— Ох, хайде стига! Не се прави на бедна! Какво съм взела аз? Няма да гладувате, оставих ви всички житни продукти. А на Ирина трябва да помогаш! Ей, колко много имате! И изобщо, снахо, в голямото семейство не се отсъства! — Валя не можеше да повярва на ушите и очите си.

Виновникът за изчезването на продуктите се оказа свекървата ѝ. Но тя знаеше в каква трудна ситуация се намира синът ѝ. Как е възможно да постъпи така? Валентина пое телефона и започна да набира номера на мъжа си.

Тази история се случи преди година. Оттогава свекървата и семейството ѝ повече не безпокояха Валентина и нейния съпруг. Добре, че мъжът ѝ застана на нейна страна. Иначе щеше да се стигне до развод. А Валя обичаше Игор искрено. Дори и странното поведение на свекървата не успя да разруши любовта ѝ.

Валя се омъжи по голяма любов. Такива истории се разказват само в романтичните книги. Но нейният живот стана точно така. Игор я ухажваше красиво, подаряваше огромни букети цветя, чакаше я след работа, черпеше я с сладолед. Те дълго се разхождаха под луната, прекарваха заедно уикендите, а след това решиха да се оженят.

Валя не се притесни от факта, че бъдещият ѝ мъж не искаше да я запознае с майка си. Изглежда, още тогава той знаеше, какъв човек е тя. Игор каза:

— Знаеш ли, мама не ме одобрява много. Аз съм най-големият в семейството. И тя смята, че трябва да помагам не само на нея, но и на по-малките. А те отдавна вече са възрастни.

Разбира се, нямам нищо против тях. Но си представи, когато си купих кола, мама заяви, че трябва да я дам на сестра ми. Уж било далече и неудобно да ходи до университета. Не можах да ѝ откажа. Дадох ѝ ключовете и ѝ платих шофьорски курсове. Нека да не бързаме със запознанството. Кой знае, може мама да поиска да те даде и теб на някого — шегуваше се Игор.

А Валя не настояваше. Разбира се, след сватбата ѝ се наложи да се запознае с роднините на мъжа си. В началото те идваха всекидневно на гости и вечеряха у тях. Но Валентина не бързаше да ги гощава с изискани ястия.

Те с Игор изплащаха ипотека. За погасяването на кредита отиваше по-голямата част от бюджета им. Естествено, не гладуваха, но и не разточителстваха.

Свекървата направи опит да се престори на обидена, когато Валя я почерпи със супа и чай с евтини бонбони. Но невестата намери сили мило да ѝ се усмихне и да каже:

— Не се обиждайте, Нинел Михайловна. Ние искаме бързо да изплатим ипотеката. Затова пестим. Но когато приключим с дълговете, ще устроим пир за целия свят!

Свекървата не отговори нищо. Но вътрешно оцени мъдростта на снаха си и започна да идва по-рядко. А сестрата и братът на Игор изцяло спряха посещенията.

Мина време. Съпрузите забравиха как някога се лишаваха от храна и не можеха да си позволят пица или суши. Успяха да стъпят здраво на крака, изплатиха ипотеката, получиха повишения на работата. С една дума, не се нуждаеха от нищо.

И тогава започнаха проблемите. Един ден, по време на вечерно посещение, Нинел Михайловна заяви:

— Игор, трябва да помогнете на баба ти. Тя е вече възрастна, а пенсията ѝ е малка. Не бихте ли могли с Валя да ѝ купувате някои продукти? Все пак е добре да помогнете на възрастен човек!

Игор се съгласи, а и Валентина не видя нищо лошо в това да помагат на старата жена. Оттогава те започнаха редовно да купуват продукти за бабата и да ѝ ги носят в къщата ѝ извън града.

Старата дама искрено им благодареше и бързо прибираше колбасите и сиренето в хладилника. В същото време мърмореше нещо под носа си за плъховете, които може да откраднат деликатесите ѝ.

Валентина считаше това поведение за проява на възрастта ѝ. Реши, че вероятно в къщата ѝ наистина има гризачи. Съседството с плъхове навярно беше развълнувало бабата, и затова говореше за тях толкова много. Дори предложи да повика санитарна служба, на което получи отговор:

— Тези плъхове не можеш да ги изгониш, мила! А ти си добра, благодаря ти, дъще, че не оставяш една старушка.

А след това свекървата поиска помощ за сестрата на Игор. Оказа се, че тя винаги е мечтала да отиде на ски курорт. Но, уви, нямала пари. Нинел Михайловна изобщо не обясни на сина си защо той трябва да изпълни тази роля на вълшебник. Просто заяви: ​​​— Игор, Валя! Вие добре заработвате! Пари не броите! Купете на Ирена екскурзия до курорта. Нека си отдъхне моето момиче!​​

​​На Валентина не ѝ хареса тази идея. Вместо това тя предложи да помогне на Ирена с работа. Но по някаква причина Нинел Михайловна се обиди:​​

​​— Ира е много добър специалист. Заработва прилично! А и аз ѝ помагам. Но за вас няма да е никакъв проблем да ѝ купите екскурзия. Така тя ще може да похарчи парите си за красиви рокли и тоалети. Време ѝ е за женитба! Нека се облича красиво!​​

​​Тогава Игор помоли жена си да не провокира конфликт. Той обеща, че ще си намери допълнителна работа, за да купи екскурзията на сестра си. Все пак е най-големият брат и трябва да помага на по-малките! Така го е възпитала майка му.​​

​​Валя само сви рамене. Разбира се, ѝ беше неприятно, че с мъжа ѝ няма да могат да отидат на почивка. В крайна сметка, в семейството им нямаше толкова много пари. А екскурзията за Ирена означаваше, че те самите ще трябва да се откажат от планираната си ваканция.​​

​​Но след това Нинел Михайловна сякаш загуби всичкия си разум. Тя редовно идваше в дома на сина и снаха си, настоявайки да платят техните сметки, да заредят с гориво колата на втория ѝ син или да дадат някаква сума на сестричката.​​

​​Игор се измори от тази ситуация. Той ясно заяви на майка си, че повече не може да помага на семейството. Валя го подкрепи:​​

​​— Нинел Михайловна! Всичките ви деца вече са големи. Работят. Ако не им стигат парите, могат да си намерят допълнителна работа. Точно това направихме аз и Игор, когато искахме да изплатим по-бързо ипотеката. Пестяхме от всичко, ядохме макарони, три години не ходихме нито на кино, нито в кафене.​​

​​А сега отново не можем да си позволим нищо. И всичко това, защото сме принудени да делим доходите си със здрави, силни и млади хора.​​

​​Свекървата се обиди. Тя стисна устни и си тръгна, трясвайки вратата на излизане. По-късно каза на сина си, че Валя напълно го е развалила. Станал е стиснат и безчувствен.​​

​​Но Игор взе страната на съпругата си и посъветва майка си да ги остави на мира. Нито брат му, нито сестра му гладуват или изпитват трудности. Той не иска да им дава пари за забавления. Нека сами си изкарват!​​

​​Оттогава свекървата спря да посещава дома на Валя и Игор. Съпрузите започнаха да живеят по-спокойно и дори успяха да спестят за пътуване до морето.​​

​​Но нещо в живота на съпрузите се обърка. Компанията, в която работеше Игор, внезапно фалира. Той остана без работа. Но мъжът не се отчая. Постъпи във фирма за таксиметрови услуги, а през свободното си време продължи да ходи на интервюта. Не губеше надеждата да намери отново добра длъжност.​​

​​По-късно и Валентина изведнъж се почувства зле. Изследванията показаха, че трябва незабавно да бъде хоспитализирана. Наложи се операция.​​

​​Валентина си взе отпуск за своя сметка и започна лечение. През цялото време се тревожеше, че жилището ще бъде занемарено в нейно отсъствие, а мъжът ѝ ще остане гладен.​​

​​Игор се оказа много непригоден за домакинството. Не можеше да приготви дори най-простото ястие или да си изглади ризите.​​

​​Но докато посещаваше Валя в болницата, ѝ съобщи:​​

​​— Не се тревожи, любима! Майка разбра за нашите нещастия и предложи да помогне. Всеки ден идва, чисти и готви. Не се притеснявай! Възстановявай се и се върни вкъщи. Много ми липсваш!​

​​На Валентина ѝ олекна и дори лекарите потвърдиха, че се подобрява и скоро ще може да се върне у дома. Така и стана.​​

​​Валентина радостно забеляза, че домът ѝ е в идеална чистота, и искрено благодари на свекърва си за грижата. Обеща ѝ, че ще ѝ купи торта веднага щом се върне на работа.​​Оказа се, че ръководството не изчака възстановяването на заболялата служителка. Мястото ѝ беше заето. Така и Валентина остана без добрата си позиция.

За щастие, ръководството на компанията ѝ даде добри препоръки. Успя да си намери работа в друга фирма. Длъжността беше по-ниска, заплатата по-малка, но все пак парите стигаха за живот.

С първата си заплата Валентина закупи кулинарни лакомства и покани свекърва си на гости. Черпеше Нинел Михайловна с деликатеси и ѝ благодари за помощта.

На следващия ден Валентина с учудване забеляза, че всички вкусотии от хладилника бяха изчезнали. Погледна в шкафчето и видя, че на рафта стои само бутилка растително масло и пакет макарони. Тя веднага се обади на съпруга си:

– Игор, къде са всички продукти? Исках да пека месо за вечеря, а фризерът е празен! Да не би да си дал продуктите на майка ти?

– Не, Вале, не съм пипал нищо! Може би ти се е сторило, че си купила месо? Може би си забравила торбата в магазина?

– Игор, тук липсва не само месото. Няма ги маслините, сиренето, дори и лещата! Нищо не разбирам!

Валентина реши да не се кара със съпруга си. Помисли, че той просто не иска да си признае, че е дал храната на роднините. Реши, че няма проблем – ще икономисват, не за първи път.

Но оттогава Валентина започна да забелязва, че в дома ѝ постоянно изчезват разни предмети и неща. Ето, шампоанът, който бе купила за себе си, изчезна, кремът за ръце също, а една опаковка с червена риба като че ли се изпари.

Валентина не издържа:

– Игор, да не би да си си намерил любовница, а? И я изхранваш с това? – Валя се усмихна тъжно. – Не разбирам, къде изчезва всичко, което купувам?

– Не съм взел нищо, Валя! Може би трябва да отидеш на лекар? Нещо с главата ти не е наред. Най-вероятно си въобразяваш, че купуваш скъпи продукти и битова химия. А в действителност това го няма!

– Игор, мислиш ли, че съм полудяла? Виж сега – в хладилника оставих кутия с френски сладкиши. Убедена съм, че утре тя няма да е там!

– Разбира се, че няма да е! – засмя се съпругът. – Ти самата ще ги изядеш! Все пак обожаваш сладкото.

– Игор, мислиш ли, че изяждам всичко и след това не помня? – изуми се Валентина, но дори самата тя се уплаши. Ами ако наистина страда от загуба на памет след болестта?

Тя решително реши да се запише на лекар. Веднага се обади в клиниката и насрочи час.

Няколко дни по-късно Валя се върна у дома по-рано. Искаше да се преоблече и да отиде в клиниката. Но входната врата се оказа отключена. Жената се уплаши.

Беше последна излязла от апартамента и ясно си спомняше, че е заключила вратата. Дали наистина има провали в паметта? Дали не приема фантазиите за реалност?

Валентина тихо влезе в апартамента и чу някакво мърморене. Гласът на свекърва ѝ казваше:

– Ирка, не взимай тези сладкиши! Виж, кутията е отворена! Може би вече са развалени! Погледни, във фризера има чудесно парче месо. Сложи го в чантата и вземи буркана с гъби! Ще приготвим месо с гъби за вечеря.​​Изненаданата Валентина влезе в кухнята. Видя, че до хладилника стоят свекървата ѝ и сестрата на мъжа ѝ. Жените с удоволствие вадеха продукти, разглеждаха ги и тези, които им харесваха, слагаха в своите чанти.​​

​​Валя беше толкова шокирана, че загуби дар слово. С шепот попита:​​

​​— Какво става тук? Защо ровите в моя хладилник и вземате храната, която аз съм купила? Май вече разбирам за какви „плъхове“ говореше баба! Обяснете какво правите в апартамента ми и откъде имате ключове!​​

​​— Валентина, първо, този хладилник и апартамент не са само твои. Принадлежат и на сина ми. Аз съм го отгледала, така че имам изцяло право да идвам тук и да вземам каквото си поискам.​​

​​— А Игор знае ли за вашите посещения? — попита Валя.​​

​​— Защо да го тревожа? Нека да работи спокойно. Няма нужда да знае! Идваме тихо, тръгваме тихо. А ти? Защо толкова рано се прибра?​​

​​— Защото си мислех, че съм полудяла! Записах се на лекар. Помислих, че имам пропуски в паметта и само в главата си си представям, че пазарувам!​​

​​По-рано дори подозирах Игор в лъжа. Мислех, че той изнася храна от вкъщи и я дава на някой друг! А вие през цялото време идвали и взимали каквото ви хареса!​​

​​— Мило дете, не се притеснявай толкова! Това не ти е полезно. Игор сам ми даде ключовете, за да се грижа за дома и всичко останало, докато ти се възстановяваше в болницата. Ех, неблагодарна си! Дори за едно парче месо те е жал за родата!​​

​​— Ама ние едва оцеляваме след вашите посещения! Нищо не оставяте!​​

​​— Ех, хайде стига! Не драматизирай. Какво толкова взех? Все едно ще останете гладни. Ориза и бобовите култури ви оставих. Освен това, Ирочка има нужда от помощ! Гледай колко много неща имате! И още нещо — като снаха в голямо семейство трябва да знаеш – не щракай с човка!​​

​​Валя не можеше да повярва на ушите и очите си. Та значи храната, която купуваше, отиваше при сестрата на мъжа ѝ. Точно тя – здрава, млада жена! Защо не си намери хубава работа?​​

​​Валентина с удоволствие би помогнала, ако сестрата беше болна или в нужда. Но свекървата и Ира си вземаха само най-скъпите продукти. Те искат да се глезят за нейна сметка!​​

​​Валя се обади на съпруга си и го помоли веднага да се прибере. Игор си помисли, че нещо сериозно се е случило, затова излезе от работа и се прибра вкъщи.​​

​​Валентина му заяви възмутено:​​

​​— Игор, извини ме. Подозирах те в лъжа. Дори си мислех, че тайно изнасяш храна за някоя любовница. А после започнах да вярвам, че аз самата губя ума си! Това са майка ти и сестра ти – те взимат всичко.​​

​​Затова ние сме принудени да се храним с макарони и леща. Виж, те са решили, че нашият хладилник е безплатен рафт за помощ на нуждаещи се!​​

​​Игор беше възмутен от поведението на своите роднини. Реши да каже на майка си всичко, което си мисли за нея:​​

​​— Мамо, дадох ти ключовете, защото настоя да помагаш, докато Валя беше в болницата. Забравих да ги взема обратно. А ти, оказва се, си решила да вземеш „заплата“ за услугата! Но вие не живеете в мизерия, нали?​​

​​Имаш прилична пенсия, подработваш в училище, а сестра ми също работи! Гладни ли сте? Защо не купувате това, което ви се иска сами?​​– Защо харчиш парите си, синко? Иринка събира за пътуване в чужбина. Нали й отказахте помощ! Аз давам пенсията си на Вадик – по-малкия ти брат. Жена му наскоро роди. Не им стигат средствата…

А вие нито деца имате, нито дори котка! Защо ви е толкова много? Всеки ден купувате хайвер и пастърма!

– Мамо, купуваме, но да опитаме – почти не успяхме. Преди три дни Валя приготви само макарони. Тя твърдеше, че иска да изпече месо. Но месото… изчезна безследно.

Мислех, че с Валя нещо не е наред. Възможно е да се дължи на упойката след операцията? Мамо, ако не те беше видяла у дома, щяхме и двамата да свършим в психиатрията! И веднага върни ключовете! Никога повече не смей да идваш в нашата къща! Разбра ли? Ирина, това се отнася и за теб. Предайте на Вадик! Да не разчита на нищо.

Когато плащахме ипотеката, нито веднъж не ни поканихте на обяд, не помогнахте с нищо. А сега, когато работим на две места, за да живеем добре и да се храним прилично, вие крадете от хладилника ни. Вън и двете!

Нинел Михайловна и Ирина си тръгнаха. Но не пуснаха торбите с храна и се опитаха да ги вземат със себе си. Игор ги настигна на стълбището. Взе чантите и ги върна обратно.

Вкъщи той прегърна жена си и се извини:

– Валюшка, прости ми, дори не предположих, че майка ми е способна на такова нещо! А за ключовете изцяло забравих. Прости ми, че помислих, че ти си се побъркала! Хайде да организираме празник! Добре, че всичко се изясни!

Валентина отмени посещението си при доктора и приготви вкусна вечеря. Игор видимо се развесели. Въпреки всичко беше притеснен за състоянието на жена си и сега се радваше, че се оказа невина.

Повече в дома им храна не изчезваше. Между другото, посетиха възрастната баба на село и й занесоха куп вкусотии. Игор сподели със старицата, че му е известно за прищевките на майка му и изпитва срам за действията й.

Бабата призна, че майка му винаги идва след техните визити и взима всичко, което са донесли. Много малко й достигало лично.

Игор и Валя решиха да вземат бабата при тях в града. Тя вече трудно се грижеше сама за себе си. Живя при внука и снаха си до последните си дни. Валентина се грижеше всеотдайно за старицата, винаги се опитваше да й сготви нещо вкусно!

А отношенията с Нинел Михайловна съпрузите изцяло прекъснаха. Не приеха повече на гости нито Ирина, нито Вадик. Някой може би ги смята за стиснати, а друг ги хвали за смелостта да покажат вратата на нахалните роднини. Но оттогава Игор и Валя вече не се караха и живееха в спокойствие и добър стандарт.

Очаква ви увлекателен разказ:

Дереккөз