Огромен чувал с боклук отново препречваше входа към апартамента на Геля.

– Добре съм си уцелила съседите – измърмори през зъби момичето. – Просто думи нямам!

Вратата отсреща веднага се открехна. Оттам се подаде прозявната съседка:

– Пак недоволстваш – изсъска тя. – Отмести го и минавай, що ще викаш? Хората искат да спят.

– Махай се – прошепна заплашително Геля, – Преди да запратя този чувал директно в твоя апартамент, разбирачке!

– Простачка! – изписка съседката, съвсем пробудена, и трясна вратата.

– Глупачка! – извика след нея Геля и ритна чувала с крак.

След като затвори вратата на апартамента си, тя се насочи към асансьора. Кабината сякаш я чакаше специално. Само че вътре момичето не посмя да влезе: по пода се беше разляла зловонна локва, а в ъгъла се мъдреше прясна, порядъчно голяма купчинка от куче.

– Еха, пак същото – изсумтя Геля. – Така да се махнат по-надалеч и тоя пес, и стопанинът му!

– Това за кого го каза? – долетя глас отгоре.

– Че за теб и кучето ти – отвърна Геля, – Още не можеш да научиш тъпия доберман да не прави бели в блока.

Собственикът на кучето се надвеси над парапета и попита:

– А доказателство, че е моето куче, имаш ли? Няма там никакъв автограф.

– А кой друг да е? – възнегодува Геля. – В нашия вход сте само двама такива – ти и твоят тъп пес.– А я да не тръгна… – изръмжа собственикът на добермана…

– И бих тръгнала – ехидно изрече момичето, – Само че не мога да мина: там лежи огромна купчина. Навярно ти и доберманът ти сте минали преди мен…

Без да обръща внимание на ругатните, които се чуха след нея, Геля се втурна по стълбите надолу. На улицата тя се доближи до своята кола и отново изруга почти шепнешком: малката ѝ количка беше блокирана от двете страни от огромен джип и проблясващ чисто нов „Мерцедес“.

С раздразнение Геля промърмори, прибирайки ключовете в чантата си:

– Ще трябва да отида при зъболекаря с автобуса…

С голямо усилие, пътувайки в претъпкан транспорт, тя стигна до портмонето си и плати за билета. Когато се опитваше да прибере портмонето обратно в чантата си, случайно бутна с лакът жена с интелигентен вид, която стоеше до нея.

– Извинете – усмихна се виновно Геля.

– Внимавай, калмарице – изръмжа жената.

– Ти пък гледай себе си – отвърна мигновено Ангелина. – Голямо нещо, че я бутнаха малко…

– Ах ти… – изсъска през зъби жената и се отправи към вратата.

На излизане умишлено стъпи със сила върху крака на обидителката, усмихвайки се злорадно.

На своята спирка Геля скочи от автобуса, пое дълбоко хладния въздух и тръгна спокойно към поликлиниката, където отвори вратата.

– Добър ден – приветливо поздрави момичето от регистратурата. – Ще се записвате ли или сте за преглед?

– Здравейте – отвърна с усмивка Геля. – Имам час. При Сидорова за дванадесет часа…– Съжалявам, Сидорова е в болничен. Прегледът се отменя. – Със съчувствие се обърна към Ангелина младата служителка.

– Как така? – объркана от новината, Геля пусна ръце. – Нали помолих да ми се обадите, ако има нещо… Защо не ме предупредихте? Сякаш не изминах целия град, за да стигна тук!

– Позвънихме Ви – уверено заяви момичето. – Предупредихме всички, които бяха записани за днес…

Ангелина извади телефона си и погледна в регистра на входящи обаждания. Нямаше нито едно обаждане.

– Ето вижте сами: нищо! Защо лъжете? Хем провалихте плановете ми, хем ми загубихте времето… Толкова ли е трудно просто да си признаете вината и да се извините?

Служителката, без да губи мила си усмивка, щракна с мишката и каза:

– Извинявах Ви се по телефона, когато Ви звънях… Ето, всичко е отбелязано.

– Това вече е прекалено… – изкрещя Геля, удряйки по плота толкова силно, че чакащата в своя ред възрастна двойка подскочи на диванчето, гледайки уплашено към разярената посетителка.

– Нервите вредят на здравето, – отбеляза поучително служителката на рецепцията. – Мога да Ви запиша за следващата седмица…

– Няма нужда. – изръмжа Геля. – Ще намеря клиника, където регистраторите не страдат от загуба на паметта. Има конкуренция, между другото – и всички Ваши колеги работят по предназначение в работно време, вместо да редят пасианси…

Рязко се обърна и излезе от помещението, затръшвайки гръмко вратата след себе си.

– Каква глупачка… – мърмореше си тя, докато вървеше по улицата.

Регистраторката погледна окуражаващо към изплашената двойка и отбеляза с въздишка:

– Всички станаха толкова нервни…​Посетителите кимнаха в съгласие с глави.

​А обгорялата от праведен гняв Геля се приближаваше към спирката. В автобуса нямаше нито едно свободно място. Двете жени с огромни чанти, които оживено обсъждаха нещо, блокираха вратата.

​Младата жена се облегна на дръжката, гледайки с презрение към бъбривките. Наблизо стоящ младеж с кожено яке ѝ намигна весело. Тя с презрение се обърна от него, набръчвайки носа си.

​“Никой даже не се сеща да отстъпи място. Ей ги, възрастните жени стоят там при вратата… Изроди! То с техните родители така ли ще постъпят?“ – мислеше си тя.

​В двора, близо до колата на Геля, се суетеше миниатюрна девойка, собственичка на BMW.

​– Кажи, миличка, колко струват книжките сега? – обърна се към нея Ангелина ласкаво.

​– Какво има? – веднага се изправи на нокти онази.

​– Научи се да паркираш, ето какво – изръмжа събеседницата й. – Заради теб не мога да се кача в колата си, заключи ме тука, кокошка!

​Младата жена изгледа Геля с презрение, огледа очуканата ѝ кола и се изсмя:

​– Защо изобщо караш такава развалина? По-добре я предай за скрап и ходи пеша. Даже трябва да ми благодариш, че те избавих от срама днес…

​Горда със себе си, девойката седна зад волана и отпътува, включвайки музиката на максимум. Докато се отдалечаваше, показа ръка през прозореца с вдигнат среден пръст.

​След като пак изруга, трепереща от яд, Геля се запъти към вкъщи. Пред входа седеше познат доберман, който си вършеше нуждата. Вратата на апартамента ѝ все така беше подпирана от торба с боклук. Ангелина влезе вътре и веднага отиде до лаптопа. На страницата си написа:

​“Днес денят ми е пълен с разочарования. Само врабчетата успяха да не ме обидят. Откъде у хората толкова злоба?“

​Съседката от отсрещния апартамент довърши серията на любимия си сериал, приближи се до компютъра си. Като видя плача на душата на виртуалната си приятелка, написа отговор:„Не се тревожи, скъпа. Повярвай ми: по света има толкова много добри хора.“

След като разходи своя доберман, собственикът му се прибра вкъщи, пусна лаптопа и прочете публикациите в своята новинарска лента. Той веднага написа:

„Не обръщай внимание на грубияните. И запомни: ти си най-страхотната!“

Момиче-регистратор от клиниката се разстрои, след като прочете оплакване върху страницата на една от любимите си приятелки, и реши да я подкрепи:

„Всички са станали толкова нервни! Но държи се, скъпа, ние сме с теб и те обичаме.“ Тя блесна с перфектната си усмивка, като вярваше, че дори от другата страна на екрана ще усетят нейната загриженост.

На маса в кафене седеше момче с кожено яке. Той отвори лаптопа си, влезе в страницата на момичето, което отдавна харесваше, и прочете тъжния ѝ пост. Каква наглост! Обидили са я! Кой е посмял да оскърби такова съвършенство?

Тя е специална, дори не може да се сравнява с другите. Тя изобщо не прилича на онези грубиянки. Например тази, която днес в автобуса се обърна високомерно и го игнорира.

Младият мъж събра смелост и написа:

„Искам да се запозная с теб!“

Миниатюрна власничка на БМВ се прибра у дома, паркира колата и влезе в жилището си. Тя включи компютъра и се разстрои, когато прочете пост от любимата си приятелка в социалните мрежи.

„Не се натъжавай, – писа тя на пострадалата. – И мен днес ме обиди някаква луда без причина. Сигурно пак е пикът на грубияните. Не обръщай внимание, забрави го и се радвай на живота си. Ти си най-добрата!“

Жена с интелигентен външен вид, докато беше в обедна почивка, видя публикацията на своята любима приятелка в социалните мрежи. Я виж ти, дори тази чудесна девойка са обидили. Непременно трябва да я подкрепи! Жената написа, че и тя е била оскърбена без причина. Но не е нужно човек да страда заради всеки… В общи линии, ясно е всичко!

Геля четеше коментарите под собствения си вик на душата, седнала с чаша кафе у дома си. Я виж ти, какви добри хора има в нейния профил! Тактични, грижовни… Защо ли в реалния живот не може да срещне нито един такъв?

Дереккөз