Ето какво ще правиш, ако те зареже?

​— Да дойда да те взема от работа? Какво е станало? Автобусите да не спряха да се движат? – недоволно изрече Олег, вдигайки телефона при обаждане от годеницата си. – Навехнала си крака? И какво, не е счупен, нали? Вечно драматизираш! Приятели са ми на гости – да ги оставя ли и да тичам при теб, според теб? Хайде, хайде, качи се на автобуса, не се прави… В краен случай, вземи си такси, ако изобщо не можеш да вървиш.

​— С Настя ли говореше сега? – засмяно се обади Андрей, един от приятелите, които безцеремонно бяха окупирали апартамента. – Добре направи, точно така трябва! Това са думи на мъж, не на момче. С жените само така трябва, иначе ще ти се качат на главата.

​— Да, точно. Не искам да става нагла.

Олег нехайно хвърли телефона върху дивана, но непрекъснато гледаше към него. Истината е, че чакаше още едно обаждане от Настя. Надяваше се да го моли да дойде, а той след дълго увещаване да се съгласи. Така Олег искаше да се изфука пред приятелите си. Но второ обаждане така и не последва.

След около половин час един от момчетата отиде до прозореца и го отвори широко. Свеж въздух му липсвал!

​— Гледай, ето твоята идва! Наистина с такси. Всъщност… това не прилича особено на такси. Шофьорът слезе, отвори вратата и помогна на твоята Настенка да слезе. Ето, води я до входа…

Олег мигновено скочи от дивана и хукна към прозореца. Кой беше този, който докара годеницата му?​— Матвей… – изсъска през зъби момчето, стискайки юмруци. – Колега от работа, който постоянно ѝ се опитва да се усуква около нея!

​— А ти сигурен ли си, че е само колега? – каза Андреи с неприятна усмивка. – Може би има нещо повече?

​— Настя ме обича-аа, – подигравателно проточи Олег. – Няма очи за никой друг, само за мен. А за този тип самата тя ми е разказвала неведнъж. За неговите, хм, „ухажвания“. Сега ще видим всичко.

Чуха се звънът на ключове и Настя бавно влезе в апартамента. Тя леко накуцваше с левия крак и се мръщеше при всяко движение. Днес чистачката в офиса беше толкова „усърдна“, че остави локви сапунена вода по стълбите. Е, на Настя ѝ излезе късметът – поне нищо не си счупи! В тази история имаше само едно добро – най-накрая ще наемат нормална чистачка и служителите повече няма да се налага сами да чистят праха в кабинетите си.

​— Гледам, твоят „обожател“ бил толкова мил, че те изпратил чак до апартамента, а? – недоволно поде Олег, излизайки в коридора. – Какво му обеща в замяна?

​— Матвей просто ми помогна. Без никакви условия, – изморено отвърна Настя. Беше ѝ прекалено зле, за да влиза в дълги спорове. – За разлика от някои други, той постъпи като истински мъж.— Ах, така ли заговори! Значи, мъжка постъпка било това. Той се натиска на чужди момичета, ето какво прави! – Олег моментално се вбеси. Неговата годеница дръзваше да разруши репутацията му пред приятелите! – Мислиш ли, че за всяка дреболия трябва да те слушам и да захвърлям всичко? Какво си въобразяваш? Че съм ти покорно кученце, а ти – господарката?

— Не искам да се карам, затова ще си отида в спалнята – Настя обидено стисна устни. – Правете каквото искате тук, само мен не ме закачайте! Днес вече успях да ида до болницата, да изпия обезболяващо и да се скарам със чистачката. Имам достатъчно впечатления за един ден.

— А вечерята няма ли да приготвиш?

— Ти си цял ден вкъщи. Не можеше ли нещо да сготвиш?

— Но това нали е женска работа? – Олег се беше като подкаран с пръчка. Толкова му се искаше да изкара годеницата си от равновесие! Да започне да се кара, да крещи… А той щеше да я запрати с ритник в стаята, може би леко да я удари по лицето, само за да вложи тежест в думите си и тя да знае мястото си! След това приятелите му със сигурност щяха да го уважават!

— Ами ти нали отказваш да вършиш мъжка работа, защо и аз да не мога да откажа?

Настя сякаш усети нещо и вместо да изпусне препиране, го замени с откровена подигравка. Нека да види как е, когато я позори пред другите!

— Мисля, че много съм прибързал, като ти предложих! – червен като рак, Олег опита да поправи ситуацията. Отстрани приятелите тихо се подсмихваха, готови да се разсмеят на глас.– Върни ми пръстена, не го заслужаваш! Ще поговорим, когато промениш поведението си.

Настя се втренчи пряко в годеника си, надявайки се да види усмивка и думите „Шегувам се“. Но Олег изглеждаше напълно сериозен. Той протегна ръка към нея с настоятелно изражение и повтори заповедта си.

– На, вземи го, но запомни – втори път може и да ти кажа „не“!

Настя избяга в спалнята, тръшвайки вратата с оглушителен трясък. Да падне на леглото и да плаче? Да, за миг тази мисъл мина през ума й, но тя веднага я прогони със срам. Да търпи такова отношение към себе си? Никога!

– А ти не прекали ли? – попита Андрей след кратко мълчание. – Може и да ти се обиди. Ако те остави, какво ще правиш?

– На кой й трябва изобщо? – изсумтя Олег, връщайки се в хола. – Мислиш ли, че има много кандидати за сватба? Нищо, ще се ядоса малко и ще се извини. Тогава ще реша – да й простя или да я изритам от апартамента си.— Е, ти си голям! Така ѝ се пада!

Разговорът на момчетата беше прекъснат от още едно трясване на врата. Само че този път това беше входната врата. На шкафчето самотно лежеше ключ, а в гардероба липсваха дрехите на момичето. Настя си беше тръгнала.

***

За известно време Олег твърдо вярваше, че момичето ще се върне при него, че ще пълзи на колене и ще моли за прошка! И какъв шок беше за него новината, че Настенка се омъжва. Да-да, за онзи колега, който винаги обграждаше момичето с внимание…

Че на кого ѝ трябва тя…

Оказа се, че на някого е много необходима…

Дереккөз