— Как така ще отидеш на почивка сам? — Таша застина на място, като видя съпруга си във входното антре с куфар в ръка, готов да излезе от апартамента. Изведнъж осъзна, че той изобщо не се шегуваше, когато предложи точно такъв вариант.
— А ти какво предлагаш? — Виктор я погледна недоволно.
— Щом е така, хайде да отложим пътуването и да останем заедно.
— И нека парите за почивките да отидат на вятъра, така ли? Това ли искаш? А иначе поне едната ще използваме.
— Това е нечестно. И аз мечтаех за тази почивка цяла година, — в очите на Таша блеснаха сълзи. Тя си представяше морето, слънцето, топлия пясък, а ето че всичко вече беше готово — след половин час таксито щеше да е тук, за да ги отведе на летището, точно когато сестрата на Виктор дойде с племенника. И не просто дойде, а го остави на прага, само звънна на вратата и когато те отвориха, видяха детето да стои само, облегнато на стената. — Тогава остани ти. Това все пак е твоят племенник.
— Глупости! Какво ще правя сам с тригодишно дете? Пък ти си жена. Щом мечтаеш за дете, ето ти възможност да потренираш, — Виктор бързо я целуна по бузата и изскочи от апартамента. От пет минути таксито вече сигнализираше пред блока.
***
— Какво да правя с теб? — въздъхна Таша и клекна пред момченцето.
— Какво да правя с теб? — отново въздъхна тя, гледайки го в големите му тъжни сини очи.
— Хайде да ти сваля якето, — протегна тя ръце към детето. — Сигурно вече ти е горещо.
Таша свали якето и обувките му, после го заведе в стаята. Сложи го на дивана, включи му анимация, а сама отиде да провери хладилника.
Както и очакваше, той беше празен.
— Какво да се чудя, нали се подготвяхме да прекараме две седмици на морето и нарочно изядохме всичко, — Таша стоеше две минути и гледаше празните рафтове, опитвайки се да реши какво да прави. Дали да отиде с Никитка в магазина или да поръча доставка.
— Ами ако трябва да чакаме дълго? — разсъждаваше тя. — А детето до час ще поиска да яде.
Изведнъж тя се плесна по челото:
— А почивката?
Те двамата с Виктор напълно бяха забравили да се обадят в агенцията и да опитат да се откажат от нейната резервация. Толкова се объркаха, когато видяха племенника на Виктор на прага, че всичко буквално им изхвърча от ума.
Разбира се, това не беше за първи път малкият племенник на Виктор да се озовава под грижите на Таша. През последната година вече няколко пъти й се налагаше да го гледа. Откакто сестрата на Виктор, след развода, се върна с детето в техния град.
Обикновено Таша се съгласяваше, макар че не винаги й беше удобно, а понякога дори се налагаше да променя плановете си или да си взема почивка от работа.- Нима не разбираш колко е нужна подкрепа на Вика сега? – укорително ѝ каза Виктор, когато тя един път се опита да откаже, оправдавайки се с това, че трябва спешно да завърши тримесечния отчет, което с малко дете у дома беше напълно невъзможно. – Помисли си сама – изсрами я мъжът ѝ. – Сестра ми остана сама, без мъж, с дете на ръце. А ти с твоя отчет. Кой е по-важен за теб? Роднините, семейството или отчета?
Отчета Таша тогава довършваше нощем.
Таша безропотно се съгласяваше да гледа племенника на съпруга си дори тогава, когато двамата щяха да празнуват Нова година при приятели извън града, но сестрата на Виктор се обади и със сълзи на очи я помоли да вземе детето при себе си, защото постъпила в болница, а тяхната майка, отказа да се грижи за внука, казвайки, че Вика го е родила за себе си, а не за нея.
В резултат Виктор отново замина сам, а Таша прекара празника с Никитка.
– Но Вика винаги само моли. В Новогодишната нощ даже постъпи в болница. А днес? Просто остави детето пред вратата. Според мен, сестрата на съпруга ми прекрачва границите – възкликна сърдито Таша, но веднага се засрами от себе си. – Ами ако нещо важно ѝ е станало. – Но Виктор? Как можа просто така да замине сам, знаейки колко много мечтаех за тази почивка на морето? Не разбира ли колко е обидно да загубиш дългоочаквана радост?
Сълзите отново напълниха очите на Таша.
– Разбира се, че два часа преди полета никой няма да отмени тура – погледна часовника. – Но какво ако все пак?
Таша набра номера на агенцията, от която беше сигурна, че съпругът ѝ е купил билетите.
– Госпожице, защо ми губите времето? – след двайсет минути спор с мениджъра Таша започна да кипи. – Казвам ви на чист руски език, че съпругът ми купи два билета от вас. Един на Смирнов Виктор Николаевич, а другия на Смирнова Таисия Анатолиевна. Какво значи, че на Виктор Николаевич има, а на Таисия Анатолиевна – няма? Проверете по-внимателно. Знам със сигурност. Плати ги от моята карта. Платено е за два билета. Намерихте ли ги? Най-накрая! Какво значи не на Смирнова Таисия Анатолиевна? На коя Смирнова тогава? На Смирнова Виктория Николаевна? Объркали сте се, докато въвеждахте моето име? Не сте? По паспорт? Заедно са идвали? Не? Благодаря. Извинете.
Таша затвори телефона и тежко потъна на стола. Не можеше да разбере нищо.
– Виктор е купил два билета. Един за себе си, друг за сестра си? Значи, те с Вика предварително са планирали пътуването, а днес просто е изиграл изненада, когато видя племенника си пред вратата? Съвсем съзнателно са решили именно тя, Таша, да остане с детето?!
Това поведение на съпруга ѝ никак не се побираше в съзнанието на младата жена.
– Е, не. Аз няма да стана гледачка.
Решението дойде мигновено.
– Нека свекървата гледа детето! Хубаво са го измислили. Едната замина с брат си, другата не иска да се занимава със собствения си внук. А аз да ставам бавачка на чуждо дете? Няма да стане. Тогава ще отида сама на море. Имам достатъчно пари в картата си, а после ще си ги искам от сестра му. Или сам да ми ги върне.
Таша влетя в стаята, където Никитка гледаше анимации. Детето вече беше заспало, но това не я спря. Събуди го, и въпреки че Никитка захленчи, не разбирайки какво става, бързо го облече и излезе с него навън.
Таша сложи момчето в колата и го закара при свекърва си.
– Таша? – Зинаида Семьоновна, като отвори вратата, изглеждаше искрено изненадана. – А вие с Виктор не заминахте ли на почивка?
– Представете си – не заминахме – Таша постави Никитка на пода, когото до този момент държеше на ръце. – Но сега ще замина. Вземете го – тя подаде ръката на момчето към Зинаида Семьоновна и вече се канеше да излезе.
– А това кой е? – изненадано попита Зинаида Семьоновна, все пак поемайки детето с ръка.— Какво значи, кой? — Таша застина от възмущение. — Как така не познавате собствения си внук? Виктор замина на юг с вашата дъщеря, а на мен оставиха ето него, — Таша посочи племенника на съпруга си. — Но аз имам други планове, така че, както се казва, получете и подпишете.
— Мамо, кой е? Защо правите такъв шум? — в антрето влезе млада привлекателна жена, удивително приличаща на Виктор, но доста по-млада. След нея, със звучно потракване сандали, влезе малко момче, което на въженце влачеше камион. — Здравейте, — поздрави жената Таша.
— Здравейте, — отвърна Таша и замълча, изумено взирайки се в непознатата.
— Мамо, какво става? — отново попита жената, която приличаше на Виктор.
— Дойде Таша, жената на Витя. Доведе момченце и казва, че Витя заминал с теб на юг, а оставил сина ти при Таша.
— Сина ми? — жената погледна момченцето, което бе довела Таша, после погледна друго момче, което тъкмо излезе от стаята с камион. — Но моят син е тук. И аз с брат ми изобщо не съм заминавала на юг.
— Ти пък коя си? — с безизразен глас попита Таша.
— Сестрата на Виктор. Виктория ми е името, просто Вика. Не сме се запознали досега. Бях омъжена, заминах, та дори на сватбата на брат ми не дойдох. Но ето, че овдовях и се върнах.
— Овдовяла? Но Виктор каза, че сестра му се е развела. А това момче, — каза Таша и посочи детето, което бе довела. — Е синът ти.
— Хайде, хайде към кухнята, — каза Зинаида Семьоновна, като видя, че Таша сякаш ще се свлече на пода. Тя подкрепи снаха си и я заведе със себе си. — Вика, съблечи момчето и ела и ти в кухнята, — добави Зинаида Семьоновна, като посочи детето, което доведе Таша.
— Хайде отначало. Разкажи ми, — каза Зинаида Семьоновна, като настани снаха си на стол и ѝ наля горещ сладък чай.
— Какво да разказвам? — Таша не знаеше откъде да започне, мислите ѝ се объркваха, а тя вече изобщо не разбираше какво става.
— Да ти помогна, — започна свекърва ѝ. — Ти и Виктор щяхте да се развеждате. Нали? После обаче се сдобрихте. Той каза, че ще отидете да празнувате втори меден месец на юг. Но сега ти казваш, че той е заминал със сестра си, а ти остана у дома при някакво дете. Аз нищо не разбирам, защото дъщеря ми и сестрата на Виктор с дете никъде не са заминавали.
— И аз нищо не разбирам, — жално промълви Таша. Тя вече разбираше, че напразно се бе ядосала на свекървата, и че нещо тук наистина не е наред. — Днес дойде сестрата на Виктор, — започна тя. — Позвъни на вратата, но не дочака да отворим, остави момчето, защото трябвало да отиде някъде. А вие отказвате да гледате внука. В резултат Виктор замина на почивка, а аз останах тук с детето, той не искаше да пропаднат двете резервации. После се обадих в агенцията, исках да опитам да върна парите за моята резервация, но ми казаха, че моят съпруг не ми е купил никаква резервация. А купил за Виктория Николаевна Смирнова, сестра си, — сълзи потекоха по лицето на Таша.
— Тази жена ли? — жената, приличаща на Виктор, влезе в кухнята и показа снимка на Таша.
Таша учудено кимна.
— Познавате ли я?— Първата съпруга на Виктор. Точната ми съименничка по бащината ми фамилия. Сега съм Веригина, — обясни истинската сестра на Виктор.
— Не знаех.
— Преди четири години Вика заряза сина ми заради друг мъж и избяга. Той много страда. Но след година срещна теб, — Зинаида Семьоновна погали снаха си по ръката. — Сякаш му поолекна. Ожени ви се. А преди година Вика се върна в нашия град. Кавалерът ѝ я оставил с дете. И двамата с Виктор посрещнаха заедно Нова година. Виктор каза, че сте се скарали, и ти си подала молба за развод. Той се върнал при първата си любов и мисли да осинови момчето.
— Аз? Развод? — смути се Таша. — Миналата Нова година точно аз си бях седяла с Никита, докато сестра му, както каза Витя, беше попаднала в болница. Значи не е била сестрата? И никаква болница нямаше… Той ме е заменил с бившата си и е празнувал Нова година с нея…
Очите на Таша се разшириха от внезапното откритие. Свекърва ѝ само поклати глава.
— Благодаря, — постави чашата на масата и с несигурна походка се запъти към изхода.
— А момчето? — извика след нея Зинаида Семьоновна.
— Задръжте си го.
******
Виктор вече десет минути звънеше на вратата на апартамента си, но никой не отваряше.
— Да не е заспала там? — недоволно промърмори Вика. Беше дошла лично да вземе сина си. Дори беше донесла кутия шоколадови бонбони, които Виктор беше предвидливо купил.
— Да ѝ благодариш поне, — нареди ѝ Виктор. — Иначе следващия път няма да се съгласи.
— Ще се съгласи. Жена ти май прекалено развила чувство за отговорност пред семейството, — изкикоти се Виктория. — Звънни ѝ по телефона, — не издържа тя.
Таша вдигна телефона на петото позвъняване. На заден план Виктор чу шум и нечий смях.
— Къде си? – попита ядосано той. — Сестра ми си свърши работата. Дойде да си вземе сина, а вратата остава заключена, — избягвайки да спомене, че и той е там.
— Какъв син? — попита Таша.
— Как какъв? Никита, племенникът ми, между другото! — Виктор започваше да се ядосва.
Той пак се опита да отключи вратата с ключа си, но нищо не излезе.— Да не си сменила ключалките, нали?
— Племенникът ти е с майка си у свекърва ти, за друг никой не знам. Аз съм на юг. А ключалките, да, смених ги.
— Как така не знаеш? Къде е детето, питам те, което ти оставиха? Как така си сменила ключалките? А аз как ще вляза вкъщи?
— Ти вече не живееш тук.
— Какво значи, че не живея тук? Какво значи, че си сменила ключалките? Къде е детето? — крещеше Виктор.
Но Таша вече беше затворила. Виктор стоеше объркан.
— Къде е синът ми? — изригна Вика. — Казваше, че на жена ти може да се вярва.
— Тя ми затвори, — Виктор продължаваше да гледа екрана на телефона си.
— Обади ѝ се! Обади се пак!
— Не вдига. Заето е. Май ме е сложила в черния списък, — Виктор подаде телефона на Вика, за да се увери сама.
— И сега какво ще правим?
— Успокой се.
— Успокой се? Ти ми казваш да се успокоя? Как мога да се успокоя? Кой да знае, че жена ти е ненормална?
— Вземайте го — Зинаида Семьоновна изведе момчето на сина си и Вика, когато най-накрая решиха да идат у майката на Виктор. — Другия път ще го предам в дом за сираци. Не съм ви ясли, — предупреди тя и тресна вратата под носа на сина си и Виктория.
Таша се разведе. Надява се да уреди живота си отново, но вече избягва разведените мъже.
Виктор беше изоставен от Вика. Намери си друг и замина далеч-далеч. Той така и не намери никоя друга. Опита се да поиска прошка от Таша, но тя дори не го пусна на прага си. Майка му и сестра му също го изключиха от живота си, неспособни да му простят, че ги използваше за прикритие.
