Своето майчинство Ника си го представяше изключително идеално.

— Мамо, не сте забравили, нали? В събота и неделя ще дойдем при вас! Цялото семейство! Затова не забравяй поговорката, че добрата тъща държи зетя си сит – направи ни питки и палачинки! – весело гукаше Вероника, изброявайки пред майка си дълъг списък със задачи, които трябваше да бъдат изпълнени преди тяхното пристигане.

Вероника и Павел се ожениха едва преди година и половина. Съвсем млади, още в началото на петия курс в университета. С потомството също не чакаха. Дипломната си работа Ника защити, вече бременна в приличен месец.

— Много ми е малък коремът! Комисията няма да забележи! А е важно да разберат – на бременна студентка не ѝ трябва стрес. И да не ми задават глупави въпроси! – Вместо да се готви за защитата, Вероника вече цял час се въртеше пред огледалото, пробвайки ту една рокля, ту друга, за да се вижда ясно състоянието ѝ. Накрая, сложила възглавница под фланелката си, Вероника с доволен вид отиде на защитата, гордо носейки напред „солидния си корем“, който трябваше да ѝ помогне да получи дипломата.

Убеждението, че всички ѝ дължат нещо, се бе формирало у Ника още от детството.

Родена като крехко, слабо и болнаво дете, Ника растеше с грижи и внимание. За да изяде дори една лъжица супа, баща ѝ и майка ѝ бяха готови да танцуват с бубен пред нея. За всяка, дори и най-незначителна положителна постъпка, Ника очакваше похвала или подарък.

Така си живееха. Щом любимата дъщеря получеше петица, бащата веднага тичаше за сладкиш. Подготвяше ли доклад, майката се захващаше да изпече любимите ѝ палачинки. А ако се случеше Ника да направи нещо самостоятелно, родителите едва не припадаха от радост. Второ дете не се осмелиха да имат, затова насочиха цялото си внимание и сили към единствената си дъщеря.

В чест на успешното завършване на училище и приемането ѝ в университет, родителите ѝ, без да жалят средства, ѝ купиха скъп телефон, заради който дори се наложи да вземат сериозни кредити. Ника обаче приемаше всички подаръци като нещо напълно заслужено. Така беше свикнала и не възнамеряваше да променя този ред на нещата.

В четвърти курс момичето се запозна с Павел – своя приказен принц.

Връзката им се развиваше бързо. Младият мъж бе впечатлен от известната наивност, с която тя гледаше на света. Но скоро Павел разбра, че зад тази мила маска се криеше природа, свикнала да получава всичко, което поиска. Вероника умееше настойчиво да изисква, да отстоява своето, а ако нещо ѝ хрумнеше, по-добре беше да се съгласят с нея, без да влизат в дълги безполезни спорове…

***

Само половин година след началото на връзката, Ника започна да намеква, че не е против идеята да получи пръстен и предложение за брак. Новата година наближаваше – най-подходящото време за дългоочаквани чудеса.

— Докога ще чакам? Искам вече да правя красиви снимки с годежния пръстен! А после да се подготвям за сватбата! Да се порадвам на булчинската рокля! Докога ще се срещаме? Моите родители се запознаха само месец преди да се оженят и ето, четвърт век заедно! Аз също мечтая за сватба, а Павлик сякаш не разбира! – оплакваше се тя на приятелките си.

— Ника, вие се срещате от съвсем скоро! Трябва да се опознаете, преди да влизате в семейния живот. Това е много сериозно! – обичаше да добавя съседката ѝ с нотка логика в разсъжденията.— Ох, стига! Ако те слуша човек, ще реши, че трябва с години да се срещате. Пълни глупости са това!

— Интересно ти е разбирането. Ами ако мъжът се окаже буен или заклет алкохолик? – Съседката не се отказваше, защото на всяка цена искаше да докаже правотата си на Ника.

— Моят Павел не е такъв! – С този аргумент Ника реши да приключи разговора, защото нямаше намерение да спори за това, което считаше за правилно.

Павел се оказа умен младеж и в новогодишната нощ изпълни мечтата на любимата си. Ника получи огромен букет и красиво пръстенче, с което се хвалеше до края на новогодишната ваканция.

След празниците бъдещите младоженци заминаха да се запознаят с родителите си, а същевременно обявиха, че трябва да се готвят за сериозни разходи. Нямаше и дума за това да платят сватбата сами или да се ограничат със скромна церемония. За лятото Ника планираше голяма и шумна сватба със сто гости. Разходите бяха повече от значителни. Опитите да убедят Ника да се спре на по-скромно тържество не постигнаха успех.

За щастие, родителите проявиха разбиране и не настояваха младоженците да участват финансово. С дълбока въздишка и двете страни преброиха спестяванията си и започнаха да се подготвят за заемане на кредити.

Първоначално се уговориха сватовете да вложат равна сума. За майката на Павел това беше доста голяма тежест. Жената, която сама беше отгледала сина си, трябваше да вземе заем. И родителите на Вероника не можаха да се справят без кредит. Но какво ли не прави човек заради обичаната си дъщеря?

Обсъждайки сватбените разходи, майката на Павел намекна, че младоженците биха могли да покрият част от разходите с парите, които ще получат като подарък на сватбата. Идеята беше подкрепена и от родителите на Ника.

— Хубаво би било. Сто гости поканихме! Ще получат добра сума. Може поне да покрием кредитите. Но това си остават само наши мечти. Как да им го кажем? – вдигна рамене бъдещата тъща на Павел.

— Ще кажа на Павел как стоят нещата. А вие опитайте да намекнете на вашата Ника – отвърна майка му.

— Намек може, но дали ще разбере!

За съжаление, Ника не разбра намеците. Тя реши, че родителите й се шегуват, щом разчитат да получат нещо от нейните пари. А тя вече ги смяташе за свои, защото подаръците щяха да дойдат от НЕЙНИТЕ гости за НЕЙНИЯ празник…

***

Сватбата премина перфектно. Гостите се оказаха щедри не само на мили думи, но и на подаръци. Освен доста прилична сума, която дори покри сватбените разходи, младоженците получиха като подаръци домакински уреди и почивка на море. Родителите, чувайки крайната сума на подаръците, въздъхнаха с облекчение. Нямаше нужда да се притесняват за вноските по кредитите, които изяждаха значителна част от доходите.

Но историята тръгна в съвсем различна посока от очакванията им. След като прегледаха подаръците и стегнаха куфарите си, младоженците заминаха на почивка, правейки се, че не чуват за кредитите и огромните сватбени разходи. А след завръщането си радостно обявиха, че са вложили всички пари в покупка на нов автомобил.— Мамо, тате! Поздравете ни! Купихме си кола! Ура-а-а! – Ника очакваше, че майка ѝ и баща ѝ ще се зарадват за тях, но вместо това видя три изумени лица.

— Но вие нямате дори шофьорски книжки! За какво ви е кола?! – възкликна майка ѝ.

— Е, и какво? Искахме кола. Имаме пари. Можем да си го позволим! Книжките ще вземем по-късно! Освен това трябваше да вложим парите, преди да ги похарчим за глупости! – Ника, радостно говорейки, изчезна с мъжа си на разходка, оставяйки родителите и свекърва си в размисли за новата ситуация.

— Ето, значи вече сте затворили кредитите. Браво на нея, няма да изпусне своето! – отбеляза майката на Павел.

— Да, а и твоят не е глупав. Нали каза, че синът ти е сериозен? Ще те послуша, ако го помолиш! – добави бащата на Ника без злоба.

Разправия и обвинения кой е възпитал по-зле децата нямаше смисъл. Родителите обсъдиха малко как ще изплащат новите заеми, след което на някого му хрумна гениална идея как да научат младото и неразумно семейство на урок.

***

След сватбата Ника реши, че дори и с диплома няма намерение да работи. Напълно я устройваше да бъде домакиня до успешен съпруг. А за да няма съмнение, че някой ще я изпрати на работа, тя предварително си осигури живот на безработна – забременя. Прецизно изчисли, че ще си “пусне” солиден корем точно преди защитата на дипломата, и се потопи в новото си състояние, ставайки още по-взискателна и капризна.

На защитата Ника гордо пристигна с изкуствен корем, защото нейният собствен не изглеждаше достатъчно внушителен. Докато другите нервно преговаряха текста си и проверяваха презентацията, Ника капризно настояваше да отворят прозореца или да ѝ донесат вода. За щастие членовете на комисията се оказаха разбиращи хора, и бъдещата майка получи почти заслужена четворка.

— Така, мили! Дипломата повече няма да ми трябва! – радостно заяви Ника, сложи дипломата в шкафа и започна да се подготвя за раждането на бебето.

Тъй като всички налични пари младото семейство беше вложило в колата, а Павел все още не беше успял да изкара нови, Ника разумно предположи, че баби и дядовци ще купят всичко необходимо за внучето.

В представите си за майчинството Ника виждаше само идеална картина. Тя – красива и стилна – разхожда по площадката сладко розовобузо бебе, облечено в бяло и бежово. За това, че през първите месеци бебето ще плаче, ще яде и ще спи нонстоп, тя не искаше и да мисли. По този въпрос имаше идеален план.

— Няма да стана от тези измъчени майки с „прибрана кокче“ и износена тениска! На първо място ще поканя мама и свекърва ми. Те са опитни, нека гледат внучето – това им е задължение! А аз трябва да се наспя и да си почина, то раждането е трудно! Първия месец планирам само да лежа, а след това ще започна възстановяване на фигурата: басейн, тренировки, масажи. Изобщо не знам от какво да започна и как ще успея с всичко! – споделяше тя плановете си с приятелките.

— А как ще гледат бебето, ако и двете работят? – попита съседката, която още при сватбата беше скептична, а сега с удоволствие добави малко смут в идеалните планове за майчинството на Ника.– Ще си вземат отпуск. Така или иначе, ще им е приятно да прекарат време с бебето! Все пак това е първото им внуче. Аз вече им изпратих списък с подаръци, които трябва да купят за детето. Ние нямаме пари за това. То и нашите капризи няма кога да задоволим. Павел някак си печели толкова малко…

– Ама нали каза, че вашите са се потопили в дългове заради сватбата. Откъде ще намерят пари за скъпа количка и кошара? – не се отказваше момичето.

– Ще ги намерят! Това им е дългът – да отгледат дете, да организират сватба и да помогнат след това. Те досега само сватба са организирали. Аз си учих сама! Значи и още ми дължат!

За щастие, родителите й не чуха тези разговори, а Ника не подозираше за това, което бяха намислили, за да дадат урок на младото семейство.

***

В определеното време в младото семейство се появи Маркуша – здраво, плачливо бебе, което изискваше внимание всеки път, когато нещо не му харесваше.

Майката на Павел и родителите на Вероника с удоволствие приеха поканата да дойдат за изписването, но веднага след него се прибраха у дома.

– Как така? А кой ще ми помага с бебето? – Ника не разбра веднага защо родителите им така бързаха да излязат.

– Кой? Мъжът ти! И ти самата! – извикаха те, като отваряха вратата.

– Но аз нищо не знам и не мога! Разчитах на вас. Какво ще правя без вашата помощ? – намръщи се Ника.

– Няма страшно, ще се справиш. Това е второстепенно! Важното е да се подготвиш и да свикнеш да не спиш по цели нощи, а после да се научиш да заспиваш на фона на детския рев. – Свекървата удивително точно имитира тона на снахата, когато тя разказваше за покупката на кола.

Но и този намек Ника не разбра. Почти тропайки с крака, тя се обърна към своята майка.

– Мамо! Ти поне няма да ме оставиш сама, нали? Трябва да си почивам, да влизам във форма. По принцип трябва четиридесет дни да лежа и да се наслаждавам на вкусна храна, а не да тичам около детето.

– Ами тогава накарай мъжа си да тича. Той така или иначе тъкмо си намери работа, да напусне, няма страшно. – отвърна безразлично жената.​— А с какво ще живеем тогава?

​— Вземете кредит! Това е чудесно решение, горещо го препоръчваме! Ние вече половин година се наслаждаваме! – ядосано се изчерви майката.

Родителите си тръгнаха по домовете, а Ника и Павел се прибраха вкъщи.

Те така и не успяха да разберат защо родителите се разгневиха и отказаха да станат доброволни детегледачи.

Да видят внука си идваха само през уикендите и след няколко часа си заминаваха. На младото семейство също рядко гостуваха, за да усетят Ника и Павел всички „прелести“ на ранното родителство.

​— Никой не ни попита, когато решиха толкова рано да имат дете. Значи, смятат да се справят сами! – разумно заключи по-старото поколение и отказа помощ с бебето.

Да купят скъпите колички и креватчета, потапяйки се в нов кредит, отказаха и двете страни, затова на Павел му се наложи да продаде необмислено купената кола, за да осигури на сина им всичко необходимо.

Ника отначало реши да се обиди на целия свят, но скоро осъзна, че без съветите на майка си и свекървата няма да успее.

Всички приятелки, които Ника също смяташе да въвлече в грижите за детето, скоростно намираха по-важни ангажименти и отказваха да заместят младата майка, докато тя отдъхва в салона за красота.

След няколко месеца, Вероника стана точно такава, каквато си обеща никога да не бъде – на главата ѝ се образува заплетено гнездо, а тениската ѝ повече приличаше на парцал за пода. Павел, както можеше, ѝ помагаше с грижите за детето, но двамата родители успяха да се наспят едва след като синът им стана на около година.

Самостоятелното майчинство накара Ника да гледа на някои неща по съвсем различен начин. Поне престана да смята, че целият свят ѝ е длъжен, само защото тя просто съществува в него.

Дереккөз