– Бременна съм – изтръгна се от устните на съпругата.​

– Искам развод – изрече Владислав.​

– Какво, прости? – първа дойде на себе си Дарина.​

Думите за развод мигновено изтласкаха всякакви вълнения около бременността, защото тя не можеше дори да си помисли, че съпругът ѝ може да обмисля такова нещо.​

Беше късна вечер. Семейство Шорохови бяха седнали на вечеря, но никой от тях така и не посегна към храната, която ухаеше невероятно приятно.​

И Влад, и Дарина в този момент бяха пълни с тревоги. Всеки от тях искаше да съобщи важна новина, но никой не се осмеляваше да заговори пръв.​

„Трябва да го кажа, иначе няма да бъда мъж!“ – водеше в ума си вътрешен монолог Владислав.​

„Само две думи. Трябва да призная, вече не мога да го крия!“ – помисли Дарина.​

Когато двамата най-накрая се решиха, думите им прозвучаха едновременно, макар и с напълно различен смисъл.​

– Бременна съм – изтръгна се от устните на съпругата.​

– Искам развод – изрече Владислав.​

Няколко минути се втренчваха един в друг, опитвайки се да осъзнаят чутото.​

– Какво, прости? – първа дойде на себе си Дарина.​

Думите за развод мигновено изтласкаха всякакви вълнения около бременността, защото тя не можеше дори да си помисли, че съпругът ѝ може да обмисля такова нещо.​

– Нищо – бързо поклати глава Влад, – вече няма значение.​

Твоята новина променя всичко – изкашля се и добави: – В кой месец си?​

Дарина пое дълбоко дъх, инстинктивно покривайки корема си с ръце.​

Тя определено щеше да му зададе своите въпроси по-късно.​

– Третият месец – спусна глава съпругата.​

Понеже беше много стройна, а също така напоследък носеше широки дрехи, бременността ѝ беше умело скрита, не само от хората наоколо, но и от собствения ѝ съпруг.Владислав широко разтвори очи.

– И ти ми казваш това чак сега? – попита той с явен упрек, кръстосвайки ръце на гърдите си.

– Знам, че този дете не ти е нужно – горчиво се усмихна съпругата, – дълго мислих как да постъпя.

Можеш ли да си представиш – дори си записах час за аборт, но не успях да отида. Нямах сили.

Това беше самата истина. Владислав беше кариерист до дъното на душата си и още преди сватбата предупреди Дарина, че не смята да става баща.

Беше преди седем години, и тогава всичко устройваше младата жена, защото и тя никога не бе мечтала за майчинство.

Но с времето нещата се промениха, и Шорохова все по-често се хващаше да мечтае за чужди деца, представяйки си какви щяха да бъдат техните, ако ги имаха с мъжа ѝ.

Влад наведе глава и зарови пръсти в косата си. Думите на съпругата му усложняваха всичко.

Той не искаше деца, но и не можеше да изостави бременна жена.

Той ценеше репутацията си и не искаше всички около него да го осъждат.

„Може би, ако беше направила аборт, всичко щеше да се улесни“, мислено каза Влад, но на глас произнесе съвсем друго.

– Добре, че не отиде – измърмори той разсеяно.

Дарина го гледаше с недоверие.

– Защо искаш да се разведем? – сега беше нейн ред да пита.

Съпругът ѝ не бързаше с отговора. Беше му трудно да признае, че на работа беше срещнал друга жена, в която бе лудо влюбен.

Казваше се Олга, пълна противоположност на съпругата му.

Много своенравна и импулсивна, Оля нахлу като буря в офиса и мигом привлече вниманието на целия правен отдел, ръководен от Владислав.

И той не беше изключение.

Отношенията им се развиваха като в приказката „от омраза до любов“, с което внесоха подправка в живота на Шорохов, която той отдавна бе изгубил в брака си с Дарина.

След срещата с Олга, Влад започна да мисли, че може би никога не е имало истинска страст в отношенията му с Дарина.Всичко се крепеше на симпатията, която с годините значително избледня, и на взаимното уважение.

Мъжът не бързаше да премине границата. Засега те се ограничаваха само с флирт и редки срещи извън работата.

Оля ясно даде да се разбере, че докато Влад не се разведе, няма да го допусне по-близо.

И тогава той се реши на тази стъпка, макар и не веднага.

– Много се отдалечихме един от друг – започна съпругът с една от тези клиширани фрази, – реших, че бракът ни вече е изживял времето си и сега само ни тежи и на двамата.

Всичко звучеше толкова нелепо, че съпругата се намръщи.

– Може би ще си признаеш направо, че имаш любовница? – изрече язвително Дарина, осъзнавайки колко кухи звучат думите му.

– Нямам никого, – въздъхна Влад.

И донякъде това беше истина.

Дълго разговаряха, опитвайки се да разберат как да продължат напред.

Владислав беше твърдо решен да запази семейството заради детето, което всъщност никога не бе искал.

Положението в обществото и разбирането му за правилност и чест бяха за него по-важни от низките желания. Поради това той се опита да заглуши чувствата си към Олга и да направи всичко възможно, за да запази брака си с Дарина.

Дарина изпитваше смесени чувства. От една страна, тя прекрасно разбираше, че с мъжа си вече са чужди един на друг, но от друга, тя също не искаше да става самотна майка.

„Когато се роди бебето, ще бъда още по-нещастна. Няма нищо по-лошо от това да си с човек, който е с теб само от чувство за дълг,“ – казваше вътрешният глас, който Дарина упорито се опитваше да заглуши.

Така те се записаха на семейна терапия. Няколко месеца съпрузите редовно посещаваха сеансите, изпълняваха упражненията и се стараеха да прекарват заедно почивните дни.

Владислав се превърна в образцов съпруг, който обграждаше бременната си жена с грижа.

Дарина се стараеше да бъде по-нежна и покорна. Заедно с мъжа си се появяваше на публични места и приемаше поздравления по повод очакването на новия член на семейството.

Шорохов работеше в голяма компания, където заемаше една от най-високите длъжности, за която освен професионални качества се изискваше и безупречна репутация. Затова той полагаше усилия да покаже, че е не само изряден юрист и ключова фигура в бизнеса, но и примерен семеен човек.

Когато съпрузите заедно се появиха на корпоративно събитие, Олга не спираше да хвърля многозначителни погледи към тях. Но тя нямаше какво да му каже – Шорохов така и не ѝ бе направил признания или празни обещания.

Дарина бързо улови тези сигнали. Тя крадешком погледна към съпруга си, който се стараеше да не обръща внимание на колежката. Всичко беше очевидно.​​Въпреки това, с нищо, освен с погледите си, те не се издадоха. Шорохов изкара целия вечер до съпругата си, като нежно я поддържаше през талията.​​

​​Вече в таксито между тях се проведе разговор.​​

​​– Обичаш я, – не питаше, а констатираше съпругата.​​

​​Влад мълчеше, обърнал поглед към прозореца.​​

​​– Този поглед, – продължи Дарина, – някога и на мен така гледаше. Много добре го помня.​​

​​– Защо започваш пак? – раздразни се мъжът, – Нали решихме да спасим брака си заради бъдещето на детето ни.​​

​​Жената избухна в рязък смях, който създаде неловкост дори за шофьора.​​

​​– Влад, ще раждам след три месеца, а ти дори не знаеш пола на детето ни, – каза Дарина, клатейки глава, – за какво изобщо можем да говорим.​​

​​Владислав насочи изненадан поглед към съпругата си. А наистина, досега дори не се беше замислял за това.​​

​​Дете като дете, но никога дори не бе разсъждавал какво ще е, когато се роди. Абсурдно.​​

​​– Какво е то? – попита той тихо.​​

​​– Момче, – отговори Дарина по навик, докато разглеждаше ръцете си.​​

​​Когато детето се роди, тя сякаш се преобрази. В нея се събуди такава нежност и любов, че дори погледът ѝ омекна, а очите ѝ заблестяха от щастие.​​

​​До този ден Дарина дори не подозираше, че е възможно да обичаш някого толкова силно, без да очакваш нищо в замяна.​​

​​Влад беше до нея. Когато се появи, за да ги вземе от болницата, съпругата успя да го погледне с други очи.​​

​​През последните три месеца той се беше променил. Все едно нещо в него угасна. И макар отвън да изглеждаше като щастлив млад баща, Дарина знаеше, че в душата му всеки ден бушува силна буря – тя го познаваше прекалено добре след толкова години заедно.​​

​​Когато Влад за първи път взе сина си на ръце, Дарина му се усмихна топло.​​

​​– Да се разведем? – все още със същата усмивка каза тя.​​

​​Съпругът ѝ събра вежди в недоумение. Леко унасяйки детето, го върна в креватчето и след това се приближи към жена си.​​

​​– Какво? – беше всичко, което успя да каже.​​​​– Обичам нашия син, – каза Дарина с невероятна нежност в гласа, – затова не искам да живее в семейство, където мама и татко са нещастни.​​

​​– Дарин, но аз се старая, – намръщи се Влад.​​

​​– И виждам това, – кимна момичето, – но също виждам как се измъчваш.​​

​​Не ти се сърдя, наистина. Сега разбирам, че и двамата осъзнаваме – нашият брак вече няма бъдеще.​​

​​Знаеш ли, преди вярвах, че за да съм щастлива, ми е необходим съпруг, статус и разни други неща, но сега осъзнавам колко съм грешала.​​

​​Нека просто се пуснем един друг?​​

​​И те се пуснаха, решавайки да продължат по собствените си пътища.​​

​​Влад и Дарина се разделиха мирно. Никой от тях не смяташе, че годините, прекарани заедно, са били грешка. Напротив, те уважаваха своя брак, особено защото благодарение на него бяха свързани завинаги чрез малкия си син.​​

​​Разводът оказа определено негативно влияние върху репутацията на Влад на работа. Дори имаше проблеми с началника си, за когото семейните ценности бяха първостепенни, но с времето всичко се уреди.​​

​​Не веднага, но Влад успя да изгради връзка с Олга. Вече можеше открито да я обича, а чувствата им ставаха все по-силни с всеки изминал ден.​​

​​Дарина се грижеше за сина, който решиха да нарекат Олег. Въпреки страховете си, тя не се чувстваше самотна майка, защото можеше да поиска помощ от бившия си съпруг по всяко време.​​

​​Ролята на майка ѝ прилягаше прекрасно и тя с удоволствие се посвещаваше на грижите за детето.​​

​​Малкият Олег растеше в безусловна любов, въпреки че родителите му бяха разведени.​​

​​Причината за това беше, че те живееха щастлив живот и споделяха това щастие със сина си.​​

​​Автор: Албина Ж.​​​

Дереккөз