Ирка пък ѝ донесе новият живот множество изненади.

— Заминавам си от теб! — Ира не толкова изненада съпруга си… по-скоро го натъжи.

А от друга страна, нещата отдавна вървяха в тази посока: закъсненията на Ирка след работа, нескопосаните ѝ оправдания…

— Ами Сашко? От него също ли ще си тръгнеш?! — Сергей мрачно погледна жена си.

— Засега ще остане с теб! Пък после ще видим… — сведе очи Ирка, но след секунда злобно изгледа мъжа си. — Какво?! Само майката ли трябва да се занимава с възпитанието?! Аз, между другото, като проклета раболепна робиня всичко вършех — и работа, и домакинство! Пране, чистене, готвене!

При споменаването на готвенето Сергей настръхна… „Може пък и да не е чак толкова зле, че Ирка си тръгва!“ — мина му през главата една кощунствена мисъл…

***

Сергей обичаше жена си. И както често става, не „заради“, а „въпреки“. Но самата Ирка смяташе, че се състои единствено от достойнства и следователно заслужава повече. В началото тя изискваше това „повече“ от съпруга си.

— Сережа, аз се трепя като каторжница! И нося пари вкъщи — колкото и да са малко, домакинството въртя, така че малко хора може да се сравнят с мен! Родих ти син! Наследник! А какво ще наследи той?! Апартаментче в съветски панелен блок? Разбитата ти кола? Шест мизерни декара?! А аз самата? Искам да поживея малко и аз! Да отида на курорт, а не да горя под слънцето на вилата!

— И какво тогава ми предлагаш?! Да ограбя банка ли?! — ядосваше се Сергей.

— Все едно всички грабят банки, за да живеят добре! Има и по-прости начини! Например, можеш да си смениш работата! — не се предаваше Ирка.

— Аз обичам работата си! И изкарвам достатъчно пари! Какво ти липсва?!

— Всичко!

Сергей раздразнено блъскаше вратата. Така свършваха подобни разговори. Вероятно тогава Ирка е решила да поеме друг път…

***

Някога, преди десет години, веднага след сватбата, Ира беше щастлива. Как не! Пресели се в ергенския апартамент на Сергей от къщата на злата си майка, тираничния си доведен баща и алкохолизирания си брат. Тогава оглеждаше новите две стаи и се чудеше.

— Чисто е тук, съдове измити…

Сергей само свиваше рамене. Какво толкова странно? Той беше свикнал да живее сам. Майка му беше починала отдавна. Баща му, също вече покойник, работеше без почивка и почти не се прибираше у дома! Затова Сергей беше усвоил всички изкуства на домакинството още като малък…

— Но все пак липсва женска ръка! — заяви Ирка след инспекцията. — Липсва уют. И сигурно се храниш на полуфабрикати. Нищо, аз бързо ще оправя това! Страхотна домакиня съм! Майка ме научи на всичко! При нея мързелуването беше забранено… За най-малкото нещо хващаше колана! Така че домакинството буквално ми е в кръвта.

Сергей не разочарова жена си. Нека се занимава с домакинството, щом толкова ѝ се иска. Въпреки че и сам можеше прекрасно да готви, пере, чисти, глади и всичко останало…

Първият съпружески обяд, приготвен от Ирка, събуди у Сергей смесени чувства… От една страна, такова нещо никога не беше ял, толкова ужасно! Но от друга страна, това го беше приготвила любимата му жена! Която чакаше похвала, гледайки го през масата… И той изяде всичко! А после каза:

— Благодаря, мила! Всичко беше много вкусно!

Ирка разцъфтя.

— Казах ти, че съм страхотна домакиня! Хайде сега ще измия съдовете!Тя ловко струпа мръсните чинии в мивката, след което мина през масата с парцала, който отдавна беше загубил свежестта си, събирайки трохите на пода… На Серго му се искаше да се намеси: да вземе този захабен парцал от Ира, да замете пода и сам да измие чиниите! Но стоически се сдържа. „Ира се стара, няма нужда да я обиждам! Освен това са такива дреболии!“ – успокояваше се мислено Сергей.

Оттогава така си и остана. Ирина готвеше храна, която Сергей с труд настояваше, че му харесва, и я хвалеше. Подреждаше дома, след което му се искаше да се обади на почистващи услуги… Гладеше дрехите, оставяйки по тях прогорени дупки с различни форми. И беше ужасно горда със себе си! А любящият ѝ съпруг не можеше да каже и дума против: това, както мислеше, би засегнало смъртоносно гордостта на Ира!

После се роди дългоочакваният син Саша. Ира остана вкъщи в майчинството. Разбира се, това не ѝ дойде леко.

– Нищо, нищо! – казваше си Ира на разплъзнатото ѝ отражение в огледалото. – Това е временно явление! Ще се върна в магазина на касата – веднага ще отслабна! И ще си има за кого да се наконтя – не върви между хората с халат и кок на главата!

Когато Сергей чу един от тези монолози, на шега, стараейки се да не я засегне, предложи:

– Ирусик, какво ще кажеш да потренираш още сега да изглеждаш добре?! А аз ще бъда благодарната публика!

Ира го погледна лошо:

– Мислех си, че ме разбираш… Вярвах, че си моят човек, близък! А ти ме критикуваш?! И защо?! Защото отглеждам сина ни?! Поддържам дома?! – Ира показа с ръка стаята, където цареше хаос със средно ниво на тежест. – Нямам време за себе си! Всичко е за вас!

– Но аз съм винаги готов да помогна… – промърмори Сергей.

– Но ти нищо не можеш! Помня онази салатка, която ми направи! Кубчетата бяха такива мънички, че трябваше с лупа да ги оглеждам! А аз правя такива салати, че можеш да си забиеш вилицата! А прането ти е направо като шамански ритуал: разделяш на купчинки, после ги пускаш в машината по отделно… Губиш цял ден! Все едно имаш излишни вагони време! Бавен си!

Оттогава Сергей повече не подемаше подобни разговори.

***

Сашко порасна, Ира се върна на работа, и там си намери нова приятелка. Светлана беше по-млада, стройна и често се хвалеше:

– …Ох, Ирусик, скоро с Льошик бяхме в такъ-ъв ресторант! Мечта! Страхотно! Супер!

– …Льошик ми купи нова чанта: маркова, скъъъпа! Но той не жали пари за мен! Обеща и обувки към нея!

– …С Льошик се готвим за море! Цените са такии-ива! Но той не пести за любимата си жена!

Ирка слушаше, завиждаше и мълчеше. Не върви да разправя на Светлана, че за последно е била в сладкарница с мъжа и сина си. Чантата ѝ е купена по намаление от сайт, а лятото най-вероятно ще прекарат на вилата, садейки домати и копър.

Но вкъщи насилваше Сергей. Неразумният мъж обаче не искаше да си сменя работата за по-добре платена. Тогава Ира започна да търси други варианти. И с изненада намери.

В магазина, където работеше, често идваше много елегантен мъж на възраст.

– Страхотен мъж! Пари има бол. Живее в елитна кооперация наблизо! Жената му починала. Какво си пазарува при нас, вместо в някой супер-дупер скъп магазин, не ми е ясно… – разказа на Ира всезнайната Светлана. – Ако нямах Льошик, веднага бих се загледала в този господин!

„А защо не? Светлана е права! Господинът заслужава внимание! – помисли си Ира. – А и аз си нямам Льошик. А Сергей никак не иска да угоди на жена си!“

***

Сега Ира ходеше на работа в магазина като на празник: с внимателен грим, облечена като по конец… Дори успя да отслабне, отказвайки вечерното си чайче с шоколадови бонбони. Равнодушната ѝ наглост спрямо клиентите се превърна в лъчезарна приветливост. Особено, що се отнасяше до един клиент… И един ден опитите на Ира бяха възнаградени!

– Вие сте такава красавица! Винаги се старая да застана точно на вашата каса! А днес дори събрах смелост и реших да се запозная! Казвам се Иля Петрович… – елегантният господин от елитната кооперация протегна ръка на Ира през лентата с продуктите.— О, ама какво говорите… Ирина! — престорено се смути Ира и също протегна ръка.

„Добре, че вчера обнових маникюра си! — помисли си тя. — Усещах, че ще ми потрябва!“

Скоро между тях се зароди невинна, засега романтична връзка. На мъжа си Ирка реши още нищо да не казва — ами ако Иля Петрович се отдръпне! Налагаше ѝ се да измисля оправдания. Тъй като Ирка не беше особено изобретателна, Сергей скоро започна да се досеща за нещо.

— Ирина, защо пак се забави? Сашка вече не е бебе, но все пак има нужда от майка! А пък аз не бих отказал да имам жена до себе си! Къде беше?

— Ох, ми със Светка поседяхме в кафето! — завъртя очи Ира. — Имам ли право да се отпусна с чаша кафе след тежкия ден?!

— Днес поседяхте, вчера поседяхте, а и преди три дни същото! Нещо много зачестихте с тези кафета! — ядосваше се Сергей.

— Остави ме! Направо ме задушаваш! Аз, между другото, работя и се грижа за дома! — отвърна Ирка рязко.

Скоро Иля Петрович я покани у тях…

— Еха, ама това е като дворец! — възкликна Ира, щом влезе в огромния, луксозен апартамент.

— Да… Но е празен без кралица… — тъжно отвърна Иля Петрович.

— И защо така?! — закачи го Ирка. — Вие сте представителен и заможен мъж. Не вярвам, че няма желаещи!

— Е, има, разбира се… Но жените днес са изкукали! Все гледат как да завъртят някой по-възрастен мъж, да се настанят на врата му. А на практика нищо друго не могат — нито домакинство, нито уют. Само пари да харчат, маникюр да правят и по телефона да приказват цял ден… А мен ми трябва стабилна, домакинска жена. Възрастта си казва думата — не мога само дългите крака да гледам. Важно ми е друго!

Ирка застина: това беше точно за нея! Тя е отлична домакиня, пазителка на уют и стабилна жена! От брака си се беше научила!

— Вие сигурно сте добра домакиня… — Иля Петрович погледна Ира. — Направо го усещам…

Ира кимна одобрително.

— Но чух, че имате семейство?

„Светка да го вземат дяволите, пак е разказала разни неща!“ — разяри се Ира.

— Как да ви кажа… По документи имам мъж. Но отдавна сме си чужди!

— А деца? Искрено казано, не съм много по децата…

„Добре, че за Сашка замълча! Поне за това, благодаря…” — успокои се Ирка.

— Мъжът има син! Но не се разбираме особено… — излъга тя на момента. Нямаше как да изпусне такава възможност!

— Тогава имам сериозно предложение към вас! — решително заговори Иля Петрович. — Щом сте практически свободна, какво ще кажете да създадем, както казваха едно време, семейна единица? Помислете, не бързам…

„Е, най-накрая! Ура! — възторжено си каза Ирка. — Сега само трябва да говоря със Сергей. Пред Сашка, да, ще ми е неудобно. Но… няма страшно, после може би ще го преместя тук при мен. Най-важното е аз да се установя в този дворец!“

***Разговорът със Серго, Ира реши да не отлага, и същата вечер, когато Сашко си легна, тя заяви на мъжа си:

— Аз си тръгвам от теб!

Сергей се разстрои, но, изглеждаше, че не се изненада.

— А какво ще стане със Сашко?! И него ли изоставяш?

— Ами засега ще остане с теб, а после ще видим! — на Ирка изведнъж ѝ стана неудобно, но после я обзе гняв. — Няма нищо страшно в това! Нали си баща, в крайна сметка! И без това ми се катерихте на главата: работя, грижа се за къщата. Всичкото пране, чистене и готвене е на мой гръб!

Сергей потрепери. „Може би не е толкова лошо, че Ира реши да си тръгне! Най-малкото няма да трябва вече да ям ужасната ѝ гозба…“ — мина му през ума. Но това не го утеши много. Той обичаше жена си.

***

Скоро Ира се премести при Иля Петрович. Сергей страдаше, дори се опита да се напие от мъка, но бързо се отказа: работата и синът не му позволяваха да се отдаде нито на самосъжаление, нито на алкохол. Разводът мина доста бързо. Сашко остана да живее с баща си.

— А мама скоро ли ще се върне? — попита веднъж синът Сергей.

— Не знам… — отвърна обърканият Сергей. — Може би ще се забави… А какво, толкова ли ти е тежко без нея?

— Ами не, нека се забави, щом ѝ е нужно. Ти готвиш вкусно и не ми обличаш ризи с дупки! — съобщи Сашко с детска непринуденост. — Разбира се, липсва ми… Но не много. Това лошо ли е?

Сергей само поглади сина си по главата, без да знае какво да каже в такава ситуация.

След половин година дори той спря да страда. Остана само лека тъга и малко горчивина…

***

Ирина обаче бе изненадана от новия си живот, но изненадите далеч не бяха приятни…

— Ирочка, това пък каква манджа е?! — Иля Петрович бъркаше с лъжицата в чинията.

— Супа! И то отлична! По рецептата на мама! — възмути се Ира.

— Не мога да я ям! Може би аз съм разбъркал нещо… Дай второто!

Ирина сложи на масата купа със салата и започна да подрежда порция картофи в чинията му.

— Това какви са тези парчета?! — чу се възмутително зад масата. — На свинете режат по-дребно!

Ира се обърна: Иля Петрович размахваше огромно парче домат, накачено на вилица.

— Какво не ти харесва?! Мъжът ми ядеше и хвалеше! А ти само капризничиш! — обиди се Ира.

Иля Петрович отблъсна купата.

— Благодаря! Хапвайте си сама!„Все е лошо! Гаден старчок!“ – мислеше си Ира, докато поглъщаше нещастната салата. „Повече няма да му готвя! И без това у дома има достатъчно работа!“

Но се оказа, че дори начинът, по който Ирина се справяше с домашната работа, също не се харесваше на Илия Петрович!

– Изгорила си любимата ми риза и си съсипала вратовръзката! Кой така мие пода?! Защо е целият лепкав?! Да не би нарочно да не чистиш праха, за да може върху него да рисуваш?! – постоянно мърмореше Илия Петрович.

В крайна сметка, Ира не издържа и на седмия месец от съжителството удари с юмрук по масата.

– Това ми стига! Аз съм добра домакиня! Бившият ми мъж никога не се е оплаквал! А ти си просто заядливец! На теб не ти трябва съпруга, а пълен щат от домашни помощници! Къде съм гледала по-рано?! Напускам те!

Илия Петрович не направи нищо, за да я спре.

***

– Нищо, ще се върна при Сергей! Той ме обича, затова ще ми прости. Всички правят грешки – мърмореше Ира под носа си, докато събираше багажа си.

Няколко минути по-късно вече звънна на вратата на предишния си дом.

– Привет! Зарязах този глупав заядливец! – обяви тя на Сергей, който отвори вратата.

– И?! – бившият ѝ съпруг погледна очаквателно към Ирина.

– Искам да се върна у дома. Отново да се грижа за теб и за Сашко!

– Няма нужда…

– Защо?! Всеки има право на втори шанс! Освен това, сигурна съм, че без мен сте затънали в мръсотия и се храните с каквото ви падне! Пусни ме! – Ира се опита да влезе в коридора.

– Ира, прекрасно се справяме и без теб! – Сергей застана на пътя ѝ. – А от „каквото ни падне“ се хранехме, когато ти готвеше! Обичах те и не исках да те обидя, затова го ядях. А Сашко, горкият, нямаше особен избор. От бебе свикна на твоите манджи… А във всичко останало у дома си е идеално.

Ира видя блестящите подове в коридора зад Сергей. Самият той беше в чиста престилка с снежнобяла кухненска кърпа на рамото.

– Значи няма да ме пуснеш?…

– Съжалявам, но не! Обичахме те и те ценяхме. А ти ни предаде! Един път беше напълно достатъчно. Върви при майка си… – Сергей затвори вратата под носа на бившата си съпруга.

– Ще ти взема Сашко! – изкрещя Ира и с тежка крачка избута куфара си към асансьора. Трябваше да се върне при майка си. Нямаше къде другаде да отиде.

***

Сега Ира готви обяд за семейството на майка си. Там никой не е претенциозен – свикнали са с нейните „специалитети“. Да вземе Сашко ѝ се провали. Сергей печелеше повече, осигуряваше по-добри условия за живот, а и Сашко нямаше желание да живее с майка си. Ира все така работеше в магазин, дружеше със Светка и слушаше със завист историите ѝ за красивия живот. Само че понякога Ира започваше да се съмнява: може би приятелката ѝ просто лъже… Все пак богатия Льошик никога не го беше виждала на живо. Но заради завистта си към тази измислена персона Ира успя да съсипе собственото си семейство.

Дереккөз