си, водеше я на почивка, в цирк, в аквапарк, прибираше я от училище и ѝ носеше подаръци за всеки празник. Накратко, изпълняваше ролята си на баща съвестно и не забравяше детето си.​

​Когато Юлия навърши девет години, отношението ѝ към баща ѝ някак се промени. Момичето стана студено и отдръпнато. Максим започна да подозира, че майка ѝ и баба ѝ я настройват против него.​

​Мъжът реши да говори с бившата си съпруга. Лариса неохотно се съгласи на разговор:​

​— Какво искаш? Защо дойде?​— Лар, добре ли сте? Юля напоследък е някак странна, изобщо не ме търси.

— Не е изненадващо — изсмя се жената, — защо би трябвало да се стреми към чужд човек?

— Как така чужд? Аз съм ѝ баща, какво говориш?

— Баща е този, който живее до детето си! Юля вече има нов татко — моят съпруг. За разлика от теб, Герман всеки ден излиза на разходка с Юлечка и двамата имат много общи теми за разговор.

Той се грижи за нея, разбираш ли? А ти? Появяваш се веднъж на две седмици, купуваш нещо, за да се „откупиш“, и пак изчезваш за следващите четиринадесет дни!

— Лар, аз работя, знаеш това! При всяка възможност тичам при дъщеря си.

— Това не е достатъчно — отсече Лариса. — Максим, отдавна исках да те помоля. Откажи се от Юля! Нека Герман я осинови. За дъщеря ти това ще е по-добре!

Максим категорично отхвърли предложението на бившата си съпруга. Тогава Лариса реши да му отмъсти — подаде иск за издръжка.

Максим не се уплаши и всеки месец превеждаше фиксирана сума на сметката на бившата си жена, като същевременно не спираше да полага усилия да се срещне с дъщеря си.

Юля общуваше с него неохотно: ако татко ѝ се обаждаше, тя му казваше направо:

— Нямам време, правя си домашните. Обади се по-късно.

След година на „влияние“ Юля напълно спря да го смята за свой баща. Тя категорично отказваше да се среща с него, не вдигаше телефона и един ден чрез майка си му предаде съобщение:

— Максим — обади се Лариса на бившия си съпруг, — Юля поиска да ти кажа да не ѝ изпращаш повече подаръци чрез родителите на съучениците ѝ или учители.

— Защо? — попита тъжно Максим. — Лар, с какво съм сгрешил пред нея?

— Не знам — отвърна нехайно жената. — Юля каза, че ѝ е срамно. Все подаряваш някакви глупости — книги, дрехи, играчки.

Тя вече е голяма, Максим, а ти за три години не успя дори веднъж да ѝ купиш телефон или таблет.

Знаеш ли, че мечтае за мощен геймърски компютър? Защо не ѝ го подари?

Думите на бившата му съпруга унизиха Максим. Мъжът реши повече да не търси срещи със собствената си дъщеря. Когато Юля порасне, сама ще го намери. А може би дори няма да го търси.Максим продължаваше стабилно да изплаща издръжката и не избягваше своите задължения. Когато Юлия навърши четиринадесет години, Максим се ожени за втори път, и от този брак се роди син.

Мъжът започна все по-рядко да си спомня за дъщеря си, тъй като други проблеми почти изцяло я изтласкаха от мислите му.

***

– Искам да живея сама – тропаше с крака седемнадесетгодишната Юлия. – Купете ми апартамент! Или нека баба ми даде един от нейните!

– В никакъв случай! – категорично отказа Лариса. – Ти все още си дете, току-що завърши училище, а дори не си приета в университет! С какво смяташ да се издържаш?

– Вие ще ми давате пари – заяви Юлия, – или може би предлагаш да започна работа? И къде ще ме вземат на седемнадесет? Още повече, че планирам да получа висше образование. За работа изобщо няма да имам време.

– Юлия, не бъди нагла – намеси се Алевтина Никитична. – Откъде дойдоха тези претенции? Защо въобще смяташ, че някой ти е длъжен за нещо?

– Защото е длъжен! – отвърна Юлия остро. – Не съм ви молила да ме раждате! Щом сте ме родили – задължени сте да ме гледате, да ме храните, обличате и обувате.

– Да не съм по-лоша от Ленка? Нейните родители ѝ подариха апартамент за пълнолетие, а между другото, те живеят по-бедно от нас!

***

Скандалите в семейството на Лариса започнаха преди няколко години, когато Юлия рязко навлезе в т.нар. тийнейджърска възраст и започна да се бунтува.

Герман, когото до този момент тя наричаше баща, беше подложен на саркастични забележки, а на майка си и баба си изобщо не обръщаше внимание.

В началото доведеният баща полагаше усилия да възстанови отношенията си с доведената дъщеря, но след време се предаде:

– Оправяй се сама с нея, Лариса! Защо трябва да търпя тези обиди? Нека повече не идва при мен с никакви молби, няма да ѝ помогна с нищо!

– Това е твоята дъщеря, ти я възпитавай, щом аз съм никой за нея!

Юлия на всяка цена настояваше за привилегии: нова модерна техника, красива и задължително маркова дреха, качествена козметика и скъпи бижута.

– За да не съм по-назад от останалите – обясняваше тя на майка си. – Искам да съм като всички!

Лариса дълго и безуспешно се бореше с капризите на дъщеря си. По време на пореден скандал тя не се сдържа и извика ядосано:— С такива претенции към баща си се обърни, нека той да ти купи апартамент! През всички тези години нищо, освен минимална издръжка, не съм видяла от него. На моите пари, считано, те отгледах.

Името и фамилията му ги знаеш, намери го в социалните мрежи, пиши му и го помоли за помощ!

***

Максим се канеше да ляга, когато телефонът му тихо иззвъня. Мъжът погледна екрана и видя „пликче“:

— Кой ли пише по това време? — зачуди се Максим и натисна иконата.

„Здравей, татко — прочете Максим, — аз съм, дъщеря ти, Юлия. Обръщам се към теб с молба. Или по-скоро с изискване!

В продължение на много години не участваше в живота ми, не идваше, не се срещаше с мен, не ме възпитаваше, подаръци не ми правеше.

Изпращаше само издръжка, на която е невъзможно да се издържа растящо дете.

Смятам, че ми дължиш, затова засега те моля по добрия начин: купи ми апартамент! Ще кандидатствам в университет и ми трябва собствено жилище.

Надявам се, че няма да ми откажеш тази малка молба.“

Максим препрочете съобщението два пъти и не можеше да повярва на очите си: Юлия забравила ли е как три години се опитваше да възстанови отношенията с нея? Забравила ли е какво предаваше чрез майка си?

Максим започна да пише отговор:

„Здравей, Юлия. Остави, моля, номера си. Утре ще ти се обадя и ще обсъдим всичко.“

Юлия тържествуваше: все пак правилно е решила да играе на чувството за вина на баща си. Сега, изглежда, той е готов на всичко заради нея!

Бързо изпратила номера си, момичето си легна, за да може „утрешният ден“ да дойде възможно най-скоро. Бащата обеща да се обади и да реши всичките ѝ проблеми.

Розовите очила на Юлия паднаха бързо. Оказа се, че бащата въобще не е възнамерявал да ѝ купува каквото и да било!

— Имаш ли изобщо съвест? — попита я Максим. — Защо реши, че ти дължа нещо?

Питала ли си веднъж за всички тези години как съм аз? Посети ли поне веднъж баба си или дядо си, които, както и аз, многократно са опитвали да се срещнат с теб?Дали не съм ти помагал? Редовно превеждах пари на майка ти, носех подаръци, за които, оказва се, ти си се срамувала! А сега ти искаш от мен апартамент?

— Да! — нагло отвърна Юлия. — Точно така! И ти ще ми го купиш, иначе ще отида в съда и там ще си извоювам справедливост!

Максим се засмя на глас:

— Отивай, където искаш. Кой може да ме накара да ти осигуря жилище? Изпълних задълженията си към теб честно, ще ти изплащам издръжката още една година и ще те забравя завинаги!

Апартамент, моля, поискай от баща си — втория съпруг на майка ти. Или от баба си. Тя какво, няма да отдели една от трите си жилища за любимата си внучка?

— Нямаш право да се държиш така с мен! — изкрещя Юлия. — Ти си ми баща или какво си? Ти си длъжен да изпълняваш всяко мое изискване, аз съм твоя дъщеря!

— Не ти дължа нищо, — произнесе уморено Максим. — Не ми звъни повече, нямам никакво желание да говоря с теб.

Отново ти повтарям: след една година ще забравя, че съществуваш.

И един малък съвет за бъдещето: отнасяй се към хората така, както искаш те да се отнасят към теб. Тогава, може би, те ще са по-склонни да ти помогнат.

***

Номера на дъщеря си Максим блокира. Може би постъпи нехубаво, и някой ден ще съжалява за това, но така му диктуваше тогава душата му.

Юлия повече не потърси среща с баща си, очевидно разбра, че няма да успее да вземе нищо от него.

Нито Лариса, нито Алевтина Никитична имаха намерение да угаждат на наглото момиче, и в отговор Юлия реши да не кандидатства в университет. Тя си намери работа и нае стая. Младата жена реши, че всичко в живота ще постигне сама.

Дереккөз