— За какво ми е такава жена, която само може да мрънка? — с презрение гледаше Вика мъжът. — Прибирам се уморен от работа и искам да видя красива жена, топла вечеря и ред в къщата, толкова ли е трудно?
— Когато имаш деца и работиш, никак не е лесно, — Вика се опита да смекчи конфликта. Нямаше сили дори да се кара.
— Като се омъжваше, лесно ли беше? Като харчеше парите ми, пак ти беше лесно. А сега какво?
Трудно ти е да се размърдаш? Погледни се, сто килограма си, ако не и повече!
Вика наведе очи. Наистина беше качила излишни килограми, но не заради добър живот, а заради седяща работа.
— Приготви вечерята! — заключи мъжът и излезе от кухнята.
Разстроена и уморена, Вика започна да чисти и да готви. Вечерята беше готова само към късна нощ. Виктория влезе в стаята, за да извика мъжа си, но той вече спеше.
Жената прибра храната в хладилника и сама легна да спи. Трябваше да стане рано.
Следващият ден не донесе нищо добро. Мъжът започна да вдига скандали още от сутринта—искаше топла закуска, а не сандвич, искаше току-що сварено кафе, а вместо това трябваше да се задоволи с разтворима напитка и да гледа жена си в износен халат.
— Трудно ли е да се приведеш в ред? Защо трябва сутрин да гледам такова чудо и да се плаша? Скоро синът ще се срамува от теб!
Вика погледна по-големия си син. Той мълчаливо пиеше кафе, вперил поглед в телефона си. Тази година Иван ставаше на петнадесет, беше пораснал. Слушаше какво се говори, повдигна очи, погледна баща си и тихо каза:
— Татко, поне сутрин не крещи, — Иван отново се съсредоточи в телефона си, остави чашата в мивката, каза кратко „Чао“ и излезе.
— И синът ми настройваш против мен? Не ти ли минава през ума, че скоро ще почне да има своя глава?
Вика се опитваше да сдържи емоциите си, но не успяваше. Сълзи започнаха да се стичат по бузите ѝ, което още повече ядоса мъжа.
— Всичко, развали ми настроението за целия ден! Ще живея при майка си за една седмица, поне да ям нормално. А ти през това време помисли как трябва да се държи една съпруга!
Вратата се тръшна, Вика погледна към по-малката си дъщеря. Тя гледаше в чашата си с бързо сварената си каша и мълчеше. Беше свикнала, когато татко се кара, трябва да бъде невидима.
— Хайде, дояж по-бързо и да тръгваме, че ще закъснеем.
Вика заведе дъщеря си на училище и бързо се запъти към работа. През целия път мислеше защо мъжът ѝ се държи така с нея и сподели тревогите си с колежка.
— Каза, че само мрънкам, че съм дебела и дори не мога да го нахраня нормално.
— Сама си си виновна. Фигурата ти наистина отдавна се е развалила. Ето какво, ако искаш да си запазиш семейството, първо трябва да се запишеш във фитнес.– Каква фитнес зала, Катя? Аз вкъщи нищо не успявам!
– Чуй ме първо, после прави изводи. Веднъж седмично поръчвай почистване. За апартамента няма да ти излезе скъпо. Парите ги имаш, сигурна съм.
В петък поръчах почистване, докато те нямаше. Вечерта се прибрах – вкъщи всичко беше перфектно чисто.
Вика кимна. Такава идея дори не ѝ беше хрумвала.
– А за готвенето… Купувай полуфабрикати, с тях става бързо и лесно.
– Роман не обича полуфабрикати, казва, че са пълни с химия.
– Ох, какви ги говориш. Той изобщо опитвал ли е? Купуваш, носиш ги вкъщи, вадиш ги от кутиите и пликовете, завиваш ги във фолио и ги прибираш във фризера.
Като пита, ще кажеш, че ти си ги приготвила. Можеш така да купуваш както закуски, така и месо или зеленчуци.
Вика послуша съвета на приятелката си и направи точно както ѝ каза. Имаше много повече време за себе си.
Започна да посещава фитнес залата, тренираше усилено и се подготвяше за завръщането на любимия си и единствен съпруг.
Минаха две седмици. Вика се надяваше, че съпругът ѝ ще се върне в петък. Вкъщи беше безупречно чисто, оставало ѝ само да приготви вечеря. Но това – след тренировка.
Тя се обади на сина си, за да го предупреди, че ще се забави, и спокойно се зае със своите неща.
Иван седеше пред компютъра, когато домофонът започна настойчиво да звъни. Момчето бързо скочи, вдигна слушалката.
– Кой е?
– Аз съм.
Иван натисна бутона, за да отвори вратата, завъртя ключа на входната врата, за да не ходи два пъти, и извика на сестра си, че е дошъл баща им. Самият той се прибра в стаята си, затвори вратата, сложи си слушалките и продължи играта.
Вика се прибра у дома чак след час. Видя захвърлени мъжки обувки до вратата – грижливо ги подреди на шкафа за обувки.
– Нова покупка, така ли? – промърмори тя, и за да не започне мъжът ѝ да се ядосва, отиде направо в кухнята. Без дори да се преоблече, сложи вечерята и чак тогава влезе в стаята.
Децата се втурнаха към нея, стреснати от силния вик на майка си.
– Мамо, какво има? – Иван се озова при нея по-бързо от сестра си.
– Кой е той? – гласът ѝ трепереше.На нейното легло спеше непознат мъж.
Децата гледаха изненадано мъжа, но не успяха да кажат нищо. Входната врата се хлопна – бащата се върна у дома.
— Изненадан съм — каза високо той. — Виж ти, можеш, като искаш. Трябва по-често такива неща да си устройваш.
Мъжът влезе в стаята, където се бяха събрали всички, и застина на място. На неговото легло спеше някакъв чужд мъж под неговото одеяло.
— Кой е пък този? Не успях аз да изляза от дома, ти вече ха-ха, някого доведе?
— Не, Роме, не е това, което си мислиш. Аз самата не знам откъде е този.
— Аз си помислих, че татко се върнал, отворих вратата, но кой е влязъл, не видях — оправдаваше се синът.
Събудиха непознатия.
— Вие кой сте? — попита мъжът, явно не разбирайки какво става.
— А ти какво правиш тук с жена ми?
— А ти какво правиш тук с жена ми?
— Аз тук живея — огледа се той и осъзна грешката си. Беше влязъл в апартамента в много пияно състояние и почти на автопилот стигнал до спалнята, където си легнал.
— Оправи се с твоите мъже, после ми звънни — Роме хлопна вратата и излезе.
А Вика остана на място, смаяно гледайки нежелания гост.
— Извинете много — погледна към Вика мъжът. — Не беше нарочно…
— Разбрахме. Събирайте се и тръгвайте.
Децата се разпръснаха по стаите си, а непознатият бързо се облече.
— Още веднъж извинявайте — каза и изчезна зад вратата. Вика взе телефона и започна да звъни на мъжа си.
Цяла седмица мъжът не се прибра. Телефонът му мълчеше и Вика вече беше толкова отчаяна.
— Може би така е по-добре? — успокояваше я приятелката ѝ. — Защо ти е такъв?
— Не те питах! — разстрои се Вика. — Шестнадесет години сме живели заедно.
— И какво добро видя през това време?— И какво добро видя?
— Това изобщо не е твоя работа.
Вика реши да отиде при свекърва си, въпреки че отношенията им не бяха особено добри, и да поговори с нея. Но беше сигурна в едно – ще върне мъжа си у дома на всяка цена.
— Здравейте, Тамара Степановна — Вика стоеше на прага с торта в ръцете си. — Идвам на гости.
— Какво ти трябва? — отговори свекървата вместо поздрав.
— Исках да поговоря за Рома. Да го видя. Последния път не бяхме прави нещата особено добре.
— Това ли наричаш „не особено добре“? А според мен това беше унизителен ход! И ти имаш наглостта да дойдеш при мен?
— Имам наглостта, — Вика си пое дълбоко въздух и влезе в апартамента. — И ще изчакам мъжа си тук!
Свекървата, която не бе свикнала с подобно държание от страна на снаха си, се изненада, но нищо не каза против.
— Добре, хайде да пием чай. Каква е тортата?
— Любимата на Рома…
— Ясно.
Рома се върна около час по-късно.
— Прибирай се у дома, — строго каза майка му. — Това не е хотел! Вече ми омръзна.
Вика гледаше с изненада как вечно недоволният ѝ мъж мигновено послуша майка си. Събра си нещата и след пет минути вече стоеше на прага, подканяйки Вика.
Навън Роман, както обикновено, започна да изразява претенциите си:
— Първо, имах друга жена. Нали трябваше да ти простя. Срещнахме се няколко пъти, разбирам, нашият конфликт е приключен.
— И второ, реших, че ми трябва кола. Така че ще вземеш кредит на свое име. Заради теб си съсипах кредитната история.
На Вика ѝ беше болно, но не възразяваше. Рома щеше да поиграе ядосан и после ще спре. Тя го познаваше добре. Най-болезненото беше, че през това време той е имал друга… Но дори дума против не можеше да каже.
Вече вкъщи Вика приготви вечеря от полуготови продукти. Рома беше доволен, че жена му е готова на всичко. Дори омекна.
Звънецът на вратата прозвуча, Иван отиде да отвори.
— Мамо, за теб е.— Кой е? — жената се изненада, но все пак отиде до вратата.
На прага стоеше същият мъж, който беше объркал апартаментите. В ръцете си държеше букет цветя.
— Извинявайте за това, че тогава обърках апартаментите. Майка ми е ваша съседка, а аз бях изпил доста… затова попаднах на грешното място. Това е за вас.
Вика стоеше объркана, когато съпругът ѝ дойде зад нея. По изражението му се виждаше, че е недоволен.
— Защо си дошъл? Махай се оттук! — викна Роман и затръшна вратата.
Вика все още държеше цветята в ръце. Той с рязко движение се опита да ѝ ги отнеме.
— На мен са ми ги подарили — настояваше Вика.
Тя дори не знаеше как се казва този мъж, но въпреки това ѝ беше приятно. Роман не ѝ беше подарявал цветя от много дълго време.
— Значи ме излъга? — крещеше той. — А аз ти повярвах. Мислех, че си нормална… Оказа се, че не си…
Колко добре, че го разбрах сега, а не след десет години…
Роман започна да се събира с надеждата, че Вика ще го спре. Тя само го гледаше равнодушно, сякаш не ѝ пукаше. Не ѝ се искаше нито да се оправдава, нито да го задържа.
Вратата се затръшна — мъжът си тръгна. Вика сложи цветята във ваза и седна на дивана. Не ѝ се плачеше. Телефонът иззвъня.
— И какво? Няма ли да се извиниш? — гласът на съпруга ѝ звучеше недоволно.
— Няма — каза Вика и прекъсна разговора.
Най-накрая разбра, че и тя заслужава да бъде обичана.
Роман се премести при майка си, опитваше се да върне семейството си, но на Вика вече не ѝ беше нужно.
Тя видимо разцъфна през времето, когато той не беше до нея. И беше готова да започне нов живот.
