– Кирил, малко се забавих на работа, ти тръгвай с децата, аз ще мина през вкъщи да се преоблека и ще тръгна.

– Добре, Алла. Аз тогава се стягам, вземам децата и тръгвам, ще те чакаме при мама. Подаръка ще взема, а цветята ти ли ще купиш?

– Разбира се!

Алла бързо довършваше задачите си, събираше документите и се стараеше да не бърза много, но явно не ѝ се получаваше – усмивката отчетливо озаряваше лицето ѝ.

Тя толкова много обича семейните събирания. Жалко, че рядко има възможност да присъства на тях в последно време.

Алла си спомня как в детството весело празнуваха рождените дни на всички лели, чичовци, техните деца, както и на бабите, дядовците и дори на някакви далечни братовчедки и племенници.

После възрастните се разпръснаха, а майка ѝ и сестрите ѝ продължиха традицията да се събират, но това ставаше все по-рядко.

А след това майка ѝ се разболя и… след година бащата се ожени за леля Зина. А леля Зина си беше… просто леля Зина.

Алла се омъжи, роди Владик, но изведнъж съпругът ѝ Гена заяви, че обича друга и си тръгна при нея, оставяйки Алла с едногодишния Владик в новия двустаен апартамент. В „благородство“ Гена остави жилището на жена си и сина си. Ипотеката – също, разбира се.

Тук се намеси леля Зина – и то буквално спасително.

– Пари не можем да дадем, не се обиждай, но с момчето ще седя, ще помагам и дума няма да кажа. А на този гад Гена плюй! Да си върви, нека скача от една дупка в друга.

– Каква дупка, лельо Зина?

– А, нищо… – Леля Зина погледна слабичката, елегантна Алла, изчерви се и махна с ръка.

И всъщност, наистина помогна – грижеше се за Владик, готвеше за Алла и сина ѝ, подпомагаше с домакинството. Понякога дори изпращаше Алла да си почине, да отиде на кино или в кафене, като за целта включваше дъщеря си Настя за „услуга“.

Настя наричаше Алла „сестричка“ и веднъж в месеца я изваждаше – било на кино, било в кафене. Понякога пък ходеха заедно в музеи – това вече беше инициатива на Алла, която подканяше Настя.Алла работеше като прокълната, после на баща ѝ му почина някаква пета братовчедка, оставяйки апартамент в града, вила с голяма градина и автомобил Волга, който беше на възрастта на тaзи роднина, но в перфектно състояние.

Баща ѝ продаде апартамента, колата също намери познавач, който я купи за такава сума, че баща ѝ ахна от изненада.

Вилата, която се намираше на брега на реката, в много живописно място, не посмяха да продават.

Баща ѝ искаше да даде всичките пари на Алла, но тя се противопостави и настоя да ги разделят наполовина с Настя.

Леля Зина дори се разплака.

Така Алла бързо изплати ипотеката си, й стана по-леко да диша. Влад започна да ходи на детска градина, но леля Зина все пак ѝ помагаше, с каквото можеше.

И тогава Алла срещна Кирил, по-точно той я срещна, когато отишъл в детската градина да вземе племенника си.

След това започна често да намира повод да взема Вовка. Накрая се осмели и покани Алла с Влад на разходка.

После я покани на среща, а след година се ожениха. Алла беше щастлива, а Кирил също.

Той наистина обикна Алла, и Влад също. Неговите роднини приеха Алла и Влад много добре.

Роди се Алена и Кирил беше безмерно щастлив – момичета в семейството му бяха рядкост, и преди Алена „принцесата“ в семейството беше по-малката му сестра Марина.

Сега на шега титлата се предаде на Аленушка.

Вече и Алена бе на три, а Влад тръгнал в първи клас.

Днес е юбилеят на свекърва ѝ, която вчера се обади, поговориха мило и майката на мъжа ѝ каза, че ще празнуват в тесен семеен кръг, без никой излишен – само най-близките.

Алла се усмихваше на мислите си, тя вече беше измислила различни шеговити тостове и поздрави, които си преговаряше в главата.

Когато се приближи до къщата, побърза нагоре, отвори вратата, а насреща ѝ се хвърли Владик, след него Аленушка.​- А вие сте си вкъщи? А къде е татко?

​- Чакаме те, сега ще излезем на разходка – каза Владик. – Така каза татко.

​- Почакай, каква разходка? Ами баба, да я поздравим…

​- Вече я поздравихме – каза мъжът, взимайки палтото от ръцете на Алочка – Обличай се, ще излизаме, обещах на децата.

​Той я погледна с молба, а Алочка леко кимна, разбираща, че Кирил засега не иска въпроси пред децата.

​Те отидоха в търговско-развлекателен център, разхождаха се и се веселиха там.

​Едва вечерта, вкъщи, когато приспа децата, без да я погледне в очите, Кирил каза, че му е много неудобно за случилото се.

​- Можеш ли да ми обясниш какво се случи?

​- Да, мога.

​Кирил разказа, че, както се бяха разбрали предварително с Алла, събрал децата, взел подаръка и отишъл у родителите си.

​Посрещнала го сестра му и задала някакъв странен въпрос. Отначало Кирил не разбрал. Тя го попитала защо е с двете деца.

​Кирил първоначално не разбрал, обяснил, че Алла ще дойде по-късно. Но тогава излязла майка му, приела поздравленията и го погледнала странно.

​- Сине, остави Алёнка тук, после ще занесеш Кирюшка при дядо и баба и ще дойдете с Алочка.

​- Не разбирам, за какво говориш, мамо?

​- Как така? Казах на Аллочка, че ще сме само в тесен семеен кръг, после ще се снимаме за общата снимка, само роднини, разбираш ли?

​- Не, не разбирам, мамо.Майката погледна с очи към Влад.

— Свои, разбираш ли, свои, роднини.

— Та какво тук не е ясно — изсумтя сестрата, — закарай момчето при неговите роднини, вземи жена си и се върни. Мама каза, че не иска чужди…

— Влад, вземи сестричето си и слизайте надолу, аз сега ще ви настигна — обърна се той към сестра си. — Та ти това измисли, нали?

— Мама сама реши! И какво се занимаваш с него? На родния си племенник такива подаръци за рождения ден не правиш, а на този…

— Аха, значи така ли било? Е, добре, няма да преча на вашата семейна идилия. Довиждане и честит рожден ден, мамо.

— Кирил, ама сериозно! Какво пък толкова, че момчето ще бъде сред своите…

Но Кирил вече не слушаше. Излезе и хукна надолу, за да настигне децата. Телефонът му звънна — беше майка му.

— Кирил, защо се държиш като дете! Благодаря ти, сине, за празника. Чуждо момче ти е по-скъпо от родната ти майка.

— Да, мамо, права си, аз съм ви чужд… и моето семейство също…

Каза Кирил и затвори телефона.

Той разказа всичко на Алла, която седеше, едва сдържайки сълзите си.

— Кирюш, заради нас си се скарал със семейството си. Трябваше да ми кажеш, щях да остана вкъщи с децата.

— Наистина ли? Мислиш ме за подлец, така ли?

С родителите си Кирил се помири, по настояване на Алла.

Дори ходи на тържества, поздравява ги за рождените им дни, но никога не остава дълго. Понякога взима със себе си малката Алена, но най-често отива сам.Поздрави и тръгна, дори не се опитва да измисля оправдания. На въпроса на баща си какво става, посъветва да питат майка си и сестра си.

Дядото идва при децата, разхожда се с тях, той не дели своите от чуждите.

Ако синът е обикнал жена с дете, построил е семейство с нея, не дели децата, гордее се със семейството и я обича, защо тогава баща му би трябвало да прави обратното?

На плахите опити на майката да покани цялото семейство, Кирил решително отговаря с отказ.

– Моето семейство сме аз, жена ми и децата.

Така и живеят. Майката дълго не можеше да прости, че синът ѝ, по нейните думи, я заменил за чуждо дете. А синът просто защити своето семейство.

– Твоето семейство сме ние – аз, баща ти и сестра ти със сина ѝ!

– Не, мамо, моето семейство са жена ми и децата, а вие сте моите близки…

И така не могат да стигнат до едно разбирателство. Майката сякаш кани всички, но Алла вече си е поставила гордостта като приоритет и принципно не отстъпва. На Алена не забранява да ходи при баба си, но тя самата не се стреми особено.

– Мама, баба само говори за Вовка своя! – казва момичето. – Вовочка това, Вовочка онова. Няма повече да ходя, дядо сам идва.

– Ален, тя ти е баба, на татко няма да му е приятно…

– Моята баба е баба Зина, тя никога не е делила хората на свои и чужди.

На баща си прилича по характер, мисли си Алла, казано – като изрязано.

И вярно е. Леля Зина дойде в тяхното семейство, когато Алла вече беше възрастна, почти булка, и никога не каза, че е чужда. Е, така е – всеки възприема степента на роднинство по различен начин.

Дереккөз