Дворът на семейство Соколови потъваше в зелени. Изглеждаше като идилия – слънце, свеж въздух, ароматът на цъфнали ябълкови дръвчета. Но за Марина всяка събота и неделя там се превръщаше в истинско изпитание.

– Маринче, пак поливаш неправилно! – прозвуча пронизителният глас на свекърва ѝ. – Дай насам, аз ще го направя сама.

Марина стисна зъби, опитвайки се да сдържи думите, които напираха да излязат. Олга Петровна, майката на нейния съпруг Сергей, отново се разпореждаше на вилата им сякаш беше у дома си.

– Мамо, няма ли да ни оставиш да се оправим сами? – опита се да се намеси Сергей.

– Ох, сине, без мен сте загубени! – махна с ръка Олга Петровна.

Марина хвърли бърз поглед към мъжа си, но той само сви рамене с виновно изражение.

„Кога ще свърши това?“ – помисли си тя, усещайки как вътре в нея покачващият се гняв започва да излиза на повърхността.

Марина седеше на пода, заобиколена от купчина документи. Данъчната декларация отново не излизаше правилно и тя за стотен път проверяваше всичко.

„Добре, това вече го прегледах… И това… А какво е това?“ – промърмори тя, изваждайки непознат лист.

Очите на Марина се разшириха, когато се съсредоточи върху текста. Сърцето ѝ започна да бие лудо.

– Сереж! – изкрещя тя, скачайки на крака. – Ела тука веднага!

– Защо викаш така? – Сергей се появи на вратата, дъвчейки сандвич.

– Какво е това? – Марина му подаде документа под носа. – Как, по дяволите, е възможно вилата да е записана на твоята майка?!

Сергей се задави. По лицето му се разля бледност, а той заприлича на провинил се ученик.

– Марин, мога да обясня всичко…

– Хайде, обяснявай! – в очите на Марина се преплитаха гняв и отчаяние.

– Е, чакам обясненията! – скръсти ръце тя и впери пронизващ поглед в съпруга си.

Сергей започна да се суети.

– Разбираш ли, мама предложи… Каза, че така е по-сигурно.

– По-сигурно?! – извика Марина. – За кого, Сергей? За твоята майчица ли?

– Не е така! – Сергей разроши косата си в нервност. – Просто… знаеш ли, в случай, че нещо се случи.

Марина издаде саркастичен звук:– Ха, какво ли не! Например, ако жена ти ти вземе половината при развод? За това помисли ли?

– Какъв развод, бе! – Сергей размаха ръце. – Защо говориш така? Аз мислих за нас!

– Мислил?! – Марина едва не се задуши от възмущение. – Ти, сериозно, направи две домакини в кухнята, ей как се „грижи“ за нас!

Сергей се опита да прегърне жена си, но тя бързо се отдръпна.

– Не ме докосвай! Разбираш ли какво направи? Ние заедно се мъчехме, спестявахме, а ти… – гласът на Марина трепна.

– Марино, прости ми, моля те – замоли се Сергей. – Ще поправя всичко, честна дума!

– Ще оправиш? – Марина присви очи. – Чудесно. Тогава действай. Или прехвърляш вилата, или повече и на крачка няма да отида там. Живей с майка си, щом тя ти е по-скъпа!

С тези думи тя вихрено излезе от стаята, оставяйки Сергей напълно смаян.

***

Минаха две седмици. Марина се надяваше, че ултиматумът ѝ ще промени нещо, но напразно. В събота сутрин тя се събуди от звънтеж на съдове в кухнята.

„Какво?! Отново?!“, помисли си Марина, обличайки халата си.

В кухнята домакинстваше Олга Петровна, тананикайки си някаква съветска песен.

– О, снахо, събуди се! – зачурулика свекърва ѝ. – А аз реших да ви приготвя закуска.

Марина стисна зъби:

– Олга Петровна, можеше да предупредите…

– Защо? – учуди се тя. – Аз съм майката на Серёженька, мога да си го позволя!

Марина мълчаливо си наля кафе, мечтаейки да добави нещо по-силно вътре.

До вечерта обаче беше готова да се катери по стените. Не стигаше, че свекърва ѝ ръководеше в кухнята цял ден, но доведе и приятелки „за едно барбекю“.

– Сергей! – прошепна Марина ядно, влачейки мъжа си в спалнята. – Какво, по дяволите, става тук?

– Ами мама помоли… – промърмори Сергей.

– Помоли?! – Марина едва не се задуши от възмущение. – И разбира се, не можа да ѝ откажеш?

В този момент в стаята, без да чука, влезе Олга Петровна:– Хайде, хора, идвайте при нас! Зоя Ивановна разказва вицове – ще се пукнете от смях!

Марина си пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои:

– Олга Петровна, всъщност си говорехме.

– Е, айде сега, Маринче! – махна с ръка свекървата. – Целият живот е пред вас, ще си поприказвате още.

Това беше последната капка.

– Стига, вече! – изръмжа Марина. – Това е нашият дом, нашата вила и няма да позволя…

– Вашата? – прекъсна я свекървата с усмивка. – Да не си преглеждала документите, мила?

Настъпи зловеща тишина. Марина обърна поглед към пребледнялото лице на съпруга си:

– Значи така? Хубаво. Сергей Иванович, явно имаме за какво да поговорим. Насаме!

Марина се втурна в спалнята, трепереща от гняв и съскайки тежко от възмущение. Измъкна куфара изпод леглото и започна да хвърля в него дрехи, без да се замисля за сгъването им.

– Какво правиш?! – Сергей стоеше на вратата, шокиран от гледката.

– Какво мислиш?! – озъби се тя, пъхайки поредната блуза в куфара. – Или оправяш въпроса с вилата, или подавам молба за развод. Ясно ли ти е?

– Хайде, стига, Марин… – пристъпи към нея, но тя вдигна ръка, спирайки го на място.

– Дори не се опитвай да ме успокояваш! – в очите на Марина бушуваше ярост. – Омръзна ми да се чувствам като гостенка в собствения си дом. Давам ти една седмица. Или твоята майчица, или аз.

Сергей отвори уста, но Марина не му даде да каже и дума:

– И не си и помисляй да се разминеш с празни обещания. Искам да видя документите! Иначе… – тя захлопна куфара с такава сила, че Сергей неволно потрепери, – … считай, че мен вече ме няма.

***

Седмицата мина като в мъгла. Сергей се кълнеше, че е уредил всичко, но документи така и не показа – били в банката, в сейф.

– Не ми вярваш ли? – питаше обиден.

Марина искаше да вярва, наистина. Но съмнението я разяждаше отвътре.

А после дойде онази неделя.

Марина се върна от магазина и застаркше идилична сцена: Сергей и майка му пиеха чай на верандата.– А, Маринче! – плесна с ръце свекървата. – А ние тук със Сережка обсъждаме как ще сложим новата беседка. Нямаш нищо против, нали?

Марина почувства как земята се изплъзва изпод краката ѝ. „Нямаш нищо против?“. Че какво, по дяволите, става тук?

– Сергей, две думи – процеди Марина през зъби.

Щом се озоваха в спалнята, тя извика:

– Какво е това, а? Ти нали каза, че всичко си уредил!

– Аз… – започна Сергей, но съпругата му го прекъсна.

– Стига лъжи! Ти нищо не си преработил, нали?

Сергей пребледня:

– Маринче, ама разбери…

– Какво да разбера? Че си безгръбначен мамин син?

– Не смей да говориш така за майка ми! – избухна Сергей.

– О, значи все пак имаш мъжество! – саркастично изсумтя Марина. – Жалко само, че го показваш, защитавайки майка си, а не жена си!

– Разбери ме, моля те – примоли се Сергей. – Майка ми е направила толкова много за мен…

– А аз? – тихо попита Марина. – Аз за теб какво съм? Празно място?

Настъпи тежка пауза.

– Знаеш ли какво – каза накрая Марина – ти направи своя избор. Сега е мой ред.

Марина действаше решително и спокойно. Събра багажа си, нае апартамент, подаде молба за развод. Сергей звънеше, молеше, обещаваше, че ще оправи нещата, но тя остана непреклонна.

– Късно е, Сережа – уморено му отговаряше тя. – Ти избра майка си, аз избирам себе си.

Когато Олга Петровна разбра за развода, изпадна в истерия:

– Как смееше! Неблагодарница!

Но Марина усещаше странно облекчение. Сякаш огромен камък се беше махнал от душата ѝ. „По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай“, мислеше си тя, подписвайки документите пред адвоката.

Гръм удари, откъдето най-малко очакваха. Олга Петровна, осъзнала, че синът ѝ наистина може да остане сам, внезапно промени позицията си.– Синко, – каза тя, нервно опипвайки края на престилката си, – а може би наистина избърза? Марина е добро момиче…

Сергей гледаше майка си с изумление:

– Мамо, сериозно ли говориш? А какво стана с „неблагодарна“ и „ловджийка на богатство“?

Олга Петровна се смути:

– Знаеш ли, избързах в преценката си… – Тя въздъхна тежко. – Страхувах се, Сергей. Страхувах се, че ще те отнемат от мен, че ще остана сама на старини.

Сергей мълчеше, опитвайки да осмисли чутото. А майка му продължи:

– Нека прехвърлим вилата на твое име. Знае ли човек…

– Мамо, – каза Сергей тихо, – защо не ми го каза по-рано? Щяхме да те разберем…

– Гордостта, синко. Глупавата гордост.

Сергей прегърна майка си, усещайки как буца се надига в гърлото му. Нима едва не бе загубил любимата си жена заради недоизречени думи и страхове?

Разводът бе спрян в последния момент. Когато Марина видя документите за вилата, оформени на името на Сергей, се разплака:

– Глупчо такъв, Сергей. Но те обичам.

Те започнаха отново.

Първата семейна вечеря на вилата премина напрегнато: Олга Петровна се страхуваше да каже нещо излишно, а Марина насилено се усмихваше. Но постепенно ледът започна да се топи.

– Знаете ли, – изведнъж каза Олга Петровна, – винаги съм мечтала да имам дъщеря…

Марина вдигна поглед:

– Наистина ли?

– Наистина, – кимна свекървата. – Може би… да опитаме?

Оттогава на вилата се възцари дълго чаканият мир. Олга Петровна вече идваше само по покана, а барбекютата правеха заедно – като истинско сплотено семейство.

Съседите само поклащаха глави, гледайки ги: какво чудо!

Автор: Юрий Шедловский

Дереккөз