Ира слушаше свекърва си и не можеше да разбере за какво говори.​

​— Ира, той не е за теб! — обяви Света, а Ира с изненада погледна колежката си.​

​— Кой?​

​— Ох, не се преструвай! Виждам как все се въртиш около Матей — Света се усмихна с някаква злонамерена усмивка.​

​— А за кого е, за теб ли? — сопна се Ира.​

Всъщност Ира току-що беше започнала работа в тази компания и именно на Матей беше възложено да я въведе в бизнеса. Тя изобщо не се въртеше около него. Ако сме честни, той сам й обръщаше внимание.​

​— Хм…, — Света поклати с купчина коса. — А ако е за мен?​

​— Ако е за теб, тогава му кажи да не ми обръща внимание.​

Честно казано, Ира не можеше да познае себе си.​

Света гордо мина покрай Ира и излезе от кабинета.​

​— Виж ти! Оказа се, че си „пуснала нокти“! — отбеляза Елена Владимирова.​

​— Просто ми дойде до гуша, — изказа се Ира с раздразнение. — Не се меся на никого, Матей сам тича след мен, а тя ми прави забележки.​

​— Всъщност те двамата имаха връзка преди, но после се скараха и се разделиха. Ето, — въздъхна Елена Владимирова, — сега иска отново да се съберат, но не й се получава…​

​— Ами, тук не мога да й помогна, — каза Ира, свивайки рамене.​

​***

​Но както се казва, ние планираме, а става това, което е писано.​

Всъщност Ира отдавна не беше сама. С Игор бяха заедно още от университета и тя чакаше, както се казва, всеки момент да й предложи. Беше убедена, че това непременно ще се случи: всички негови приятели вече бяха женени, а на две сватби тя беше хванала букети. Но той все отлагаше и отлагаше… А Ира, възпитана с мисълта, че трябва да чакаш, дори се страхуваше да заговори по темата или да намекне. А пък Света, поне според нея, прекрачи всички граници! Именно затова този ден Ира връхлетя в апартамента и, гледайки Игор право в очите, попита:​

​— Кога ще се оженим?​

Игор изненадващо пребледня, после се изчерви и започна да мънка нещо.​

​— Игор, не те разбирам. Кажи конкретно, — кипна Ира.​

​— Аз… не знам дали те обичам или не, — така прозвуча отговорът на Игор. Той беше като студен душ за Ира. Тя стоеше пред него и не знаеше какво да каже. Ами изобщо, какво се казва в такива ситуации?​

​— И… какво ще правим? — попита Ира.​

​— Мисля, че трябва да поживеем отделно, — заяви Игор. И Ира разбираше, че той отдавна е решил да се разделят, просто сега се опитва да омекоти ситуацията.— Имаш ли някого? — попита Ира.

— Имаш ли някого? — попита Ира.

— Не. Защо? Нямам никого, — отвърна Игор.

— Тогава защо не си сигурен в чувствата си? Нищо не се е променило, освен едно — ти смени работата си. От това правя извод, че там има някое момиче, което ти харесва.

— Много си умна, Ира, — усмихна се Игор. — И проницателна. Да, права си. Там има момиче, което ми харесва, и затова се усъмних.

— Благодаря за честността, — каза Ира.

Тя беше спокойна, но дълбоко в себе си усети, че потъва към най-долното дъно и не знаеше дали ще успее да изплува.

***

— Ира, виждам, че нещо не е наред с теб. Какво има? Мога ли да помогна? — питаше всеки ден Матей. Ира нямаше особено желание да му обяснява, че я е изоставил приятелят й. Всъщност Игор я изостави. Те се разделиха, той повече нито веднъж не й се обади, а и тя, както подобава на добре възпитано момиче, също не му се обади. Няколко месеца по-късно той се ожени. Този факт още повече засегна Ира: как така? Три години беше с нея, а на другото момиче се ожени само три месеца след запознанството?

— Ира, кажи ми. Нещо с родителите ли е? Може би трябва лекар? Ще попитам, ще уредя нещо…

— С родителите всичко е наред, — отговаряше Ира. — Просто времето сега е такова — депресивно.

Този отговор сякаш задоволяваше Матей за известно време, но след това той отново започваше да пита дали всичко е наред и как може да й помогне.

И, разбира се, един ден тя не издържа.

— Матей, просто се разделих с приятеля си, — най-накрая каза тя.

— Неочаквано, — промълви Матей и се отдалечи. Може би цяла седмица не я доближи, но след това изчака да приключи работа и тръгна заедно с нея към метрото.

— Ира, дай ми шанс, — каза той. — Разбирам, може би е рано, но нека просто опитаме да бъдем приятели. Става ли?

— Ира, дай ми шанс, — каза той. — Разбирам, може би е рано, но нека просто опитаме да бъдем приятели. Става ли?

Ира завъртя очи.

— Добре. Искаш приятелство — да бъдем приятели.

Така, неочаквано за себе си, тя започна да общува с Матей. И колкото повече го опознаваше, толкова повече й харесваше. После започнаха да се срещат и накрая се ожениха.

А Света? Света нищо не успя да направи и просто прие ситуацията такава, каквато е.

***

Ира отвори очи и се усмихна на новия ден. Стана, разтвори завесите, забеляза, че днес времето ще е слънчево, и се отправи към кухнята. Разбира се, там беше Матей и пиеше неговото ужасно и вонящо кафе!

Щом Ира усети миризмата му, веднага се затича към банята.„Кога ще свърши всичко това?“ — мислеше си Ира и си спомняше думите на майка си, че „бременността не е лесна“.

— Иринче, съжалявам — чу Ира гласа на Матей. — Просто днес стана рано.

— Не се сърдя — отговори тя.

— Да те изчакам ли? — попита Матей. — Ако трябва, мога да закъснея.

Ира въздъхна.

— Добре.

Този ден излязоха заедно от дома и на автобусната спирка се сблъскаха… със Светла. Светла отдавна не работеше с тях. Нещо повече, наскоро се беше омъжила и за изненада на Ира, също като нея, беше бременна.

Не, Светла не демонстрираше интерес към Матей, не казваше глупости и не гледаше Ира с неприязън. Напротив, тя се усмихваше и разказваше какъв късмет е имала, че е успяла да забременее, тъй като именно затова съпругът ѝ се оженил за нея.

— Разбира се, съпругът ми не гореше от желание за дете, но ми каза, че ако се случи, ще се ожени за мен. И аз… просто спрях да пия хапчетата, които приемах. Вместо тях започнах да вземам витамини — обясни Светла.

— Тоест, ти си го поставила в капан? Света, оказваш се опасна жена! — каза Матей.

— В никакъв случай. Аз съм прагматична. Съпругът ми има много пари. Той ме обича. Не искам повече да работя. Така че, нека харчи парите си за мен и за бъдещото ни дете. Важното е, че проработи!

Същата вечер Матей беше мрачен като буреносен облак и когато Ира го попита какво му е, той избухна и заяви:

— Случи се това, че ме накара да попадна в капан с това дете. Сега съм свързан с теб. И ще трябва да ви издържам.

Матей крачеше напред-назад пред Ира, а после изведнъж си събра нещата и замина при родителите си, оставяйки я в пълно объркване. Какво, наистина! Толкова време я преследваше, караше я да се влюби в него, ожени се, заедно мечтаеха за дете и сега, когато мечтата се приближаваше към осъществяване, ѝ устройваше такава сцена!?

Странно е всичко това? Странно! Много странно!

После Ира си спомни, че Матей напоследък често ходеше в счетоводството, а там наскоро беше започнала работа една нова служителка. И тогава всичко започна да се изяснява.

Е, какво пък… Тя беше постигната цел. Сега, изглежда, Матей беше насочил усилията си към друга.

Ира взе телефона и се обади на Елена Владимировна.

— Добър вечер, надявам се не преча след работа? Елена Владимировна, имам един необичаен въпрос. Кажете ми, имаше ли нещо между Матей и Светла?

След това внимателно слушаше какво ѝ казват от другата страна на телефона и се обвиняваше, че не е задала този въпрос по-рано.

Оказа се, че са имали връзка. И приключили с нея, когато тя, Ира, започнала работа при тях. А преди Светла е имало още едно момиче, с която той също приключил, когато се появила Светла. А преди това момиче… имало друго.

Ира въздъхна — с нея нещата с Матей стигнаха твърде далеч. Може би защото дълго време не успяваше да я спечели, но също така, защото до последно нямаше нови служителки при тях на работа.— Благодаря ви, Елена Владимировна, много ми помогнахте.

Ира затвори телефона.

Ето че, всичко свърши. Целият ѝ живот се срути като къщичка от карти.

***

Мина време.

Матвей се опитваше да се върне при Ира, но не успя. Ира не искаше и да чуе за това, да го приеме обратно. Дори неговите разгорещени викове „на детето му трябва баща“ не я разубедиха.

След известно време тя роди син. По-късно, когато това стана възможно, се разведе с Матвей. Договориха се за неофициална издръжка и животът ѝ, постепенно, започна да се подрежда.

– Ира, чуй ме, известно време няма да мога да ти давам пари за Егора. Родителите ми правят ремонт. Трябва да им помогна. – каза той един ден.

Ира се замисли колко пари ѝ остават.

– А колко дълго ще продължи ремонтът им? – попита тя.

– Не знам. Месец поне. – отвърна Матвей.

– Добре. Ще се опитам да спестя. – каза Ира. Тя се отнасяше добре с родителите на Матвей, защото в началото, след раждането на сина ѝ, те много ѝ помогнаха. Колкото и да не ѝ се искаше да го признае, дори и сега те ѝ помагаха според възможностите си.

Така минаха месец, втори, трети, четвърти. Ремонтът при родителите на Матвей се проточи. Всеки път, когато бившият ѝ съпруг идваше да види сина си, разказваше ту за кухнята, ту за коридора, ту как хладилникът се счупил – и съответно не даваше никакви пари.

Ира въздишаше, но се опитваше да влезе в положението му и постоянно търсеше къде може да се захване на допълнителна работа.

***

В онзи ден тя се бе уговорила да измие прозорците на една дама срещу заплащане, а на друга – да изглади прането. И точно тогава се случи така, че майка ѝ я извикаха на работа. Разбира се, Ира звънна на своя приятелка, но и тя беше заета.

– Какво се чудиш? – каза ѝ приятелката. – Обади се на бившата ти свекърва и я помоли да погледа детето. В крайна сметка, заради техния ремонт Матвей не ти дава пари за Егора.

– Добре. Ще помисля. – каза Ира.

Всъщност, никак не ѝ се искаше да звъни на никого.

Ира надникна в стаята на сина си – той играеше и мълчеше. Тя бързо, за да не я забележи, се втурна в кухнята и започна да крачи от прозореца до вратата и обратно.

„Е, какво толкова? – каза си тя. – Моята майка винаги ми помага. Защо пък неговата майка да не може да помогне?“

И Ира набра номера на свекърва си.

Много се страхуваше, че свекърва ѝ няма да ѝ отговори и тогава нямаше да събере смелост да звънне втори път. Но свекърва ѝ отговори.— Здравейте, — каза Ира.

— Иринке, здравей! — чу се от другата страна на телефона. — Точно се канех да ти се обадя. Слушай, защо си записала Егора на такива скъпи кръжоци? Той е още съвсем малък, няма да разбере. Още повече английски език. Та той самият още не говори добре…

Ира слушаше свекърва си и не можеше да разбере за какво говори тя.

— Чакайте, чакайте, — прекъсна я тя. — Татяна Владимировна, за какви кръжоци става дума? Нищо не разбирам.

— Как така, Иринке? Ами Матвей ни разказа…

Татяна Владимировна започна да изрежда местата, където, оказва се, ходи синът на Ира, а тя се учудваше все повече и повече.

— Не! Татяна Владимировна! Аз с Егор изобщо никъде не ходя, освен до детската площадка. Може би бих го записала на някакви развиващи занимания, но нямам пари. Нали всичко на Матвей отива за вашия ремонт. Аз от колко месеца съм без издръжка!

От другата страна на телефона настъпи тишина.

Ира усети, че моментът е подходящ, и помоли бившата си свекърва да остане с Егор.

— Добре. Ще дойда, — каза Татяна Владимировна.

***

За изненада на Ира тази история имаше продължение.

След като се върна у дома, Татяна Владимировна ѝ каза:

— Ира, подай за издръжка официално и поискай всички дължими средства.

— Защо, Татяна Владимировна? — учуди се Ира.

— Защото, знаеш ли, Матвей ни казва, че е дал парите на теб, а на теб казва, че са за нас, а всъщност сигурно пак си има поредната нова приятелка. И всичките му пари отиват за нея.

***

Татяна Владимировна си тръгна. Ира сложи сина си да спи. А после отиде в кухнята, за да направи чай, но не успя. Седна на стола, дълго гледаше в една точка и мислеше какъв късмет има. Колко правилно е постъпила, като не прие Матвей обратно. Да, сега е разведена и с малко дете… Но тя е млада и прекрасна, и не е пропиляла години за неговите отиване-връщания. Целият живот е пред нея.

А Матвей? Татяна Владимировна беше права — с него трябва да се играе по официалните правила.

Дереккөз