Защо мълча толкова време? Срам ли те беше, че са те излъгали?​

​– Кога ще върнеш заема? – попита Вера свекърва си.​

​– Какъв заем? Ти нищо не си ми давала! – Маргарита Николаевна попита с престорено учудване, повдигайки вежди.​

​На лицето ѝ се появи хитра усмивка, а в очите ѝ проблесна предизвикателство: „Хайде, опитай се да докажеш, че съм вземала нещо.“ А Вера, разбирайки, че няма никакви доказателства, почувства безсилие пред тази уверена в безнаказаността си жена.​

​***​

​Между Вера и Маргарита Николаевна отдавна цареше едно студено примирие. Свекървата още от първите дни на брака на сина ѝ се намесваше в семейния им живот, всяка събота правеше проверки за чистота в дома, като стигаше до абсурди. Един път дори се нави под леглото с памучен тампон и триумфално го показа на снаха си.​

​– Мислиш, че ако забършеш праха само по повърхността, никой няма да го забележи? – каза тя укорително.​

​Тази постъпка беше последната капка. Обикновено спокойната Вера този път избухна. Събра нещата на Маргарита Николаевна – чанта, обувки – и ги постави пред вратата, добавяйки:​

​– Дай ключовете. И повече не идвай без предупреждение.​

​Маргарита Николаевна се опита да изиграе жертвата пред сина си, но Константин вече беше уморен от постоянните нахлувания на майка си в личното им пространство и подкрепи жена си.​

​Свекървата таеше обида, но спря да ги посещава за проверки. Вера от своя страна си затваряше очите за редовната финансова помощ, която съпругът ѝ оказваше на майка си, въпреки че тя имаше мъж със собствен доход. На пръв поглед между свекървата и снаха ѝ цареше неутралитет, но приятелство нямаше.​

​И ето, когато Маргарита Николаевна неочаквано се обърна към Вера с молба, тя не можа да скрие изненадата си:​

​– Можеш ли да ми заемеш пари за няколко месеца? Не ми достигат за ремонта, – каза свекървата с видима искреност.​

​Вера се поколеба с отговора. Тя не беше против да подобри отношенията си със свекърва си, но не ѝ се искаше да се раздели с парите. Освен това я смущаваше как точно Маргарита Николаевна изказа молбата си: хвана снаха си в кухнята, докато мъжът ѝ и синът ѝ бяха в дневната, като говореше заговорнически шепнешком.​

​– Искам да направя изненада на мъжа си, той точно заминава в командировка. Като се върне, всичко ще бъде готово, – обясни Маргарита Николаевна, правилно разчитайки съмненията на снахата.​

​– Ще трябва да се посъветвам с Костя, – рече Вера.​

– Аз вече говорих с него, той няма нищо против! Но в момента няма пари, нали скоро купи нова кола, застраховка, това-онова…​

​Вера гледаше как Маргарита Николаевна пее сладкодумно и я гледаше молливо в очите, и самата тя не разбра как се съгласи, даде на свекървата сумата, спестена за почивка. Тя обеща да върне парите след два месеца.​

​„Тя няма да ме излъже, все пак съм жената на сина ѝ, тези пари реално са и на Костя“, успокояваше се Вера. „Няма майка, която би направила лошо на детето си.“​

​Увереността ѝ се разклати, когато Константин, гледайки телефона си, с възмущение възкликна:​

​– Мама пак се е захванала с някаква глупост!​

​– Какво имаш предвид? – напрегна се Вера.​– Майка ти и Лидия Ивановна устроиха негласно състезание помежду си – коя от тях е по-добра. Купуват скъпи маркови чанти и се хвалят, чия е по-скъпа и по-хубава. Ходиха на уроци по английски – но не просто курсове, а с личен учител, и то носител на езика. Сега измислиха ново състезание – решили да отглеждат рози. Майка прекопа двора и купи безбожно скъпи розови храсти – гледай.

Константин ѝ показа снимка на прекрасните розови храсти, но Вера не успя да се възхити на красотата им. Тя веднага си помисли: „Значи за това са отишли моите пари. Маргарита Николаевна ме излъга.“

Константин продължи:

– Баща вече ѝ забрани тези глупави съревнования. Тя пилей луди пари за хобитата си, после ги зарязва – езика не научи, чантата я няма, някъде се въргаля. Ще видиш, и розите ще свършат на боклука – празно разхищение на пари. Уж нормална жена, но като ѝ скимне, се обръща наопаки – харчи на поразия за глупости. Преди заеми вземаше от познати, а баща след това връщаше. Не знам откъде е взела пари този път.

Това беше идеалният момент Вера да признае: „Парите на майка ти ги даде наивната глупачка, която не разбираше за каква мания става въпрос.“

Но на Вера ѝ стана неудобно. Как така ѝ повярва на погледа пълен с жал и на треперещия глас? Тя се измъкна от стаята, заключи се в банята, за да не я чуе мъжът ѝ, и се обади на свекърва си:

– Маргарита Николаевна, спешно ми трябват пари. Можете ли да ми ги върнете още днес?

– Какви пари, защо изобщо съм длъжна да ти давам нещо?! – възмути се свекърва ѝ толкова искрено, че Вера се зачуди дали случката не ѝ се е присънила.

– Говоря за парите, които ви дадох за ремонта на апартамента. Взехте ги, за да направите изненада на Виктор Павлович, докато е в командировка – търпеливо ѝ припомни Вера.

– Няма никакъв ремонт и никаква командировка, ти ме бъркаш с някой друг! Не разбирам за какво говориш и повече не ми се обаждай – отряза Маргарита Николаевна и затвори телефона.

Вера втренчено гледаше смълчания телефон, след което хукна към къщата на свекърва си. Но Маргарита Николаевна дори не я пусна вътре – размениха си няколко думи през вратата, като свекървата държеше на своето.

– Ти нищо не си ми давала, аз нищо не ти дължа. Можеш ли да докажеш, че съм взела пари от теб? Не можеш! Тогава спри да говориш глупости!

Очите ѝ се смееха откровено, подигравателно. А Вера наистина нямаше с какво да я уличи – свекърва ѝ беше настояла сумата да се даде в брой, като казваше:

– Така е по-сигурно. Иначе, ако са на карта, само ще ги похарча за глупости.

„Значи го направи нарочно, за да замете следите“, осъзна Вера.

– Като изяснихме всичко, върви си. Имам много работа, не всички можем да се разкарваме насред деня с таксита – отряза я свекърва ѝ и тресна вратата.

„Значи е и проверила как пристигнах тук“, учуди се Вера и тръгна към портата.

Погледът ѝ падна на розовите храсти, които сега украсяваха двора. Дори според Вера, която нищо не разбираше от цветя, те изглеждаха великолепно.

„Със сигурност ще спечели съревнованието, а после ще ги забрави, а аз ще остана без парите си“, помисли си Вера и се ядоса.

Тя се нахвърли върху един от храстите и откъсна най-пищната и красива роза. Сега посредата стърчеше грозен откършен клон и от това напълно безсмислено варварство на Вера ѝ стана една идея по-леко.

***

Вера не намери сили да признае на мъжа си, че е финансирала новото хоби на свекърва си, още повече че Константин и свекър ѝ го приемаха доста нехайно. Най-ядосан беше Виктор Павлович:– Галя преработа парцела за тези рози и сега ме кара да ги гледам. А като исках да сложа барбекю, веднага: не сме милионери, няма място, ще съсипеш парцела. Ограничих я и в парите, но пак отнякъде намери средства.

Вера упрекна мъжа си:

– Защо не ми каза, че майка ти има такава слабост?

– Каква е разликата, няма опасност за твоя портфейл – изуми се Константин.

Вера прехапа устните си. Имаше маса случаи, когато можеше да се признае и извини пред мъжа си и свекъра, но колкото повече време минаваше, толкова по-глупаво ѝ се струваше да се оплаква. Пък и отчаяно не искаше да види разочарованието в очите на Константин и Виктор Павлович.

„Но няма да оставя това на Маргарита Николаевна, няма да ѝ простя тази постъпка“, помисли си Вера.

Свекървата сякаш беше забравила как измами снаха си и сега се наслаждаваше на глупавото си съревнование с приятелката си. Когато Вера и Константин дойдоха на гости, Маргарита Николаевна веднага се затича да се похвали с розите си.

– Скоро ще дойде Лида, да видиш как ще завиди, нейните рози са нищо особено – хвалеше се тя.

Свекървата погледна мечтателно в далечината, сякаш виждаше най-добрата си приятелка с изкривено от завист лице и престорена усмивка.

„Тя дори не си спомня, че обра снаха си, фактически извади пари от семейството на сина си“, разбра Вера. „Просто не ти пука, стара егоистко! Добре, ще ти направя „подхранка“ за твоите рози…“

Когато вечерта семейството почиваше пред телевизора, Вера се измъкна на двора, взе някаква течност от склада, без дори да погледне какво е, и щедро поля корените на храстите.

През цялата седмица, която прекарваха у родителите на Константин, Вера редовно „удобряше“ розовите храсти и със злорадство забелязваше как започват да увяхват. Маргарита Николаевна кипеше от гняв и се опитваше поне малко да оправи цветята преди пристигането на смъртната си приятелка.

– Какво, по дяволите, им става?! – възкликна тя, разглеждайки пожълтелия храст.

– Може би градинарството просто не ви е по душата – невинно предположи Вера.

Маргарита Николаевна стрелна снаха си с поглед, а Вера едва се въздържа да не се усмихне, без да забележи, че свекърът я наблюдава с интерес.

Същата вечер, докато отиваше към склада, Вера се обърна и почти се сблъска с Виктор Павлович. Свекърът я погледна внимателно – към червените ѝ страни и флакона с химикали в ръцете ѝ – и строго каза:

– И си виках, кой ми се ровичка в склада? Имах по-добро мнение за теб, жена ми вложи толкова усилия в тези цветя, а сега не може да спи от тревога.

„Нямам какво повече да губя“, помисли си Вера.

Яростта я обзе и думите излетяха от устата ѝ, преди да успее да ги обмисли:

– По-добре Маргарита Николаевна да мисли каква лъжкиня и лицемерка е!

Думите ѝ дадоха старт на яростна разправия, в която Вера накрая разказа на свекъра цялата история. Докато снаха му говореше, лицето на Виктор Павлович премина през недоумение, после недоверие и накрая тъжно осъзнаване.

– Хм, Галя наистина е направила глупости, какво да кажеш. И аз съм виновен, трябваше веднага да ти кажа, че се побърква, когато се захапе с Лида. Това съревнование ги тормози още от младостта им, когато се срещнахме и ме деляха…Виктор Павлович се натъжи, но веднага се нахвърли върху снахата:

– И ти си хубава, защо мълча толкова време? Засрами се, че те измамиха като неопитна?

Вера неловко кимна. Виктор Павлович въздъхна и категорично каза:

– Така, стига си разваляла цветята. Ако на зло отвръщаш със зло, значи не си добър човек, а същият като тях – гнил, нищо по-различно. А с Галя ще се оправя лично, тя май доста се е увлякла в това състезание. Имам идея, ти само се включи.

***

До пристигането на приятелката на Лидия Ивановна, цветята на Маргарита Николаевна успяха да се съвземат. Изглеждаха макар и не толкова разкошно, но напълно прилично. Гостенката ги похвали, изричайки комплиментите си през стиснати зъби, и свекървата на Вера остана доволна.

„Лида се ядосва, значи е загубила.“

Доброто настроение не напусна Маргарита Николаевна и по време на вечерята, която, между другото, беше приготвена от Вера. Свекървата беше твърде заета да довършва последните детайли по своите скъпоценни цветя, преди да посрещне любимата си приятелка.

Когато Лидия Ивановна похвали печеното, Виктор Павлович реши да се намеси:

– А твоята снаха сигурно готви още по-вкусно? Нали уж е готвачка в ресторант.

Лидия Ивановна, която наскоро претърпя поражение, с удоволствие се хвана за подхвърлената тема:

– Разбира се, техните вечери са от десет ястия, всичките от най-високо ниво, сякаш си в най-добрия ресторант.

Маргарита Николаевна веднага отвърна на удара:

– Храната трябва да е вкусна, а не изискана. Домашното е много по-хубаво. Вера прави едни невероятни палачинки с месо…

Над масата сякаш започна невидим тенис, при който Маргарита Николаевна и нейната приятелка си съперничеха в красноречие, всяка възхвалявайки своята снаха. Вера слушаше с изненада каква домакиня-чистница, ненадминат кулинар и забележителен човек е тя. През петте години брак с Константин Маргарита Николаевна нито веднъж не беше казвала подобни неща.

Виктор Павлович улови погледа на снахата, тайно ѝ намигна и после попита гостенката:

– Сигурно много глезите снахата си, нали?

– Разбира се, наскоро ѝ подарих скъпа козметика. Нека е още по-красива – похвали се Лидия Ивановна.

– А аз купих кола на Вера – заяви Маргарита Николаевна.

Тук всички тайно се усмихнаха: и Вера с мъжа си, и свекърът. Парите за колата в самото начало на брака беше заел Виктор Павлович, а дългът отдавна бе върнат.

Вера вече бе разбрала накъде върви разговорът, затова изчака, докато се насочи в желаната посока, и добави:

– Чудесно е, че сте платили почивката на сина и снахата си в Египет. Ние с Костя отдавна мечтаем да отидем в Тайланд. Даже спестявам за това, но все не успявам да събера нужната сума. Тайланд все пак е по-скъп от Египет.​– Защо да не помогнем на младите, нека да видят свят. В края на краищата, не са чужди хора, а и снахата я обичам като дъщеря, – тържествуващо отвърна Лидия Ивановна, поглеждайки крадешком към приятелката си.​

​– Колко щастлива е снахата ви! – въздъхна възхитено Вера под изненадания поглед на мъжа си.​

​Константин очевидно се канеше да спре жена си, която бе започнала разговор, нетипичен за нея.​​

​Но не успя да се намеси. Маргарита Николаевна, която вече отдавна седеше като на тръни, избухна:​

​– И аз смятам Вера за дъщеря! На нея и Костя подарявам екскурзия до Тайланд, точно такава гледах!​

​Маргарита Николаевна нямаше време да се полюбува на киселото изражение на приятелката си, защото снахата й се хвърли да я прегръща и хвали, а после настоя:​

​– А може ли да резервираме пътуването веднага? Сега има супер изгодни намаления – видях ги. И на вас така ще ви излезе по-евтино!​

​Маргарита Николаевна се почувства объркана. Очевидно искаше да отстъпи, но от другия край на масата вкопчилият се в нея поглед на съперницата й не я оставяше. И толкова й се искаше да постигне втора победа за деня.​

​– Разбира се, нека го резервираме сега, – отвърна тя на снахата с усмивка, сякаш беше глътнала лимон. – Само че не знам дали…​

​– Аз ще добавя, ако е необходимо, – включи се Виктор Павлович. – Ще ми върнеш, като продадем розите, за които очевидно скоро ще спреш да се грижиш.​

​Въпреки че думите му звучаха с доза ирония, погледът на Виктор Павлович беше сериозен и проницателен. Под този поглед Маргарита Николаевна се обърка още повече, увереността й се поклати. Все пак не пропусна да хвърли опустошителен, пълен с възмущение поглед към снахата.​

​„Хвана се, скъпа, сега си в клопката, и го знаеш“, с удовлетворение си помисли Вера. „И изобщо не ми е жал за теб.“​

​***​

​Маргарита Николаевна в крайна сметка плати екскурзията за сина си и снахата. Сумата беше значително по-голяма, отколкото бе предвидила, но тя не посмя да спори. По-късно същата вечер Вера чу отзвук от неприятен разговор между свекърва й и мъжа й.​

​– Сега плащай цената за думите си. Никой не те е карал да обещаваш! Може би най-накрая ще спреш с тези глупави постъпки?​

​Розовите храсти, които бяха в основата на цялата история, впоследствие изчезнаха от двора, без да интересуват повече никого. На тяхно място Виктор Павлович най-накрая осъществи дългогодишната си мечта и постави барбекю. Маргарита Николаевна изглеждаше потисната и кротка, сякаш поредните „състезания“ с приятелката й вече не я привличаха.​

​„Може би сега тя най-накрая ще осъзнае колко глупаво е похарчила тези пари за нечии капризи,“ с лека насмешка си помисли Вера. „Нека това бъде добър урок. Ако играеш нелепи игри, подготви се за също толкова нелепи награди. Животът ще нареди всичко на мястото му.“

Дереккөз