Оля не искаше да наеме апартамент от родни на съпруга си, сякаш интуицията й подсказваше, че това ще доведе до проблеми.

– Не бъди глупава – уверяваше я Игор. – Първо, леля с мъжа й ще ни дадат двустайния си апартамент без посредник, без излишни разходи и на добра цена.

– Но ти сам разбираш, че всякакви материални отношения с роднини често излизат по-скъпо, отколкото с чужди хора – съмняваше се Оля.

– Аз вярвам на моите роднини. Ако ти нямаш късмет, това не значи, че всички хора са лоши – отвърна Игор. – Защо сега да търсим нещо друго, като планираме да си купим наше жилище? Ще изтърпим година-две в този апартамент, а после ще си изберем каквото искаме.

Оля до последния момент преглеждаше обяви и убеждаваше мъжа си да не се обвързват с роднините, но той си държеше на своето. В крайна сметка й се наложи да приеме и да си събере нещата за преместване в апартамента. Лелята даде наставления, посочи какво и как да се прави, и изчезна с напомняне да се грижат внимателно за вещите.

– Ние не сме варвари, още нямаме деца, домашни любимци също няма, така че няма да унищожим имуществото ти – смееше се Игор.

Но на Оля това изобщо не й беше смешно, нещо в ситуацията вече започваше да я дразни, а скоро дойде и продължението. Инна Викторовна смяташе за нормално да идва в апартамента без предупреждение и да отключва с ключа си.

– Какво толкова? – не разбираше тя, когато племенникът й правеше забележка. – Това е моят апартамент, просто влязох да взема нещо от гардероба. Освен това, ние не сме чужди хора. Навярно жена ти започва да създава проблеми, добре, ще имам това предвид.

Но тя не спря да идва без предупреждение, като поставяше наемателите пред свършен факт в последния момент.

– Ако леля ти не ни вярва или се притеснява, че ще превърнем апартамента й в кочина, да сложи камери и да ни кара да правим ежедневни отчети – огорчено каза Оля.– Не се сърди, просто леля Инна е много суетлива и емоционална жена – оправдаваше се Игор.

Всеки път, когато идваше на гости, лелята не пропускаше да напомни, че тя е стопанката тук и роднините трябва да уважават този факт. Племенникът и неговата жена не претендираха за нищо, поддържаха ред, не се караха със съседите и плащаха всички услуги навреме.

– Замислих се, щом сме си свои хора, а и ви давам жилището без комисионна, да купите нов хладилник за апартамента ми. Не го броя към наема, още повече че планирате да живеете тук дълго – подметна веднъж Инна.

– Засега този ни е достатъчен – отвръщаше Оля. – Освен това не ни се иска при преместване да го влачим.

– Ами не е нужно да мъкнете нищо, нека си остане тук – настояваше Инна. – На вас не ви трябва, но на нас ще ни бъде от полза. Може после пак да дадем апартамента под наем.

Оля беше бясна, защото не разбираше такъв подход. Не искаше да подарява толкова скъпа покупка в случай на преместване. Но, по някакво зло стечение на обстоятелствата, старият хладилник скоро наистина се развали и се наложи да се мисли за нов.

– Не се тревожи, ще купим някой не от най-скъпите модели, а после ще говоря с леля ти дали ще покрие разходите или поне ще приспадне цената от наема – предложи Игор.

Оля не бе особено убедена в успеха на тази идея, само че беше трудно да се живее съвсем без хладилник, затова се съгласи с мъжа си. Тя не знаеше какво е отвърнала Инна, но Игор по някаква причина се опитваше да замълчи темата за компенсацията.

– Удобно ли ти е да готвиш така? – попита Инна при следващото си посещение.

– Ами да, – не разбираше Оля.– Просто готварската печка е стара, фурната почти не работи, наистина ли нищо не печеш? – не се предаваше Инна.

– Искате да смените печката? – попита момичето. – Мисля, че това е много правилно решение и ще сме ви изключително благодарни, защото наистина не мога да приготвям нищо във фурната.

– Всъщност очаквах, че вие ще я смените – недоволно сви устни Инна. – В крайна сметка вие я ползвате сега, а и е неясно колко още време ще живеете тук.

Олга вдигна скандал на мъжа си, след като се прибра от работа, настоявайки незабавно да се преместят.

– Утре, роднините ти ще ни поискат основен ремонт или обособяване на будоар със златни орнаменти – възмущаваше се тя. – Всеки път леля ти натяква, че ни дава под наем апартамента не на завишена цена. А в действителност щеше да бъде доста по-евтино да наемем от непознати хора.

– Просто не ѝ обръщай внимание и това е – опитваше се да я успокои Игор. – Може би леля ти се е пошегувала. Едва ли е поискала сериозно да купим нова печка.

– Значи хладилник да поиска, може, а печка не? – не отстъпваше Олга. – Но да знаеш, няма да купуваме нищо толкова скъпо. А ако леля ти отново заговори за подобни неща, събираме багажа и се местим на друго място.

– Добре, ще помислим за това по-късно – промърмори недоволно Игор. – Тук районът е чудесен, не ми се занимава с разправии по преместването, а и все още се надявам догодина да посрещнем празниците в наше собствено жилище.

Олга мечтаеше за това, защото вече не можеше да търпи капризите на роднините на съпруга си и не искаше да влиза в директен конфликт с тях. Тя подозираше, че Инна постоянно внушава нещо на свекървата, а после тя изкарва нервите на семейството им, затова си мълчеше. Но един ден търпението ѝ се изчерпа, причината за което беше решението на собствениците да увеличат наема.

– Ние, разбира се, сме роднини, което постоянно използвате, а понякога се държите доста нелюбезно – каза жената. – Но цените растат на всичко, затова съм принудена да увелича наема с три хиляди на месец. Това, разбира се, е недостатъчно, но все пак е малко по-добре, отколкото сега.– За нас това е твърде скъпо – опитваше се да се оправдае Оля. – Може ли поне с хиляда по-малко?

– Всъщност, чичото на Игор е болен и се нуждае от лечение – настояваше тя. – Ако бяхте отговорни и загрижени роднини, щяхте сами да сте наясно с този проблем.

От разказите на съпруга си Оля знаеше, че чичото понякога страда от колебания на кръвното налягане или го прихваща радикулит, но до там. За възрастта си той беше крепък и здрав мъж, така че лелята очевидно преувеличаваше и се опитваше да предизвика съжаление с темата за болестта.

– Така, решено е, още днес събираме багажа си и се преместваме при моите родители – каза твърдо Оля. – Достатъчно нерви сме изхарчили заради роднините!

– Ами ако наистина чичото има нужда от пари за лечение и ние просто не знаем? – съмняваше се Игор.

– Може и да има, но във всеки случай, така въпросите не се решават – настояваше Оля. – А ако бяхме непознати хора от улицата, цената на апартамента пак ли щеше да зависи от личните обстоятелства на леля ти?

Игор осъзнаваше, че жена му има право, но не смееше да се противопостави на роднините, защото предугаждаше как майка му ще направи сцена и ще започне разправии. След дълги размишления двамата съпрузи решиха да се преместят, за което информираха лелята.

– Ако всичко беше официално оформено, последният месец нямаше да ви се върне, а щяхте да плащате неустойка, защото не сте предупредили предварително – възмущаваше се Инна.

– Ще платим за месеца, но за неустойка няма да стане – веднага отвърна Оля. – Ако всичко наистина беше законно и вие плащахте данъци, тогава можеше да говорим за това. А така вие си взимахте парите на ръка, без да се смята малкият ремонт и това, че ние докарахме апартамента до блясък.– Е, виж ти как заговорихте, повярвахте си, почва под краката почувствахте и сега може роднините да пренебрегвате – крещеше Инна.

– Но това не е истина, стараем се да се разделим мирно, смятаме да продължим да поддържаме връзка и изобщо ти самата винаги казваш, че не сме чужди хора – напомняше Игор.

Инна се обиди на роднините и веднага хукна при родителите на Игор да се оплаква от лошото възпитание на сина им. Те се оправдаваха, чувстваха вина и се опитваха да я умилостивят. Инна не отказа и като компенсация за нанесените й щети и опънатите й нерви поиска десет хиляди от родната си сестра. Сестрата ги даде от спестяванията си, след като се посъветва с мъжа си, но нищо не казаха на Игор и жена му.

Игор и Оля живяха няколко месеца в апартамента на нейните родители, а след това се преместиха в свое ипотечно жилище в друг квартал на града.

– Голяма работа са станали, възгордяха се, поне на новия дом можеха да ни поканят – разказваше Инна на всички.

– Голяма работа са станали, възгордяха се, поне на новия дом можеха да ни поканят – разказваше Инна на всички.

Хората около нея я подкрепяха, така усърдно и успешно създаваше образ на добродетелна жена. А тя умело играеше тази роля и не разказваше как измъчваше нервите на другите и постоянно изискваше нещо да й се купи за апартамента. Хладилникът така и остана там, защото Игор и Оля принципно отказаха да го вземат. Но на Инна това не й стигна, защото беше недоволна, че ще трябва сама да си купи готварска печка. А апартаментът сега стоеше празен, защото не можеше да намери наематели. Идваха, разглеждаха и обещаваха да се обадят, но после изчезваха. Инна дори започна да си мисли, че това са интриги от страна на снаха й, за да не й върви. За съществуването на закона за бумеранга не се замисляше – предпочиташе да обвинява другите и себе си да представя в най-добрата светлина.

Игор и Оля особено в тези моменти не обръщаха внимание, защото се установяваха в новия си дом. Решиха да поддържат отношенията с роднините от разстояние, за да е по-спокойно на всички и да се предпазят от излишни нерви.

Дереккөз