Дина беше скучна жена. Никакви парфюми и мистерия, нито един чифт обувки с токчета в гардероба ѝ. Парфюмът ѝ – даже той – миришеше на някакво дърво, прости Господи. Льоша си спомни как майка му, по времето на дефицита, грижливо редеше шишенцата с парфюм на тоалетката – те ухаеха на пудра, на неизпълнимо обещание, на някакви неземни цветя…

„Какви странни жени станаха днешно време,“ мислеше си Льоша.

Но когато разбра, че Дина е ръководителка и следователно печели добре, а няма да го моли всеки месец за пари за маникюр и подстрижка, няма да мечтае за нов смартфон, а ще си го купи сама, реши да промени мнението си. Такава жена може да се окаже доста удобна за връзка! Най-важното е да се вгледа внимателно, да осъзнае недостатъците на тази връзка и да вземе предварителни мерки.

Да кажем, че Дина реши да бъде главната в тяхната двойка, да взема всичките решения за двамата – тогава веднага трябва да удари с юмрук по масата и да заяви, че мъжът винаги е главен. И само мъжът решава къде да се ходи на почивка, кой филм да се гледа и в кой ресторант да се направи резервация. Разходите, разбира се, на половина – все пак Дина е прогресивна жена, феминистка.Но Дина изобщо не проявяваше желание да бъде главната в техните отношения. Изглежда, че й беше достатъчно да играе ролята на шефка на работното си място. Ами добре, мислеше си Льоша, прекрасно, така е още по-добре.

Истината е, че и на идеята за общ бюджет, в който всичко да се дели поравно, Дина не беше готова. Тя продължи да кара собствената си кола и предпочиташе да нощува в апартамента си. Прекарваше уикендите с Льоша, поръчвайки пица и суши за вкъщи. Нито веднъж не бе приготвила закуска. Уж някаква отпусната беше, мислеше си Льоша. Е, нищо, тя сега преди истинския семеен живот си позволява малко да мързелува. После вече няма да й е до това.

Но със сватбата също стана малък инцидент. Когато Льоша, в празнична атмосфера на избрания от него евтин ресторант (аз ще платя всичко, ще й покажа, че мога да бъда джентълмен в най-важните моменти от общия ни живот, мислеше си той), й предложи да се оженят, Дина се разсмя. Отлична шега, каза тя. Но после изведнъж стана сериозна, когато разбра, че всъщност това не беше шега и Льоша наистина го мисли сериозно.

Дина предложи гостуващ брак. Деца така или иначе не искаше – и Льоша също споделяше нейното убеждение. Не искаше и общо домакинство. Дина искаше просто да прекарват време заедно. Но само понякога.Льоша се замисли: а наистина, защо не? Не трябва да се занимава с общ бюджет, не трябва да ходи до гражданското, не трябва да тича нощем до аптеката за тампони за жена, не трябва да обяснява къде е и с кого е.

После си помисли: ако се виждат веднъж седмично, Дина ще успее да изчисти къщата му, да наготви храна за три дни напред, и освен това – да забърше праха, да изпере и простре прането?.. Все трябва да успее! И радостно се съгласи.

Удобна работа си е това гостуващият брак. Само предимства и никакви отчети.

След седмица Дина дойде при него след работа, уморена. Поръча пица, хвърли се на дивана и си пусна любимото анимационно филмче. На следващия ден спа до дванадесет. Пералнята мълчеше. Кошницата с мръсното пране го гледаше укорително от ъгъла на банята. Ненаправеният борш се навърташе в съзнанието на Льоша като досаден спомен. Вечерта Дина си тръгна – казала, че имала още работа. Трябвало да оправи дома си, да извика почистваща фирма. И да си направи маникюр.Още след седмица всичко се повтори. Дина сякаш изобщо не възнамеряваше да се грижи за домакинството. Това пък какъв гостуващ брак е?..

На третата седмица Льоша сериозно се разсърди и в събота сутринта поиска от Дина кюфтета. От пиле и свинско, добре запържени. Както ги правеше майка му.

Дина сви рамене и каза, че не яде кюфтета. И че няма да готви. Ако толкова му трябват, ето телефона на ресторант, който доставя храна вкъщи.

„Предложи гостуващ брак, а самата тя нито готви, нито чисти и абсолютно ни-що не прави за мен, представяш ли си?“ — оплакваше се Льоша на приятеля си.​Какъв е този гостуващ брак, в който жената не мисли за удобството на мъжа? Какъв гостуващ брак е това без кюфтета, без грижа и женска нежност?​

Така и не разбра Льоша тази модерна мода на феминистките и чайлдфрий. Чудни хора са те. Не искат да се женят, все защитават личното си пространство. А няма къде да приложат женските си таланти!​

Какво мислите?

Дереккөз