— Кажи на Люска да не се разпорежда с чужди пари! — бушуваше майката на Васил, — и от кога, синко, стоиш под чехъла на жена си? От кога за теб Люска е по-важна от мен и Серженцето? Пари ни трябват! Откъде ще искаш, откъде ще намериш, но след три дни да донесеш триста хиляди! Сержо ще си отваря собствен бизнес.​

Според Нина Владимировна, Люся беше онази нощна кукувица, която винаги „надкукувича“ дневната. Съпругата на старшия син на пенсионерката, Васил, се оказала борбена — Люся никога не отстъпваше пред свекърва си и можеше твърдо да каже „не“.​

Още след сватбата Васил се отдалечи от семейството, а Нина Владимировна не можеше да прости на сина си това предателство в продължение на две години. И добре, ако ставаше дума само за нея — Васил, научен от „хитрата“ си съпруга, отказваше да помага на родния си брат! Това бе нещо, което Нина Владимировна просто не можеше да преглътне.​

Сержо беше само с девет години по-млад от Васил. Старшият син на Нина Владимировна беше „по-успешен“ — Васил работеше като старши конструктор в голямо предприятие, печелеше добре и живееше в тристаен апартамент. Людмила, съпругата му, също беше постигнала успех — станала декан на факултета в местния педагогически институт. Семейството отглеждаше дъщеря си Ала, която и тя наскоро започнала да печели добре.​

Все пак, Нина Владимировна хранеше обида към снаха си години наред — свекървата се обърна към Людмила с молба още след сватбата:​

— Не можеш ли да помогнеш на моя Сержо с малко уроци? Преди две години завърши гимназията и тази година иска да кандидатства в университета. За една година сигурно е позабравил материала. Помощта ти би била полезна.​

— Добре — лесно се съгласи Людмила, която нямаше намерение да се кара със свекърва си, — ще се занимавам с него. Нека идва в събота и неделя. Ще отделя по два часа за Сержо.​

— А защо само в събота и неделя? — възмути се Нина Владимировна, — очаквах, че ще се занимаваш с него всеки ден!​

— Нина Владимировна — обясняваше Людмила, — за съжаление, не мога да се занимавам със Сержо всеки ден от седмицата. Работя като репетитор и имам ангажименти през делничните дни, но в почивните съм свободна. Нека Сержо идва следобед.​

— Знаеш ли, миличка, за роднина можеш да направиш изключение! — сряза я Нина Владимировна, — важното е Сержо да получи качествено образование, така че ще идва всеки ден. Колко продължава урокът? Един час? Отлично! Значи, Сержо ще идва точно в 18 часа.​

— Нина Владимировна, този час вече е зает — обясни Людмила.​

Спорът със свекърва беше безсмислен, затова накрая Людмила се отказа от учениците, които имаше през това време. Занимаваше се със Сержо цял месец, а после се предаде. На мъжа си обясни:​

— Васил, прости ми, но брат ти е безнадежден! Не знае материала дори за трети клас! Питам го таблицата за умножение, а той само ме гледа с празен поглед. Той в помощно училище ли е учил?​

— Не, в обикновено — сви рамене Васил, — просто майка му купуваше оценките. Сержо е пълен безполезник и майка знае това чудесно! Тази година му е вече втори опит да влезе в университет. Миналата година се провали с гръм и трясък!​

След три месеца тормоз Людмила отказа да продължи с безплатния ученик, с което си навлече гнева на свекървата. Нина Владимировна й изказа всичко, което мисли:​

— Намерила се професорката! — крещеше майката на Васил по телефона, — и ти си посмяла да наречеш моя син глупав? Моя Сержо?! Че той в дипломата няма нито една четворка, кръгъл отличник е! Ти си бездарна, щом не можеш да обясниш материала както трябва! Не разбирам кой изобщо идва при теб за допълнителни уроци! На теб учител ти трябва!​Обидите Людмила да търпи нямаше намерение — тя даде на свекървата си достоен отпор.

— Вашият Серёжка с развитието си е на нивото на треторазреден ученик! Той не само че не може да пише, но и говори с грешки! Търсете друг преподавател, нека той срещу пари да се занимава с вашето отроче. Аз си измивам ръцете! Направих, ужким, услуга на роднините. Съгласих се да помогна!

Ако със свекървата Людмила не се беше сработила, то със свекъра ѝ, напротив, бързо намери общ език. Георгий Степанович беше строг мъж и често възпираше жена си, предотвратявайки я от това да прави глупости. Щом свекърът научи за конфликта между съпругата и снаха си, той лично отиде да поговори с Люда:

— Не обръщай внимание на Нина — помоли я Георгий Степанович. — Тя си има свой комплекс относно Серёжка. Като дете синът ни сериозно боледуваше, едва не го загубихме. Питай Василий, ако иска, ще ти разкаже историята. Оттогава Нина трепери над Серёжа като над кристална ваза, във всичко го обгрижва и му угажда. Много пъти съм ѝ казвал, че с това само вреди. Момчето трябва да бъде самостоятелно. Рано или късно ще му се наложи да поеме отговорност — първо за своята жена, после за децата си. Каква отговорност може да има, когато дори за себе си не може да отговаря?

***

Докато Георгий Степанович беше жив, Нина Владимировна особено не закачаше Людмила и Василий. Василиевият баща печелеше добре, по времето на Съветите заемаше висока длъжност и успя през живота си да събере малко състояние. Отиде си внезапно на седемдесет и две години. Тогава Нина Владимировна настоя старшият ѝ син да се откаже от своя дял от къщата и апартамента в нейна полза.

— Баща ти ти подари жилище — казваше му Нина Владимировна. — Защо трябва да разбиваме моя апартамент на части? Нека остане само за мен! Аз смятам това за справедливо: ти имаш апартамент, аз ще имам апартамент. А на Серёжа ще дам къщата!

Василий не се противопостави, изпълни исканията на майка си. След кончината на баща си Серёжа се почувства освободен. Никой вече не го караше да учи, не го насилваше да работи, а той можеше да живее, както си поиска. Людмила намираше в своя девер прилика с един известен литературен герой — също като Остап Бендер, той знаеше „четиристотин относително законни начина за изтръгване на пари“ от собствената си майка.

Всяко начинание на Серёжа Нина Владимировна посрещаше с възторг и вълнение. Тя вярваше, че нейният обичан най-малък син някога ще стане известен и богат човек. Когато Серёжа навърши двайсет и три, почина бащата, а на двайсет и четири реши да започне собствен бизнес. За това майка му потайно съобщи на Василий:

— Само не казвай на Люська! — каза Нина Владимировна. — Ще го урочаса! Серёжа реши да се впусне в бизнес. Ще развъжда кучета!

— Кучета ли? — изуми се Василий. — Кучета? Мам, ти сериозна ли си?

— Защо? — засегна се Нина Владимировна. — Това, между другото, Вася, е доста доходоносна работа! Имам позната, която развъжда породисти котки, и хората купуват котенцата ѝ за баснословни пари! Дори има опашка за няколко постила напред! Защо мислиш, че Серёжа няма да успее?

— И каква порода е решил да развъжда моят брат?

— Ох, забравих името… Санба… Синба…

— Сенбернар — досети се Василий. — Мам, кажи ми, моля те, поне на картинка го видя този пес? ​— Не, не съм виждала. Сережа малко ми разказа за породата, каза, че са толкова мили! Много послушни, лесно се поддават на дресировка. А най-важното е, че почти не изискват грижи! Много удобно.

— Имам лоши новини за теб, мамо — усмихна се Василий, — сенбернарът е доста голямо куче, тежи вероятно около сто и петдесет килограма. Тази порода, доколкото знам, е създадена специално за спасяване на хора след лавини. Един мъжкар би унищожил целия ти апартамент, да не говорим за два „съпрузи“.

Нина Владимировна не повярва на сина си. Реши, че Вася просто завижда на по-малкия си брат. Повече разговори със старшия си син тя не водеше. По-късно от Сережа Вася разбра, че той все пак е купил две кученца сенбернар, но до развъждане не се е стигнало — когато пораснали, трябвало да ги даде на добри хора. Сережа бързо разбрал, че тази порода не е подходяща за живот в апартамент.

***

Но Сергей не се отказал от идеята да стане бизнесмен. След като с развъждането на породисти кучета не се получило, братът на Василий решил да отвори магазин. За хранителни стоки. Нина Владимировна отново подкрепила идеята на по-малкия си син:

— Правилно, Сереженька! Хората винаги ще искат да ядат, търсенето на храна ще бъде постоянно!

Майката разтърсила „скритите си пари“, дала му средства за наем на помещението и за закупуване на стока. Първия месец всичко било наред, Сережа дори излязъл на печалба и изкарал прилична сума. Но мъжът нямал никакви бизнес познания и вместо да вложи приходите в разширяването на бизнеса, той ги похарчил. Стоката намалявала, нямало откъде да попълни асортимента — а финансовите резерви на Нина Владимировна били изчерпани. Къщата, която тя обявила за продажба, заради обичания си син, не намерила купувачи. На Сергей се наложило да затвори и този проект.

След като по-малкият син се провалил, Нина Владимировна си спомнила, че старшият печели добре. Отишла на гости при Василий и заявила:

— Знаеш, сине, че със Сережа сме в много уязвимо положение.

Людмила не издържала и саркастично отбелязала:

— Нима бизнесменът не успя да развие магазина?

Нина Владимировна изгледала презрително снахата си и продължила:

— Парите не ни стигат за живот, затова, Вася, разчитам на твоята помощ!

Василий попитал направо:

— И каква сума очакваш, мамо?

— Знам колко печелите — заявила Нина Владимировна, — затова искам да ни даваш със Сережа по петдесет хиляди месечно. Мисля, че тези пари ще са достатъчни, за да не умрем от глад.Люся възмутено възкликна:

— Доста е, Нина Владимировна! Ние за трима харчим толкова за месец! В тази сума влизат храната, комуналните услуги и поддръжката на автомобила. Ако Василий ще ви дава всеки месец по петдесет хиляди, с какво ще живеем ние? Алла учи в университета, плащаме за обучението ѝ. По-добре пратете Сергей някъде на работа, не мислите ли?

— Никой не те е питал! — заразя се Нина Владимировна. — Аз не говоря с теб! Не искам пари от теб. Василий, защо тя изобщо се меси в разговора ни? Това, най-малкото, е неприлично! Кажи ѝ да излезе от стаята!

— Аха, веднага! — изсъска Люда. — Ще изляза, за да започнете да извивате ръцете на Василий!

— Аха, веднага! — изсъска Люда. — Ще изляза, за да започнете да извивате ръцете на Василий!

Да разчитате на жалост, да заплашвате, да манипулирате със здравето си. Нина Владимировна, всички ваши хитрини са ми ясни! Можем да ви даваме по двадесет хиляди на месец. Имаме свои нужди, между другото. Пратете Сергей на работа! Колко време смятате да носите най-малкия си син на врата си?

Разрази се скандал. Нина Владимировна не понесе обидите към любимия си най-малък син. Люда защитаваше интересите на Василий и дъщеря си. Жените се скараха.

***

Преди четири години на Людмила ѝ предложиха позицията декан. Нина Владимировна, като разбра за това, веднага забрави всичките си обиди — дотърча при снаха си, за да я поздрави за назначението:

— Браво, Людмила! Горд съм с упоритостта ти! От обикновен преподавател и чак до декан! Значи сега ръководиш цял факултет?

— Да, — потвърди Людмила, — цял факултет. Благодаря ви, Нина Владимировна, за поздравленията. Ако трябва да съм честна, самата аз не го очаквах.

— А слушай, сега вече можеш да ни помогнеш с дипломата, нали? — зарадва се Нина Владимировна. — Сергей така и не завърши висшето си образование, провали се на изпитите. Люся, можеш ли да му „впишеш“ диплома?

— Какво значи „да впиша“? — не разбра Людмила.

— Ами точно това — искам Сергей да има диплома, и то червена!

— Почакайте, Нина Владимировна, — Людмила започна да клати глава. — Да не мислите, че дипломата е нещо като удостоверение? Просто взимаш един бланк, написваш име и фамилия, слагаш печат и готово? Как ще „впиша“ диплома на сина ви, като дори не е студент на нашия университет?

— Ами направи го студент! — подсилено изкокори очи Нина Владимировна. — Трудно ли ти е чак толкова?— Ние вървим в кръг, Нина Владимировна! Не мога да хвана за ръка сина ви, да го заведа в аудиторията и да го накарам да се учи! Нека, както всички, да си положи изпитите и, ако събере минимум точки, пет години да ходи на лекции и да получава знания. Когато защити дипломната си работа, тогава, както казвате, ще получи диплома.

— Ти просто не искаш да ми помогнеш! — избухна Нина Владимировна. — Имаш възможност, но нарочно ме довеждаш до бяс! Аз винаги съм казвала, че Васка напразно се ожени за теб! Живеете заедно толкова години, а ти така и не стана близък човек за мен. Ами стой си с твоята длъжност! Голяма работа, че си професорка!

След кавгата отношенията между Людмила и Нина Владимировна така и не се възстановиха. Жените избягваха една друга — Люда и съпругът ѝ не ходеха при свекърва ѝ, не разговаряха с нея по телефона. Нина Владимировна също не търсеше среща с омразната си снаха. Общуваше само с големия си син.

***

Люда се върна от работа. Влизайки в апартамента, неочаквано чу силния глас на свекърва си:

— Съвсем, Вася, си изгубил мъжкото си достойнство! Как позволяваш на жена ти да те командва? Така ли те е възпитавал баща ти?

— Мамо, това не се казва „да ме командва“. Разбери, отдавна сме женени с Люся, имаме свое, отделно семейство и общо дете. Задължен съм да се съветвам с нея! Разбираш ли, общ бюджет имаме и не мога просто така да изтегля от сметката триста хиляди и да ти ги дам! Това са наши, общи с Людмила пари. И честно казано, омръзна ми да спонсорирам прищевките на по-малкия си брат! Помагам ви финансово, доколкото мога. Но ти искаш триста хиляди сега, след два месеца ще поискаш половин милион, а след половин година — милион? И трябва ли, според теб, да ти ги дам?

— Разбира се, че трябва. Не само трябва, а си задължен! — заяви Нина Владимировна. — Аз те отгледах, ти ми дължиш до гроб! Или случайно завиждаш на брат си?

Людмила с решителна крачка се насочи към кухнята:

— Здравейте, Нина Владимировна. Какво? Пак сте дошли да просите пари? Пак ли вашият непотребен Сережа е решил да става олигарх? Няма да му позволя да тегли пари от нашата обща сметка, търсете си хранилка на друго място! И няма да даваме повече по двайсет хиляди! Тези пари ще използваме за нещо по-достойно!

— Ще изхвърчите от този апартамент! — съскаше Нина Владимировна, излизайки. — Имотът е купен с парите на моя съпруг. Ще подам жалба и ще ви изселям оттук! Не искате мирно? Тогава ще е по-лошо!

Вася затвори вратата след майка си, обърна се към жена си и каза:

— Мисля, че този цирк трябва да спре. Майка и братът ми напълно ни се качиха на гърба. Права си, Люся: дотации повече няма да има! Ако майка ми иска да живее добре, нека накара Сергей да започне работа. От мен помощ вече няма да получат!

Три дни по-късно Нина Владимировна дойде за пари, но никой не ѝ отвори вратата. Пенсионерката звъня до късно вечерта на телефона на сина и снаха си, но никой не отговори. Люся и Василий стоят твърдо, не търсят контакт с Нина Владимировна. Пенсионерката търси начин да намери пари за бизнеса на любимия си Сергей — не може да откаже на скъпото си дете.

Дереккөз