– Ой! – извика Катя, когато чашата изскочи от ръцете ѝ и се разби със силен звън, падна върху плочките и се разби на много парчета.

– Какво, пак?! – изкрещя съпругът ѝ от хола.

Чуваше го как премята чехлите си по линолеума към кухнята. Почесвайки се по корема, съпругът се спря на вратата и поглеждайки към отломките, каза.

– Е, какво си толкова неинтелигентно момиче? Всичко ти пада от ръцете! Как изобщо съм се оженил за теб? Третата чаша за една седмица…

– Извинявай, Паш, случайно… – Катя се наведе, забърсвайки парчетата в кофата за боклук с четката си. – Не се ядосвай.

– Няма да има достатъчно пари за чинии, ако продължаваш да ги бодеш с тази скорост. Ех… – мъжът въздъхна и погледна укорително към жена си, която замиташе в кошчето това, което някога беше чаша. – Всъщност трябва да ми благодариш, че те взех, такова недоразумение, за своя съпруга!

– Благодаря ти. – Отвърна Катя и стисна обидено устни.

– И няма защо да се дуеш! Откъде правят такива безръки хора? – той се обърна и тръгна обратно.

Катерина седна на една табуретка и закри лицето си с ръце. Това беше третият път, в който Павел ѝ казваше, че е безполезна. Ако знаеше само колко я боли да го чуе! През целия си живот се беше опитвала да се отърве от това унизително чувство – когато си безполезен, когато си нищо за най-близките си.

Първо баща ѝ ги напусна един ден, без дори да говори с петгодишната си дъщеря или да ѝ остави телефонен номер. Тя тичаше след колата, докато татко се качи на магистралата, плачеше, размахваше ръце и крещеше през сълзи.

– „Татко, татко, върни се! Не си отивай!

Когато колата се изгуби от погледа и татко изчезна от живота ѝ, тя постоя още няколко минути с надеждата, че той ще се върне, сведе глава, разплака се силно и се прибра вкъщи.

Майка ѝ сякаш не беше забелязала, че съпругът ѝ си е тръгнал, и продължи дивия си живот. Ако по-рано изчезваше за по двайсет и четири часа, сега в малкия им двустаен апартамент в покрайнините на града винаги беше шумно, независимо от делнични или почивни дни, независимо от времето и молбите, а по-късно и заплахите на съседите.

Една вечер майка ѝ доведе цяла тълпа маргинали, които заеха цялото пространство на и без това малкия апартамент. Катя разтърка очите си и се разхлипа.

– „Мамо, гладна съм…

Пияната жена погледна дъщеря си със стъклени очи и протегна парче черен хляб и парче солена риба.

След като преглътна сухата филийка и изпи водата от чешмата, Катя искаше да си легне, но се изплаши, когато се олюля – на леглото ѝ спеше напълно чужд мъж, прегърнал непозната жена. Момичето се приближи до майка си и каза тихо.

– Мамо, искам да спя…

Майката се размърдала и изкрещяла.

– „Защо ме безпокоиш? Излез оттук, не ме безпокой! – Тя се изправи и се запъти към входната врата, като държеше умореното момиче за врата. – Седни тук! – тя посочи перваза на прозореца на площадката между етажите.

– Не искам да седя тук… Искам да си легна… – отвърна Катя, като разтриваше с юмруци сънените си очи.

– Не искаш да отидеш? Е, излизай оттук! Ти си ми досадна! – изкрещя майката в лицето на дъщеря си и затръшна вратата.

Притиснало стария динозавър към гърдите си, момичето погледна към перваза на прозореца. Дори и да искаше, не можеше да се качи на него – беше до гърдите на малко дете. Застанала в ъгъла до прозореца, Катя се просълзи и заплака тихо.

Входната врата се удари долу и се чуха стъпки – някой се качваше по стълбите. От ъгъла Катя видя как възрастната съседка влиза на първия етаж. Как се казваше тя, момичето не помнеше, но това беше бабата, която винаги даваше на Катя нещо за ядене и я гледаше много нежно, като я галеше по главата. И сега тя се обърна към Катя, слушаше я и я галеше по главата.

– Катя, момиченце, какво правиш тук? – тя направи още толкова крачки нагоре по стълбите. – Нещо се е случило? Защо си станала от леглото толкова късно?

Момичето сбърчи нос и извика с пълно гърло. Съседката хвана момичето за ръка и я поведе към стаята ѝ, като каза.

– Какви са тези зверове? Да изхвърлиш дете през нощта… – в този момент в апартамента на Катя се чуха силна музика и пиянски крясъци. Жената погледна към вратата и каза: – Знаеш ли какво? Предпочитам да останеш при мен, отколкото в този публичен дом. Хайде.

След като нахранила гладното момиче и му дала чай и бисквити, съседката постелила в хола и измила момичето, преди да го сложи да легне, като казала.

– Това е кошмар… Кога за последен път си се мила?

– Не си спомням… – отвърна Катя, примижавайки от пяната на главата си.

Лежейки в чистото, уютно легло, Катя си мечтаеше, че и на нея ще ѝ е хубаво, а когато съседката ѝ се приближи и я целуна по челото, тя се притисна към врата ѝ и прошепна

– Леле, благодаря ти!

– Каква леля съм аз за теб, Катюша? Наричай ме баба Ира. Името ми е Ирина Викторовна. – отговори жената и притисна мършавото телце на бебето. – Е, почивай си, добра мояһттр://….

Към полунощ пиещите другари вдигали толкова много шум, че съседите извикали полиция. Цялата весела компания била натоварена в една газела и откарана в управлението. Дойде една служителка и отведе Катя в болницата. На сутринта бабата, майката на Валя, дойде в клиниката. Докато вземаха кръв и други изследвания на Катя, тя разговаряше с лекаря, след което остави на внучката си торба с плодове и лични вещи и отиде в полицията.

Месец по-късно майката на Катя е лишена от родителски права. Бащата така и не е открит, а бабата, Нина Ивановна, поема попечителството над момичето.

Нина Ивановна била строга жена, която не търпяла съпротива. Още от първите дни тя казала на обърканото момиче.

– Слушай ме, Катя. Няма да се занимавам с теб. Ако не разбереш от първия път, няма да го повтарям, а веднага ще взема колана в ръцете си. Разбираш ли?

Катя кимна и се вцепени малко от страх – баба ѝ не беше изчислила силите си и стисна силно ръката на детето, като отмести вежди и я погледна право в очите.

– Ти също си чичко, нали? Уф! Иди в банята, бързо! – жената щракна ключа и отвори водата.

След като изми внучката си, Нина ѝ помогна да слезе на пода, уви я с кърпа и я изпрати в спалнята. Покривайки топлото дете, тя каза.

– Засега спи тук с мен. После ще купя детско креватче или легло със стол. Иди да спиш. – След като щракна ключа, бабата затвори вратата след себе си и забърса съдовете в кухнята.

Макар че бабата беше много строга, резервирана към ласките и похвалите, Катя се чувстваше по-добре при нея, отколкото при майка си. Нина Ивановна не понасяше алкохола, самата тя не пиеше алкохол и по едно време забрани на починалия си съпруг и на единствената си дъщеря Валентина. Нина не разбираше защо тя има такъв вкус към алкохола – съпругът ѝ не пиеше много, само по празници или траурни поводи. Но в дома ѝ винаги имаше прясна храна, чисто легло и измити подове – нещо, което не беше виждала в апартамента на майка си след заминаването на баща ѝ.

Валя започна да се отклонява от правия път, когато загуби работата си. Макар че дори на работа я забелязваха пияна. Може би затова я уволниха. Изведнъж в дома им започнали да идват странни хора, които винаги носели със себе си нещо за пиене. Бащата на Катя се опитал да спре това безобразие, но когато разбрал, че зелената змия е по-силна, избягал. Фактът, че не е взел дъщеря си със себе си, Нина ще обясни, когато Катерина порасне – той се усъмнил в бащинството си още щом видял новороденото момиченце, а Валя не казала нищо, предпочитайки да мълчи.

За да издържа себе си и внучката си, Нина Ивановна си намери работа и оттогава в делничните дни набързо обличаше и хранеше Катя и се приготвяше сама. Сега тя беше последната, която взимаше от детската градина, а сутрин я водеха, когато в групата нямаше никой друг. Така или иначе нямаше достатъчно пари и Катя беше облечена в най-прости и евтини дрехи. Не се говореше за никакви излишества, а любимата поговорка на баба ѝ беше: „Не е достатъчно да си дебел, достатъчно е да живееш! Какво означава този израз, момичето не разбираше, но се стараеше никога да не иска нищо, за да не ядоса строгата си роднина.

Стараеше се да бъде добра, подчиняваше се във всичко и винаги, никога не се прекръстваше, тайно надявайки се на проява на обич и нежност от страна на баба. Най-съкровеното желание на Катя беше само едно – да бъде обичана. Да усеща топлината на собствените си ръце, да се притиска до гърдите на скъп човек, да чувства закрила и сигурност. Да бъде хвалена от баба си поне понякога, като виждаше колко грижливо си оправя леглото, колко старателно мете пода, а когато пораснеше и тръгнеше на училище, чакаше баба ѝ да ѝ се усмихне поне за оценките.

Но строго свитите устни на баба ѝ почти никога не се усмихваха. Разбира се, беше ѝ трудно – на шейсет и пет години да се грижи за възпитанието на внучката си, не е същото като на двайсет и пет – и силите, и здравето ѝ не са същите. Но тя стисна зъби и понесе бремето, а Катя израсна нормален човек. Само че…

Когато в училището започнаха да се сформират компании по интереси, момичето не беше прието в нито една от тях. Почти всички ученици бяха от заможни семейства, с добри доходи, а скромно облечена тихата Катя не се вписваше в кръга на децата на успелите родители. За да заслужи по някакъв начин внимание, Катя решила да направи нещо лошо – откраднала пари от касичката на баба си и ги дала на съучениците си, на което те, усмихвайки се снизходително, я приели в групата си.

Вярно, за тях тя завинаги щеше да си остане посредствена и сива мишка, не се открояваше на техния фон, нямаше способността да искри шеги и макар че никой никога не ѝ казваше за това, тя винаги се смяташе за човек втора категория и тайно завиждаше на всички и всички в обкръжението.

Баба ѝ веднага забеляза изчезването на парите, а след това дупето на Катя още дълго време я болеше, но момичето не рискуваше да открадне парите отново, приемайки за даденост, че истинската любов и приятелите не могат да се купят.

След като станала по-възрастна, по-зряла и независима, Катя напуснала баба си първо, за да наеме квартира, а после взела собствено жилище в ипотека. За да компенсира загубената малка сума пари, когато идва на гости на баба си, тя тихомълком слага няколко банкноти в касичката ѝ, без Нина Ивановна да забележи.

Катя не забрави и Ирина Викторовна – идваше ѝ на гости и дълго пиеше чай с нея, разказваше ѝ всички новини, скърби и радости. Учудващо, но един напълно непознат човек я изслушваше и ѝ даваше по-искрени съвети, отколкото собствената ѝ баба, на която винаги ѝ липсваше време и търпение за задушевни разговори с внучката.

– Всичко това са глупости! Глупости! По-добре отиди и хвърли прането! Няма смисъл да се суетиш и да се суетиш! – възкликна тя и отиде в кухнята.

Времето минаваше, бившите съученици започнаха да се женят и да имат деца, а само Катя все още беше сама. Беше останал малко повече от месец до тридесетия ѝ рожден ден и в отдела дойде нов служител – Павел. Виждайки го, Катерина почти забрави как да диша – сърцето ѝ туптеше някъде в гърлото, дъхът ѝ спираше, а коварно треперещите ѝ ръце не искаха да се скрият зад гърба ѝ.

Той не беше нищо особено – среден ръст, средно телосложение, сиви очи, тъмнокестенява коса и очертаващ се корем. Но именно неговата „средност“ спечели момичето, защото тя беше сигурна, че не е достойна за никой по-добър.

Когато Павел отвърна на удара, Катерина полетя от радост – най-сетне няма да е сама, най-сетне ще намери своето щастие. И когато пет месеца по-късно Павел ѝ предложи брак, тя отговори без колебание: „Да!“.

През първата година тя пърхаше като птица и в офиса влагаше цялата си енергия в професията, а вкъщи – в новата титла съпруга и свързаните с нея отговорности. Това се отрази най-добре на работата ѝ – не се разсейваше от всички подробности и вършеше работата си по-бързо и по-добре от всички останали.

Това нямаше как да не бъде забелязано от началниците ѝ и след като възнаградиха отличната служителка с премия, ѝ предложиха повишение. Тя изтичала вкъщи, за да сподели новината със съпруга си, и като излетяла в коридора, извикала.

– Пашенка, ура! Повишиха ме!

Съпругът ѝ лениво излезе от стаята и сухо отговори.

– И какво от това? Мислиш ли, че това ще има значениеһттр://…..

– Разбира се, че ще има! На мен също ми увеличиха заплатата! – Катя събу обувките си и се усмихна широко, очаквайки съпругът ѝ да сподели радостта ѝ. – Можем да спестим за почивка!

– Като стана дума за почивка. Ами ако отида сама?

– Какво имаш предвид? – Катя беше объркана. – Какво имаш предвид, сама? Какво ще кажеш за мен?

– Засега работиш. Почини си. Без мен.

– Паш, още не съм се уморила… От теб… – Катерина разтри носа си, в очите ѝ се появиха предателски бодежи, а сърцето ѝ сякаш се срина някъде долу в стомаха.

– Що за човек си ти? Трябва да си благодарен, че мъжът ѝ предлага почивка от самата нея, а тя не е доволна!

– Паш, не разбирам, ти сериозно ли говориш? – Раменете на Катя се свиха и главата ѝ се отпусна. Започна да се чувства нервна и потърка дръжката на чантата с пръсти, чувствайки се отново като онова момиче, което през нощта беше изхвърлено от къщата.

– Съвсем. – Пол повдигна една вежда.

– Може би не смяташ, че някой като мен е достоен за почивка с теб.

– Не съм казал това и не съм имал предвид нищо подобно. – Съпругът отвърна очи.

– Виждам, че е така. И аз не съм достоен за теб, нали? Аз съм второкласен гражданин?

– Не и за мен.

– Но ти искаш да отидеш на почивка сам? Първата ни съвместна почивка, за която мечтаехме, когато се срещахме?

– Каква е голямата работа, не разбирам ли? – Съпругът ми искрено не разбираше какво прави погрешно.

Катя изведнъж замръзна и се замисли.

„По дяволите! Защо се примирявам с това в живота си? Защо се нуждая от съпруг, който не ме оценява? Въпреки че живее в моя апартамент. А сега моята заплата ще бъде два пъти по-голяма от неговата. Самота? Не ми пука! Целият ми живот е самота! По дяволите с него!“ – тя се изправи и каза твърдо.

– „Знаеш ли какво? Махай се по дяволите оттук! – Павел отвори уста от изненада. – Ти не ме искаш? – Към отворената уста се присъединиха и очила. – Нима ти е пораснала корона? Явно съм се вглеждал прекалено внимателно в устата ти, слушал съм те, изпълнявал съм всяка твоя прищявка – разглезил съм те! Какво гледаш? – Катерина посочи с пръст спалнята. – Вещите ти са там. Сам ли ще ги опаковаш, или ще ми помогнеш?

Павел присви очи и се опита да усвои казаното от внезапно променилата се съпруга. После се опомни и каза високомерно с крива усмивка.

– Какво, имаш нова длъжност и веднага се възгордяваш? Ти си никой и името ти е нищо! До края на живота си ще ми бъдеш благодарна, че те взех за жена, когато беше на трийсет! Щеше да седиш сама и да хленчиш колко лошо е всичко!

– Благодаря ти, скъпа! – Катя се поклони театрално. – А сега излизай! – изкрещя тя, грабна чадъра с бастун, който висеше на закачалката, и го насочи към съпруга си. – Не се шегувам! Постави си краката нагоре и излез!

Павел се промъкна през стената в спалнята и затвори. Катерина постоя няколко минути пред вратата, а после извика.

– Имаш пет минути! След това ще се обадя на полицията! – След шест минути тя набра номера на полицията, пусна разговора на високоговорител и се обади в полицията.

Вежливите служители на реда внимателно изведоха уплашения мъж от стаята, провериха регистрацията му и го изведоха от апартамента.

А Катя…

Катя изведнъж осъзна, че може да оцелее и сама. Без ненужни хора, които не я ценят като личност. И дори да трябваше да измине дълъг път, за да го постигне, най-важното беше, че трябваше да се научи да обича себе си. И тогава другите ще я последват.

Източник