Миналата Нова година Лена ще я помни дълго. Командировката в Санкт Петербург се проточи, наложи се да върне билетите и да остане още един ден. Разочарована, тя се обади на Виктор:

– Витя, здравей! Иванов днес не се върна, втори път няма да ме пращат тук – ще трябва да го изчакам. Ще тръгна чак на 31-ви вечерта. Нова година ще посрещна в пътя.

– А самолетът?​​– Билети вече няма – празници! Само от РЖД.​​​

​​​– Е, какво да се прави – работа си е работа. Прати ми в телеграм номера на влака и вагона.​​​

​​​Виктор затвори толкова бързо, че Лена остана объркана. Замръзнала с отворена уста, си помисли: „Това ли е всичко? Нито дума на съчувствие? Ей, такъв железен будак, поне да беше опитал да ме успокои“. Замислена, тя се отправи към хотела. Равнодушното „какво да се прави“ я караше да се чувства засегната.​​​

​​Мисли, една по-мрачна от другата, все повече разваляха настроението ѝ: „А той така и не дойде да ме изпрати за Питер, а сега дори не изглежда разстроен, че няма да дойда за Нова година. Може би е много зает? Или беше зад волана? Дори не попитах дали му е удобно да говори. Но не, едва ли. Щеше да ми каже. А тук… усещането е като че ли говореше с някаква непозната жена и изобщо не му пука къде ще бъде тя на новогодишната нощ. Явно има с кого да я посрещне. Значи не съм се заблуждавала, че отношенията ни са в задънена улица“.​​​Тя влезе в месинджъра: последно Виктор беше онлайн, когато получи съобщението ѝ с номера на влака. Прочетено. Нито дума в отговор, нито дори една усмивка. Да звъни и да пита нещо беше над силите ѝ, а и Лена не обичаше да натрапва присъствието си. „Ще помисля за това утре,“ каза си тя и отново се зае да преглежда документите, за да се подготви по-добре за преговорите.

Следващият ден мина в суматоха, и тя успя да погледне месинджъра чак на гарата: мълчание.

В купето на влака „Санкт Петербург – Казан“ Лена се оказа сама. Във вагона почти нямаше хора. „Разбира се, сигурно само такива несполучливи хора като мен прекарват новогодишната нощ по този начин,“ помисли си Лена и веднага се поправи: „Или луди романтици.“ Тя знаеше, че мислите имат силата да се материализират, затова се стараеше да не изпада в негативизъм, дори когато усещаше тежест в сърцето.

След като оправи леглото си, Лена се настрои да обмисли бъдещия си живот. Трябваше да намисли правилното желание, да зададе посоката за новата година. Дали да опази старото щастие или да си поръча ново – все още не знаеше.„Кого заблуждавам? Времето на щастливи срещи свърши още през септември. Започнахме да се виждаме много по-рядко, а Виктор все по-често предпочита работа вместо мен. Колко намеци му дадох, че искам да бъда с него и че очаквам решителна стъпка, а той се прави, че не разбира. Сякаш чака момичето само да реши – да остане или да си тръгне. А сега, тази празнична вечер… Истинска проверка като по поръчка. Твърде спокойно Витя прие новината, че ще я прекара без мен.“

Елена неволно си припомни колко весело и шумно бяха посрещнали предишната Нова година. С компания от приятели бяха излезли извън града. Вълшебна гора, елха с лампички навън. Направиха снежен човек, играха на снежни топки като деца. След този успешен празник чувствата им пламнаха още по-силно, Елена с нетърпение чакаше всяка тяхна среща. Но през есента между тях се появи някаква недоизказаност, неопределеност. Може би Елена прекалено рано го присвои и започна да очаква предложение за брак? Бързаше с нещата? Мъжете усещат такива неща…

Унесена в своите тъжни мисли, Елена изцяло беше забравила, че до Нова година остават само около час и половина. Влакът пристигна в Твер. Престоят беше две минути. Тя гледаше перона и се учудваше, че по това време все още се качват нови пътници.

Изведнъж вратата на купето се отвори. Тя извърна глава и не повярва на очите си – на прага стоеше Виктор, леко покрит със сняг, с малка елхичка в ръце. Влезе, постави я на масичката, плесна с ръце по якето си, за да изтрие снега, и каза:​​– Каква Нова година е без елха и шампанско?​​​

Лена дойде на себе си и му се хвърли на врата… Докато Витя изваждаше от чантата шампанско, красиви чаши и любимите Ленини трюфели, той ѝ разказа, че веднага след обаждането решил на всяка цена да хване този влак и да посрещне Новата година с любимата си. Разгледал разписанието и вече след час се качил на влака за Москва. А пръстенчето го бил купил още през ноември – чакал подходящия момент. И го дочака!​​​

​​​P.S: Харесайте и се абонирайте за моя канал​

Дереккөз