„Поздравления, татко! Имате близнаци! Момче и момиче! Майката и децата са здрави!“ — чу Олег радостния глас в слушалката.

След тези думи главата му сякаш се замая, а от радост дъхът му спря. Беше на седмото небе!

„Невероятно е — аз съм баща на две деца! Баща съм!“ — мислите му вихър се завъртяха в главата.

Онази пролет Олег никога няма да забрави. След три години семеен живот, жена му Нина най-накрая го дари с дългоочакваните им деца.

Олег беше израснал в голямо и сплотено семейство, където, освен него, имаше още две по-малки сестри. Затова, когато създаде собствено семейство, веднага каза на Нина, че иска дете. И не само едно.

Във всичко се стремеше да подражава на родителите си, които за него бяха жив пример за любов и взаимно уважение. Именно такива отношения искаше и в собствения си брак.

Развълнуван от прекрасната новина, Олег не спа цяла нощ, представяйки си как той и Нина ще отглеждат своите деца. Как ще ги заведат на училище, а после ще празнуват техните сватби.

С мъка изчака утрото и се втурна към цветарския магазин, за да купи любимите цветя на Нина — огромен букет от бели рози. Естествено, не го пуснаха при жена му. Но взеха цветята.

През цялото това време, докато Нина и децата бяха в болницата, Олег заедно със своите близки се готвеше за тяхното изписване.

Сестрите му помогнаха на щастливия татко да направи основно почистване в апартамента, изпраха и изгладиха всички пелени, ризки и детски дрешки, които вече бяха купени. Декорираха красиво апартамента с плакати и балони.

И ето че настъпи денят. Олег взе родителите и сестрите си с колата и всички се отправиха към болницата. От страна на Нина роднини не се очакваха.

Майката на Нина беше починала, когато тя беше само на десет години. Баща ѝ след смъртта на жена си започнал да пие и да сменя партньорките си. Нина израсна без майчина обич и нежност и, след като стана възрастна, прекъсна всякакъв контакт с баща си.

И така, всички заедно стояха на прага на болницата с букетите и разноцветните балони, в очакване на чудото.Олег ясно си спомняше как медицинският персонал му подаде два стегнати вързопа, а той с поглед търсеше Нина, но не я намери… След това се появи докторът и изрече думи, чийто смисъл не веднага достигна до Олег:

— Съжалявам, но вашата съпруга е изчезнала. Тя е избягала, оставяйки бебетата. Така и не успяхме да я намерим или да разберем нещо. Това понякога се случва — следродилна депресия. Може би ще се върне. Чакайте.

Всичко замъглено пред очите му. Как е възможно това? Така ли става? Тя е майка! Майка! Как би могла да изостави тези мънички и безпомощни деца? Собствените си деца! Това не се побираше в главата на Олег.

Едва вкъщи, след като малко се успокои, седнал до родителите и сестрите си, Олег започна да осъзнава какво е станало.

— Сине, твоята Нина просто подло избяга, — каза му майка му, бършейки сълзите си. — Страхува се от отговорност. Тя дори не искаше тези деца. Това се виждаше. Носеше бременността си като тежка отговорност. Щастливите майки не се държат така. Смири се, сине. Сега трябва за децата да мислим.

— Как да се смиря, какво говориш? Нина ще се върне! Със сигурност ще се върне! Тя е майка! Майчиният инстинкт ще я доведе при децата, ще видите! — Олег се разплака, не можейки повече да задържи сълзите.

Той не можеше да приеме факта на предателството. Като гледаше малките си деца, чувстваше как сърцето му се свива от огромна любов и жал към тях. Наистина ли тя би могла да постъпи така? Какъв чудовище трябва да си за това? Но тя не е такава — неговата Нина…

Нина я търсеха. Подадоха молба за издирване, но тя сякаш бе потънала вдън земя. Всички се надяваха, че ще размисли и сама ще се върне. Но нито след месец, нито след година тя не се върна.

Семейството на Олег се потопи напълно в грижите за двете новородени деца. Синът и дъщерята бяха толкова сладки и мили, че сърцето на бащата се свиваше от любов и нежност всеки път, когато ги погледнеше.

И родителите, и сестрите му вложиха много усилия, за да отгледат малките.

А Олег все чакаше. Всяка година, на рождения ден на близнаците, той се надяваше. Мислеше си: ето, днес със сигурност ще се върне, ще се осъзнае… Но всяка година очакванията му бяха напразни.

Днес децата му навършваха шестнадесет години. Колко големи и самостоятелни бяха станали! Синът Миша във всичко подражаваше на баща си, помагаше му в гаража с колите.

А дъщерята Маша се беше превърнала в истинска домакиня — готвеше, помагаше на баща си с всички домакински задължения. А какви торти се беше научила да прави! Децата, въпреки липсата на майчината любов, бяха израснали отзивчиви и добри, добре се справяха и в училище.Днес те подредиха богата трапеза и очакваха на гости родителите на Олег, както и сестрите му със съпрузите и децата им.

Чу се звънецът на вратата.

— Миша, отвори. Ние с Маша сме заети — извика Олег, суетейки се около празничната маса. — Това вероятно са баба и дядо.

— Татко, тук някой е за тебе — каза учудено Миша.

Когато Олег се приближи до вратата, усещането беше сякаш пропаднал в черна дупка.

— Ти ли си? — едва успя да промълви.

От кухнята се приближи Маша. Така и стояха, мълчаливо оглеждайки се — изоставени деца и мъж и непознато откъде, след толкова години, появилата се бегълка.

— Е, здравейте, деца — измънка с беззъба уста страшно остарялата Нина. — Ето ме, дойдох да ви поздравя. А ти, Олег, здравей.

Първа се окопити Маша. Тя рязко се обърна и се прибра в стаята си, затваряйки вратата със силен трясък. После синът, казвайки, че тук няма какво да прави, също се оттегли.

Олег стоеше като вкаменен, без да смее да помръдне. Картината, която се разкри пред него, беше толкова нелепа и зловеща, че дори му беше трудно да диша.

— Е, какво, Олежко, така ли ще ме държиш в коридора? Ще ме поканиш ли на масата? Все пак днес е рожденият ден на децата ни.

— Децата? Ти каза „нашите деца“? — Олег сякаш беше ударен от ток! Нямаш никакви деца! Аз имам! Ти нямаш! Ти за тях не си никоя, разбра ли?

— Защо така се нервираш? Не се стара толкова — отговори спокойно Нина. — Животът вече ме е наказал за всичко. Така ме е премачкал, че не можеш да си представиш.​​— Ти сама избра този живот! Сама! Каквото искаше, това получи! А сега си дошла, деца ти трябвали! Нямаш деца! — Олег мразеше тази жена толкова силно, колкото някога я беше обичал.​​

​​— А може ли да попитаме децата дали им трябва майка или не, — каза Нина.​​

​​— Да попитаме, защо да не попитаме? Миша, Маша, елате за момент. Това е важно, — извика Олег децата.​​

​​Те дойдоха. Миша мръщеше вежди и избягваше да срещне погледа му, Маша беше със зачервени от плач очи.​​

​​— Ето тази жена, която ви изостави още когато бяхте новородени и за тези шестнайсет години нито веднъж не попита как живеете, сега се нарича ваша майка. Само заради простия факт, че някога беше моя съпруга и ви даде живот. Искате ли такава майка?​​

​​— Дъще, сине… — поглеждайки ги, тихо изрече Нина.​​

​​— Никога не съм имала майка и и сега нямам! — остро отвърна Маша.​​

​​— И аз нямам нужда от такава майка. Татко, оправи по-бързо нещата с тази жена, защото скоро ще пристигнат всички за празника, — каза Миша.​​

​​Те си тръгнаха, оставяйки Олег и Нина сами.​​

​​— Чу всичко, нали? Имаш ли още въпроси? Ако не, ще те помоля да излезеш. Очакваме гости, — каза нервно мъжът.​​

​​— Не бързай. Все пак, не сме си съвсем чужди. При мен всичко в момента е много зле. Наскоро се върнах от затвора, нямам пари. Никак. Няма с какво да живея, няма и къде. Не ти ли е любопитно какво ми се е случило и как съм живяла през всички тези години? — попита тя.​​

​​— Не, не ми е любопитно. Ти не се интересуваше от нас. Защо аз трябва да се интересувам? — рязко отвърна Олег.​​

​​— Трябват ми пари.​​​​— Това не е тук. Това не е благотворителна организация!​​​

​​— Нима изобщо не ти е жал за мен? В крайна сметка, ти някога ме обичаше…​​

​​— Избави ме от тези спомени. Тази любов беше най-жестоката грешка в живота ми. Достатъчно! Изчезвай! Не ме принуждавай да използвам сила.​​

​​— Ще заведа дело за издръжка. Ще трябва да ме издържаш. Няма къде да избягаш. Ще плащаш като мил и послушен. Не искаш с добро – съдът ще те принуди! — крещеше Нина, докато излизаше в коридора.​​

​​Господи! Какъв ужас! Обичал съм тази жена някога, — мислеше си Олег.​​

​​Следващият месец той набързо продаде апартамента си и, като взе заем и липсващата сума от родителите си, закупи малка къща за себе си и децата. Още повече, че отдавна беше планирал това.​​

​​Именно Миша и Маша помолиха баща си да напуснат стария апартамент завинаги и никога повече да не виждат тази страшна жена.​​

​​Ето такава тъжна история.​​

Дереккөз