– Тази събота ще ни донесат новото легло, Сашо! Ще трябва да измислим нещо със старото, иначе няма къде да сложим новото! – каза Даша на съпруга си, когато той се прибра от работа.

– В събота ли? – попита той.

– Аха!

– Има време, ще измислим нещо! И изобщо, аз ще се погрижа за това, така че не се притеснявай! Добре! – каза той.

– Ти? Сериозно ли? – изненада се Даша от решението му.

– Ами… Да! Какво, защо се изненадваш толкова?

– Просто ти можеш цяла седмица да отлагаш изхвърлянето на боклука, Сашо! И това при всички мои напомняния, а сега цялото легло – и то сам?

– Даша, стига вече с тези закачки! Добре, забравих тогава да изхвърля боклука! Ръцете ми бяха заети, а и изобщо…

– Разбира се! Разбира се, забравил си! И миналия път, и по-миналия, и преди това! А дори и днес! – усмихна се тя.

– Ох… Днес пак ли го забравих? – запита той, като затвори очи.

– Да!

– Нека го изхвърля веднага! Иначе няма да ми дадеш мира!

– Малко закъсня! Аз вече го изхвърлих днес, когато ходих до магазина. Но ако искаш, можеш да отидеш да го потърсиш из контейнера! – пошегува се пак Даша.

– Ето! Започна се! Знаех си! – недоволно каза Сашо. – Маратонът за подигравки с боклука вече стартира!

– Не бих казала, че е чак маратон! Просто не казвай, че ще направиш нещо, ако няма да го направиш, Сашо!

– Исках да изхвърля боклука, честно, Даша! Просто забравих, излезе ми от ума! Ти знаеш колко съм разсеян!

– Не говоря само за боклука, ти по принцип го правиш често, особено когато ми обещаваш нещо! Помисли върху това! И за леглото също, веднъж като си казал, че ще се заемеш! – каза му тя. – И, ако може, преди събота! – добави тя, като излезе в другата стая.

– Добре!!! – малко раздразнено отговори Сашо, показвайки с тона си, че тя го е изнервила с тези разговори.

Но Даша въобще не реагира на казаното, защото подобни отговори вече не ѝ бяха нещо ново. Сашо не обичаше, когато съпругата му му посочваше несвършените му обещания или по принцип го критикуваше. Това постоянно му тежеше, но нищо не можеше да направи, а и за него тези обещания към Даша бяха дреболии, просто битови неща. Само дето не осъзнаваше, че именно в тези детайли се изгражда много неща. Дори елементарната отговорност.

Но, ако Даша не свършеше нещо вкъщи, което беше важно за него, това вече беше истинска трагедия. Сашо можеше да направи сцена заради необяд, защото, видите ли, той работи цял ден, а Даша просто си седи у дома, поне според него. А всъщност тя работи у дома, защото отделът ѝ беше преместен на дистанционна работа заради болни колеги. Ръководството не искаше да рискува здравето на служителите, затова осигури достъп до работната база, така че всички да могат да работят от вкъщи. Така че Даша не само се справяше с домашната работа, но и успяваше да заработва не по-малко от съпруга си.

Но за Сашо това не беше от значение. За него молбите на жена му бяха като досадни мухи…

В понеделник разговорът за леглото приключи, но в сряда Сашо получи обаждане от брат си, който му каза, че със семейството си възнамеряват да посетят родителите, както и, разбира се, Сашо. Но имаше една малка пречка в този техен план, която скоро стана ясна в хода на разговора между двамата…— А защо говориш толкова неуверено? Взимайте отпуск с Ксюха, хващайте децата и идвайте! – каза Саша на Макар.

— Не е толкова просто! Искаме да дойдем, разбира се, но къде ще живеем четиримата? Родителите на Ксюха имат мъничко жилище, а при нашите – баба ни живее! Да наемем апартамент за седмица? Тогава ще остана с празни джобове! Ксюха е в майчинство, пари има за пътуване, билети, храна там… ама не и за наем!

— Така ли? – замислено попита Саша по-големия си брат. – Това е сложно…

— Ами да…

— Кажи, вие за кога мислите да дойдете? И за колко време? – мислите на Саша започнаха бързо да се подреждат в главата му.

— За следващата седмица! Но още не сме купили билети. Въпреки това не мисля, че ще имаме проблем с тях.

— Тогава купувай ги! Не се туткай! А за местата за престой ще измислим нещо тук! – уверено казал той на Макар.

— Ама я първо да измислим, защото няма да е окей да дойдем, а да няма къде да живеем за цяла седмица, Саш! Ксюха няма да се навие така внезапно, особено с децата. Тя е човек, който се нуждае от увереност!

— Ясно! Слушай! – Саша още повече напрегна ума си. – Ако не можете да останете нито при нашите, нито при родителите на Ксюха, а апартамент или хотел ви е скъп… тогава какво ще кажеш за нас с Даша? Имаме една стара голяма спалня, мисля, че ще се съберете там всички!

— Смяташ ли, че твоята Даша ще се съгласи на това? Нали тя не се разбира с Ксюха след онзи скандал, когато Ксюха я поля с червено вино, защото Даша дойде на рождения ден на мама със същата рокля като нейната…

— О, айде стига, Макар! – засмя се Саша при спомена. – Това беше преди почти пет години! Не вярвам, че Даша още помни това!

— Сериозно? Ксюха все още го помни и го споменава с някаква маниакална ярост – и в гласа, и в очите!

— Дори да го помни, ще замине за седмица при нейните, ако се наложи, за да не се засича с твоята жена! Тя така или иначе работи дистанционно и всичко, което ѝ трябва, са лаптоп и документи. Ще я закарам извън града и ще я оставя там! А ти спри да се двоумиш и вземи билетите!

— Е, добре… щом казваш…

— Казвам ти, че всичко ще е наред! А с Даша още днес или утре ще говоря. Ще ти кажа дали ще остане у дома или ще замине при нашите!

— Добре! – съгласи се Макар с по-малкия си брат.

Когато се прибра у дома след работа, Саша завари жена си заета. Даша седеше на пода в хола, обградена с документи, и пишеше нещо на лаптопа, като от време на време хвърляше поглед в един или друг лист.

— Здравей! – каза Саша, за да извести за присъствието си.

— Здравей! Как мина денят ти? – усмихна се Даша от мястото си на пода.

— Ами… нищо особено. А при теб? С какво се занимаваш?

— Това, което и сега. Сутринта ръководителят ми звънна и каза, че още един отдел преминава на дистанционна работа. Докато те се настроят и оправят с програмите, ни прехвърлиха половината им задачи. Представяш ли си? Едно от момичетата дори няма компютър у дома! Айтишникът ни ѝ закара служебен, инсталира всичко… Та сетихме се, че за много неща ще се налага дневна координация… И ето, останалото време се ровя в тези документи, само понякога ставам да си раздвижа краката и гърба, че изтръпват! – обясни Даша.— Е, да… Забавно при вас! И колко дълго ще продължи всичко това? – малко сухо отвърна Саша на разказа на жена си.

— Нямам идея! Докато всички не оздравеят, предполагам! Или докато няма риск някой друг да се разболее! Честно казано, дори не искам да питам, вкъщи ми е много по-удобно да работя! Върша повече работа, а и домашните задачи успявам да свърша!

— Ммм…

— А ти защо си толкова унил? Или замислен… — загрижено попита Даша, забелязвайки липсата на обичайния ентусиазъм у Саша. — О! Между другото, реши ли въпроса с леглото? Намери ли къде да го сложиш, как да го изнесеш и с кого? Че новото вече ще го доставят и…

— Ами, за това…

— Какво? — напрегнато го попита Даря.

— Хайде, да поизчакаме малко с махането на старото легло!

— Защо така? За какво ни е?

— Значи, работата е такава, Даша… Другата седмица, май в понеделник, Макар с жена си и децата идват, и ще трябва някъде да се настанят, така че ще ни потрябва леглото, мисля! Те са двама, плюс две деца! Ще го сложим тук, в хола, докато те…

— Не! — категорично прекъсна Даша съпруга си.

Тя дори не искаше да чуе за това.

— Чакай, Даша! Та това е Макар! Какво, ще го изгоним заедно със семейството му на улицата ли? — неразбиращо я попита Саша.

— Защо да ги изгонваме? Просто няма да ги пуснем тук, толкова! Особено жена му! Аз по-скоро бих я изтеглила за косата за това, което направи на рождения ден на майка ти! — отмести лаптопа настрани и стана от пода Даша.

— Даш! Е, стига де! Това беше толкова отдавна! Отдавна е време да го забравиш и простиш! Защо се държиш като ядосан тийнейджър? — усмихна се Саша.

— Сериозно? Добре! Но първо нека тя се извини на мен, после да плати за роклята, която унищожи тогава, и за химическото чистене, където ми я доунищожиха, но ми взеха пари за това! Едва тогава ще си помисля дали да я простя или не, но в апартамента си няма да я пусна за нищо на света! Макара и децата – да! Нея – никога!

— Ама защо толкова не я харесваш, хвърли ти тогава вино при всички, ядосахте се малко един на друг и забравихте!

— Не-е-е-не! — хитро и зло се усмихна Даша. — Никога!

— Даш, те вече са купили билети! Вече са готови! Затова хайде да заминеш при родителите си за седмица извън града, докато те останат при нас! Просто няма къде другаде да живеят! При родителите ни няма място за четиримата, остава само нашият апартамент! А аз казах на Макар, че ги чакаме!

— Какво си му казал? Нашият апартамент? А кога моят апартамент стана наш, не би ли ми припомнил? И с какво право…

— Спокойно!!! — извика Саша на жена си. — Просто се събери и замини при родителите си!!! После ще изясним кой какво има и къде! А сега…

— Значи аз трябва да напусна апартамента си, за да дойде брат ти със семейството си? Да не си се объркал, скъпи, а?

— Значи аз трябва да напусна апартамента си, за да дойде брат ти със семейството си? Да не си се объркал, скъпи, а?

— Но какво толкова? Какво ще ти направят? Ще ти откраднат нещо? Ще го повредят? А децата също, тях къде? Помисли само, Даш!— Защо трябва да ме интересува това, Сашо? Това са проблеми само на брат ти, а не мои! Да си наемат апартамент за ден-два, хотелска стая, каквото и да е, но тук няма да дойдат! Изобщо не ме интересува! Да спят и на улицата, ако трябва!

— Аха, така ли е, любима моя?! – ядосано попита Сашо съпругата си. – Така ли се отнасяш към моите хора?!

— Отнасям се така, както заслужават, Сашо! И по-точно – не към тях, а към нея! Само за тази твоя снаха Макара говоря! Нейният крак тук не трябва да стъпва, иначе ще изхвърчи или от балкона с главата надолу, или по стълбите надолу! Не ми трябва тази „мръсотия“ тук!

— Все ми е едно как се отнасяш към нея! Искам Макар да дойде на гости! Не съм го виждал отдавна, а без нея и децата няма да тръгне никъде!

— Е, тогава оправяй се сам със ситуацията, но не за моя сметка, ако толкова ти е важно! И разговорът приключи дотук!

Сашо много се ядоса на жена си за това отношение към него и към неговото семейство. В петък вечерта той замина при родителите си, за да обсъди идването на брат си, и така и не се върна вкъщи.

А леглото, за което беше обещал, че сам ще се погрижи, така си стоеше в спалнята, заемащо мястото за новото…

В събота сутрин доставиха новото легло, което, за щастие, беше в кутии и разглобено – куриерите го внесоха в коридора. Но така също не можеше да остане, затова Даша се обади на баща си да дойде и да ѝ помогне, защото Сашко, нейният „обичан“ мъж, явно беше зает да мисли как да намери място за брат си с цялото му семейство.

Бащата на Даша за час разглоби старото легло, уреди с познат да го изнесе и след това дойде да сглоби новото. Когато всичко беше готово, попита дъщеря си:

— Ами твоят мъж? Пази си ръцете ли? Не може ли да свърши някаква мъжка работа вкъщи? – попита той с насмешка.

— Той повече се тревожи за друго семейство, тате…

— Така ли? За кое пък семейство?

— Брат му ще идва с жена си и децата, и той повече мисли за тях, отколкото за нас, за нашия живот! Все едно няма нужда самите ние деца да имаме…

— А ние с майка ти нали ти казвахме, че не е надежден, а ти отвръщаше, че „любовта е сляпа“!

— Вярно е… така беше…

— Е, а сега какво?

— Не знам, тате! Нямам никаква увереност в него вече, ако изобщо съм имала някога, тя беше и отлетя с времето!

— Значи, развеждай се и не си тормозете повече живота! От вашия брак и без това полза няма! Не иска да прави нищо за къщата, за своето семейство, само за някого друг! Дори легло не можа да изнесе за цяла седмица, за да монтира новото! Да не говорим, че живее в твоя апартамент, без желание да разшири пространството за деца!

— Чакай, откъде знаеш това? – учуди се Даша, защото тя самата не беше чувала такова нещо.

Когато обсъждаха с мъжа ѝ покупката на по-голям апартамент, той се измъкваше от темата, но нищо такова не ѝ беше казвал.

— Ами сам ми го каза! Каза, че и така му било добре, защо да се вкарва в някакви дългове излишно!

— Така ли било?​— Да, точно! Това беше, когато колата му се разваляше и той идваше при мен, за да му я поправя, защото не искаше да плаща в сервиз!​

​След тези думи на баща си, Даша наистина се замисли дали да не сложи край на този безсмислен брак. Защо й е такъв съпруг? Но окончателно решението си взе едва в понеделник – точно тогава, когато пристигна неговият брат…​

​До този ден Саша така и не се появи вкъщи, обяснявайки на Даша, че мисли как да уреди Макара и неговото семейство. И ето че в понеделник след обяд, Саша, Макар, жена му и децата им, с куфари в ръце, нахлуха в дома на Даша…​

​— Влизайте, настанявайте се! – каза на всички Саша. – Имаме едно излишно легло, веднага се преобличам и го пренасям в дневната за вас, пък ние с Даша ще съберем нашето за през нощта!​

​— Не, няма да събираме нищо! Вече всичко е събрано, а онова старо легло вече го няма! – каза Даша, излизайки от дневната. – И тук никой няма да остане, вече ти казах това, Саша!​

​— Саня! Ти каза, че всичко си уредил и че Даша няма нищо против! Здрасти, между другото! – поздрави Даша, усмихвайки се братът на Саша, Макар.​

​— Даш! Престани да ме излагаш! – прошепна Саша нервно на жена си. – И как така няма легло?​

​— Ами обикаляй още малко напред-назад, ще сменя и ключалката! – отряза го тя хладно. – Здравей, Макар! – кимна тя на по-големия брат на съпруга си.​

​— И сега какво ми предлагаш? На пода ли да ги настаня? Значи те ще легнат на нашето легло, а ние с теб…​

​— Така! Край! Нито те, нито ти ще останете тук да нощувате, мило мое!​

​— Така! Край! Нито те, нито ти ще останете тук да нощувате, мило мое!​

​— Нали ви казвах, че тази жена е ненадеждна! – възмути се Ксения, съпругата на Макар.​

​— А вие да си затворите устата, докато все още можете да дъвчете с нея, красота моя! И всички заедно да тръгвате да си търсите друг подслон!​

​— Благодаря ти, Саня! Знаех си, че на теб не може да се разчита!​

​Макар замълча на жена си, която започна да се нахвърля на Даша, и изведе семейството си от апартамента. Саша се опита да каже нещо на Даша, но само я изгледа с омраза и се затича след СВОЕТО семейство.​

​Даша, след като изпрати цялата тази компания, се обади на баща си, за да го помоли да смени ключалката на вратата още днес, ако, разбира се, има време. Но за дъщеря си той винаги намираше време. На път към нея мина през магазина, купи ключалка и я подмени за нула време.​

​А на следващия ден Даша подаде молба за развод, защото Саша така и не дойде у дома през целия предишен ден и също така не се яви на работа…​

​Но пък сега всичко е ясно, всеки знае какво иска. Саша – да угоди на всички свои роднини и някак си да отмъсти на Даша за „унижението“ пред семейството на брат си. А Даша – да намери съпруг, за когото на първо място ще бъде тя и тяхното общо семейство, и ако може, той да има собствено жилище, защото е по-добре да се търси равностоен партньор. Макар че това никак не е лесно…​

Дереккөз