— Това просто не може да бъде! — удиви се Лиза, чувайки думите на майка си. Но като се сети за опетнената репутация на свекървата си, внезапно я обзе съмнение.​

​Оказа се, че ситуацията е още по-сложна. Свекървата също подозираше майката на Лиза в кражба. На сутринта двете свати решиха твърдо да изяснят случая и веднъж завинаги да сложат край на този неприятен епизод. А ако не успеят да се разберат — да се обърнат към полицията.​

​***​

​Семейните срещи се случваха рядко. Тази година цялото семейство така и не успя да се събере, затова решиха поне да отпразнуват заедно стария Новогодишен празник.​

​Анна Сергеевна се готвеше внимателно. Къщата, към която се отправяше, не й носеше топли чувства. Пътуването беше просто проява на учтивост.​

​Сватбата на Дария и Игор, собствения й син, тя дълго не одобряваше. Но нейното мнение не промени нищо. Игор, упорит като баща си, настоя на своето и се ожени за Дария. На Анна Сергеевна не й остана нищо друго освен да се усмихва насилено и да избягва открити конфликти. Скандали тя не понасяше и твърдо вярваше, че е по-добре лош мир, отколкото добра разпра.​

​И със сватята си не успя да намери общ език. Анна Сергеевна смяташе Татяна Ивановна, майката на снаха си, за простодушна жена с провинциални маниери, непознаваща нито изящество, нито високи стандарти.​

​И със сватята си не успя да намери общ език. Анна Сергеевна смяташе Татяна Ивановна, майката на снаха си, за простодушна жена с провинциални маниери, непознаваща нито изящество, нито високи стандарти.​

​И ето че отново отиваше на гости при сватята, точно знаейки какво ще има на масата — студен желиран месен деликатес, салата „Оливие“, щедро залята с майонеза до степен, че чак ти става лошо, сандвичи с шпроти и мариновани краставички. Толкова предсказуемо! Можеш да изведеш жената от селото, но селото от жената — никога.​

​За сватята Татяна Ивановна това определение беше напълно на място. Тя винаги живееше скромно, отказвайки си всичко, за да отгледа единствената си дъщеря. В началото живееха в село.​

​Слуховете гласяха, че се преместили в града, защото сватята, работеща в местното ТКЗС, уж крадяла мляко и я хванали. Уволнили я със скандал, и майката на Дария се преместила в града, за да свързва някак двата края. След такова обвинение никой в селото не би я взел на работа.​

​Въпреки това, когато мислеше, че сватята „откраднала“ един-два литра мляко, на Анна Сергеевна й се искаше зло да се засмее — голяма кражба! Пълна дреболия, можеха да я съжалят и да си затворят очите. Но не го направиха и я наказаха.​

​Анна Сергеевна също отгледа Игор сама: след като овдовя рано, тя работеше на добра позиция и никога не броеше дребните пари. Имаше достатъчно и за дрехи, и за образование на сина си, а след това — и за престижен университет.​

​Анна Сергеевна работеше като брокер на недвижими имоти и в своите среди беше известна като изключителен професионалист. Широките й контакти я правеха много търсена сред клиентите. Сделките с нейно участие се заплащаха повече от добре, и Анна Сергеевна се чувстваше уверена в живота, гордеейки се със своите умения.​

​Само веднъж направи грешка — замеси се в нерегламентирани сделки с документи.​

​Само веднъж направи грешка — замеси се в нерегламентирани сделки с документи.​

​Продаде къща в покрайнините със съвсем различно качество от това, което клиентът очакваше. А взетите пари бяха огромни. Не беше точно „черен брокераж“, но клиентът се оказа непрост човек. Опита се да развали репутацията й, обвинявайки я в незаконна сделка. Тогава я спасиха само връзките с влиятелни хора, които й помогнаха да „изчисти“ значително петното върху репутацията си след този случай.​

​Анна тогава научи урока си веднъж завинаги — парите не си заслужават да се опетниш с нещо недостойно. Или работи честно и добре, или не се захващай изобщо.​

​Оттогава тя живееше по този начин и никога повече не се замесваше в съмнителни сделки. Досега вероятно можеше да преброи на пръсти клиентите, които са били недоволни от работата й. Тя си разбираше от занаята и се стараеше винаги да работи съвестно.​

​Изтръгвайки се от спомените, Анна стъпи на заснежения тротоар. Пететажният панелен блок светеше с жълти прозорци в сгъстяващите се сумраци.​

​Сватята отвори вратата с някаква ужасна безвкусна рокля. Пълна, зачервена по лицето, тя прегърна Анна Сергеевна и й се усмихна приветливо:​– Влизай, свахичке! Внучетата вече те чакат с нетърпение! Саша, Настя! Баба дойде!

Дечурлигата с радостни викове се изсипаха от стаята, където светеше украсената с гирлянди елха, а в центъра на масата стоеше блюдо с пача.

Снахата, Даря, седеше наблизо, до сина ѝ. Игор махна на майка си, а Анна Сергеева отвърна с нежна усмивка. Тя веднага грабна децата на ръце и ги обсипа със звучни целувки, оставяйки отпечатъци с розовото си червило:

– Мои сладури! Как сте пораснали само!

– Бабо! – възкликна радостно шестгодишната Настя.

Осмогодишният Саша гледаше баба си с истинско възхищение:

– А какво ни донесе, бабо?

– Ами виж в чантата ми! По пътя се отбих при Дядо Мраз, той ви изпраща изненади!

– Хайде, свахичке, сядай на масата! С тях няма да се разбереш – веднага ще разграбят подаръците и после ще се върнат при нас! – каза Татяна Ивановна.

Анна Сергеева седна на масата, а там се присъединиха и синът ѝ със снахата. Всички си сложиха салати, пиха шампанско и си отправиха пестеливи поздравления за празника.

Разговорът тръгна на общи теми: как посрещнат Новата година? Как върви на работа? Как е здравето?

Оказа се, че Настя често боледува и пропуска занятията за подготовка за училище. Саша вече е първокласник, учи се от шест месеца. Пише добре и вече чете сам. Татяна Ивановна често се оплаква от болки в гърба и съвсем е измъчена, бедната.

Децата, изненадващо, не се върнаха при възрастните. Явно подаръците им бяха по-интересни от скучните разговори. В съседната стая подозрително беше настъпила тишина, но възрастните се отдадоха на своя разговор. Заети са – още по-добре! Ако трябва, или ще дойдат сами, или ще ги извикат. Вече са големи.

Седяха дълго. Почти до десет вечерта.

– Е, време е да тръгвам! – каза най-накрая Анна Сергеева. – Синко, изпрати ме!

Игор кимна, помогна на майка си да облече шубата, и те си тръгнаха.

Даря остана сама с майка си.

– Мамо, сложи онзи комплект бижута, който ти подарихме за юбилея! Толкова е красив! Все пак празник е днес! – каза Даша.Гарнитурът наистина беше разкошен. Дъщеря й със зет й го подариха на Татяна Ивановна, когато тя навърши петдесет. Обеци, колие, гривна и пръстен от бяло злато бяха оформени като клончета с листа и богато обсипани с едри гранати. Майката ги носеше рядко, страхувайки се да не ги повреди или изгуби. А и често нямаше къде да ги сложи.

– И верно е така, дъще! – усмихна се Татяна Ивановна и отиде в спалнята, където държеше кутията си с малкото бижута.

Майка й се забави. Дария допи сока от високата чаша. Заслуша се как майка й нещо тихо пита децата, а те тихичко й отговарят.

Когато майка й влезе в хола, лицето й беше бледо. С трепереща ръка държеше обикновена лакирана кутия, а в очите й се бе събрали сълзи:

– Даша, бижутата са изчезнали…

– Как така са изчезнали? Къде?

– Откраднати са… – и жената изведнъж избухна в плач, бършейки сълзите си и подсмърчайки.

– Кой може да ги е откраднал, мамо? Тук бяхме само свои…

– Подозирам свекърва ти, тя ги взе. Никой друг не би могъл. Помниш ли как се възхищаваше на гарнитура, когато ви го подариха? Като се видяхме миналата година, бях го сложила заедно с роклята. Толкова го хвалеше, че дори се учудих на това внимание – спомни си жената. – Дъще, преди седмица го дадох за почистване, всичко беше на мястото си. А сега го няма. И тя, на сбогуване, влезе при внуците точно в спалнята, където стоеше кутията с бижутата, помниш ли?

Дария разшири очи, в началото се поколеба, но после си спомни за миналото на свекърва си като брокер и за развалената й репутация.

– Как е възможно? Наистина ли е можела?

– Нима не си ми разказвала как преди години е измамила някакъв човек с имот? Хората не се променят, знаеш го! – каза майка й, вече малко по-спокойно.

– Наистина мислиш, че е могла да направи това в твоя дом?

– Винаги ме е смятала за проста жена. И теб не те е харесвала особено. Спомни си, на сватбата ви, при всичките си пари, ви подари два комплекта спално бельо и това беше всичко. Тя е стисната и користна жена, Даша!

Анна Сергеевна се прибра у дома със сина си. Живееха наблизо. Той излезе от колата и отиде вкъщи, докато жена му звънна и каза, че ще остане с децата при майка си. Гласът й звучеше разстроен, както забеляза Игор, но не я разпитваше засега.

През това време Анна ровеше в чантата си, търсейки портфейла. Но той липсваше. Тя вече беше изсипала цялото съдържание на седалката, но портфейлът все така го нямаше.

Объркана и нищо не разбираща, жената се извини на таксиметровия шофьор, като го попита дали може да плати с мобилния си телефон. Проблеми нямаше: шофьорът прие този начин на плащане, а разстроената Анна Сергеевна го помоли да я повози из нощния град.

Под шума на пътя тя винаги разсъждаваше по-добре. Работата на брокера изисква не само ум, но и крака, и почти целият й живот беше минал в такива пътувания с кола от обект на обект. Когато активно работеше, имаше собствена кола. Сега й стигаше обикновено такси.

Щастлив от допълнителната печалба, таксиметровият шофьор се съгласи да повози Анна Сергеевна из града, като от време на време я поглеждаше в огледалото. Шофьорите на таксита винаги улавят кога е моментът да говорят с клиента. Този също безпогрешно усети, че трябва да започне разговор с разстроената от загубата на портфейла жена.

– Не се притеснявайте толкова, може би просто сте го изпуснали някъде?​– Не се притеснявайте толкова, може би просто сте го изпуснали някъде?

​– Аз съм на шейсет и седем години. Никога през живота си нищо не съм губила. Нищо, дори ръкавички като дете! – отвърна Анна Сергеева.

​– Възможно е да ви са обрали? – продължи мъжът, нежно въртейки волана. – Тези дни крадците стават все по-нагли, няма да усетите как ще извадят портмонето от чантата ви.

​– Бях на гости на жена, която някога уволниха за кражба – каза Анна Сергеева. – Почти съм сигурна, че… Това е тя. Винаги ме е смятала за богата и ми е завиждала.

​– Тогава може би да ви закарам в полицейския участък? Тук е наблизо! – предложи шофьорът с разбиране.

​– Не. Заведете ме у дома, на първоначалния адрес. Ще се оправя утре.

​През нощта Анна Сергеева не спа. Отново и отново в съзнанието ѝ изплуваше моментът, когато извади банковата карта от портмонето – сватята някога бе възхитена от него. Казваше, че кожата е много изящна, а портфейлът сигурно струва цяло състояние!

​А портмонето със сигурност беше в чантата, когато Анна влезе в дома на Татяна – половин час по-рано бе купувала ментови дъвки от павилион и извади банкнота от него. А излезе… и портмонето го нямаше. Всички пари и карти се бяха изгубили.

​Да тръгне на открит конфликт ѝ беше много тежко решение. Но го взе.

​Да тръгне на открит конфликт ѝ беше много тежко решение. Но го взе.

​Не спаха и Дария с Татяна Ивановна. Спомняха си разни неприятни неща, които Анна Сергеева им беше казвала или правела. И двете сватове бяха убедени, че другата е крадлата.

​Сутринта за Дария започна със звънкия смях на децата и обаждането на Анна Сергеева:

​– Дария, сега ще дойда да ти поговоря, трябва да говоря с теб и майка ти! – съобщи свекървата с леден тон.

​– И ние трябва да поговорим с вас! – също толкова студено отговори обидената за майка си снаха.

​Когато затвори телефона, майката се приближи и я прегърна:

​– Не тъгувай. Ако трябва, ще отида в полицията заради такова унижение. Няма да ѝ го простим! Ей така ли ще я оставя – моите бижута да краде! До какъв срам доживях, Дария!

​– Мамо! – прозвуча тънко гласчето на Сашенка. – Трябва да ти кажа нещо.

​– Сине, сега не е моментът, миличък. Хайде да хапнеш каша и погледни сестричката да яде, става ли?

​– Мамо! Бабо! – заплака Настя. – Ние го взехме!

​– Мамо! Бабо! – заплака Настя. – Ние го взехме!

​– Какво сте взели, мили мои? – бабата вдигна внучката на ръце, а момиченцето я прегърна силно-силно.​– Извинявай!

– Взехме бижутата на баба Таня и портмонето на баба Аня! – изстреля Саша, като стисна очи и почервеня чак до ушите.

– Какво? – Даря застина. – Защо?

– Играехме и… – Настя търсеше думи, а беше видно, че момиченцето е на път да се разплаче.

– Боже мой! Колко добре, че сте вие! – каза Татяна Ивановна. – Тоест, направихте нещо много, много лошо, ясно ли е? Но ще кажете на баба Аня това, което току-що казахте на нас с мама, нали? Къде са ми бижутата и портмонето?

Саша побягна към стаята, където извади липсващите вещи изпод дивана. Навреме – точно тогава някой звънна на вратата. Анна Сергеевна нахлу като истински ураган – бледа, напрегната като струна.

– Анна Сергеевна, седнете, моля, нека говорим спокойно – помоли го Даря с мек, но настойчив тон.

– Благодаря, но предпочитам да остана права. Имам сериозен разговор! – рязко и студено отвърна свекървата.

– Свате, мила, знам, че си изгубила портмонето си – каза изведнъж Татяна Ивановна, решавайки да не увърта.

– Ах, значи дори няма да се опитате да се оправдаете? – очите на Анна Сергеевна засияха от гняв.

– И аз загубих нещо, моите бижута… онези, които ми подариха за юбилея. И, извини ме, но си помислих, че ти си ги взела – призна Татяна Ивановна, изчервявайки се от срам.

Анна Сергеевна замръзна, сякаш изумена, после се изкашля, едва не се задушавайки от възмущение и неловкост.

– Деца, елате тук! – повика ги Даря, прекъсвайки напрегнатата тишина.

Саша и Настя плахо влязоха в стаята. В ръцете си носеха портмонето и бижутата, които веднага върнаха на бабите.

– Простете ни! – едва чуто каза Саша, спуснал поглед.

– Аз… Не бях права, сватя, прости ми – смутено започна Анна Сергеевна, опитвайки се да държи погледа си ниско.

– И ти ми прости, сватя – тихо отговори Татяна Ивановна, като пристъпи напред и я прегърна силно.

– А сега, какво ще кажете за чаша чай? Мисля, че това е точно това, от което всички имаме нужда – предложи Даря с облекчена усмивка.

Децата никой дори не порица. Постъпката им, за изненада на всички, се оказа именно ключът за дългоочакваното помирение в семейството.

Дереккөз