Мобилният телефон прозвъня толкова рязко, че Вера подскочи на леглото. Звънеше телефонът на мъжа ѝ, но Фьодор дори не се помръдна — спеше като язовец! Беше шест сутринта, кой ли би звънял по такъв безумен начин толкова рано?

Вера взе телефона на мъжа си и погледна екрана. Остана изумена — какво става тук, на Фьодор му звъни не някой друг, а нейната най-добра приятелка Алина.

Но каква ти най-добра приятелка, те напоследък едва ли са такива. Алина се меси в чужди работи и е станала непоносима с нейните „ценни“ съвети.

Ясно е, че Алина завижда на Вера. Жалко, че тяхното приятелство се разпадна заради завистта ѝ. Но явно на Алина това не ѝ е достатъчно — вместо да вразуми, сега звъни и на мъжа на Вера.

Всъщност, това е наистина странно. Не прилича на Алина да звъни на чужд мъж толкова рано сутринта.

Изведнъж Вера се осени. Глупачка съм! Алина напоследък направо ѝ проглуши ушите какъв страхотен мъж е Фьодор. Че ѝ помага у дома, че изкарва добри пари, златен мъж. А Вера това и без нея го знае — това са нейните и на Фьодор работи! Но изглежда на Алина съвсем ѝ е избила чивията! Решила, че Вера и Фьодор имат проблеми и че може да ѝ отнеме мъжа. Е, какво „приятелче“! Сега ще се оправя с нея, каква злобарка се оказа!

Вера решително натисна зелената слушалка на екрана и чу треперещия глас на Алина:– Федьо, прости ме, но току-що се обадих в клиниката, просто не издържах. Още от снощи имах лошо предчувствие, когато не изписаха Верочка. Как можаха така, Федьо, какво е това! Не мога да повярвам, че Вера я няма вече, а аз я предупреждавах – не трябваше да прави тези подмладяващи процедури! Та тя и без това беше красавица, най-прекрасната от всички нас, Федьо… Но моля те, не мълчи!

Вера искаше да извика на тази глупачка Алина да млъкне и да ѝ каже, че ето, тя, Вера, е по-жива от всякога, но каквото и да опитваше, не успяваше да изрече нито дума. Какви са тези странности?

Точно тогава Вера забеляза, че Федя спи облечен с анцуг и тениска, нещо което никога не би си позволил. Лицето му, дори в съня, беше измъчено и остаряло, като че ли е преживял голямо бедствие.

От телефона на Федя продължаваше да се чува гласът на Алина:
– Федьо, трябва да ги съдим! Нали Вера имаше алергия към много лекарства? Те бяха длъжни да проверят всичко! Моля те, не мълчи, Федьо. Знам, че ти е много тежко, но няма да оставя нещата така, чуваш ли? Отивам в клиниката! Не, по-добре ще отида директно в полицията, ще поискам разследване! Или ще наема частен детектив! Няма да спестя нито стотинка, но виновниците трябва да бъдат намерени! Тези, заради които вече я няма нашата Верочка, трябва да бъдат наказани! Та ти не мълчи, Федьо!

Вера не можеше повече да слуша този кошмар – как така я няма вече? А и защо беше загубила гласа си? Тя изключи телефона.

Погледът ѝ падна на светещия в полумрака часовник с календар.

Момент… как така днес е 5-ти септември? Та Вера тепърва имаше планове да постъпи в клиниката на 3-ти септември! Бяха ѝ обещали, че след процедурите ще изглежда поне с 15 години по-млада. Разбира се, Алина беше се вклинила с глупавите си съвети – че Вера и без това изглежда прекрасно и не трябва да рискува, защото лекарствата са нови и няма отзиви, а тя има алергия. Чисто завистлива, че Вера може да си позволи подобни разходи!Междувременно Фьодор се събуди, седна на леглото, разроши косите си и изведнъж… заплака!

Какъв абсурд? Вяра искаше да го попита какво е станало с часовника и защо показва не трети септември, а пети.

Но се оказа, че Фьодор не само че не я чува, той дори не я вижда!

Той седеше и горчиво плачеше, както, изглежда, само мъже могат да плачат, когато са сигурни, че никой не ги вижда – и това беше още по-страшно! В същото време Вяра все пак успя да разбере думите му.

— Верочка, как ще живея без теб, какво направи, Вяраааааа!!!

От ужас от видяното главата на Вяра се замая, и тя явно изгуби съзнание…

Събуди се от това, че Фьодор я разтърсваше:

— Добро утро, поспаланке, забрави ли какво си планирала за днес? Жалко, че няма да закусваш с мен, може ли да не ходиш? Само да не си помислиш, че ми е жал за пари – нищо не жаля за теб и Сережа. Между другото, синът ни вече замина за института, пораснал е напълно. А ти си ми все още същата млада, като тогава…

Фьодор прегърна Вяра, вдиша аромата на косите ѝ и я притисна към себе си, сякаш се страхуваше да не я изгуби!Вера погледна календара — трети септември, днес ѝ предстои да постъпи в клиниката! А какво беше това тогава посред нощ? Този странен обаждане от Алина в шест сутринта… какво беше това? И тези страшни нейни думи, че Вера вече я няма, и онези сълзи на отчаяние от съпруга ѝ? Това беше сън или… или Вера видя бъдещето, където тя вече не съществува?

Не, това не може да бъде, просто не е възможно, но… всичко изглеждаше толкова ясно!

— За какво се замисли, любима? — Фьодор я отдръпна леко, после я привлече по-близо и я целуна.

Вера затвори очи. Колко е щастлива! А нали от доброто не търсят по-добро! Защо ѝ е да предизвиква съдбата? Та нали наистина изглежда прекрасно — красива и поддържана жена на четиридесет и пет, обичана и обичаща.

— Федя, хайде да пием кафе заедно, а после ме закарай на работа, става ли? Ще се приготвя бързо, няма да закъснееш! — каза Вера, докато започваше да се стяга.

— Чакай, ти си взе отпуска, а тази твоя клиника… Какво, да не си размислила? — учуди се много Фьодор. Вера, ако реши нещо, никой не може да я разубеди, а ето сега внезапно тя промени мнението си!

— Верка, толкова съм щастлив! Обичам те, и на седемдесет ще те обичам. Нека да има бръчки, нали обичаме да се смеем! Но това си ти, моята истинска Верочка, а не някаква изкуствена! Разбира се, ще те закарам, няма какво да говорим! Хайде, да вървим да пием кафе!​Още от работата Вера звънна на Алина:

— Линче, здравей, ела ни на гости през уикенда, става ли? В последно време май рядко се виждаме. И още нещо — благодаря ти, Алин, само не питай за какво, просто за това, че си най-добрата приятелка на света! Ще дойдеш, нали?

Вера беше толкова щастлива, сякаш се беше родила за втори път. През прозореца се виждаше как кленовите листа вече почти бяха станали бордо.

Колко е хубаво да живееш и да цениш това, което имаш! Трябва да приготвя нещо домашно, май отдавна не съм готвила както преди. Салата „Мимоза“ или рулца от патладжан. А и — ще трябва да поканя Коля, приятелят на Фьодор. Струва ми се, че той и Алина са си симпатични! Мислейки за това, Вера се усмихваше щастливо.

Колко е добре, че Бог я беше опазил и тя не беше направила тази необмислена, безсмислена и може би последна крачка в живота си.

Благодаря от сърце за харесванията, отзивите и абонаментите!

Моля, споделяйте любимите си разкази в социалните мрежи — това ще зарадва автора.
Коментари: 391

Дереккөз