Татяна приключи с приема на пациенти и се готвеше да се прибира вкъщи, когато ѝ се обади майка ѝ:

— Трябва да си направя изследвания, напоследък ме боли сърцето. Запиши ме за преглед.

Ето така, нито „здравей“, нито „как си“, веднага с тон, който не търпи възражения. Искане? Не, заповед. Абсолютно в неин стил.

— Добре. Ела утре в 8 часа в кабинета ми, не закъснявай, — последната фраза Татяна изрече в празнината. Майка ѝ затвори, без да се сбогува.

Татяна беше млада, красива, 36-годишна жена. Тя работеше като кардиолог.

Дъщерята не беше виждала майка си повече от година, въпреки че живееха в един и същи град. Последната им среща беше на погребението на баща ѝ.

Той никога не се оплакваше от сърцето си. Татяна го преглеждаше всяка година, но неочаквано се случи масивен инфаркт. Не успяха да го спасят.

***

Майка ѝ се казваше Тамара, но тайно, без тя да чуе (Боже опази!), роднините ѝ я наричаха „халдата“.

Майка ѝ, щом прекрачеше прага на дома, започваше да се кара на баба ѝ. Бабата беше нейната майка, която след раждането на внуците се беше преместила да живее при тях. Внуците бяха двама — по-големият Саша и Таня, която беше с пет години по-малка от брат си.— Защо си оставила апартамента в такова състояние? Навсякъде има бъркотия, прах, мръсотия! — обикновено така започваха обвиненията ѝ.

Най-интересното беше, че само майката виждаше този прах и бъркотия. Бабата и внуците, според възможностите си, предварително започваха да „излъскват“ всички ъгли, но никога не успяваха да ѝ угодят.

След това истерията на майката започваше да се засилва.

— Не си виждала децата половин година, първо се поздрави с тях. Благодари на майка ти, че гледа децата. Ако не ти харесва, остани си сама у дома тогава, — опитваше се да я успокои бащата.

Той прекрасно разбираше, че „приема огъня върху себе си“, но нямаше сили да гледа как бабата плаче, а децата са уплашени.

— Да, ти само мечтаеш да ме оставиш на брега и да излезеш на плаване без мен! Ще си намериш млада готвачка, а после какво? Знам те аз! Няма да дочакаш, у дома няма да остана! — и така започваше да му припомня всички грехове, извършени през годините на съвместния им живот, че и отпреди него.

— Да, ти само мечтаеш да ме оставиш на брега и да излезеш на плаване без мен! Ще си намериш млада готвачка, а после какво? Знам те аз! Няма да дочакаш, у дома няма да остана! — и така започваше да му припомня всички грехове, извършени през годините на съвместния им живот, че и отпреди него.

След като се накара, майката се успокояваше и настъпваше затишие.

— На кого се е метнала такава дивотия? Двете по-големи дъщери са спокойни, а тази… не знам каква е, — въздишаше бабата в стаята си.

Тя беше родила Тамара на 40 години, надявайки се, че с най-малката ще прекара спокойно старостта си. Живееше, но спокойствие нямаше. През зимата, след поредния скандал на Тамара, я прибираха при себе си или по-голямата дъщеря Соня, или сестра ѝ Нина. Но и при Соня бабата не намираше спокойствие — съпругът ѝ пиеше и понякога буйстваше.

Соня живееше със семейството си в малък апартамент, и бабата се чувстваше излишна там. А Тамара имаше четиристаен апартамент. След поредната кавга със сестрите, тя отново взимаше майка си при себе си.— Бабо, хайде да живеем само двете. Ще отидем някъде, а татко ще идва при нас, когато мама започне да крещи — предлагаше малката Таня.

— Ама къде ще отидем, внучето? Моята къщичка на село напълно се е разрушила, а и селото вече го няма. Пенсията ми е малка, селскостопанска, и дори квартира не мога да наема, иначе отдавна да съм си отишла — въздъхна бабата.

Децата знаеха, че и бащата не обича зимата. С времето осъзнаха защо.

През лятото татко беше капитан Вениамин Иванович на своя кораб. Жена му, въпреки че беше скандалджийка, не беше глупава. Никога не си позволяваше да се развика на него пред екипажа, разбираше, че не трябва да уронва авторитета му. Дори и да се ядосаше, го правеше шепнешком в каютата.

А през зимата вкъщи той беше Веня или Веника, в зависимост от настроението на скъпата му съпруга. По-голямата част от гнева ѝ се изсипваше право върху главата му. Не само че му крещеше, но и в пристъп на ярост можеше да го набие. Абсолютната увереност в безнаказаност напълно развързваше ръцете ѝ. Тя знаеше, че нейният Веня никога, при никакви обстоятелства, няма да вдигне ръка срещу жена.

Когато порасна, Татяна се удивляваше как е възможно толкова различни хора да се съберат заедно?

Баща ѝ, макар и роден в малко селище, произхождаше от интелигентно семейство на педагози. Русокос, със сиви очи, приятна външност, мек характер и добри обноски.

Малката му сестра Настя (с три години по-малка) завърши училище със златен медал, беше много спокойна и деликатна жена. Работеше като икономист и живееше в града недалеч от брат си със своето семейство, но рядко го посещаваше, само по големите празници.

Тамара пък беше откровено непривлекателна — тъмнолика, с дълбоко поставени очи, нисък ръст и почти квадратно тяло. Може би е изглеждала по-добре като млада? Но не, Таня разглеждаше нейните снимки и в младостта ѝ — не беше красавица.

Тамара дошла от селото при по-голямата си сестра и започнала работа в плавателния състав. На кораба срещнала Вениамин, тогава още щурман-моторист. През есента се оженили. Вероятно баща ѝ, като порядъчен човек, го направил по необходимост, заключи Татьяна за себе си.

Но децата им се оказали красиви. Саша беше тъмнокос като майка си, но с чертите на лицето на баща си. Таня — одрала кожата на баща си, светлокоса и стройна. За това тя не спираше да благодари на Бога.Материални затруднения те никога не са имали. Отстрани семейството им изглеждаше съвсем прилично и благополучно. Но само те си знаеха, че живеят като върху вулкан и винаги бяха готови за внезапните изблици на Тамариния гняв.

Веднъж празнуваха някакъв празник, май беше 8-ми март. На гости дойдоха сестрите на Тамара със съпрузите си, сестрата на баща й със съпруга си. Седяха около масата, всичко вървеше добре.

После бащата излезе да пуши на балкона в другата стая, а Тамара го последва. Какво се е случило там, никой не знае, но бащата се върна от балкона, държейки се за главата, и падна. Разгневената съпруга го беше ударила с табуретка по главата. Табуретката беше стара и масивна. Добре, че ударът беше по-скоро повърхностен, иначе можеше да го убие.

Извикаха „Бърза помощ“, но медиците отказаха да дойдат без полиция. Наложиха шевове на бащата. Органите на реда бяха шокирани — очакваха да е буйстващ пиян съпруг, а всъщност побойникът се оказа жена му. Бащата не подаде жалба срещу съпругата си. А Тамара после дори не можеше да си спомни защо го беше ударила с табуретката. След този случай бащата изхвърли табуретката в контейнера за боклук.

Така си живееха. Бабата си отиде, когато Таня завършваше училище, а брат й учеше в аерокосмическата академия. Родителите по това време вече работеха на сушата. Корабът им беше изведен от експлоатация, бащата отказваше да приеме друг, а и двамата вече бяха уморени от плаванията.

Саша завърши образованието си и остана в града. Женен е, има прекрасна съпруга и две деца. Родителите и от двете страни помогнаха за купуването на апартамент. Той има нормални отношения с майка си, като й помага с мъжки задачи, когато има нужда.

Таня все още не е омъжена. Родителите й купиха апартамент веднага след като завърши университета. Апартаментът е едностаен, но доста просторен.

Имаше любов в живота й. Сергей. Дори живяха заедно шест месеца, но веднъж, след като беше пил, той внезапно й се разкрещя. Таня се почувства като в детството — уплашено момиченце, което иска само да избяга и да се скрие от този вик.

Оттогава в живота й останаха само работата и племенниците. За нея образец за порядъчност винаги е бил баща й. Но такъв, като него, тя не срещна, затова е сама.

***Майката, разбира се, закъсня.

Наложи се Татяна да прекъсне приема си, за да я заведе на изследвания, кардиограма и ехография на сърцето. Сърдечни проблеми не бяха открити.

Татяна я придружи до невролога и се върна към приема си. След половин час неврологът се обади, за да съобщи, че всичко е наред, но не би било зле тя да се консултира с психиатър, тъй като показва повишена нервност и агресивност. Междувременно, с невролога тя успя да се скара жестоко и си тръгна, като хлопна вратата.

На дъщеря си тя не каза нито „благодаря“, нито „довиждане“. Дъщерята не се изненада, помисли си, че майка й винаги е била същата — трудна и неприветлива, и с това вече няма какво да се направи. Никакъв психиатър не може да помогне.

Татяна разбира, че ако майка й се разболее и има нужда от помощ, тя ще се грижи за нея и ще изпълни дълга си на дъщеря.

Но докато майка й е в добро здраве, по-добре е да стои далеч от нея. За доброто на всички…

Дереккөз