„Тези пари бяха предназначени за теб, а сега дори не мога да ти подаря нещо…“​

— Бабо, здравей! — Андрей отключи ключа на вратата и, усмихнат широко, влезе в апартамента на баба си. В едната ръка държеше торта, а в другата — червена роза и малка торбичка с подарък.​

— Тук съм, внуче — от спалнята се чу печалният глас на жената. Младият мъж беше учуден, че баба му не излезе насреща. Клавдия Виталиевна знаеше, че Андрей ще дойде при нея след изпита в института, за да я поздрави с настъпващата Нова година.​

— Защо лежиш? Нещо те боли? — момчето остави тортата в кухнята, а цветето и подаръка пъхна зад шкафа, за да не се виждат. След това моментално се насочи към спалнята при баба си.​

— Ами, нещо кръвното ми се вдигна — отговори заплаканата Клавдия Виталиевна, макар да излъга. Здравословното ѝ състояние беше влошено не само заради хипертонията.​

— Пи ли хапчетата за кръвно? — загрижено попита Андрей, като приседна до нея. Баба му беше изключително ценна за него, и той искрено се тревожеше за здравето ѝ.​

— Пих, пих. Не се притеснявай, скоро ще се оправя — отговори жената с напрегната усмивка, а внукът веднага долови, че нещо не е наред.​

— Купих торта. Исках да отпразнуваме закриването на сесията, а и да те поздравя с Новата година. Вечерта няма да мога да мина, защото с приятелите ми имаме събиране.​

— Събиране? — усмихна се жената. — Това е хубаво. Добре, май че ми поолекна. Хайде, ще сложа чайника да кипне.​

Андрей помогна на баба си да стане и я придружи до кухнята. Докато Клавдия Виталиевна правеше чай, внукът подреди приборите и наряза тортата.​

— Как върви в института? — запита жената.​

— Добре върви. Мога спокойно да посрещна Новата година — усмихна се младежът.​

— Много се гордея с теб, Андрюша. Ако баща ти беше жив, и той щеше да се гордее с теб.​

— Може би — въздъхна момчето и изведнъж извади цветето и подаръка зад шкафа. — Това е за теб, бабо. Честита Нова година. Много те обичам.​

— Андрюша… — Клавдия Виталиевна трогнато сложи ръце на гърдите си. — Нямаше нужда да харчиш. Тортата щеше да е достатъчна. Знам, че младите днес така или иначе трудно намират пари, а ти разхвърляш излишно…​– Аз нищо не разхвърлям. Имам си средства, защото си изкарвам допълнително. Я отвори пакета. Виж какъв шал ти донесох.

– Охо! Колко е красив! – Клавдия Витальевна разгърна подаръка и се разплака.

– Какво ти става, бабо? – първоначално Андрей си помисли, че баба му просто се е развълнувала, но после разбра, че явно нещо ѝ се е случило. – Хайде, разказвай. Какво ти се е случило?

– Миличкия ми внук – лицето на жената стана толкова тъжно, че момчето дори се уплаши, – бях ти приготвила подарък. Спестявах и събирах пари, за да ти го подаря за Нова година. Но днес ме измамиха…

– Измамили са те? Как така? – Андрей се намръщи.

– Преди три дни телефонът ми започна да се разваля. Ту се включваше, ту се изключваше сам. Мъчих се с него. А после на автобусната спирка ми дадоха една брошура. Имаше реклама на някакъв специалист по телефони и компютри. И аз реших да се обърна към него…

– Защо, бабо? – попита младежът, вече разбирайки накъде води Клавдия Витальевна. – Защо не ми се обади? Щях да дойда и да го оправя.

– Ех, ти си с учението! Не исках да те притеснявам – жената отново се просълзи.

– Ех, бабо! Щях да намеря време. И какво? Дойде ли този измамник? – Андрей вече се досети какво е станало.

– Да. Дойде млад мъж и започна нещо да настройва на телефона. Каза, че има вирус и трябва всичко да се почисти. Седя цял час в кухнята и после ми даде сметка за солидна сума. Толкова се разстроих, като чух цената на услугата, но не спорих с него. Все пак толкова време се занимаваше с моя телефон…

– И ти му даде всички пари? – въздъхна Андрей.

– Дадох му. Всичките си спестявания отдадох – Клавдия Витальевна отново се разплака.

– Добре, бабо, не тъгувай. Това не е най-важното в живота. Най-важното е, че всички сме живи и здрави, а парите – ще ги изкараме отново – момчето се усмихна сърдечно и целуна баба си.

– Така е, но тези пари бяха за твоя подарък, а сега няма дори какво да ти подаря.

– За мен най-важното е ти да не се притесняваш и да си здрава. Така че, недей да се тревожиш за това.Допивайки чая си, Андрей още веднъж поздрави баба си с настъпващата Нова година и започна да се приготвя.

— Бабо, а останала ли ти е онази брошура с номера на специалиста? — попита младежът, докато обуваше обувките си.

— Останала е — отговори Клавдия Виталиевна и изцъкли очи към внука. — А защо ти трябва?

— Ами да не попадна на него. Ще кажа и на приятелите, на съкурсниците. Дай ми я.

— Ето я, лежи върху шкафа за обувки — жената извади брошурата изпод шала и я подаде на внука. Младежът бегло хвърли поглед на нея, след това я смачка и я пъхна в джоба на якето си.

— Добре, тръгвам. Приятелите вече сигурно ме чакат. Ако имаш някакви проблеми, веднага ми се обади! Недей да мислиш, че ме тревожиш. Аз веднага ще дойда да ти помогна. Става ли?

— Добре, момчето ми — каза Клавдия Виталиевна и прегърна младежа. — Прости, че така се получи с подаръка. Ела при мен през седмицата, ще ти опека пирожки. Твоите любими — с яйце и лук.

— Ето това вече е друго! Ето това го обичам! — възкликна Андрей и също прегърна баба си. — Добре, хайде, чао. Ще дойда след няколко дни.

Както обеща, така и направи. На тридесет и първи декември Андрей празнуваше с приятели в наета извъngrъдна къща, а на първи януари спа до късния следобед. При баба си младежът отиде едва на четвърти януари. Щастлив, Андрей звънна на Клавдия Виталиевна, за да й напомни за обещаните пирожки.

— След колко време ще дойдеш? — развълнуваната жена се зарадва на обаждането на внука. — Все пак трябва да замеся тестото.

— Ще успееш! Ще дойда чак привечер. Да ти донеса ли нещо?

— Не, имам всичко.

— Добре, тогава до скоро!

Към вечерта Андрей отново отвори бабината врата с ключа си и влезе в апартамента. Този път Клавдия Виталиевна го посрещна на прага.

— Мм… какъв аромат! — подуши въздуха младежът. — Пирожките вече готови ли са?— Тъкмо-що го извадих от фурната — усмихна се жената. — Това ще е моят подарък за теб.

— Какво може да бъде по-хубаво? — каза Андрей с хитра усмивка. — Между другото, имам и още една изненада за теб.

— Още една? Но ти вече ми подари шал! — удиви се баба му.

— А това ще бъде подарък за Коледа — засмя се младежът и подаде на Клавдия Виталиевна един плик. Тя го взе, отвори и застина в шок.

— Какво е това, Андрюша? Откъде са тези пари?

— Как откъде? Това са твоите. Тези, които ти даде на онзи компютърен „специалист“.

— А как се озоваха у теб?

— Ох, дълга история е — разсмя се момчето. — Но докато хапваме пирожките, ще ти разкажа всичко.

Докато пиеха чай в кухнята, Андрей цял час разказваше на баба си как той и приятелите му измислили начин да си върнат парите от измамника. Оказало се, че Андрей се обадил на „специалиста“ и го помолил да поправи компютър. Мъжът, без да мисли дълго, се съгласил. Пристигнал в наетото жилище и паднал в капан. Там обаче го чакали не само Андрей, но и неговите приятели-спортисти.

Не се наложило дълго да „умоляват“ измамника да върне парите. Достатъчно било само да му намекнат за полицията. Но всъщност майсторът не се уплашил толкова от полицията, колкото от възпитателната „подкрепа“, за която му намекнали здравите момчета. Мошеникът почти веднага превел парите на Андрей и избягал.

— И той така лесно се отказал от толкова много пари? — попита в шок Клавдия Виталиевна, след като внукът й разказа историята.

— Разбира се! Ако беше видяла приятелите ми, и ти щеше да им дадеш всичко — засмя се на глас Андрей. — А накрая му казахме, че ако още веднъж чуем за неговите нечестни сделки, ще го изровим и от земята.

— Да, неговата работа определено не е честна. Не стига, че взе толкова много пари, ами и телефона ми не оправи. Пак се изключва и включва сам…

— А ето и още една изненада! Това е за Старата Нова година — усмихнато каза Андрей и извади някаква кутия изпод якето си.

— Какво е това? — изненада се Клавдия Виталиевна.— Това е новият ти телефон. Сега ще ти настроя всичко, и повече няма да се мъчиш със стария.

— Ох, Андрюша! Защо харчиш толкова пари за мен? Нищо не ми трябва!

— Как така не ти трябва?! — възмути се младежът. — А как ще ти се обаждам, ако телефонът ти едва работи?

Жената не спореше повече с внука си. Всъщност, наистина отдавна ѝ трябваше нов телефон. Но преди Андрей да си тръгне, Клавдия Виталиевна реши да го поздрави за Нова година.

— Вземи, това е за теб, — бабата му подаде плик с пари. — Ги пазех специално за теб.

— Не, бабо, — поклати глава Андрей, — няма да приема парите ти. Ти имаш повече нужда от тях. Аз си изкарвам сам, а твоята пенсия е малка. Използвай ги за нещо, което ти трябва, но повече не позволявай на никого да те мами!

— Но, Андрюша, — обидено проточи жената, — искам да ти направя подарък. Все пак е Нова година…

— Добре, ако наистина искаш, дай ми от твоите пирожки за из път. Много са вкусни, — усмихна се младежът.

— Но, че аз вече ти ги приготвих. Нима не ти ги дадох? — ахна жената и се хвана за главата. — Ех, тази глава забравя…

Клавдия Виталиевна отиде в кухнята и донесе на внука си цяла торба пирожки с яйце и лук.

— Това е истински подарък! Благодаря, бабо! — Андрей я прегърна топло, а тя му отвърна със същото. В този момент Клавдия Виталиевна се почувства най-щастливата жена на света, защото имаше толкова прекрасен внук. А и Андрей, похапвайки пирожките, си мислеше колко късметлия е да има такава страхотна баба. Това е истинска взаимна любов.

Дереккөз